Консерватизмът сам по себе си не представлява самостоятелна идеология. Неговата основна характеристика, както сочи и името му, е свързана с придържане към традицията – към нещо, което се е показало добро и полезно във времето и което е носело успех и добро. Така консерватизмът е подозрителен към новите грандиозни планове – т.е. изразено с християнски термини той познава човешката склонност към грях. Поради това той е склонен да цени доброто, което вече е постигнато и утвърдено. Това не означава, че нови неща не трябва да се правят. Но обичайно те трябва да се изпробват на местно ниво и в малък мащаб и едва ако са успешни, след това да се прилагат по-широко. Консерватизмът по този начин е естествено подозрителен към социалното инженерство или към грандиозни планове за разрушаване на всичко старо и започване на чисто с по-добри планове и разбирания (разбирай революции). Исторически примери като събитията в Русия от 1917 са показали докъде може да доведе това.
Това оценяване на традицията очевидно може да се окаже много полезно, но то съдържа и сериозни слабости. Когато говорим за консерватизъм и традиция трябва да се запитаме – чий консерватизъм и чия традиция? – понеже тези неща могат да са, и реално са, много различни на различни места. На практика консерватизмът се оказва изключително различен, дори противоположен на различни места и в различно време. Нещо повече, не само, че това, което е консервативно на едно място и време може да не е такова на друго, но и по всяка вероятност един и същ консерватизъм не може да работи на различни места. Така по своята същност консерватизмът се оказва повече или по-малко локален и поради тази причина трудно определим.
Но дори това е едва половината от картината. Подобно разбиране за консерватизма може да доведе до сериозно размиване на понятията. В САЩ например на Рейгън се гледа като на консервативен водач. Но неговият консерватизъм на практика е свързан до голяма степен с промотирането на свободна икономика от чисто либерален тип – въпреки утвърждаването на институции като брак и семейство, които са заемали важно място в миналото без да са следствие от либералните приемания. Всъщност имаме сериозни основания да твърдим, че съвременното консервативно движение в САЩ със своето ударение върху свободния пазар и намалените функции на държавата всъщност представлява в основата си една по-стара форма на либерализъм характерен за 19 век. И това не е случайно. Ако консерватизма се основава на зачитане на традициите, а САЩ са започнали своето съществуване именно от ранния либерализъм (прескачайки да кажем фазата на феодализма) то това се оказва естествената традиция за страната и естественият консерватизъм, който следва да се появи и прояви. Феноменът в този случай е, че съперничещите си политики са не либерализъм срещу нещо друго, а един по-модерен срещу един по-старомоден либерализъм – т.е. либерали срещу либерали.
Трети проблем е, че консерватизмът лесно може да премине в романтизъм – едно идеализиране на миналото, което ни заслепява за неговите недостатъци. Традиционализмът трудно създава критерий, според който да се оценява какво от традицията е добро и кое е преходно, кое трябва да се запази и кое да се отхвърли. Безкритично приемане, че старото (или по-точно дадено старо) е по-добро от новото може да доведе до едно статично мислене, което от една страна отказва да види естественото и необходимо развитие в определени области и отношения, а от друга се опитва да върне часовника назад – често с методи подозрително наподобяващи тоталитарните.
Накрая, традиционализмът често може да се окаже едно покривало за защита на нечии привилегии, които се стопяват и което кара тези хора са се притесняват и да се стремят да спрат хода на времето. По този начин традиционализмът може да е просто само едно покривало за личната корист.
Спокойно можем да кажем, че традицията е нещо добро и полезно, всъщност нещо, без което е невъзможно да се живее. Но не всяка традиция е полезна и добра просто понеже е стара и утвърдена. Робството и расовата сегрегация, както и ограничените права на жените са само три от многото примери за традиции, които не са били добри, но за сметка на това са били съвсем реални и действени. В религиозен смисъл същото може да бъде казано в спорът за авторитетите по времето на Реформацията – тема, относно която е имало жесток разнобой на традиции – вкл. древната традиция за първенството на Писанието. От друга страна отхвърлянето на дадена традиция не означава автоматично дискредитиране на всяка традиция. Всъщност в повечето случаи атаката на дадена лоша традиция е ставало чрез позоваването на друга традиция. Мартин Лутер Кинг напр. е нападал сегрегацията на основата на определена интерпретация на конституцията. Отново, трудността се свежда до това как да намерим обективен критерий за оценка на традициите.
Очевидно консервативното разбиране за традицията привлича мнозина християни към това виждане. Но тук трябва да добавим някои забележки.
Първо, традицията лесно може да дегенерира в традиционализъм (Според известното определение на Я. Пеликан „Традицията е живата вяра на мъртвите, а традиционализмът е мъртвата вяра на живите.“). Смесването на вярата с държавността не само, че лесно ражда непоносимост към всяка друга форма на религия (вкл. християнска форма), но освен това започва да възприема самото християнство като форма на традиция като по този начин лесно я изпразва от духовното й съдържание.
Второ, християните трябва да разберат, че християнската традиция не означава статичност. Едва ли някой би твърдял, че един християнин не може да бъде иноватор в музиката или технологията.
Трето, либерализма не е задължително противоположен на консерватизма (и съответно на традиционализма). Първият поставя на преден план суверенитета на личността, а втория говори за отношението към традицията и промяната. Напълно възможно е човек да бъде онтологичен индивидуалист и в същото време да е скептичен към политическа и социална реформа. С други думи съвременното виждане, че християните са консервативни докато либералите са нехристияни по дефиниция просто не е вярно – поне в същностния смисъл на тези понятия.
Четвърто, голяма част от християните на запад са склонни да се определят като консерватори, но една от основните причини за това е, че западния свят исторически е изграден върху силна християнска традиция. В други части на света където такава традиция липсва може да се окаже, че в консерватизма като принцип няма чак толкова много неща привлекателни за един християнин. Т.е. привлекателността на традиционализма за западните християни може да се окаже свързана повече с историческия контекст на тяхната традиция отколкото със самото консерваторство като идеология. Това е бележка, която трябва да бъде постоянно напомняна.
Rado's blog 