Ще се приближиш ли? – 10


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.” (Йоан 20:18)

В светлината на възкресенското утро, което сега изгрява аз искам да попитам: Очакваш ли, копнееш ли, заедно с Мария  Магдалена, да „видиш Господа” в този живот? И ако да какво може да означава това? Какво означава да „видим” възкръсналият Исус, да се посветим да вярваме в Него и в Неговият живот след смъртта? Какво означава да твърдим заедно с това, че в нашата вселена има една божествена, трансцедентна сила, която се издига отвъд смъртта, трагедията и провалът, която пленява сърцата и умовете ни и преобръща живота ни от мрак в светлина?

За християните всичко стои на този въпрос. Ако няма възкресение, ако „мъртвите не се възкресяват” тогава нашата вяра наистина е „суетна” както се изразява св. Павел. Проблемът идва – нека да сме честни – с изясняването на това какво точно, е поискано от нас да вярваме.

Понеже ако започнем в духа на един добър детектив да търсим какво точно се е случило с мъртвото тяло на Исус преди толкова векове (и в това няма нищо погрешно – то е същностна част от нашето търсене) ние в края  на краищата ще открием, че един такъв изцяло исторически подход завършва единствено със съблазнителни, предполагащи въпросителни. Не, преди това трябва да се случи нещо друго, нещо трябва да се случи на нас, на търсещите. Едва тогава фрагментите от детективска история ще изглеждат различно.

Няма да искам от вас да вярвате в „три невъзможно неща преди закуска” защото нашите прочити тази сутрин (Римляни 6:3-11; Йоан 20:-18), взети заедно, искат от нас да вярваме единствено в три възможни – макар и очевидно, изключително изискващи – неща; и не само да вярваме в тях, а и да ги практикуваме, с душа, тяло и ум, отново и отново през живота си, докато достигнете до момента да „видим Господа” лице в лице.

Първо вие трябва да се научите да практикувате смъртта, както се изразява апостол Павел в посланието си към Римляните когато иска от нас да „умрем заедно с Христос” и „да се кръстим в смъртта Му.” Това изглежда твърде странна идея, която е могъщо символизирана от потапянето в мрачните води на кръщението преди да бъдем отново спасени. Но тя означава, че единствено ако предадем себе си, така както Христос е бил (пре)даден от Своите предатели на страдания в една изглеждаща загуба на себето, така както ние се предаваме на Бога в молитва, тайнствата и служението, ние ще можем да открием истинското си себе – живите, христоподобни себета, които Бог желае ние да бъдем в Неговия Син.

Това е особено трудна идея за съвременните хора, понеже тя предизвиква всичко, на което ни е научило нашето образование: че ние трябва да се стремим да бъдем успешни индивиди и то автономни такива. Но когато във всички трудности и агония, котяо носи истинската молитва, ние осъзнаем, че да постоянстваме в нея означава да „(пре)дадем” контрола на Бога и просто да оставим Христовия Дух да се моли в нас, тогава ние започваме да виждаме, че нашите погрешно, съзнателно, борещо се себе трябва да си отиде. И докато това себе бива събличано в един процес, който чувстваме като смърт нещо несъмнено тайнствено започва да се появява – новия живот на себето, който е животът на Христос и който надхвърля всеки индивидуализъм. Да бъдеш християнин означава да „практикуваш смърт” в този смисъл докато престанем да се боим от смъртта; и когато повече не се страхуваме от смъртта ние вече не се страхуваме от живота – възторженият, изобилен Живот, към който ни води Исус.

Второ, ние трябва да се научим не само как да умираме, а и как да се обръщаме и обръщаме отново и отново, подобно на Мария Магдалена, която направила това два пъти преди да разбере, че в градината пред нея стои Исус. Чудили ли сте се някога на факта, че първите свидетели на възкресението, тук Мария, отначало не разпознават Исус, а някои – според евангелието от Матей – дори продължават да се „съмняват” и когато се намират в Неговото възкръснало присъствие? Това е още една много странна мисъл: че възкръсналият Христос, бивайки Божий Син, е тук през цялото време, но това, което ние трябва да направим е да „обърнем” и да продължим да „обръщаме” погледа си към Него докато нашите сетива, ум, душа и сърце са толкова настроени и намагнетизирани от Неговото присъствие че ние също можем да кажем Равуни – не да го сграбчим или хванем, не да Го ограничим в нашите ограничени човешки категории, а да Му се покланяме.

Пишейки през 13 век св. Тома Аквински доста унило признава, че жените в евангелията разбират това по-добре и първи поради, както се изразява той, „по-голяма способност да обичат,” поради своето окончателно решение да не изоставят Христос на кръста и да Го последват дори до мястото на погребение. Да се „обърнем” означава да продължим да копнеем и да Го обичаме, дори в отчаянието си, както направили тези жени – да продължим да разпознаваме духането на Христовия Дух и да вървим в тази посока докато любовта, познанието и сетивността съвпаднат и ние сме в състояние да знае както сме били познати в Него.

Трето и последно, само така ние можем да се научим да „виждаме Господа,” както Го видяла Мария, със сигурност през сълзи, но с абсолютна убеденост и сигурност. Мария мислела, че това никога повече няма да се случи, но нека да ви кажа (като човек, който някога е бил болничен свещеник служещ на умиращите), това се случва. Само „умрете,” само се „обърнете” и вие също, на удачното време, ще „видите” възлюбеният Христос понеже вашите сетива, ум и желания са настроени за Неговото присъствие. Ето Го, в хилядите лица на бедните,  в тези, които обичате неизмеримо и в тези, които мразите и отблъсвате, в хлябът и виното, водата и мирото и всички славни земни неща и накрая очакващ ви докато животът ви приключва. Това, можем да бъдем сигурни, както открила Мария Магдалена, не е един Христос, Който може да бъде ограничаван от нас. Но това е Христос, Който поставя страданието на подобаващото му се място, Който е преминал през него и отвъд него и който го е направил Свое Собствено.

Тук лежи великата истина в сърцето на християнската вяра – възкресението. Заложете живота си за нея, борете се с нея и всичко ще се промени. Умрете, обърнете се, вижте…и след това живейте в това мистично тяло, което е блаженото събрание на всички верни хора, които вървят с вас в пътя на великото приключение на християнския живот и изкупление, радост и пълнота и което ще ви поддържа във всичките ви провали и страдания докато животът свърши. Защото Христо наистина е възкръснал. Алелуя. Амин.

1 thought on “Ще се приближиш ли? – 10

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.