Проповед и перспектива

от Радостин Марчев

Под перспектива аз имам предвид гледната точка, от която е изказана една проповед. Обикновено проповедниците не само, че не се замислят за гледната тока, но дори не си дават сметка за нея. Истината обаче е, че всяка проповед, всяка употреба на езика, е свързана с определена гледна точка – без значение дали съзнаваме това или не.

В миналото стандартната гледна точка е била 3 лице  – т.е. нещата, за които се говори са били повече или по-малко обективизирани. Вероятно това поне донякъде е било свързано с начина, по който хората са схващали реалността и своят достъп до нея. Дейвид Бътрик описва това по следния начин:

„Помислете за момент за кинематографията. В по-ранните епохи режисьорите са работели с камери с фиксирана точка като са движели актьорите пред нейните лещи. Някога се е смятало, че това отразява реалността, но сега, когато гледаме стари филми, които някои канали излъчват късно вечер те ни изглеждат доста нереалистични. Днес режисьорите движат камерата променяйки зрителните ъгли, разширявайки и стеснявайки лещите, променяйки разстоянието като по този начин имитират начина, по който ние всъщност схващаме реалността. Освен това режисьорите имитират сложността на човешкото съзнание като записват мечти, спомени, прозрения и т.н. По този начин с различни лещи и променливи ъгли на камерата режисьорите ни дават невероятно реалистично преживяване. Макар да е възможно съвременната кинематография да е повлияла на нашите съвременни усещания по-вероятно е тя да следва промяната на нашите представи. Днес ние може да схващаме света доста по-различно от нашите баби и дядовци преди 100 години. Човешкото съзнание не е фиксирано, винаги еднакво, то се променя от епоха до епоха. Ако хората от 18 век са смятали света за обективно „там,“ застанал пред тяхното съзнание от 3 лице днес ние го виждаме по този начин. Съзнанието от 20 век вижда света от много различни гледни точки. (Butric. Homilitec moves and structures, ch. 4.)

Това, което е вярно за киното е не по-малко вярно и за проповядването. Ако проповядват по начина, по който са правили това проповедниците от предишните поколения – т.е. ако обективизират всичко чрез 3 лице – днешните проповедници просто няма да бъдат чути.

Отново Бътрик: „Липсата на контрол на гледната точка е една от основните причини църковните общности да слушат, но да не чуват проповедите“ (Butric. Homilitec moves and structures, ch. 4.).

Какво обаче представлява гледната точка/перспективата и как тя може да бъде променяна през проповедта? Има много начини да правим това (И обикновено добрите проповедници дори да не познават концепцията интуитивно са отработили практиката.).

1. Можем да сменяме перспективата относно текста, върху който говорим като на моменти разглеждаме в широки краски и общи идеи, а на моменти стесняваме до някоя конкретна подробност, детайл която „увеличаваме“ и прегледаме в „близък план.“ Това на практика е чудесен начин да заострим вниманието на слушателите си върху нещо, което искаме да подчертаем.
2. Или можем да говорим от различна перспектива за историята като веднъж говорим като страничен наблюдател, а друг път се пренесем в образа на някой герой и предадем начина, по който той мисли, въпросите, които си задава, чувствата, които изпитва и т.н. Възможно е дори да направим цяла проповед в 1 л. ед. число.
3. Можем да започнем да задаваме въпроси от гледната точка на слушателите си: „Сега, може би някои от вас си мислят…“
4. Можем да сменим времевата перспектива: „Споменете си, че преди години…“
5. Друга перспектива, която може да бъде сменена е перспективата на отношението: „На нас това ни изглежда като грях, но за един невярващ човек не е така. Той няма подобни задръжки и не може да разбере нашите скрупули като християни….“ Разбира се, ако изразяваме мнение, което не споделяме и срещу, което силно възразяваме трябва да сме внимателни да не представяме карикатури.

Списъкът съвсем не е изчерпателен.

С други думи ние разполагаме с множество и разнообразни възможности и начинът, по които можем да структурираме проповедта по начина, по който хората схващат реалността.

„Когато езикът имитира съзнанието той може да съответства на начините, по които ние реално схващаме живота и по този начин съвсем естествено да формира умът на общността“ (Butric. Homilitec moves and structures, ch. 4).

Следва да обърнем внимание обаче, че използването на разнообразна перспектива/гледна точка може да бъде и опасно  – ако прекалено често я сменяме хората няма да могат да схванат какво им говорим и ефекта ще бъде негативен. Така че трябва да бъдем внимателни, което означава, че способът може и трябва да бъде използван, но в същото време и внимателно контролиран.

Така гледаната тока може да се окаже важен елемент от проповядването, който проповедниците не могат да си позволят да пренебрегнат и който следва да бъде внимателно обмислен предварително.

За по-подробно разглеждане на темата виж David Butric. Homilitec moves and structures. Fortress Press, 1987, ch. 4