Ще се приближиш ли? – 9


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Смъртта

А Исус като прие оцета каза: Свърши се” (Йоан 19:30) 

Има огромна разлика – нали? – между това просто да завършиш нещо, да стигнеш до неговия край („Искам това да свърши,” казваме ние) и приключването му е пълния смисъл на думата довеждайки го до неговата крайна цел и изпълнение. В страстите, според Йоан, няма съмнение, че йоановият Исус „приключва” на кръста това, което Неговият Отец е възнамерявал Той да направи от преди създаването на света.

Самият език, който Той използва в този цялостен и богат вик – на цел, на триумф, всичко е събрано в думата tetelestai („целта е достигната”). Логосът, предсъществуващото Слово от пролога на Йоан, сега е извършило цялото си спасително дело и е било издигнато на кръста, не за унижение – както света вижда това – а за „слава.” Ето го йоановият Исус, издигнатият Исус според божията перспектива, привидно толкова различен от Исус в другите евангелия, Който е потънал в агонизираща пот в градината и понася целият ужас на човешкото изоставяне на кръста. Нуждаем се и от двете картини и то отчаяно, понеже заедно те ни дават цялостния парадокс на Бога/Човека. Но защо се нуждаем особено то йоановия Исус на Разпети петък, когато Исус умира?

Вероятно ключът лежи в начинът на „приключването.” Понеже Йоан не пише единствено от перспективата на трагичното развитие на човешката история – обвързаното с времето, хоризонтално течение – но вече хвърля пронизващата светлина на божието значение на неговия изход – тарнсцедентното течение – ние знаем, че това, което се случва не е просто едно „свършване,” а едно приключване. „Когато Исус видя, че всичко е приключило,” пише Йоан, „наведе глава и предаде Богу дух.” Това, което би било безсмислено – ирационалност, или просто грешка (убийството на погрешния човек по погрешни причини) – се оказва тук, при Йоан, с непогрешима убеденост, божието окончателно приключване, спасението на света. Това е все едно да гледаме надолу към гърба на умиращия и потящ се Исус, отгоре, както св. Йоан Кръстни веднъж описва умиращия Исус, знаейки, че, независимо от изгледа, всичко е наред.

Но тази убеденост лесно ни подвежда да схванем нещата погрешно. Можем да й припишем нормалност, но когато се стигне до момента да я свържем със собствения си живот тя изглежда празна и чужда, сякаш йоановия Исус е бил някакъв супермен, на когото не влияят ограниченията на пространството и времето и чиято магия няма много общо с унизителните детайли на собствения ни живот. Той е живял в един свят на архетипен смисъл; ние живеем в света на баналността. Неговото страдание е героично и променящо; нашето е просто патетично и безсмислено.

Но тук се крие уловката. Понеже нашите най-лоши преживявания на болка, страдание или тъга толкова често имат това качество на несводимо безсмислие. Ако бяхме в състояние умствено да ги сложим в някаква славна рамка те не биха имали над силата, която имат, не биха били страданията, които сега са за нас. Ако можехме да принудим умовете си да видят, че това – моята лична тъга, моята непоклатима вина, моят труден брак, моята повтаряща се глупост, моята пристрастеност, моят лош шанс на съдба или гени – където нещата, от които най-дълбоката човешка удовлетвореност може дори сега да бъде разрушена щяхме да накараме най-задоволителната светска психология да ни направи отново радостни. Но това ние не можем да сторим.

Понеже за нас изглежда невъзможно да вярваме, че Бог, бивайки Бог, е позволил аз да премина през тази агония, тази загуба, тази болест, да бъда съвършената наковалня, на която да бъде изковано моето спасение, моята собствена „слава.” И все пак това е, което йоановата история за страданията, разбрана правилно, казва. Тя не казва, че някога имало един супермен, който преминал през всички тези зли за мен неща и направил едно неприсъщо чудо, което аз не мога да проумея. Нито пък казва, че страданието е добро само по себе си, и аз не трябва да се стремя с всички сили да избягам от него когато това е възможно използвайки всички клинични и терапевтични способи, които ми предлага модерния свят.

Така когато се покланяме и почитаме светия кръст на Разпети петък има няколко неща, които, ако йоановото евангелие е вярно, ние не трябва да правим. Ние не се съгласяваме с една продължаваща несправедливост, насилие или злоупотреба в нашия свят: това би било пренебрежение или страхливост. Ние не гласуваме за пасивно приемане на злоупотребата със сила: това би било мазохизъм. Ние не казваме, че човешката агония и страдание все пак са съвсем нормални или че посредством някаква магия на ума над материята мога да скръцна със зъби и да видя нещата от другата страна: това би било стоицизъм.

Не, когато се покланяме телесно всяка година ние казваме по единственият начин, по който можем да направим това – не само с умовете си (които често са объркани и съмняващи се), но и с цялата си същност – че всичката ни надежда лежи в нещо вече направено, направено от Бога/Човека в мрачния час преди много време и веднъж завинаги. Често ние не можем да почувстваме това заради тъмнината, още по-малко пък да го видим. Често ние сме смазани от собствената си болка и от болката на другите, от нашия собствен грях и от този на другите. Но Бог е направил това, което единствено Бог може да направи и в центъра на бурята вече се оформя това спокойно място на триумф, което Йоан нарича космическата „слава” на Исус и която Той пази и за нас. Това е „приключването,” което Исус направи и което не е просто завършване, а достигане на целта.

И докато чакаме в това мъртво време на Светата събота идването на възкресението, там ние поставяме нашата надежда. „Свърши се” –    tetelestai. Амин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.