Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 4


от Мишел Лий-Барнуел

index

Ролята на водачите и единството на тялото: силата на подражанието

Един значим принос на водачите като слуги/роби лежи в примера, който те дават на другите. Когато Петър възразява на Христос, че Той няма да му измие краката в Йоан 13 Исус отговаря, че с това Той им дава пример. Ако Той като техен „Учител и Господ” може да направи това тогава и те трябва да правят същото един за друг. Павел също цели да даде подобен пример както същностен компонент на своето водачество. В 1 Коринтяни той съвсем конкретно казва, че християните трябва да подражават на неговия пример да бъде слуга, което на свой ред е подражание на примерът на Христос ( 1 Кор. 4:16; 11:1). Той описва Тимотей като човек, който вярно следва примера на Павел и ще бъде в състояние да им напомни за неговата обхода в Христа (1 Кор. 4:17).

Павел се обръща към собствения си пример и във Филипяните. Хелерман казва, че Павел прилага и преобръща своят собствен  cursus honorum точно както прави и с Христос. Фъв Филипяни 3:5-6 той изброява един списък от еврейски почести (напр. „обрязан на осмия ден, евреин от евреи, от вениаминовото племе”), само за да каже след това, че счита всички тези неща „за имате заради Христос” и вместо тях се стреми „да придобие Христос и…да се намеря в Него, без да имам за своя праведност тази, която е от закона, а тази, която идва чрез вяра в Христос” (Фил. 3:7-9).[1] Павел представя себе си като един пример, който да бъде следван, като Христос от Фил. 2 се явява първоначалният модел.[2]

Това ни води към въпроса: Защо трябва общностите да следват примера на своите водачи? Защо това е толкова важен компонент от църковното водачество? Както във Филипяни така и в 1 Коринтяни причината да се подражава на Христос и по подобен начин на Павел са, че техният пример води до единство.

Контекстът, в който Павел представя примерът на Христовото смирение във Фил. 2:6-11 е призивът към филипяните да вършат същото с цел единство. Павел наставлява филипяните да “стоят твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието”  (Фил. 1:27) и „да бъдат на един ум, да показват еднаква любов, обединени в един дух и имащи една цел” (Фил. 2:1-2). Всеки от тях тряба „да счита другия за по-горен от себе си” (Фил. 2:3). Следователно Павел ги превозвава да имат ум Христов (2:5) както следват примера на Неговото принизяване и жертва.

В 1 Коринтяни 1-4 примерът на Христос и апостолското служение на Павел са основата на аргумента срещу разделението. В писмото си Павел сочи към своя пример да не търси привилегии на своята позиция, а да е готов да понесе загуба и да се откаже от правата си заради другите (напр. 1 Кор. 8:13, 9:1-23).  В резултат на това, както казахме по-рано, хората трябва да търсят дарби, които изграждат цялата църква вместо единствено самите тях (1 Кор. 14) или да решат да не използват своите права, за да помогнат на някой друг по този начин (1 Кор. 8:13).

Иронията е, че това преобръщане на традиционните очаквания води до единство. Вместо стабилността получавана от всяка част според нейния светски статус единството се постига чрез себежертвено поведение на цялото тяло и особено на членовете с по-висок статус. Това от своя страна води до един същностен компонент на водачеството за Павел. Така както апостолите следват примера на Христос тяхното снишаване, себежертва, страдание и загриженост за другите дават пример на останалите за единството на общността. Техният пример е особено силен понеже както водачи от тях най-малко се очаква да правят това точно както природата на смирението на Христос било удивително поради статуса Му като Бог.

Водачите в местната църковна общност трябва да правят същото. Павел вижда себе си като един пример за водачите на местните църкви.[3] Петър казва, че стареите трябва да подражават на Христовите страдания в живота си (1 Петър 2:21) и на Неговото смирение (5:3).[4] Така както Петър определя себе си като апостолски ролеви модел за стареите в 1 Петър 5:1 стареите трябва да бъдат примери на своето стадо, така че да бъдат като Христос един за друг.[5]

Това, разбира се, не е роля единствено на водачите, но е особено важна за тях, особено ако разсъдим какво означава за един водач да бъде „слуга.” Ние също трябва да отбележим и резултата от виждането на водачите по този начин. Водачите не са отделяни от общността, а са интегрирани в нея, така че техният пример да може да бъде подражаван от цялото тяло. Както Робърт Статуси и Джудит Тенелшоф казват водачеството се случва „сред хората” („Вие всички сте братя”) вместо като бъдат „йерархическа власт над тях.”[6] Впоследствие всяка идея за власт и водачество в църквата трябва да се разбира в по-широкия контекст на тази роля и цел на водачите.

Накрая трябва да отбележим друг аспект от преобръщането на царството, който има отношение към дискусията за властта и слугуващото водачество, идеята, че Христовата сила е „съвършена в слабостта” (2 Кор. 12:8-10). Както отбелязахме по-горе Божието преобръщане правия ясно как постиженията са резултат от божествената, а не от човешката работа. Тази концепция става особено удачна когато разгледаме ролята на водачите тъй като по времето на Павел те обичайно са показвали лично превъзходство.[7]

В добавка към пасажа от 1 Коринтяни във 2 Коринтяи Павел свързва своето слугуване с „скърби, нужди,  утеснения, бичувания, затваряния, смутове, трудове, неспане, неядене” (2 Кор. 6:4-5). По-късно той утвърждава своя статус както примерен слуга на Христос изброявайки следните квалификации: „бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.  Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;” (2 Кор. 11:23-27).

Въпреки това Бог дал сила на Павел и неговите съработници в техните трудности, така че те са „угнетявани отвсякъде, но не до отчаяния, повалени са, но не погубени.” Целта на тези страдания и устояване е да носят „на тялото си убиването на  Иус, за да се яви в нас и Неговият живот” (2 Кор. 4:8-10). Текстът противопоставя тяхната уязвимост с Божията поддържаща сила.[8]

За Павел новия век е основан на кръста, което означава, че вярващият живее както Христос т.е. жертвено и с готовност да страда и да служи. Във вярващия, който признава и живее според човешката слабост се изявява Божията сила. Павел отговаря на хората, които критикуват неговата човешка слабост, включително страданията му, прогласявайки, че Христос е дал Своите „съкровища в пръстни съдове, така че да стане ясно, че силата, която имаме не е от нас” (2 Кор. 4:7). Въпреки това той не вижда страданието като край само по себе си. Неговата по-висока цел е да направи виден възкресенския живот на Исус в собствения си живот, което включва една сила, която побеждава стария ред.[9]

Водачите учат и показват новия път на Христос, един път, който зависи от сила в слабостта (преобръщане) и води до любещо единство на Божиите хора. Връзката на водачеството със служението трябва да вземе под внимание как Христовия пример е същностен за разбирането на Божия начин в новия век. Както такова „служението” не просто описва един начин, а показва Божия начин в това, че не водачът, а Христос е Този, Който дава растежа. Резултатът трябва да бъде една общност, чийто знак е подобна себежертвена любов от всички докато те подражават на модела показван от техните водачи.

Робърт Грийнлийф за слугуващото водачество

Мислите на основателя на слугуващото водачество предлагат известна помощ за това как да осмислим тази концепция. Терминът „слугуващо водачество” произхожда от Робърт Грийннлийф, един квакер, който прилага своите идеи най-вече в полето на бизнес мениджмънта. Грийнфийлд твърди, че „водачът слуга” е първо слуга, а не първо водач и показва същностната разлика между двата типа в своето значимо есе:

„Слугата водач е първо слуга…То започва с естественото чувство, че човек желае да служи, първо да служи. След това съзнателният избор довежда човека до стремежа да води. Такъв човек е твърде различен от човека, който е на първо място водач, вероятно поради необходимостта да устои на един необикновен стремеж към власт или на събирането на материални притежания. Но такъв човек ще има едно по-нататъшен желание да служи – след като водачеството бъде установено. Първо-водачът и първо-слугата са два крайни типа” (Servant as Leader, 7).

Грийнфийлд също така описва това, което той вижда като различни динамики случващи се в човека, който е първо слуга противопоставен на първо водачът:

„Естественият слуга, човекът, който е първо слуга е по-вероятно да устои и да рафинира една конкретна хипотеза за това, което служи на приоритетните нужди на другите от човекът, който е първо водач и който след това служи поради подтика на своята съвест или съобразявайки се с нормативните очаквания.” (Пак там, 8)

Когато човек започне да вижда себе си като слуга крайният резултат е по необходимост различен от този когато човек мисли за себе си като за водач. В първия случай поставянето на чуждите нужди на първо място е нещо, което се случва естествено, докато във втория случай слугуването е по-късна и второстепенна добавка. Грийнфийлд ни кара да си зададем въпроса: Дали смисълът е да бъдем водачи, които служат или слуги, които водят?

Примерът на Христос за водачеството като слугуване показва как Бог е действал чрез кръста не просто в смирението, което довело Исус до кръста. Чрез слугуването водачите показват начина, по който новия век е основан на кръста и слабостта и създава една общност, чийто членове се отнасят един към друг по този начин.

Заключение

Тази глава не си поставя за цел да отсъди дали една специална роля за мъжко водачество е библейска концепция, а по-скоро да изпита нашето разбиране за водачеството и централността на властта в комплементарната позиция. Новия Завет със сигурност утвърждава валидността и на двете неща. В същото време той идентифицира както един същностен компонент даването на пример да бъдем като Христос, който вярващите могат да следват в своите взаимоотношения един с друг, който след това води до единство на църквата, Божия свят храм. Това не е единственият аспект от властта и водачеството за християнската общност, но е фундаментален за нея, един който оказва цялостно влияние върху цялостното ни виждане за природата, целите и задачите.

Новозаветните твърдения за властта и водачество в църквата, без значение дали на мъже или жени, показват, че слугуването е една фундаментална концепция, която е по-дълбока от просто определено отношение. В резултат на това комплементарите (така както и егалитарите и всеки, който търси слугуващо водачество за общността) трябва да си зададе въпроса дали техните дефиниции виждат страданието, смирението, слабостта и едно снижаване на статуса както същностно за разбирането на царството. Когато „слугата” единствено модифицира едно разбиране за водачеството и властта той не е в състояние да предизвика или да промени природата на нито едно от двете неща по начина, по който Новия Завет изглежда прави това.[10]

Например, ако слугуващото водачество е „жертвено” би било добре да попитаме какво бива жертвано. Да бъдеш слуга или роб в древния контекст означавало загуба на статус и чест, които са били същностни компоненти от идентичността на човека и ключови измерители за неговата ценност. За един човек да стане слуга или роб означавало да се откаже от тези ключови маркери на идентичност. Според днешната терминология можем да кажем, че такъв човек ставал „никой.” Това също така означавало загуба на правото на себеопределяне и себеутвърждаване. Но за Павел именно това го прави свободен да постави другите преди себе си. Така във Фил. 3:3-6 той казва, че той поставя своята увереност не в човешки определения на идентичност, а в Христос. Без значение дали в Новия Завет на мъжете е дадена една специфична водаческа роля жизнено важно е да изследваме приеманията и ценностите, които стоят зад нашите модели и приоритета даван на различните елементи, които определят позицията ни. Ще направим добре да се запитаме дали нашите концепции за водачество и власт признават еквивалента на това парадоксално социално снижаване и изпразване и, следователно, същностният компонент водещ до една фокусирана върху Христос и насочена към другите перспектива в църквата, която създава единство. Ние трябва да се запитаме и дали нашите структури прославят Бога, Който дава растежа или на хората заемащи тези позиции.

[1] Hellerman, Embracing Shared Ministry, 76–77.

[2] Oakes, Philippians, 103–4.

[3] Гарланд описва как Павел вижда себе си като пример за местните водачи в 1 Коринтяни: „Същността на Павеловия аргумент е следната: ако те смятат да почитат служители като Павел, Аполос и Кифа като слугински подчертават кой принадлежи на тях  и като Божии настойници, чието основно задължение е верността тогава те трябва да се отнасят и с местните си водачи по същия начин” (1 Коринтяни, 126).

[4] Майкълкс обобщава: „Тук контраста с „господстване над местните общности” поставя ударението не върху примерното морално поведение като цяло, а конкретно върху показването на пример в смирение и слугуване…. Стареите трябва да бъдат добри водачи на своите общества именно като са добри слуги, така че членовете на тези общности на свой ред да станат слуги един на друг.  (1 Peter, 286).

[5] Дискутирайки превода на martys в 1 Петър 5:1  като „свидетел” вместо като „видял с очите си” Йобс описва отношенията между Христос, Петър и стареите и тяхната общност: „Апостолът с готовност приема апостолското водачество на църквата ставайки по този начин уязвим за същите зли сили, които са убили Исус. Тези, които следват по стъпките на Исус (2:21) свидетелстват за истината на неговото послание докато споделят страданията или отхвърлянето, което преживяват. Подобно разбиране за martys хармонира добре с основната тема на 1 Петър: всички вярващи са призовани да страдат като необходимост за тяхната вярност към Христос. Тук Петър е апостолски ролеви модел за другите стареи, които на свой ред са призовани да бъдат ролеви модели (5:3) за цялата християнска  общност. (1 Peter, 302)

[6] Saucy and TenElshof, “Complementary Model,” 323.

[7] Кларк описва качества приписвани на водачите като включващи статус, патронаж, приятелство и ораторство. За повече виж  Secular and Christian Leadership, 23–29.

[8] Kruse, 2 Corinthians, 107.

[9] Savage, Power through Weakness, 175–77.

[10] Джон Хътчисън описва същностните предизвикателства свързани с концепцията на Исус за властта в контекста на молбата на Яков и Йоан в Марк 10:38-39: „Но тяхната молба за лична позиция  на значимост  също показва една ограничена перспектива на себецентричност и неспособност да се схване нещо жизненоважно за пътя напред. Славата и властовата позиция може да дойде единствено по пътя на страданието, жертвата и слугуването” (“Servanthood,” 62).

1 thought on “Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 4

  1. За света , разпнатия на Кръста Бог е глупост , както и водачът – слуга. Лошото е , че и в църквите водачите , които не разбират, че първо трябва да са слуги – не разбират защото първо не разбират/ или не приемат/ Кръста и изкуплението.Апостол Павел пише на Тимотей:..” Ако се ревне някому епископство, добро дело желае.”, което ще рече – ако в някого се появи страстно желание да служи на другите , то е добро , защото всяко добро е от Отца на светлините.Ако това желание , което е дар от Бога липсва , водачът изгаря от собствената си похот за себеутвърждение и доказване и се превръща в тиранин , за който формалното слугуване е само бреме.Въпросът е, как да подражаваш на такъв водач , след като , ако след определен брой години , трябва да заприличаш на него , то по- добре е да не си християнин.Иначе книгата е хубава/поне за сега/.Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.