Коя Троица? Чий монотеизъм?


„Това, което аз предлагам е едно пълнокръвно четене на Писанието. Както казва Дейвид Йего: „древните богослови са били прави да твърдят, че никейското homoousion не е нито наложено отвън на новозаветните текстове нито извлечено от разстояние от тях, а описва един модел на отсъждане, който се намира в тези текстове, в текстурата на духовното описание на Исус и Богът на Израел.” Или както се изразява Кевин Роу, съществува една „егзегетична необходимост” за учението за Троицата понеже „съществува една органична връзка между библейското свидетелство и ранните изповеди, при което изповедите служат като херменевтични пътеводители за четене на Библията понеже на практика самият библейски текст изисква изповедалните формулировки.”

Учението за Троицата не просто стои или пада на отделни стихове от Писанието, които „доказват” (или не успяват да докажат) това учение. Учението се е появило на първо място поради начина, по който първите християни са преживявали своята опитност с Исус и поради начина, по който това е засвидетелствано в Писанието. Важно е също, че поклонението на Исус – и поклонението на Бога разпознат както Отец, Син и Свети Дух – е катализаторът за развитието на учението на първо място! Това е нещо, което би било добре съвременните богослови да запомнят. Учението за Троицата не е просто един труден математически проблем, който трябва да бъде решен по някакъв начин от умните логици, нито е просто объркан набор от очевидно противоречащи си твърдения, които трябва да бъдат подредени по някакъв начин, за да можем да вярваме в тях. Учението за Троицата на първо място е един опит да се отговори с поклонение на единственият Бог, Който съществува – Богът, Който съществува вечно в любещото общение на вътрешнотринитарния живот, Богът, Който като Отец изпраща Синът за спасението на света, Богът, Който като Син се въплъщава заради нас и нашето спасение и Богът, Който като Дух днес присъства с църквата и света.”

(Томас МакКол)

„В крайна сметка учението за Троицата е едно практично учение с радикални последствия за християнския живот…Казва ни се, че Бог е ориентиран към отношения по своята същност, възторжен, плодороден, жив като страстна любов. Божественият живот е и наш живот. Сърцето на християнския живот е да се съединим с Бога на Исус Христос посредством общение един с друг. Следователно учението за Троицата в крайна сметка не е учение за абстрактната Божия природа, не за Бога отделен от всичко, което не е Бог, а едно учение за Божия живот с нас и за нашият живот един с друг….Това продължаващо откровение и действие на Бога е удачният източник за разсъждения върху богословската етика, духовност, екслесиология и литургичният и общностен живот на църквата.”

(Катерина ЛаКугна)

1 thought on “Коя Троица? Чий монотеизъм?

  1. Това, което казва ЛаКугна , не е съвсем вярно , или е извадено от контекст. Няма как общувайки един с друг да се съединим с Бога /ако става въпрос за общението в църквата/.Ние сме съединени с Бога , чрез Христос , Който ни кръщава в Духа си , като ни помества в Тялото си и като резултат от това имаме общение един с друг , което е сърцето на християнския живот.Ако става въпрос за общение с Бога , това „един с друг “ , ми се струва доста равнопоставено.
    Освен това дълбоко се съмнявам , че човеците въобще някога ще имат достъп до вътрешния Божествен живот на Троицата , който вероятно е на съвсем друго ниво.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.