Серия амвонна – 14


ПРОПОВЕДНИКЪТ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Аристител (разделя убедителността в един говорител на 3 компонента

logos: съдържанието на посланието – вкл. неговото умение да използва езика и логиката.

pathos: емоционалните характеристики на посланието – чувствата, които изразява и способността да ги предаде на слушателите.

ethos: характерът на говорителят така както е схващан от слушателите му. Аристотел смята, че този последен компонент е най-силният и важен за  убедителността на една реч. Съвременните изследвания потвърждават това.

Казано простичко, няма значение как проповядваме – за да бъде чут един проповедник той трябва да бъде определен вид човек – човек с характер и морал, който да кара другите да слушат.

„Нито една разумна книга за проповядването не може да започне с това, което се казва. Силата на проповядването трябва да започне с този, който го казва…Правим сериозна грешка ако винаги се опитваме да подготвим по-добри проповеди, а обръщаме малко внимание на живота на проповедника[1]

„Една проповед не може да бъде по-силна от проповедника, който я проповядва” (Йън Пит-Уотсън)

Библията редовно свързва живота и проповядването (Фил. 1:27, 1 Сол. 2:3-8,11-12; 2 Тим. 2:15-16; 22-24; Тит 2:7-8; 2 Кор. 6:3-4; Яков 1:26-27, 3:13). Очевидно е, че проповедникът трябва да пази характера си – той е неразривна част от неговото служение точно като проповедник. Възможно е да отидем на място където не ни познават, да проповядваме и след това да си тръгнем. Никой няма да разбере характера ни и ще бъдем оценени по това как се държим и как проповядваме. Но в една църква където проповедника живее с хората, на които проповядва и общува с тях седмица след седмица това не е възможно. Рано или късно хората разбират какъв е той като човек. Може да се прикрива по-дълго или по-кратко, но не и вечно. И ако неговият характер е одобрен те ще го слушат, но ако не е одобрен ще престанат. В крайна сметка характерът на проповедника е това, което дава или отнема авторитета на проповядването.

Казано по друг начин проповедникът се превръща в част от посланието, което той проповядва. Няма значение дали искам или не иска това – двете неща не могат да бъдат разделени.

„Колкото и да ни се иска да не е така ние не можем да бъдем разделени от посланието. Кой не е чувал някой посветен брат или сестра да се моли преди проповедта: „Скрий нашият пастир зад кръста, така че да не виждаме него,а  само Исус.” Ние можем само да похвалим духът на такава молитва…но няма място където проповедникът може да се скрие. Дори големият амвон не го скрива от погледа ни…Ние влияем на посланието, което изговаряме….Слушателите не чуват една проповед те чуват един човек – чуват вас.” (Хедън Робинсън).

Когато попитате хората в една църква за пастирът, който преди време е проповядвал в нея, те може да не си спомнят много от проповедите му, освен някоя особена, но ще си спомнят какъв човек е бил той.

Характерът на проповедника има 2 страни.

  1. Морална чистота
  2. Духовна зрялост и сила.

Очевидно не можем да очакваме проповедника да е съвършен понеже никой освен Бог не отговаря на това изискване, но трябва да е зрял християнин, човек, който сериозно върви по пътя на освещението.

Най-общо можем да обобщим това с 4 определения.[2]

1. Вяра в това, което проповядва. Именно вярата прави човека заслужаващ вяра и ако посланикът не заслужава да му се вярва същото се отнася и за неговото послание. Липсата на вяра е почти невъзможно да се скрие за дълго време.

„Колкото и да усилваме звука на микрофона това няма да заглуши ехото на липсващите убеждения.”

2. Страст. Тя прави човека убедителен. Да имаме страст не означава да изглеждаме като фанатици, които измъчват слушателите си с безумно изиксвания, но значи да имаме подходяща страст за важността на предмета, за който говорим. Ако ние сме безразлични към него защо другите да са впечатлени? Дали един човек е истински загрижен за това, което говори се усеща от слушателите. Понякога точно страстта може да компенсира липстата на достатъчно красноречие и да доведе до промяна в хората.[3]

3. Авторитет. Той ни дава правото да говорим. От четирите характеристики, за които говорим авторитета е най-сложният. Авторитетът е сложно понятие, което включва харизмата, дарът даден ни от Божия призив да говорим, личностните ни качества като талант и знание и други неща. Освен това авторитет е доброволен що се отнася до слушателите понеже проповедникът няма някаква реална власт над тях.

4. Благодат. Това е отношението на проповедника към неговите слушатели. Всичко друго – тоталитаризъм, лиса на търпение, гордост – само отблъсква хората. Но единственият начин да предаваме благодатта е преди това самите ние да сме я изпитали.

Да бъде един човек проповедник означава много повече от това просто да говори добре и даже да говори вярно Божието слово. Някои от най-големите провали на проповедници, които са носели най-големи щети на църквите и хората в тях са били свързани точно с техния характер.

„Ние ще те ръкоположим за това служение и ние искаме да обещаеш, че ще се го следваш. Това не е временна работа, а начин на живот, който искаме ти да живееш в нашата общност.Знаем, че вярата ти е нападана от същите неща, с които се сблъскваме и ние в този опасен свят. Знаем, че емоциите ти са също толкова непостоянни колкото са и нашите и че умът ти играе същите номера както и нашите. Затова ще те ръкоположим и ще изискваме от теб да спазваш своят обет. Знаем, че ще има дни, месеци, може би дори години, когато ще изглежда, че не вярваме на нищо и няма да искаме да те слушаме.  Знаем и че ще има дни, месеци, може би дори години когато няма да искаш да го казваш. Това няма значение. Прави го, въпреки всичко. Ти си ръкоположен за служение, дал си обет за него.[4]

[1] Miller, Calvin. Preaching: The Art of Narrative Exposition. Baker Books, 2010.

[2] Взето от Craddock, Fred. Preaching. Abingdon Press, 2010

[3] Разбира се, двете неща не трябва да се противопоставят.  Като правило човек, който не притежава поне някаво красноречие не следва да става проповедник и тов атрябва да бъде разпознато от общността, която го натоварва с тази задача.

[4] Kuruvilla, Abraham. A Vision for Preaching: Understanding the Heart of Pastoral Ministry (Kindle Location 1147). Baker Publishing Group. Kindle Edition

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.