Серия амвонна – 15


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

ОТ РАЗЛИЧНИ ЖАНРОВЕ КЪМ РАЗЛИЧНИ ПРОПОВЕДИ

от Радостин Марчев

Когато един проповедник избере да говори върху конкретен библейски текст (което, както казах, според мен не е императив) това поражда една друга зависимост, която не винаги се оценява.

Казано най-просто различните библейски текстове, върху които се проповядва сами по себе си изискват определен вид проповядване. Под това нямам предвид, че съдържанието на даден текст определя изводите, до които достига проповядващия го (което, разбира се, е вярно). Това, което искам да кажа е, че формата на проповедта, начинът, по който дадена библейска истина извлечена от текста бива предадена, зависи от литературните характеристики на самия текст – от неговия жанр.[1]

Много проповедници правят грубата грешка да третират всички текстове от Библията по един и същ начин. Те четат текста, опитват се да видят библейските истини в него, извличат ги от текста, преработват ги в твърдения под дадена форма и след това ги представят на слушателите си. Това е съвсем естествен начин на проповядване когато проповядваме върху посланията – там мисълта тече по доста подобен начин. Но може да се окаже, че не е много удачно ако проповядваме например върху Песен на песните или Царете.

Причината за това е понеже формата на текста не просто съдържа някакво съдържание – самата форма на текста създава неговото въздействие върху читателя и по този начин формата също предава съдържанието. Двете неща не могат да бъдат разделени без текста да бъде осакатен.[2] Но ако напълно пренебрегнем формата на текста в нашата проповед ние правим точно това.

Това означава, че когато проповядваме върху различни текстове може да се налага да проповядваме по различен начин, да използваме различни видове проповеди. Така например на историческите разкази може би най-добре отговаря наративна проповед. На посланията в повечето случаи подхожда логическа аргументация. При поезия проповедта вероятно следва да е по-емоционална. И т.н.

Нека да го кажа по различен начин: Когато проповядваме върху Библията ние искаме нашата проповед да окаже същото въздействие върху слушателите каквото е възнамерявал да окаже автора на библейския текст. Но когато е целял определено въздействие библейският автор е обмислял не само какво да каже, но и как да го каже – т.е. той е предавал своята идея и въздействие не само чрез съдържанието, но чрез формата. И ако искаме да постигнем същия ефект трябва добре да вземем под внимание не само съдържанието на текста, върху който проповядваме, но формата, в която той е написан.

Нещо повече, когато са писали своите текстове авторите на Библията са знаели, че те няма да бъдат толкова четени колкото слушани от техните съвременници. По този начин те са ги писали с реторични похвати наум. Това прави казаното още по-валидно.

Нека да демонстрираме това с един пример. Във Фил. 2:6-11 Павел използва химн, песен която може би самите филипяни са пели на богослуженията си. Той го прави умишлено,  с цел да им въздейства по начин, който не би бил възможен ако изкаже същите идеи в проза. За тази цел в средата на своята прозата той вмъква редна поетична част. Последната се явява и реторично средство, а не просто средство за предаване на информация.[3] Анализирайки текста ние трябва да държим сметка за този факт и след това да се запитаме как това може да окаже влияние върху нашето проповядване?

„Правим грешка ако смятаме, че литературните страни на текста са просто декоративни. Текстовете не са просто пакети съдържащи идеи, те са средство за комуникация. Когато се питаме какво означава даден текст ние не търсим идеята на текста. Ние се опитваме да открием цялостното му влияние върху читателя и как всичко свързано с текста действа, за да създаде това влияние. Можем невнимателно да говорим за формата и съдържанието на един текст сякаш това са две различни реалности, но ако думата „съдържание” е използвана като синоним на „значение” то формата също трябва да бъде виждана като същностна част от съдържанието. По добре би било проповедниците да говорят за формата на съдържанието.[4]

„Ако служителят желае проповедта да извърши това, което прави текста тогава той или тя ще желаят да се придържат към формата, тъй като формата улавя и предава функцията не само по време на тълкуването на текста, но и при създаването на самата проповед. Макар че проповедта може да не е същата като текста – напр. една проповед върху псалм няма също да е псалм, все пак човек не би желал да се отдалечава прекалено много от формата на текста.[5]

[1] Според определението на Джон Бартън жанрът е конвенционален модел характеризизращ се с определени формални критерии (стил, форма, тон, особена синтактична или граматическа структура, повтарящи се модели), който се използва в конкретно общество в социални контексти характеризиращи се с определени формални конвенции.

[2] Това твърдение е особено вярно за поезията, но важи в някаква степен и за останалите литературни жанрове.

[3] Това не означава, че предаването на информация е изключено чрез поезията – точно обратното е вярно.

[4] Long, Thomas. Preaching and the literary forms of the bible. Fortress, 1988.

[5] Craddock, Fred. Preaching. Abington, 2010.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.