Мъжете, жените и библейското водачество – 7


НАЙ-СИЛНИЯТ АРГУМЕНТ

от Радостин Марчев

index

1 Тимотей 2:11–15

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.

Това е вероятно най-силният пасаж в подкрепа на комплементарното виждане. Коментарът на Лев Огнянов за него е, че той е съвсем ясен, надвременен, универсален, не е свързан с местната църква и не следва по никакъв начин да се тълкува в историческия контекст на обстоятелствата, свързани с мисията на Тимотей в Ефес.

Трябва да призная, че текстът наистина съдържа екзегетична сила в подкрепа на комплементаризма. Въпреки това за мен той не е докрай убедителен. По-долу публикувам своето изследване върху него от преди 8 години, което все още ми изглежда добре обосновано.

От самото начало трябва да подчертаем, че, противно на Огнянов, 1 Тимотей 2 се оказва истинско предизвикателство за всеки екзегет.[1]

Започвайки своето изследване върху пасажа и неговия непосредствен контекст, Джон Стот много правилно посочва нуждата да изясним нашите принципи на херменевтика и да отделим културното от надкултурното в текста.[2] С други думи, ако решим да приемаме всичко в тези стихове буквално, ние трябва да приемем и непосредствено предхождащите стихове, според които мъжете могат да се молят само с вдигнати ръце, а жените не могат да си правят прически, да си сплитат косата и да носят каквито и да е бижута (включително вероятно и брачна халка[3]). Повечето християни, които настояват за мълчанието и подчинението на жените, не приемат подобни ограничения (единствената група, която мисля, че прави всичко това са амишите), което означава, че те ги виждат като културен израз на по-дълбоки принципи – например изискването за непровокативен външен вид, определение, което може поне до известна степен да варира в различните култури. Подобно наблюдение би трябвало да ни предупреди срещу прибързаното определяне на стихове 11–15 като универсални принципи сами по себе си.

Продължавайки нататък, ние трябва да си отговорим на някои въпроси, свързани с историческата ситуация подтикнала Павел[4] да напише текста във вида, в който той е достигнал до нас. Пасажът е част от няколко сродни новозаветни книги (1 и 2 Тимотей и Тит), наречени пастирски послания. Повече от 20% от материала в тях е свързан със заплахата от лъжеучители и с погрешните учения, които те разпространяват, както и с осигуряване на „противоотрова“ срещу тях.[5] По-конкретно в 1 Тимотей цифрата на материалите, отнасящи се за лъжеучения са около 50%.[6] Основните пасажи, свързани с тези проблеми са 1 Тим. 1:3–11, 19–20; 4:1–10; 6:3–5, 20–21; 2 Тим. 1:1–15; 2:14–18, 23; 3:1–9, 13; 4:3–4; Тит 1:10–16; 3:9–11. Освен това за лъжеучения в Ефес говорят и Деяния на апостолите (20:28–31), Посланието към Ефесяните (4:17–24, 5:6–14) и вероятно 1 Кор. 15:32; 16:8–9 и 2 Кор. 1:8–9. От това става ясно, че целта на пастирските послания не е да представят образец за църковно ръководство, а да дадат наставления как да се излезе от една конкретна криза, свързана с конкретни лъжеучения, които засягат както богословието, така и практиката на вярващите. 1 Тимотей едновременно започва (1:3–4) и свършва (6:20–21) с това.

От целия този богат текстуален материал можем да се опитаме да реконструираме ситуацията в Ефес.

Павел явно е смятал, че положението в града е сериозно и е имал желание сам да го посети (1 Тим. 3:14). Понеже за момента това е било невъзможно, той оставя там своя съработник Тимотей. В 1 Тим. 1:3–4 апостолът ясно заявява своята цел да остави Тимотей в града:

Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение, нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата.

Стихове 1:6–7 показват, че някои хора са се отклонили от истинското учение, но все пак искат да бъдат учители в църквата. От целия пасаж (1:3–10) става ясно, че това лъжеучение има някаква връзка с еврейския закон, т.е. свързано е с някаква форма на юдаизъм (виж и Тит 1:10, 13–14). Заедно с това обаче разбирането на тези хора за същността на закона е сериозно погрешно. Тези, на които Тимотей трябва да се противопостави са хора, които едновременно поучават неверни неща и са неморални – според 1:19–20 им липсва чиста съвест. Павел споменава няколко души, които се противопоставят на здравото учение поименно – Александър, Именей и Филет (1 Тим. 1:20; 2 Тим. 2:17; 4:14). Някои предполагат, че те са били водачи в Ефеската църква. Не е ясно в какво точно се състои „богохулството“ (1:20) на тези хора. Можем само да предполагаме, че то вероятно е било нещо, насочено срещу самата природа на Бога, което Го представя като такъв, какъвто Той не е и по този начин Го опозорява. Не е ясно и какво има предвид той когато казва (1:20), че ги е „предал на сатана“. В 1 Коринтяни 5:5 същият израз е използван за отлъчване на съгрешил човек от църковното събрание.[7]  Ако това е така, ние научаваме още един детайл за ситуацията – това лъжеучение не е било свързано единствено с външни хора, но е заплашвало църквата и отвътре (виж също 1 Тим. 1:3–10 и 4:1).

На следващо място трябва да обърнем внимание на много по-голямото количество материал в пастирските послания, посветен на жените в сравнение с мъжете (в 1 Тимотей той е повече отколкото във всяка друга книга от Новия Завет). Лъжеучението в Ефес е увличало жени (2 Тим. 3:6–9). Някои от тях са „давали причина на противника да хули“ (1 Тим. 5:14) и са се „отклонили и отишли след сатана“ (5:15). Някои от тези жени са започнали да го разнасят от „къща на къща“ (1 Тим. 5:13 виж 2 Тим. 3:6, където отново става дума за жени и Тит 1:11). Това може да означава, че така то е прониквало в домашните църкви в града[8] (забележи как Павел, докато е бил в Ефес, също е ходел от къща на къща – Деян. 20:20). В 1 Тим. 4:7 Павел описва лъжеученията като „бабешки басни“. Съвсем възможно е това да не означава празни приказки, а религиозни митове, предаващи различен светоглед и отклоняващи хората от благовестието. Те са пазени и разпространявани от стари жени – нещо характерно за тогавашната култура.[9] Гордън Фий обобщава своето виждане за ситуацията по следния начин:

„От текстове като 1 Тим. 2:9–15; 5:11–15 и 2 Тимотей 3:6–7 изглежда сигурно, че тези (лъжеучители) са имали значително влияние над някои млади жени, които според 2 Тимотей 3:6–7 са отворили своите домове за тези учения и според 1 Тимотей 5:13 сами са станали пропагандатори на тези нови учения.“[10]

Това вероятно обяснява факта, че цели 15% (17 от 113 стиха) от 1 Тимотей са посветени на вдовиците.

След тези предварителни бележки е време да се насочим по-внимателно към самия текст.

Започвайки от ст. 1 на 2 гл. виждаме, че първата дума в него е oun (всъщност на гръцки тя е втора), превеждана като „и тъй“, „затова“ или „следователно“. Явно Павел продължава да говори по тема, която вече е започнал. Това може да бъде единствено въпросът за ересите, навлизащи в ефеската църква, които той дискутира в цялата 1 гл. Следователно имаме основание да виждаме 2:1–4 като призив на апостола вярващите да се молят за спасението на хората около тях (което е желанието на Бога) поради непосредствената опасност от лъжеучения, отклоняващи същите тези хора от истината. В текстове като 2 Тим. 3:6–7; 2:25; Тит 1:1 Павел говори за важността от познаване на истината, представяйки я като противоотрова на лъжите на еретиците. В ст. 6–7 той набляга на уникалността на Исус Христос като единствен посредник между Бога и хората. Това е било важно послание за тогавашното общество. В ефеската плуралистична религиозна култура хората не са виждали никаква причина да се ограничават до почитането на един единствен бог. Било е дори възможно човек да бъде свещеник в няколко напълно различни религиозни култа. Павел предупреждава ефеските християни за подобна заблуда като разпростира своето поучение и до посредниците – също толкова популярна заблуда без значение дали хората са ги наричали демони, ангели, еони или просто духове. Заслужава да се отбележи, че подобна тема се появява на няколко пъти и в посланието към ефесяните.

В 2:8 Павел започва една серия от по-конкретни наставления.[11] Първо той се обръща към мъжете, казвайки им, че не трябва да се молят[12], докато в същото време имат враждебно отношение към други хора. Ние не знаем какъв е конкретният проблем в църквата, накарал апостола да напише това, но явно такъв е съществувал.[13]

В 2:9–10 Павел порицава жените за тяхното непристойно облекло и поведение както и за погрешните мотиви, които са стояли зад тази външна практика. Макар днес да не гледаме на плетенето на косата по този начин, имаме запазени документи, които казват, че в древността това се е смятало за съблазнително. Хората, особено богатите жени, са обръщали специално внимание на прическата. Ювенил описва как някои са имали един роб, който се е занимавал с косата, докато до него е стоял друг с камшик готов да го бичува ако резултатът се види незадоволителен на неговата господарка.[14]

Интересно е, че практиките, срещу които говори Павел твърде много напомнят за т.нар. „нови римски жени“.[15] Приблизително до средата на 1 в. пр. Хр. принципите в римското семейство изисквали жената да бъде скромна, подчиняваща се и вярна на мъжа си (последното не се е очаквало от съпруга). Около 44 г. положението започнало да се променя вследствие на нови закони, правещи жените много по-независими финансово. Това довело до неочаквани последици особено за вдовиците:

„Новите римски жени се характеризирали, първо с отхвърляне на общоприетия начин на обличане (разголеност, украшения, прическа), който символизирал традиционните ценности и сексуално въздържание, уважение и вярност към съпруга. Второ, новите римски жени се ползвали със сексуална свобода, по-рано запазена единствено за мъжете. Преследването ѝ карало някои жени да не желаят да имат деца. Древните източници говорят за различни практики на контрацепция и аборт. Трето, друга област на революционна промяна била свободата на жените да се изявяват публично при търговски, политически, законови и реторични въпроси. Последното приело формата на открито и агресивно, дори безсрамно изразяване на мнение, поучение и философстване пред мъже или съпрузи. В заключение, трите основни характеристики на „новите римски жени“ били (1) екстравагантно облекло, (2) сексуална разпуснатост и (3) безсрамно говорене.“[16]

Предвидимо, това предизвикало някои реакции. Император Август наложил закони за облеклото, отличаващо уважаваните жени от проститутките както и финансови облекчения за хората, които се женят и раждат деца.[17] Философът Сенека (около 41–49 сл. Хр.) писал на своята майка:

„За разлика от повечето жени ти никога не се предаде на неморалност, най-голямото зло на нашето време. Перли и скъпоценни камъни не те вълнуваха. Ти никога не мислеше за богатството като за най-големия дар на човешката раса; не се изврати, подражавайки на най-лошите жени, които повличат дори добродетелните. Никога не се червеше заради броя на децата, които си родила, като че ли това означава да се подиграваш със своите години. Никога, подобно на другите жени, чиято единствена препоръка е красотата, не се опита да прекъснеш своята бременност, преструвайки се, че се е случило нещастие; не уби надеждата на децата, хранещи се в твоето тяло. Ти не опетни лицето си с бои и козметика; никога не се украси с дрехи, които след като са свалени не откриват нищо повече. Единственото ти украшение, този вид красота, който времето не може да повреди, е голямото ти достойнство и целомъдрие.“[18]

Тези тенденции могат да се проследят в пастирските послания. Стремежът към екстравагантно облекло се вижда в 1 Тим. 2:9–10. В 5 глава откриваме намеци, че младите вдовици, за които говори Павел, са се държали сексуално разпуснато. И е много вероятно, както ще видим след малко, наставленията на апостола в следващите стихове 2:11–12 да са свързани с невъздържаното говорене на някои жени в ефеското събрание. Към това можем да прибавим и явното нежелание на някои жени в общността да се женят и да раждат деца[19] (виж 1 Тим. 4:1–3; 5:14; 2:15).

Феноменът на „новите римски жени“ по никакъв начин не е бил ограничен до столицата на империята. Имаме данни, че той се е разпространил на изток, а Ефес като център на поклонение на Артемида със своите стотици свещеници-жени, заобикалящи се с кастрирани мъже, със сигурност е бил благоприятна почва за него. Следователно имаме достатъчно основания да смятаме, че в Ефес се е усещало влиянието на тези „нови римски жени“ и да отчитаме това като фактор при разглеждането на нашия текст (1 Тимотей 2:11–15).

В 2:11 Павел се обръща към обучението на жените в словото. Всъщност заповедта да се учи е единственият императив в целия пасаж.[20] Сравнено както с еврейските, така и с римските разбирания, това е революционно изискване за своето време. В контекста на опасността от лъжеучения и в контраст с глупавите жени, които „винаги се учат, но никога не могат да достигнат до познание за истината“ (1 Тим. 3:6–7), Павел иска вярващите да бъдат добре наставени в словото, за да могат да се противопоставят на измамата.

Неговото изискване е: „жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение“. Думите „мълчаливо“ и „в пълно подчинение“ са конкретно свързани с учението. Апостолът не казва кой обучава тези жени и респективно пред кого те трябва те да бъдат тихи и да се подчиняват.[21] В светлината на Тит 2:2–5 това може да са и по-възрастни, и опитни християнки. Всъщност в близкоизточния контекст тишината и покорството са били един вид формула за човек, който е готов да се покори на някакви инструкции; в случая на Божието слово. Дори еврейските равини са имали задължението да се учат в тишина.

„Рави Исак пита: Как човек трябва да търси това слово? Той трябва да мълчи. Сигурно така трябва да е и по отношение на думите на Тората.“[22]

Самата дума hesuchios, преведена при нас като „мълчаливо“, е използвана на други места в Новия Завет (виж 1 Петър 3:4 и 1 Сол. 4:11 и 2 Тим. 2:2) в смисъл, който прави изключително съмнително твърднеието, че тук Павел иска да наложи на жената мълчание в църквата. Когато желае да се пази тишина, той използва друга дума – sigao (Римл.6:25; 1 Кор. 14:28, 30, 34[23]).

Hesuchios отразява съобразяване със закона вместо бунтарство и хармония с ближния вместо караница и враждебност. Павел призовава към мир вместо към спор. Ние смятаме, че това е значението на hesuchia и в 1 Тимотей 2:11–12.“[24]

Това има пълен смисъл и с оглед на практиката на „новите римски жени“ да спорят и да се карат публично при всеки възможен повод. Към същия извод води и използването на думата sophrosune в ст. 9 и 15 („себеобуздание“, „скромност“ – при нас е преведена като „целомъдрие“ освен в Съвременен превод, 2004, където пише „себевладеене“).

В 2:12 Павел продължава своята мисъл:

„А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.“

В граматическо и лексикално отношение това е най-трудният стих в целия пасаж. На първо място, в по-широкия контекст на Библията забраната да се поучава не може да е универсална. В Тит 2:3–4 на старите жени е заповядано да учат по-младите. В 2 Тим. 2:2 нямаме никакво указание, че наставлението на Павел учението му да се предава „на верни човеци, които са способни и други на научат“ е насочено единствено към мъжете, а изключва жените. Всъщност подобно виждане трябва да бъде отхвърлено на базата на думата anthropos (човеци), която включва и двата пола. Същата дума е използвана и в 2 Тим. 2:16–17. Самият Тимотей е бил обучаван от жени[25] (2 Тим. 3:14–15 виж и 1:5). В Деяния 18 Прискила наставлява Аполос (забележи, че това се случва именно в Ефес). В Кол. 3:16 всички трябва да се учим един друг. В 1 Кор. 14:26 Павел ясно казва, че в църква поучение може да предложи всеки, а от 14:31 можем да видим, че пророците поучават, а на жените изрично е позволено да пророкуват (11:5).

На второ място, глаголът „не позволявам“ (epitrepsein) е използван в сегашно време и следователно мисълта може да се разбира не като универсална, а като временна заповед, т.е. сега (докато се учат) не позволявам да поучават.[26] Допълнителен аргумент в тази насока са случаите в Библията, в които същата дума е използвана с временно и конкретно значение (Матей 8:21; Марк 5:13; Йоан 19:38; Деяния 21:39–40; 26:1; 27:3; 28:16; 1 Коринтяни 16:7; и т.н.). Така не е невъзможно да преведем израза като „За момента не позволявам на жените да поучават“ или „За момента не позволявам на жените да поучават или да владеят над мъжа“ (както превежда JB).[27]

На трето място, не е ясно дали двата забранителни глагола имат един и същ подлог или не, т.е. дали на жената ѝ е забранено да поучава мъже и да владее над тях, или забраната се отнася единствено до владеенето над мъжете (или съпрузите – гръцката дума може да означава и двете неща), а поучението има друг обект – съдържанието на  това, което не трябва да се учи (описано във втората част на този и в следващия стих). Втората възможност намира силна подкрепа във факта, че същият глагол е използван точно по този начин на други места в пастирските послания – paraggelle tauta kai didaske (1 Тим. 4:11); tauta didaskekai parakalei (1 Тим. 6:2, виж и 6:3); heterodidakalaein kai meproserchetai heterodidaskein mede prosechein (1 Тим. 1:3–4, както и в Откровение 2:20).[28] Всъщност в пастирските послания думата никога не се използва неутрално, просто за самия процес на поучаване, без да е споменато положителното или отрицателното съдържание на това, което се проповядва. Това е силен аргумент в полза на твърдението, че тук Павел я употребява по същия начин, забранявайки на жените да поучават, че са по-висши от мъжа, че са създадени първи и трябва да владеят над него (виж анализа по-долу).

Последно, думата authentein преведена като „владее“ е твърде необичайна и трудна за превод. Тя не се среща на друго място в Новия Завет и само два пъти в Септуагинта (гръцкия превод на Стария Завет) – Премъдрост Соломонова 12:6 и 3 Макавеи 2:29 – като и двата текста не ни помагат. Поради тази причина нейното значение трябва да се определи от използването ѝ в древни гръцки извънбиблейски текстове, където тя също не се среща особено често и където значението ѝ се променя с течение на времето. Поради тези причини специалистите не са на едно мнение как тя трябва да се преведе в 1 Тимотей 2:12. Възможностите варират широко: да владее, да произлиза, да узурпира власт по насилствен начин, да поеме инициатива, дори да убива да изброим само няколко.[29] Ричард и Катерина Крьогер са напълно прави когато отбелязват:

„За всеки читател е важно да разбере, че този труден стих може да се преведе по повече от един начин и че гръцката конструкция позволява повече от едно тълкуване.“[30]

Последното може ясно да бъде онагледено ако сравним няколко различни английски превода на Библията.

  • I am not [at this time] giving permission for a woman to teach or to tell a man what to do. A woman ought not to speak, because… (JB)
  • I do not permit a woman to teach or to have authority over a man; she must be silent (NIV).
  • I do not permit a woman to… domineer over man (NEB)
  • They should be silent and not be allowed to… tell men what to do (CEV)

1 Тимотей 2:13–14: „Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление.“

Според някои с тези думи Павел обяснява своите заповеди в предишните стихове 11–12. На жената ѝ е забранено да поучава и да заема длъжности, които я поставят над мъжа, понеже тя е създадена след мъжа като негов помощник, а не като водач и понеже е по-податлива на измама от него, което я прави неспособна да изпълнява подобни функции. Това е демонстрирано чрез позоваването на историите за сътворението и грехопадението.

Подобна интерпретация е твърде съмнителна. Нито самата история на сътворението, нито някой друг библейски текст намекват, че редът определя по някакъв начин значимостта. Несъстоятелността на подобно твърдение се вижда ясно от факта, че ако го приемем, трябва да признаем човека за по-нисш (или поне за подчинен) на животните, понеже те са сътворение преди него. Всъщност библейският разказ намеква за точно обратното – човекът (като мъж и жена) е създаден последен като венец на цялото творение, за да владее над него.

Същото може да се каже и за думата „помощник“. Тя наистина може да се използва за някой по-слаб човек, воден от друг по-способен. Така е например при чирака, който е помощник на майстора. Но това не е нито единственото, нито основното и най-често значение, в което се използва думата. Напълно възможно е помощник да се употреби за някой, който е по-добър от мен в дадена област и точно заради това е способен да ми помогне. Така един ученик може да каже, че се надява да получи добра оценка по математика, понеже учителят по този предмет му помага в подготовката.

В Битие еврейската дума преведена спри нас като „помощник“ е ezer. Ако проследим нейното използване в Библията, ще видим, че в 17 от всичките 20 случая тя се използва за Бога, Който е помощник на човека. В останалите 3 случая думата се използва за военен съюзник. Но няма нито един случай, в който тя да посочва подчинение на помощника на този, на когото той помага.[31]

По подобен начин нямаме никакво основание да твърдим, че 1 Тимотей 2:13 учи, че жената е по-глупава или поне по-податлива на заблуда от мъжа. Всичко, което ни казва историята на сътворението е, че Ева се е излъгала. Да отиваме по-далеч, означава да насилваме текста да каже нещо, което той всъщност не твърди. По същата логика можем да твърдим, че всички първородни синове са склонни към убийство подобно на Каин, а следващите са по-добродетелни като Авел (Битие 4). И в двата случая имаме единичен инцидент и липса на всякакви екзегетични основания да го виждаме като универсално правило. Освен това във 2 Кор. 11:3 Павел използва за пример същата история от Битие, но вече по отношение и на мъжете и на жените, което прави много съмнително виждането, че той я използва като принцип, че жените са по-лесно податливи на заблуда.

Продължавайки по-нататък виждаме, че в Тит 2:3–4 на по-възрастните и опитни християнки изрично е заповядано да поучават. Павел не би казал това ако по своята природа жената не е способна да изпълнява тази функция. Нито пък може да се приеме, че поради тази причина той ограничава поучението на жените до други жени и деца, но не позволява те да поучават мъже. Наистина ли е по-безопасно да поучават жени и деца, които се подлъгват лесно отколкото смесено събрание, в което мъжете могат да разпознаят и да се противопоставят на заблудата им?

Накрая според някои в 1 Тим. 2:14 се казва, че Ева е основният виновник за греха. Такива виждания със сигурност е имало сред еврейските тълкуватели. Неканоничната книга Премъдрост на Исус син Сирахов 25:27 казва: „От жена е началото на греха, и чрез нея всички умираме.“ Но в поне 2 пасажа (Римл. 5:12–19 и 1 Кор. 15:21–22) Павел директно се противопоставя на подобно твърдение. По-конкретно в Римл. 5:14 е използвана същата дума (parabasis) по отношение на Адам както в 1 Тим. 2:14 за Ева преведена при нас като „падна в престъпление“. Всъщност в Новия Завет Адам е определен като основен виновник, чрез който грехът влиза в света 9 пъти по-често отколкото Ева.

Следователно много по-вероятно е Павел да използва примерите в 1 Тимотей 2:13–14 не като онагледяване на универсално правило, а като аналогия – така, както Ева е била заблудена и някои жени в Ефес са били заблудени от лъжеучители. Граматически и лексикално е възможно думата gar от ст. 13, преведена при нас като „защото“, да  се преведе като „например“ или „точно както“, превръщайки по този начин следващите думи в илюстрация на вече казаното.[32] Накрая това се подкрепя и от думите му в 4:1 и 5:15, където той говори за „измамителни духове и бесовски учения“ и за хора, които са се „отклонили и отишли след сатана“.

Към всичко казано трябва да добавим още един важен детайл, свързан с лъжеученията, на които Павел се противопоставя. Имаме основание да смятаме, че те са били някаква ранна форма на прото-гностицизъм със специфичен еврейски привкус, а не просто юдаизаторство, както твърди Огнянов. Макар гностицизмът да се развива вече през 2 век, по всяка вероятност някои от неговите основни учения са съществували по-рано.[33] В края на 1 век апостол Йоан пише своето Първо послание, в което се противопоставя на учение, което днес повечето учени определят именно като прото-гностицизъм. Ириней разказва една история за същия апостол, живеещ в Ефес, който отивайки на баня, заварил там гностикът Керинт. Виждайки го, той избягал от банята поради страх, че покривът може да падне върху толкова грешен човек.[34] Намеци за характерното учение на гностиците, че спасението се придобива чрез получаване на тайно познание[35] намираме в самите пастирски послания. Павел завършва 1 Тимотей с напътствие да се противопоставя на „криво нареченото знание“ (гр. gnosis – 1 Тим. 6:20–21). Ако съпоставим 1 Тим. 1:6; 6:20 и 2 Тим. 2:16, имаме „празнословие“, „криво наречено знание“ и „скверни празнословия“, – описания, които чудесно отговарят на гностицизма, в който наистина има безкрайни повторения на числа и срички, и чисти глупости. Други възможни връзки с гностицизма са отричането на възкресението, безкрайните родословия, караници за думи и спекулации (1 Тим. 1:3–6; 6:4; 2 Тим. 2:14, 16, 18, 23; Тит 3:9). По-нататък ние видяхме, че лъжеучението в Ефес е по някакъв начин свързано с еврейските истории (1 Тим. 1:3–10; Тит 1:10; 2:9). Можем да бъдем сигурни, че последното не е трудно да се случи в Ефес – град със значителна еврейска популация. Имаме запазени монети от трима последователни владетели на Ефес, които изобразяват Ноевия ковчег. В същото време историята е били променена. Това е ясно от имената на фигурите върху тях – тази в ковчега е идентифицирана с Ной, но две други фигурни са свързани с гръцките герои Деукалион и Пирея. Образът на Ева е бил асимилиран от езическите култове като представителка (или друго име) на Майката богиня и тя е била широко почитана в областта.

Скорошните изследвания показват, че е напълно възможно такива прото-гностични истории, базирани върху Стария Завет да са циркулирали в Александрия още през 2 или 1 век пр.Хр.[36] Литература, археологически и исторически останки в Ефес ни предоставят доказателства за гностически практики, свързващи Ева със змията.

Ювенил  (ок. 60–128 сл.Хр.) говори за еврейка, която е била „посредник на най-висшите небеса, тълкувател на еврейския закон“ и която също така се е представяла за „първосвещеник на дървото“ (на познанието).[37]

Твърде възможно е тези истории да са изопачавали ролята на жените в религията.

В Ефес винаги били характерни и доминиращи култовете, свързани с Майката богиня. За разлика от другите градове, тук основните божества били женски. Имената, които получавали били различни: Великата майка на боговете, Изида, Кибела, Планинската богиня или Артемида, но основните характеристики оставали същите – майка на боговете и хората. В Ефес се е намирал и храмът на Артемида (за римляните Диана), който се е смятал за едно от седемте чудеса на древния свят. Образът му (заедно с образа на Артемида) бил изсичан на монети. Той привличал толкова много поклонници, че градът получавал значителни материални облаги от това. Поклонничеството се е превърнало в бизнес, а храмът е служел като съкровищница на Мала Азия – най-богатата провинция в римската империя – и на практика – като банков център. За цялата провинция вярата в женското начало като източник на живота била характерна и безрезервно приемана. Тя се разпростирала не само върху богините, а и върху жените. Някои народи в областта проследявали своя произход по майчина, а не по бащина линия и в някои случаи приемали за второ име това на майка си, а не на бащата. Жените свещеници на Артемида, заобиколени от кастрирани мъже, доминирали религиозния живот в областта.[38] Подобни виждания за женското превъзходство били характерни и в някои гностически кръгове. Ириней и Тертулиан свидетелствуват, че някои гностици смятали, че женското начало може да ражда дори без намесата на мъжко. В техните кръгове жените били предпочитаните посредници за откровение, понеже бог и неговите еманации често били представяни с женски образи. Тези вярвания довели до водеща роля на жените в някои форми на гностицизма. Някои от жените, за които се е казвало, че са предавали знание на мъжете са Мария от Витания, Мария Магдалена, Ева, Мариам, сестрата на апостол Яков, София и Марселина в Рим.[39] Карпократите претендирали за знание, идващо от Мария, Марта и Саломе.[40] За Елена, спътницата на Симон магьосника, се говорело, че е преродената Елена от Троя и че е „майка на всичко живо“. Твърди се, че от нея произлязла група, наречени елениани. Други са казвали, че божието откровение е дошло в женска форма, „понеже светът не е способен да понесе мъжката“.[41] Разпространена била и идеята, че жената е създадена преди мъжа.[42] По-нататък това довело до пълно изкривяване на библейската история за сътворението. Разказвана от някои гностици, тя гласяла, че богът на Стария Завет, който създал злия материален свят и хората е един от по-малките и нисши богове. Самият той не знаел, че има по-висш бог, не знаели това и хората, и не можели да го потърсят, и да се извисят, понеже им бил отказан достъпът до дървото на познанието. Те се нуждаели от знание. Сатана се преправил на змия, за да им помогне и ги накарал да ядат от дървото, като по този начин им дал това спасително знание. Първо то било получено от жената, която след това го предала на мъжа и по този начин се превърнала в негова просветителка.

В Апокалипсис на Адам 64.6–16 четем:

„Когато бог ме създаде от земята заедно с вашата майка Ева, аз ходех с нея в една слава, която тя беше видяла в еона, от който водехме своето начало. Тя ме настави в думите на познанието за вечния бог. И ние приличахме на великите вечни ангели. Понеже ние бяхме превъзвишени над бога, който ни беше създал и над силите, които бяха с него, които ние не познавахме.“

Дори евреинът Филон Александрийски представя в алегоризиран вид историята на Адам и Ева. Адам е умът, а Ева е сетивната страна. Тя дава на Адам живот и сетива, без които той не може да направи нищо и е напълно сляп. Преди идването на Ева той не нямал никаква възможност да получи познание.[43]

Евангелието на Мария 10.1–8 казва:

„Петър каза на Мария: „Сестро, ние разбрахме, че спасителят те обича повече от останалите жени. Говори ни думите на спасителя, които си спомняш, тези, които ти знаеш, а ние не знаем, нито сме ги чували.“ И Мария в отговор каза: „Аз ще ви кажа това, което е било скрито от вас“ и започна да им говори.“[44]

В тази светлина можем да видим 1 Тимотей 2:12–14 по един нов начин. Повлияни от лъжеучения, някои жени в църквата са смятали, че жената е създадена преди мъжа, че е духовно по-просветена от него и че трябва да го поучава. Павел решително се противопоставя на подобни твърдения и ги коригира. Първо (в ст. 12б), той забранява на жените да твърдят, че са създадени преди мъжа или че той е създаден от жената, или да се опитват по агресивен начин да наложат властта си над мъжете. В ст. 13 апостолът се обръща към историите за сътворението и грехопадението, за да илюстрира своята забрана. От тях се вижда, че не жената, а мъжът е създаден първи и че жената не може да претендира за някаква по-голяма духовна проницателност, понеже именно тя се е излъгала първа. Имаме основания да предполагаме, че в 1 Тимотей 2:12 значението, което стои в нашите преводи, „да владее“, не е възнамеряваното от Павел, защото винаги, когато иска да предаде този смисъл, той използва различни думи: kurieuein или exousiazein.[45] От останалите възможности две изглеждат по-вероятни. Първото е предложено от проф. Н. Т. Райт, който казва: “Думата, която аз превеждам като „се опитват да им диктуват“ (или нареждат) е несигурна, но изглежда, че има значение на „да началстват“ или „да придобият контрол.“[46] Другото, което се застъпва от семейство Крьогер[47], е „да произлизам“. В този случай стиховете могат да се преведат: „А на жената не позволявам да поучава, нито да твърди, че е създателят на мъжа“ или „А на жената не позволявам да поучава, нито да се стреми да узурпира власт над мъжа.“ Това е напълно възможно граматически и лексикално. До такъв извод достига и известният английски учен Хауард Маршал:

„В контекст изглежда най-вероятно, че тяхното „подлъгване“ се състои в погрешното съдържание на учението им, което е включвало и някакъв елемент на еманципаторска тенденция, особено сред богатите жени (ср. 2:9–10), изразена по неприемлив за тогавашното време и култура начин. Възможно е също така да е имало погрешно разбиране на материали от Битие като част от спекулативното използване на „басни и родословия“, практикувани от противниците на автора… Ако това тълкуване е вярно, то следва, че „смълчаването“ на жените може и трябва да бъде разбирано във връзка с останалите позовавания на забрани и оборване на лъжеучения (1:3; 4:7; 6:3–4, 20; 2 Тимотей 2:16,23; Тит 1:11,13; 3:10–11). Следователно то трябва да бъде разбирано като мотивирано най-вече от противопоставянето на автора на ересите в църквата.“[48]

В същата светлина трябва да разбираме и иначе твърде проблематичния ст 15. Павел не посочва мястото на жените в къщи, където те трябва да раждат и отглеждат деца, понеже те не се спасяват чрез раждането. Д. Стот смята, че това е намек за раждането на Исус Христос, чрез Когото идва спасението, а Мария е представена като антипод на Ева от предишния стих[49], което е напълно възможно. Но още по-вероятно е Павел отново да се противопоставя на някои учения в Ефес, които забраняват жененето (1 Тим. 4:3 виж също 5:14; Тит 2:3–5) и смятат раждането на деца за нежелано. Тук отново усещаме влиянието на „новите римски жени“ (виж анализа по-горе), но също така и на гностицизма, който в някои свои форми макар да е одобрявал секса[50], е отхвърлял раждането.[51] Според гностическите вярвания материята е зла, а духовната частица е затворена в затвора на тялото. Така всяко раждане означава да се донесе ново зло на света. Освобождението за тях е в обратната посока – да се освободи човек от тялото си (дори и от духовно тяло; в този смисъл християнската идея за възкресението е чужда на гностиците) и да се върне към първоначалната реалност, от която е била отделена. В някои гностически групи дори се е смятало, че раждането може да доведе до загуба на спасението или поне да забави неговото реализиране. В Евангелието според египтяните на Исус са приписани следните думи: „Аз дойдох да унищожа делата на жената.“ Когато Саломе го пита: „Колко ще продължи смъртта?“ той отговаря: „Докато вие, жените, раждате деца.“ Саломе казва: „Тогава аз няма да раждам повече деца.“[52] Св. Епифаний също говори за една гностическа група (фибионити), която той смята за наследници на николаитите (според Откр. 2 такива е имало точно в Ефес), която е отричала жененето, имала е жените като общи и силно се е противопоставяла на раждането на деца.[53]

Ако това наистина е така, то на една погрешна представа за спасението, съчетана с провокативен външен вид и разпуснато сексуално поведение, Павел противопоставя християнското утвърждаване на въздържанието, верността, брака и достойнството в раждането и отглеждането на деца. Вероятно в тази светлина трябва да виждаме и неговата категорична заповед „по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули“ (1 Тимотей 5:14), която се противопоставя на собствения му съвет в 1 Коринтяни 7, че безбрачието е по-добро от брака. Жените, които живеят разпуснато са „отишли след сатана“ и са изгубени, а тези, които почитат своя брак и семейство, ще бъдат спасени.

Като обобщение отново ще цитираме Стив Робинс:

„Изглежда, че Павел се обръща към някои жени, които учат (2:12) и смущават събранията (2:9–12), като използва примера на Адам и Ева като корекция. Тъй като е очевидно, че Павел адаптира своя аргумент според ситуацията в Ефес, ние трябва да посочим как историческия и литературния контекст ни помагат да разберем тези примери. Първо, имаме спекулациите на еретиците, основани на изопачената употреба на Стария Завет (1:4; 4:1–7); второ, имаме влиянието на ересите върху някои жени в Ефес и в следствие на това – тяхното участие в разпространението ѝ (2 Тим. 3:6–9; 1 Тим. 6:5–10, 11–15); трето, традиционните роли на жената, особено бракът и отглеждането на деца, са били изоставени поради тези лъжеучения (4:3); четвърто, имаме влиянието на „новите римски жени“ (изкусително облекло, неморално поведение, бунтарство, пренебрегване на домашните задължения); и пето, влиянието на култа към Артемида в Ефес (жените са били издигани и смятани за по-висши от мъжете).“[54]

Следователно дори най-силният пасаж в защита на комплементарното учение се оказва прекалено несигурен, за да бъде то поставено върху него без да се клати.


[1] Джон Стот например ги определя като „вероятно най-противоречивите в пастирските послания.“ Виж Д. Стот, Първото псолание към Тимотей и Тит: животът в местната църква. Нов човек, София, 2002, стр. 72. Примерите могат да бъдат умножени многократно.

[2] Пак там, стр. 73–82

[3] Виж Tony Campolo. Is Evangelicalism sexist? in Johnson Alan F. (2010-10-26). How I Changed My Mind about Women in Leadership: Compelling Stories from Prominent Evangelicals. Zondervan. Kindle Edition.

[4] Аз ще продължа да наричам автора Павел, макар че повечето учени смятат, че пастирските послания не идват от ръката на апостола на езичниците.

[5] Richard Clark Kroeger and Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11–15 in Light of Ancient Evidence (Kindle Locations 382–383),  Kindle Edition.

[6] Steve Robbins,1 Timothy 2:8-15: Paul and the “New Roman Women” at Ephesus, p. 9

[7] Виж моята дискусия на пасажа в Брак и сексуална етика в 1 Коринтяни

[8] Възможно е някои от тези засегнати от лъжеучения жени да са били заможни, което им е позволявало да бъдат домакини на такива домашни църкви. Текстът ни дава някои основания да смятаме така. В 1 Тим. 2:9 Павел се обръща към група жени, които са имали склонност да се обличат пищно и предизвикателно. Техните накити са „злато и бисери“, а дрехите им са „скъпи“. В тази връзка Уилям Маунс отбелязва, че думата означава „много скъпи“ (Mounce. Pastoral Epistles, 114–115).

[9] Други места, където се среща подобен израз са 1 Тим. 1:4 2 Тим. 4:4 и Тит 1:14, където те също така се свързват с юдаизма. Това може да означава, че става дума за някакво „юдаизиращо“ лъжеучение или за еврейските библейски истории, инкорпорирани в някаква променена форма в ефеската езическа митология и сега заплашващи църквата. Известно е, че в Ефес е имало значително еврейско малцинство, а някои писмени документи ни показват, че техните истории наистина са били приети в различни езически вярвания в тогавашната синкретична религиозна култура. Виж напр. Origen, Against Celsus 6.34, 37; De principiis 2.4.3 и Plato, Republic 350E; 377D; 378A, D; 381A, C.

[10] Gordon D. Fee. Issues in Evangelical Hermeneutics, Part 3: The Great Watershed-Intentionality and Particularity/Eternality: 1 Timothy 2:8–15 as a Test Case,“ Crux 26, 4 (December 1990): 32.).

[11] Забележете, че стихът отново започва с „И така“ – дума, на която вече обърнахме внимание в 2:1.

[12] Молитвата с вдигнати ръце е била характерна както за евреите, така и за ранните християни – виж 1 Царе. 8:54; Пс. 63:4; 141:2; 2 Mак. 14:32; Philo, Flaccus 121; Jos. Antiquities 4.40; Tertullian, On Prayer 17

[13] Можем единствено да спекулираме за точното естество на конфликта, но не е невъзможно той да е бил свързан с неприличното облекло, агресвино поведение и неоснователните претенции на някои жени-лъжеучители в събранията. Виж по-нататък за развитието на всяка от тези теми.

[14] Richard Clark Kroeger and Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11–15 in Light of Ancient Evidence Kindle Location 728, Kindle Edition

[15] Следващата секция е базирана до голяма степен върху статията на Steve Robbins, Paul and the new Roman women in Ephesus

[16] Steve Robbins, цит. съч.

[17] Пак там, стр. 4–5. Виж и библиографията, посочена под линия. За ниската раждаемост и за практиките на аборт и контрацепция в римското общество виж Rodney Stark. The rise of Christianity. Harper and Collins, 1997 chp. 5, The role of women in Christian grouth.

[18] Seneca, ad Helviam, 16:3–4, цит. от Steve Robbins, стр. 5

[19] Този въпрос ще бъде разгледан по-подробно при анализа на 1 Тимотей 2:15.

[20] Judy Brown. Women Ministers According to Scripture. Springfield, Miss.: Morris Publishing, 1996., 291–2. Виж също Stanley J. Grenz. Women in the church; a biblical theology of women in ministry, IVP, 1995.

[21] Възможно е също изразът да е свързан и с подчинение на Бога или на благовестието – виж Н.Т. Райт: Служението на жените в църквата: една библейска основа.

[22] b. Hullin 89a, цитиран от Aida Besancon Spenser. За повече равински изказвания за мълчание виж Spenser. Beyond the Curse: Women Called to Ministry. Nashville: Nelson, 1985, 77–80. Виж също Craig S. Keener. Paul, Women & Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul (Peabody, MA: Hendrickson, 1992), 107–108, цитиран от Mounce. Pastoral Epistles, 118.)

[23] Mounce. Pastoral Epistles, 117–119; Towner. Letters to Timothy and Titus, 212–216; Fee. 1 and 2 Timothy, Titus, 72; Belleville. “Teaching and Usurping Authority,” 208; цит. от Steve Robbins, цит. съч. стр. 14

[24] Richard Clark Kroeger and Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11–15 in Light of Ancient Evidence (Kindle Locations 644–645). Kindle Edition.)

[25] Понякога се твърди, че жените могат да обучават момчета до определена възраст, но не и мъже. Това е странно мнение с оглед на това колко определящо е ранното възпитание за целия следващ живот (виж в тази връзка и Притчи 22:6)

[26] Ruth Tucker. Women Caught in the Maze: Questions and answers on biblical equality. (Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1992.), 114.

[27] John Wijngaards 1 Тимотей 2:11–15; Anti-Gnostic Measures against Women

[28] Където действието се развива в Тиарира недалеч от Ефес.

[29] Craig Keener. Paul, Women and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul, 108, 109; Colin Brown. The New International Dictionary of New Testament Theology, Vol. 3, Grand Rapids: Zondervan, 1978, p. 1066; Donald Guthrie. The Pastoral Epistles (Tyndale New Testament Commentaries), Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1957, 76–77.

[30] Richard Clark Kroeger; Catherine Clark Kroeger, I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11–15 in Light of Ancient Evidence, Kindle Locations 1064–1065, Kindle Edition.

[31] Stanley J. Grenz and Denise Muir Kjesbo, Women in the Church: A Biblical Theology of Women in Ministry, Kindle Edition.

[32] Craig Keener. Paul, Women and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul, 115–117. Трябва да признаем обаче, че подобно използване на думата, макар и възможно, се среща сравнително рядко и вероятно не е най-удачният превод. Виж Dennis McCallum, The Role of Women in the Church: New Material Leads to a New View.

[33] Откритата през 1945 г. в Наг Хамади, Египет библиотека с гностически текстове ни дава възможност да черпим информация за техните вярвания от източници, различни от писанията на църковните отци.

[34] Ириней, Против ересите, 3.3.4; Eusebius, Ecclesiastical History 4.14.6

[35] „(Познанието) ни прави свободни… Не само кръщението, но и познанието ни освобождава. Какви сме били, какво сме били, къде сме били хвърлени, накъде сме се запътили, откъде сме били изкупени, какво е раждането и какво новото раждане.“ (Clement of Alexandria, Excepta ex Theodoto 78.2 (Migne PG 9.2.696).

[36] Henry A. Green. The Economic and Social Origins of Gnosticism. SBL Dissertation Series 77, Atlanta: Scholars, 1985. Литература, археологически и исторически останки в Ефес ни предоставят доказателства за гностически практики, свързващи Ева със змията.

[37] Подобно асимилиране на различни езически учения в по-неортодоксалните еврейски среди не е необичайно за региона на Фригия, както може да се види от Аполоний Молон и Лисимах.

[38] Според Уилям Рамзи именно в Ефес Дева Мария е наречена Богородица (theotokos) – титла, която по-рано е била носена от Артемида

[39] Irenaeus, Against Heresies 1.25.6 (Migne PG 7.685); Epiphanius, Panarion 27.6.1 (Migne PG 41.372)

[40] Origen, Against Celsus 5.62

[41] Epiphanius, Panarion 34.4.2 (Migne PG 41.589

[42] Alvera Mickelson (ed.). Women, Authority and the Bible, Downers Grove, Ill.: InterVarsity Press, 1982.225–244, 225–244;  Don Williams. The Apostle Paul and Women, Los Angeles: BIM/Regal, 1978; Phillip B. Payne, „Libertarian Women in Ephesus“, Trinity Journal, vol. 2 NS (1981), p. 183.

[43] Philo, On the Cherubim 57–60.

[44] Papyrus Berolinensis 8502.1.

[45] Liefeld. 1&2 Timothy/Titus, 99; Towner, The Letters to Timothy and Titus, 221–222.

[46] Н.Т. Райт, Жените в църквата: една библейска основа.

[47] Richard Clark Kroeger and Catherine Clark Kroeger. I Suffer Not a Woman: Rethinking I Timothy 2:11–15 in Light of Ancient Evidence, Kindle Edition.

[48] I. H. Marshall. The Pastoral Epistles, 441.

[49] Д. Стот, цит. съч., стр. 88.

[50] Храмовата проституция е била разпространена в Ефес – вкл. в храма на Артемида – и в нея се е влагало религиозно значение – тя е била виждана като начин за свързване с боговете. Това е било характерно и за някои гностици, които са говорели за предаване на гносис чрез сексуалния акт. Последните са били съвсем наясно, че еврейската дума за познание е ефемизъм за сексуален акт.

[51] Не е невъзможно тази тенденция да е свързана и с една твърде “реализирана” есхатология достигаща дори до твърдението, че възкресението вече се е случило (виж 2 Тимотей 2:18), според която обвързването с брак и раждането на деца “сваля” човека на едно по-ниско духовно ниво. В своят коментар на 1 Коринтяни (Gordon Fee. The first epistle to the Corinthians. NICNT, EErdmans, 1987) и особено в анализа на гл. 7 Гордън Фий ясно показва, че в Коринт е съществувал подобен проблем.  Виж също Dr. Daniel Crabtree, An Examination of 1 Timothy 2:8–15.

[52] Clement of Alexandria, Miscellanies 3.45, 63–64 (Migne PG 8.1.1193)

[53] Виж Stephen Benko. „The Libertine Gnostic Sect of the Phibionites According to Epiphanius,“ Vigiliae Christianae 21, 2 (1967): 103–19 виж и Epiphanius Panarion 26.13.2–3 (Migne PG 41.352–53)

[54] Steve Robbins, цит. съч. стр. 20.

1 thought on “Мъжете, жените и библейското водачество – 7

  1. Писаното Божие Слово …” не е частно на пророка обяснение на Божията воля;
    21. защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.”
    Следователно , То е спасително , ясно разбираемо и понятно за директно възприемане от всички човеци в тяхното си време и тяхното си местообитаване , както за чукчите в Сибир , така и за индианците в амазония , защото за това се е погрижил Господ , чрез Святия Дух , който ни свидетелства , че това което чуваме е истина.Моралния кодекс вплетен в Него е ръководството за благочестив , богоугоден и праведен начин на живот.Това за което пишеш , още веднъж потвърждава , че извратената човешка природа има нужда от духовен код , който да е валиден при всякакви обстоятелства и устойчив , като котва за която да се държим. Промените в този код , подобно на генното инженерство , биха имали само печални последствия.Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.