Мъжете, жените и библейското водачество – 6


ГОВОРЕЩИТЕ ЖЕНИ В КОРИНТ

от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 14:34–35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Коментарът на Огнянов към тези стихове е сравнително кратък, но недвусмислен: „Независимо как ще тълкуваме 1 Кор. 14:35 и дали този стих противоречи на други пасажи, в които се обръща внимание, че жените могат да пророкуват в църквите, тук ясно се регламентира водачеството на мъже по отношение на жената.“ (стр. 45). Според него заповедта на Павел се изразява в наставленията към жените „да мълчат“ и „да се подчиняват“ като това се отнася до „съпружеските отношения, но е и част от правилата за реда в църквите“.

За съжаление с увереност можем да кажем, че нито едно от тези твърдения не е ясно. Тъй като вече съм писал по темата, тук просто копирам с някои допълнения това, което все още смятам за най-вероятното значение на пасажа.

Макар да присъства във всички достигнали до нас манускрипти, значителен брой специалисти отричат, че този текст е част от първоначалното писмо на Павел и смятат, че е по-късна интерполация.[1] Освен това има манускрипти, в които той се появява на различно място (след ст. 40 в същата глава). Логиката за това изглежда ясна, понеже на настоящото си място тези два стиха изглеждат вмъкнати в дискусията на Павел за пророчеството в църквата и всъщност съвсем не е толкова очевидно, че „няма никаква следа от промяна на мисълта или на обсъжданата тема“ (стр. 45). Към това трябва да добавим и промяната в обръщенията – от „вие“ (ст. 26-22) към „те“ (ст. 34-35) и отново „вие“ (ст. 36-40).

1 Кор. 14:34–35 трябва да се разглежда в контекста на проблемите в църквата, които Павел цели да разреши със своето писмо. Очевидно коринтяните са имали сериозни трудности с реда в събранията. От 11 гл. научаваме, че някои жени са се държали по неподобаващ и срамен за съответната култура начин[2]. По-нататък в същата глава апостолът говори за проблемите при Господната трапеза. По-богатите християни са презирали и не са изчаквали по-бедните, сами са консумирали храната (по-голямата част от която са донасяли самите те) и в резултат на това някои са оставали гладни, а други буквално са се напивали (виж 11:21). Накрая, в 12–14 гл. четем за проблеми, свързани с реда при употребата на духовни дарби – най-вече пророчества и езици. Резултатът е бил пълно безредие. Именно това Павел коригира в разглеждания пасаж. Някои са говорели на езици без превод и са пророкували без да се изчакват (14:27–33). В 14:27 говоренето на езици е ограничено до двама или трима души и то по ред, а не едновременно. В ст. 28 се казва, че задължително трябва да има тълкувател. В ст. 29 същото се казва и за пророчеството – да говорят само двама или трима по ред. Пасажът 14:30–33 допълва, че те не трябва да пророкуват едновременно. Пророчеството не е неудържим екстаз, при който човек губи контрол над себе си (точно това е било езическото виждане за оракулите), а пророците могат и трябва да се изчакват и така да говорят последователно. Очевидно Павел е обезпокоен от общото говорене и бъркотия, „защото Бог не е Бог на безредие, а на мир“ (14:33), а освен това подобно поведение е отблъсквало външните, невярващи хора, които са идвали на християнските богослужения (14:23). В този контекст тишината вече е спомената два пъти (ст. 28 и 30) като в нито един случай не е абсолютна.

Текстът не ни дава никакви основания да смятаме, че от ст. 34 Павел сменя темата и започва да говори универсално за ролята на мъжете и жените, а не за конкретните проблеми в коринсткото събрание. Това, разбира се, не означава, че неговите наставления нямат универсален характер, а единствено, че трябва да търсим техния смисъл в контекста на конкретната ситуация, която накратко описахме.

Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е какво точно забранява той в ст. 34–35. Веднага можем да кажем, че не е възможно Павел да забранява абсолютно говоренето на жените в църква. В 11:5 той ясно казва, че жените могат (всъщност няма да е пресилено ако кажем, че апостолът дори ги насърчава) да се молят и да пророкуват – наблюдение, което рутинно се отбелязва от всеки сериозен коментатор. Важно е да отбележим, че контекстът на гл. 11–15 е църковното събрание. Павел категорично няма в предвид, че жените са свободни да се молят и да пророкуват, стига да правят това когато са сами в къщи. И макар да е възможно в църковното събрание човек да се моли без другите да го чуват, това не се отнася за пророкуването – още повече, че 14:29 казва, че едно пророчество трябва да бъде изпитано от цялата църква, което ясно определя контекста като ясно говорене пред цялата общност.

По-нататък, 1 Кор. 12–14 (както и Ефесяни 4:7–16, и Римляни 12:3–8) не ни дава никакво основание да смятаме, че някои дарби се дават само на мъжете, но не и на жените. Всъщност всеки такъв опит би означавал да извършим неоправдано насилие върху текста (напр. като четем „всички“ в 14:26 като „всички мъже“; виж също ст. 31). Ако това е така, можем да очакваме Бог да дава дарби „на говорене“ и на жени, а църквата трябва да почете избора на Светия Дух (виж 1 Кор. 12:11 в контекст) и да им позволи да ги използват в събранията.

Накрая, нямаме никакво основание да смятаме, че забраната е по-тясно насочена към проповядване и поучение от жени. Не само, че нищо в контекста на пасажа не насочва към това, но 14:35 категорично отхвърля подобна възможност: „Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома.“ Няма как жена, която проповядва/поучава да задава въпроси за това, което сама казва, понеже нещо не ѝ е ясно. Макар да не можем да сме напълно сигурни относно точното реконструиране на проблема, твърде вероятно е да е ставало точно обратното – в Коринт е имало жени, които са прекъсвали говорещите с въпроси (може би неразбирането е било свързано с по-ниската образованост сред жените) и по този начин са причинявали безредие в събранията. Несъмнено Павел би порицал подобно поведение.[3]

От друга страна, в текста има някои неясноти, които значително затрудняват определянето на точния смисъл на казаното. В ст. 34 Павел казва, че думите му се отнасят към „църквите“, което води към идеята за универсално значение[4], въпреки че общата насока на контекста, свързана с туширане на обществено неприемливи практики, по всяка вероятност дава достатъчно обяснение. Връзката на този стих с предишния, където също се говори за „всичките църкви на светиите“ е неясна – някои коментатори смятат, че ст. 33 завършва предишната секция свързана с пророците, а други, че започва нова секция отнасяща се към забраната жените да говорят. Още по-трудно е да кажем на какъв закон се позовава Павел когато изисква подчинение (на Бога? на мъжете? на реда в събранията? на нещо друго?) от жените. Винаги когато говори за Стария Завет или по-тясно за Тората, той цитира конкретен пасаж в подкрепа на своето мнение (виж напр. 9:8; 14:21). Допълнителна трудност представлява фактът, че подобна забрана не се съдържа в Стария Завет. Огнянов, следвайки някои църковни отци, смята, че вероятно тук става дума за Битие 3:16: „Апостолът заявява пределно ясно, че Божията наредба от Битие 3:16 му служи като модел да установи правилото за мълчание и подчинение на жената спрямо нейния съпруг и че това правило би трябвало да се проявява по същия начин в духовния живот на всички духовни общности.“ (стр. 45) Проблемите с това виждане  са легион. Първо, както видяхме, този текст е повече предсказателен, отколкото предписателен и дори еврейските екзегети не основават подчинението на жените на разказа за сътворението.[5] Второ, не е ясно къде в християнските семейни отношения на съпругата е заповядано да мълчи пред своя съпруг като белег за подчинение (и в по-широк план, това ли е идеалът за християнско семейство, който Огнянов си представя). Трето, мълчанието на жените в църква в този контекст би отпратило, както в предишната част, към подчинение на всяка жена в църква на всеки мъж, защото ако заповедта е да се покоряват само на водачите мъже то, по-голямата част от мъжете ще се намерят в същите условия както и жените. Четвърто, текстът не изглежда да прави аналогия между семейното подчинение на жените и църковното, извеждайки второто от първото. Той говори директно за второто, без изобщо да споменава дома. Единственото споменаване на „дома“ в пасажа е свързано с наставлението съпругите да питат своите съпрузи у дома, ако не разбират нещо, което се случва в църквата – текст, който сам по себе си е очевидно културно обусловен. В обществото от 1 век когато съпругите са били не само много по-слабо образовани, но и с 10–15 години по-млади от своите съпрузи, това е напълно естествено. В съвременните условия да смятаме, че съпругата знае и разбира по-малко от своя съпруг и следователно трябва да бъде поучавана и образована от него, просто понеже е жена, би трябвало да е проблематично дори в силно комплементарен контекст. За да бъде приета подобна теза, тя се нуждае от доста по-добра обосновка.

Връщайки се към неясния израз, Крейг Блумбърг[6] смята, че става дума за Бит 2, където се подчертава реда в творението. Други насочват към Числа 12:1–15, което е още по-невероятно.[7] Мартин предлага думата „закон“ тук да бъде разбирана като „принцип“ или „правило“, което Павел е изложил устно пред коринтяните, когато е основавал църквата и на което сега се позовава[8], което е лексикално възможно, но липсва аналог. Последно, малък брой коментатори допускат, че става дума за римския закон, който забранява на жените да говорят на обществени събрания или за гръцките и еврейските брачни договори, които са включвали изискване за подчинение (за разлика от по-голямата част от римските).  Всички предположения изглеждат твърде необосновани и несигурни. По този начин идеята на апостола остава мистерия.

Не е съвсем ясно и какво иска да каже Павел в ст. 35 с думите, че „е срамно за жена да говори в църква“. Съществуват няколко обосновани предположения, които биха могли да хвърлят светлина върху въпроса. Църковните събирания през 1 век, макар да са се провеждали в частни домове, са се считали за обществени събирания. При това положение, както се изразява Д. Гарланд: „Гърците са повдигали повече от веднъж въпроса: Какво общо има жената с обществени събрания? Отговорът: Ако се спазват старите обичаи – нищо.“[9] Макар че Павел признава правото на жените да участват в богослуженията, той все пак остава внимателен за нарушаването на обществения ред и за възможните негативни последствия от това (виж предишната част). Всъщност самото събиране на мъже и жени заедно (както и на хора от различни социални прослойки, вкл. роби) вече е създавало подозрения и неудобство за църквата. И макар, както видяхме, Павел да позволява участието на жените в събранията, когато има с какво да допринесат за тях, той държи това да става по възможно най-подобаващия за случая начин.

Можем с голяма доза сигурност да кажем, че думата „срам“ в пасажа е ключова. Ако жените са се обръщали с въпроси към други мъже, различни от техните съпрузи, това със сигурност би било счетено за срамно в тогавашната култура. Вземайки предвид, че тук Павел пише специално към съпругите[10], това не е невъзможно предположение. Същото може да се каже и за възможността съпругите да са поставяли под съмнение пророчествата, изказвани от техните съпрузи като по този начин са ги засрамвали. Това също добре отговаря на контекста. И както удачно отбелязва Белвил, говоренето на жените е било свързано с желанието им да научат нещо, което не разбират, което допълнително стеснява кръга на възможностите елиминирайки вижданията, че тук Павел забранява хаотично говорене на езици. (виж Linda Bellville. Women Leaders and the Church: Three Crucial Questions. Baker Academic, 2000, 160)

Но каквото и да е нашето виждане за трудностите в тези стихове, те не могат да бъдат решавани като се пренебрегват ясните твърдения, на по-широкия контекст на посланието (жените могат да се молят и пророкуват в събранието), на непосредствения контекст (както мъжете, така и жените получават дарби „на говорене“ и могат да ги използват публично) и на конкретните стихове (проблемът е бил свързан с неподходящо задаване на въпроси, а не с проповядване от страна на жените).

В заключение можем да кажем, че нито по-широкият контекст на 1 Коринтяни, нито конкретният текст, който разглеждаме, ни дават твърди основания да ограничим говоренето на жените в църква по какъвто и да е начин, различен от мъжете. Най-вероятно Павел се противопоставя на едно системно нарушаване на реда на службите, причинен от някои жени, които са задавали несвоевременни въпроси. Текстът със сигурност ни дава основание и днес да настояваме на нуждата от ред в църковните събрания, но основавайки се на него, не можем да твърдим, че жената не може по никакъв начин да говори в църква, нито дори, че не могат да поучават/проповядват публично както мъже, така и жени.


[1] Списъкът на автори, които изразяват съмнение за автентичността на ст. 34–35 включва: Weiss 1910: xli, 342; Zuntz 1953: 17; Fitzer 1963; Conzelmann 1975: 246; Dautzenberg 1975: 257–73; Walker 1975: 109; Munro 1983: 67–69; 1988: 28–29; Murphy-O’Connor 1986: 90–92; Sellin 1987: 2984–85; Fee 1987: 699–711; 1994: 272–83; Trompf 1980: 215; Snyder 1992: 184–85; Scroggs 1993: 71; Horrell 1996: 186–89; Beardslee 1994: 140; Payne 1995; 1998; Osiek and Balch 1997: 117; Hays 1997: 247–48; R. Horsley 1998: 188–89; Schrage 1999: 481–87; Lindemann 2000: 317–21; Barrett 1968: 333. Schmiedel, 1892, 2:181–82; Fitzer, TEH 110, 1963); Strobel, Der erste Brief, 222–25; Klauck, 1 Kor, 104–6; Moffatt, First Epistle, 233–34; Senft, La Première Épitre, 182–83; Senft, Première Épitre, 182–83. Освен това NRSV поставя указание, че 14:33b–35 е текстово несигурен. Виж също общият обзор на дискусията от Eldon Epp. Junia: The First Woman Apostle, Fortress Press, 2005 с препратки към допълнителна литература.

[2] 1 Коринтяни 11:1–16 е един от най-трудните пасажи не само в посланието, но и в целия Нов Завет. Все пак мнението на огромната част от специалистите е, че покриването на главата е културно, а не универсално наставление. Дори да не е така, това по никакъв начин не влияе на нашия аргумент, свързан с 1 Кор. 14:34–35.

[3] Проф. Н. Т. Райт се позовава на Кенет Бейли, предлагайки едно алтернативно (макар и доста подобно) обяснение: „Но от момента, в който го чух, аз винаги съм бил привлечен от едно обяснение, дадено още веднъж от Кен Бейли. В близкия изток, казва той, се е смятало за даденост мъжете и жените да сядат отделно в църквата, както все още става и днес в някои кръгове. Също толкова важно е, че службата се провежда (например в Ливан, Сирия или Египет) на формален или класически арабски, който всички мъже знаят, но много от жените не разбират, понеже говорят единствено на местния диалект или наречие. Както и да е, резултатът би бил, че по време на проповед жените, които не разбират какво се казва, биха се отегчили и говорели помежду си. Бейли описва сцената в една такава църква, в която жените говорели все по-силно, докато служителят казал на висок глас: „Моля жените да бъдат тихи!“, при което шумът утихнал, но само за няколко минути. Тогава по някое време служителят отново призовавал към тишина; и той често казвал, че ако желаят да разберат какво се казва, те трябва да помолят мъжете си да им обяснят, когато се приберат у дома. Зная, че понякога се предлагат други и доста убедителни обяснения на този пасаж, но това от много години ми се струва най-убедително и обясняващо най-добре контекста на това, което казва Павел. Преди всичко грижата на 1 Коринтяни 14 е за реда и приличието при поклонението на църквата. Това би съответствало изключително добре.“ (Н.Т. Райт, Служението на жените в църквата: една библейска основа) Виж обаче възражението на Fee,  цит. съч. стр. 703. Виж и бележка под линия 21 на същата страница. Виж по-нататък същия текст относно други възможности за интерпретация на текста. Все пак заслужава да се отбележи, че обяснението на самия Бейли е малко по-различно и доста по-подробно и многостранно от версията, представена от Райт. Виж Kenneth E. Bailey. Paul Through Mediterranean Eyes: Cultural Studies in 1 Corinthians. IVP Academic, 2011, 414–16.

[4] Предположението, че апостолът има в предвид множеството домашни събрания в града Коринт не е правдоподобно, понеже когато говори по този начин, той използва единствено число, а освен това думата е с определителен член – „църквите“.

[5] Виж David Garland. 1 Corinthians (Baker Exegetical Commentary on the New Testament). Baker Academic, 2003.

[6] Craig Bloomberg. 1 Corinthians (The NIV Application Commentary). Zondervan, 2009.

[7] Аргументът е, че текстът е свързан със злоупотреба с пророчество, което има връзка с контеста на текста в 1 Кор.

[8] Виж Gordon Fee. The First Epistle to the Corinthians (The New International Commentary on the New Testament), стр. 707.

[9] Thucydides, History of the Peloponnesian War 2.45.2. Цитирано от David Garland. 1 Corinthians (Baker Exegetical Commentary on the New Testament). Baker Academic, 2003.

[10] Думата за жена и съпруга на гръцки е една и съща, но контекстът уточнява смисъла, когато  добавя „Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.