Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 2


от Мишел Лий-Барнуел

index

Водачите като слуги

Би било полезно да започнем с въпроса: Защо трябва водачите да бъдат слуги? Макар отговорът да може да изглежда очевиден („Понеже Христос беше слуга”) възможно е да съществуват и допълнителни отговори, които ще ни помогнат в разбирането на важността да бъдеш слуга в царството. Слугуването на Христос илюстрира един ключов начин, по който Божието царство се конфронтира с т. нар. мъдрост на света, посредством едно препращане, в което Бог действа чрез слабост вместо чрез светска сила. То също така е средството, чрез което общността се обединява, една ключова цел в Новия Завет. По този начин слугуването трябва да бъде разбирано според по-големите теми на царството, включително тези свързани с общностното тяло.

Първо коринтяни ни дава ценен поглед на павловата концепция за водачеството като слугуване. Една от ситуациите довели до написването на писмото изглежда била караници сред коринтяните поради тяхното обвързване с различни водачи (1 Кор. 1:10-17). В отговор Павел се опитва да коригира тяхната перспектива за самите водачи и начина, по който коринтяните трябва да ги виждат. В социалната ситуация на коринтяните за тях би било обичайно да се свързват с конкретен водач, за да се облагодетелстват от неговата репутация.[1] Павел обаче се опитва да поправи тяхното разбиране за важността на водачите учейки коринтяните как да оценяват водачите чрз кръста в есхатологичната епоха. Затова той им казва: „Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях” (1 Коринтяни 3:50 и след това: „Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни” (1 Кор. 4:1). Фокусът не е на самите тях като на водачи, а върху Този, от Чието име те служат и прогласяват благовестието.

В 1 Кор. 1:12 Павел ги наставлява да не се делят на партии около отделни водачи. Както Андрю Кларк обяснява, за гръко-римското общество било обичайно за социално по-нисшестоящия да зависи от някой с по-висок социален статус и социално по-висшестоящия се стремял да повиши своя статус привличайки голям брой такива следовници.[2] Павел обаче преобръща следствията свързани със статуса на апостолите. Той използва слугинска образност, за да опише себе си и Аполос.[3] Павел принизява техния статус казвайки, че те са просто работници, които извършват физически труд (1 Кор. 3:6-8).[4] Той също така споменава физическия труд в своята метафора за садене, при която се описва като човек, който се опитва да положи за основа Исус Христос докато някой друг гради върху нея (1 Кор. 3:10-13). Когато Павел ги нарича diakonoi той директно се противопоставя на разбирането на коринтяните, че те са патрони притежаващи висок обществен профил.[5] Той също така казва, че вместо коринтяните да се обвързват с апостолите като водачи те всъщност са тези, които подобно на слуги, им принадлежат (1 Кор. 3:21-23).

Освен това той прави ясно, че ударението не пада върху Павел и Аполос, а върху Бога, източникът на растежа (1 Кор. 3:6) и върху Този, на Когото те служат. В 1 Кор. 3:5  то използва ti вместо по-личното tis. Той пита: „Какво е Павел?” или „Какво е Аполос?” вместо „Кой е Павел?” и „Кой е Аполос?” обръщайки по този начин внимание на ролята и задачата на слугата вместо на самият слуга.[6]

Термините, които Павел използва, за да опише себе си и Аполос също са важни. Джон Н. Колинс твърди, че основната идея зад diakonos не е свързана толкова със смирение колкото със служба извършена за някой друг.[7] В 1 Кор. 4:1-2 Павел ги нарича hypēretai на Христос и oikonomoi на Божиите тайни. Първият термин се свързва с тези, които приемат заповеди от някой друг и чието значение е във връзката им с неговият господар.[8]  В семеен контекст един oikonomos бил роб отговорен за надзора на семейството вкл. другите роби.[9] Като такъв oikonomoi трябвало да следва заповедите на своя господар и напълно съзнавал своята зависимост и необходимостта да дава отчет.[10] По множество начин Павел изпраща едно послание че вниманието не трябва да бъде върху апостолите, а върху Този, Който ги е поставил и върху задачата за която те са били избрани.

Така, за разлика от ударението на коринтяните върху статуса на апостолите и тяхното желание да се асоциират с някого като техен патрон, Павел преобръща ситуацията като принизява апостолския статус и казва, че водачите всъщност принадлежат на тях и че коринтяите трябва да гледат към Бога, крайният източник, а не към апостолите. Всъщност вместо да бъдат виждани като хора с висок статус апостолите са „зрелище на света,” „измета на света” и „присмех за всички” (1 Кор. 4:9-13). Вместо да се наслаждават на привилегиите от една висока позиция те са „опозорени” „гладни и жадни,” „в дрипи,” „бездомни” и „гонени” (1 Кор. 4:9-12). Подобно на Христос те са „глупави” и „слаби” в очите на света (ст. 10), но пред Бога те са работници, които помагат да изграждането и грижата на този свят храм (1 Кор. 3:9-17).

Павел не казва просто, че те са водачи, които имат отношение на слуги. Той твърди, че като слуги те са противното на това, което света уважава като статус, привилегии и други светски неща, когато гледа на тези, които заемат тази позиция. Те са просто тези, които са били натоварени от господаря, пред когото са отговорни. В резултат на това тяхната стойност и идентичност не идват от собствените им способности, а единствено от Бога. Поради тази причина коринтяите трябва да почитат Бога, а не Павел или Аполос, които са просто помощта, която Бог използва, за да изпълни Своите цели. Апостолите може да са водачи с власт, но те са в същото време и примери за преобърнатите пътища, по които Бог работи чрез смирението и слабостта.

[1] Кларке описва обичайната практика на един млад мъж да установи своята репутация като се привърже към някой с вече призната репутация (Secular and Christian Leadership, 93).

[2] Пак там, 112.

[3] Пак там, 119.

[4] Garland, 1 Corinthians, 111.

[5] Clarke, Secular and Christian Leadership, 119–20.

[6] Пк там, 119.

[7] J. Collins, Diakonia, 194.

[8] Garland, 1 Corinthians, 125.

[9] R. Collins, First Corinthians, 168.

[10] Garland, 1 Corinthians, 125–26.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.