Мъжете, жените и библейското водачество – 5


„СЕМЕЙНИЯТ КОДЕКС“ И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ

от Радостин Марчев

index

В Новия Завет има няколко важни текста, свързани с отношенията в семейството, които пряко касаят нашата дискусия за отношенията между мъжете и жените. В богословската литература те често се срещат под името Haustafeln.  Три от тях са:[1]

1 Петър 3:1–7:

Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.

Ефесяни 5:22–33:

Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

Кол. 3:18–19:

Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.

Неизвестно защо Лев Огнянов пропуска последния текст, а отделя доста място на останалите два пасажа: стр. 30–37 за 1 Петър и стр. 46–51 за Ефесяни. Заключението, до което достига е ясно и еднозначно: „Като финален извод от всичко, казано дотук, бих изтъкнал, че според апостол Павел моделът на водачество недвусмислено отразява цялостния библейски възглед, а именно, че както в биологичното, така и в духовното семейство, то се поема от мъже без и най-малък намек за изключения.“ (стр. 36 за 1 Петър) и: „Недвусмислено водачеството е отредено на мъжа, и то не от Павел, а от Бога. Сравнението с „главата“ (ст. 23) и примерът за Христос и отношението Му към църквата (ст. 23–24) несъмнено показват, че на мъжете е отредена отговорността да бъдат водачи в семейството.“ (за Ефесяни).

Разглеждайки споменатите пасажи в техния непосредствен контекст, той съвсем правилно отбелязва, че указанията към жените са част от по-широкия ред заповеди, дадени към няколко различни страни: власти–поданици[2], мъже–жени, родители–деца и роби–господари. Фактът, че едно и също покорство е заповядано във всеки един случай прави напълно ясно какво искат да кажат апостолите, а недвусмисленото му представяне като заповед от Господа[3] ѝ предава надвременен статус, валиден за всяка епоха и култура.

Макар всяко едно от тези наблюдения да е вярно, крайният извод е напълно погрешен. „Слонът в стаята“, който би трябвало да е очевиден, е отношенията роби–господари. Те се срещат във всеки един от разглежданите текстове.

1 Петър 2:18–21:

Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх, не само на добрите и кротките, но и на опърничавите; защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо. Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.

Колосяни 3:22–24:

Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа. Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа. Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.

Ефесяни 6:5–8:

Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа. Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши.[4]

Въпреки тези текстове и техния контекст и конкретика, исторически християните са достигнали до убеждението, че робството противоречи на Божията воля и трябва да бъде премахнато. Днес много малко вярващи биха приели, че робството е божествено установена институция, която трябва да бъде завинаги поддържана като заповядана от Бога. Точно това обаче е била библейската аргументацията на защитниците на робството през 19 век. Чарлз Ходж, един от най-видните американски богослови от тази епоха се изразява по следния начин:

„Това, което Писнието учи не е свързано единствено с покорството на робите на техните господари, но се отнася и за другите случаи, в които покорството е регулирано… то се отнася до децата във връзка с техните родители и жените на техните съпрузи. Тези, надарени със законен авторитет, са Божии представители. Те (т.е. надарените с авторитет) са определени от Бога.“[5]

Очевидно по-голямата част от християните не са намерили този аргумент за убедителен и са отказали да дадат своята благословия на робството. С други думи те са сметнали, че заповедите на Павел и Петър робите да се покоряват на своите господари като задължение към Господа не са универсални и обвързващи всеки вярващ от всяко време и култура.

Но ако поставим в този контекст заповедите жените да се покоряват на мъжете, става очевидно, че те също съвсем не са непременно такива. Това доста очевидно наблюдение цялостно и успешно подкопава твърдението на Огнянов. Спорът относно универсалността на тези текстове би могъл да приключи тук.

Въпреки това има още доста неща, които могат и си струва да бъдат казани по тях.

1. Макар и примерът с премахването на робството да е най-очевиден, отношенията между останалите двойки също са претърпели немалка промяна във времето. Павел заповядва на децата да се покоряват на своите родители. Това подчинение никога не е било перманентно. В древния свят обаче то е имало доста по-голяма тежест отколкото днес. И макар че в определен момент момчетата са ставали зрели личности и са влизали като такива в обществото, техните задължения към родителите им, макар и намалени, не са изчезвали.[6] Днес с настъпването на пълнолетие въпросът стои много по-различно.

Подобно е и положението за покорството на гражданите към държавната власт. В Римската империя подобно покорство е било безпрекословно. Днес ние имаме понятия като гражданско неподчинение и считаме, че при определени условия можем да действаме за смяна на властите – от гласуване на избори до искане на оставка. Всъщност самата политическа система, под която живеем, предвижда подобни възможности. Това е приложение, коренно различно то това, за което пише Петър. С други думи, ние очевидно не виждаме тези принципи като изцяло надкултурни, а ги модифицираме според историческата и културната обстановка, в която живеем.[7] Това е сериозна индикация, че същото може да се случи и с отношенията между мъжете и жените – особено когато отчетем, че днес едновременно приеманата за даденост и законово установена патриархална система е сериозно променена.

2. Контекстът, в който апостолите дават подобни наставления и целта, заради която го правят, са важни и хвърлят светлина за по-добро разбиране на тези пасажи. Семейството се е считало за основа на устоите в Римската империя. Ролите в него били установени още от Аристотел, който говори за точно същите групи, които срещаме в нашите текстове жените трябва да се подчиняват на мъжете, децата – на родителите и робите – на своите господари.[8] По-конкретно за нашата тема, от мъжа се очаквало да управлява своята съпруга и дори се е смятало, че тя е по-нисша от него във всяко отношение.[9] Всичко това кристализирало в социален консерватизъм: „Пази настоящия ред и не искай никаква промяна, знаейки, че революциите неизбежно разрушават държавите и обезлюдяват домовете на хората.“[10]

Около 1 век сл.Хр. свободите на жените в отделни части на Римската империя донякъде се увеличавали. Някои нови римски закони направили възможно за омъжените жени да запазят и използват своята зестра, както и да притежават, и да се разпореждат със земи и друго имущество. Тази тенденция била приемана като заплаха и предизвиквала недоволство. Автори като Петроний, Мартиал и Ювенил били много критични към всяка подобна проява. Няколко императора дори счели за необходимо да издадат закони, свързани с приемливото облекло.[11]

Римската аристокрация (която на практика притежавала властта) била изключително подозрителна към всеки, който по някакъв начин изглежда, че подкопава тези традиционни обществени порядки. Под такова подозрение често попадали нови и непознати религиозни движения, като в някои случаи това водело до враждебност към тях и дори до преследването им.[12] За да разсеят това подозрение, последните често представяли своето учение в светлината на обществено установените кодекси, стремейки се да покажат, че почитат добрите семейни и обществени порядки. Имаме запазени подобни примери от култа към Изис, който давал най-голяма свобода на жените, но също така и от страна на евреите. Йосиф Флавий например прави точно това в своята книга Срещу Апион.[13]

Следователно имаме сериозно основание да смятаме, че в тези новозаветни текстове апостолите си поставят същата цел – да покажат на римската власт, че новата християнска религия не представлява заплаха за обществения ред и по този начин да отклонят подозренията и потенциалната враждебност към нея. Всъщност по времето, когато пише своето послание към ефесяните Павел по всяка вероятност се намира в затвора в Рим и му предстои да се изправи пред съда заради своята вяра. Начинът, по който те правят това е като съветват младите християнски общности да живеят според обществените изисквания – т.е. като спазват установената йерархия.  Както се изразява Годън Фий:

„Когато някой… глава на семейство ставал последовател на Христос, това винаги било причина за срам за него, понеже е избрал неговият дом да следва една еврейска месианска фигура, умъртвена чрез разпятие, което било най-големият срам в тази култура. Това, което Павел не прави – всъщност никога не би му и хрумнало – е да добави срам върху срама, събаряйки структурата на домакинството. Това, което той вече е направил е в някои отношения много по-радикално – той прилага благовестието в този контекст.“[14]

С други думи, заповедите на апостолите за подчинение представляват един вид добре обмислена апологетика, която да затвори устата на обвиненията срещу християнската вяра и да направи по-лесно тяхното оцеляване, съществуване и растеж в една подозрителна, езическа среда.

Разбира се, древното разбиране за семейство не е било съвсем идентично на съвременното. Както пише Кийнър:

„За древните автори било типично да мислят за семействата в понятията на ранг задължения. „Семейството“ се определяло в по-голяма степен от отношенията на подчинение, отколкото от кръвната връзка.“[15]

Също така робите били смятани за част от семейството, а понякога императорът също говорел за себе си като за глава на едно голямо семейство, обхващащо всички поданици в империята. Това разбиране чудесно пасва на начина, по който новозаветните автори оформят своите „семейни кодекси“.

3. Макар основната насока на наставленията за покорство в 1 Петър да е същата както и в останалите текстове, контекстът, в който те са дадени е донякъде по-специфичен и това трябва да бъде отбелязано. Апостолът пише към църкви в Средиземноморието, северозападна Мала Азия. Пасажи като 1:14,18; 2:9–10,25; 4:3–4 ясно показват, че те са били съставени предимно, ако не и изцяло, от бивши езичници. От начина, по който пише своите наставления, оставаме с впечатление, че поне част от робите и жените християни в тези църкви са имали невярващи съпрузи и господари.[16] В една подобна ситуация, в която те са били с по-ниско социално положение и власт (в този смисъл трябва да се разбира изразът „по-слаб съсъд“ в 1 Петър 3:7), най-мъдрото решение е било да се стараят да угаждат на стоящите над тях и да спечелят благоволението им с добрия си живот. Ако това все пак се окаже невъзможно, те трябва да са готови да понесат страдания за своята вяра така, както е пострадал и Христос (2:18–25).

Но Петър отива и по-далеч от това. В римското общество се очаквало жената да следва своя мъж в избора на богове, които да почита. Плутарх, който е бил един от най-егалитарните мислители за времето си пише:

„Жената не трябва да има свои приятели, а да се радва на приятелите на своя съпруг заедно с него. Боговете са първите и най-важни приятели. Следователно подобава на една съпруга да почита и да познава единствено боговете, в които вярва нейният съпруг и да затвори външната врата пред всички странни ритуали и чужди суеверия.“[17]

Апостолът обаче казва, че чрез начина си на живот вярващите жени могат да спечелят своите невярващи съпрузи за Христос (3:1–6). С други думи, тук отново напред излиза една апологетична и евангелизаторска цел, поставена в конкретни условия.

Двете  неща, чрез които те могат да постигнат това са:

А) Чистотата на живота си (3:2–4). Римската аристокрация била много чувствителна към сексуално разпуснатото и провокативно поведение на съпругите – особено когато то е идвало от неримски култове. Последното, от своя страна, обичайно се е свързвало с предизвикателно облекло и екстравагантни прически (косата се е считала за източник на особена сексуалност). Именно срещу тези неща намираме предупреждение в споменатите стихове.[18]

Б) Чрез своето покорство. За да подчертае своята идея, авторът ги наставлява да подражават на „светите жени“ и по-конкретно на Сара, която „се покоряваше на Авраама и го наричаше господар“ (ст. 5–6). Коментарът на Огнянов е:

„Следователно контекстът на апостолската заповед произтича от Свещеното Писание и моделите, които препоръчва са „свети“ (разпоредени и установени от Бога), а не продукт на патристични шаблони, наложени от определено време и култура.“ (стр. 32, виж също стр. 33–34).

Питър Дейвис обаче коментира този текст по много интересен начин[19]:

„На това място Сара е използвана като конкретен пример за „светите жени“, които „се надяваха на Бога“. Терминологията се променя от „подчинение“ (hypotasso) на „покорство“ (hypakouo) и специално е споменато, че тя наричала Авраам „господар“ (еврейски: adonai, гръцки: kyrios = „господар“, „съпруг“ или „господин“). В каноничните Писания Сара използва тази дума по отношение на Авраам един единствен път: „И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла, ще има ли за мене удоволствие, като и господарят ми е стар?“ (Битие 18:12). Тези думи са отговор на неверие на Бога и не изразяват някакво конкретно покорство към Авраам. Макар Сара да се съгласява с няколко искания на Авраам извън Битие 18:12 (виж Бит. 12:13; 20:5, 13), в тези случаи тя не използва думата господар, нито пък нейното покорство е споменато на някое място в разказа на Битие. От друга страна, на Авраам е казано специално да се съгласи с искането на Сара в Бит. 16:2 и 21:10–12. Следователно информацията от Битие, както на еврейски, така и на гръцки (LXX), не изглежда да подкрепя поведението, което Петър хвали в Сара, правейки невероятно предположението, че той се позовава директно на Битие 18:12.

Ние обаче често откриваме Сара да използва думата kyrios, когато говори за или се обръща към Авраам в неканоничните еврейки текстове като Заветът на Авраам (написан приблизително по същото време като 1 Петър). В нея kyrios се използва от Сара като обръщение към Авраам (обикновено „Моят господар Авраам“), макар и единствено в официални или религиозни обръщения, а не в контекста на покорство. Подобно реинтерпретиране на Битие съответства с останалата еврейска елинистична литература от същия период. Например Филон казва, че покорството на Сара на Авраам (или обратното) е било въпрос на дискусии между някои библейски коментатори през 1 век. Филон разглежда слушането на съпругите от страна на техните съпрузи като носещо проклятие използвайки Битие 3:7 като прототип. На едно място Йосиф Флавий казва: „Жената е по-нисша от своя съпруг във всичко. Затова нека да му се подчинява. Това не трябва да става така, че той да я насилва, но като тя признава задължението си към своя съпруг. Понеже Бог е дал власт на съпруга.“ Повлияни от своята култура, тези автори развиват творчески начини да използват текстовете, в които на съпругите (и по-конкретно на Сара) са дадени наставления да слушат своите съпрузи. Те може да алегоризират жените, така че мъжете да получават честта вместо съпругите, изцяло да минимизират ролята на жените (Сара) или да разказват пасажа добавяйки елементи, които той не съдържа.

В светлината на тези съвременни начини на представяне на библейския текст и вземайки предвид, че това, което Петър казва, не съответства добре на разказа в Битие, изглежда най-вероятно в своето споменаване на Сара той да използва материали, познати на читателите му от тези съвременни еврейски източници. В тях Сара е описана като идеалната елинска съпруга, една илюстрация, която съответства на целта на Петър. Християнските дъщери ще бъдат „дъщери на Сара“ (т.е. сред светите жени) ако са добри елински съпруги и ѝ подражават.“

4. Най-интересната част от коментара на Огнянов към пасажа в Ефесяни е свързан с неговото виждане за ст. 21 „покорявайте се един на друг“. Тъй като буквалното приемане на този стих се противопоставя на комплементарното виждане, което той защитава (понеже изисква подчинение не само на съпругата към съпруга, но и обратното), той привежда няколко причини, поради които това не може да се разглежда в буквален смисъл.

А) Изразите „всички“, „всеки“, „един друг“ често се използват в неабсолютен смисъл. Това наистина е вярно, но факт е, че в повечето случаи те се използват именно така. Това се отнася особено за изрази „един друг“, употребени в контекста на християнската общност.[20]

Йоан 13:14: „Ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.“

Йоан 13:34: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“

Яков 4:11: „Не се одумвайте един друг, братя.“

Яков 5:9: „Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени.“

Яков 5:16: „изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете.“

1 Петър 1:22: „Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце.“

1 Петър 4:10: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.“

Римляни 12:16: „Бъдете единомислени един към друг.“

Римляни 14:13: „да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това – никой да не полага на брата си спънка или съблазън.“

Римляни 15:7: „Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.“

Галатяни 5:13: „Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.“

Галатяни 5:26: „Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.“

Галатяни 6:2: „Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.“

Ефесяни 4:2: „със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов.“

Единственият пример, който Огнянов привежда за неабослютно значение на този израз, 1 Петър 5:5, не е верен. Там той се отнася към втората част на стиха, вместо към първата, както показва и преводът на NASB (и други английски преводи като NIV и ESV), който самият той привежда.

Следователно, ако някой твърди, че тук „един друг“ не е абсолютно предписание, задължението да докаже, че това е така, пада върху него.

Огнянов разбира това и по-нататък се опитва да го докаже.

Б) Според казаното дотук в книгата в Библията е на лице постоянен модел за подчинение на жените на мъжете. Следователно това е основание да четем текста в тази светлина и да приемем израза „един друг“ от ст. 21 в неабсолютен смисъл. Но от нашия анализ до този момент става ясно, че приведените доказателства съвсем не са толкова силни и недвусмислени. Това отново ни връща към контекста на конкретния пасаж.

В) Ст. 22–23 конкретизират параметрите на подчинението в ст. 21. Но подобна последователност може да работи и в двете посоки, т.е. възможно е вместо конкретиката да стеснява значението на ст. 21, следващите стихове да са просто някои от конкретните приложения на иначе общия принцип. Защо Павел избира да го приложи точно към тези групи хора ние вече видяхме от предходното изложение.

Г) Павел изхожда от по-широкия контекст и иска да покаже, че отношенията в биологичното семейство отразяват отношенията в духовното семейство. Но това просто не може да е така. Иначе трябва да утвърдим идеята, че всяка жена е подчинена на всеки мъж, при това – не само в църквата, но и в по-широкото общество. Казано по друг начин, подобна линия на разсъждения би означавала не просто, че в църквата за водачи трябва да се избират единствено мъже, а че всяка жена в църквата е автоматично подчинена на всеки мъж така, както е подчинена и на съпруга си. В противен случай аналогията между църквата и семейството би била прекалено слаба, понеже мъжете също трябва да се покоряват на църковните водачи, точно както и жените. До този момент все още не съм срещал комплементар, който да отива толкова далеч, макар че винаги е възможно да има първи път.

Д) Ст. 21 трябва да се вижда в контекста на императивите от ст. 18–20, където се казва да проумяваме Господната воля. Това може да се разпростре дори по-широко към цялостните напътствия в посланието да живеем живот, достоен за благовестието. Аз съм напълно съгласен с това твърдение. Всъщност автори като Крейг Кийнър и Гордън Фий в своето егалитарно тълкуване на пасажа изрично твърдят както, че е по-логично да виждаме неговото начало от ст. 18 вместо от ст. 21, така и че по-широкият контекст на посланието трябва да бъде взет предвид.[21] Но това просто не е доказателство за подчинението на жените на мъжете. Преди това трябва да се докаже, че иненно това е Господната воля. Изтъквайки подобен аргумент, Огнянов всъщност приема за даденост именно това, което трябва да докаже със същия този аргумент, след което го използва като доказателство.

Следователно, необходими са по-сериозни основания, за да приемем, че изразът „един друг“ не трябва да се разбира в неабсолютен смисъл. Докато такива липсват, ст. 21 просто не работи в полза на комплментарното виждане.

На практика ст. 22 (където срещаме заповедта жените да се подчиняват на мъжете) няма глагол – той ползва този от ст. 21. По-този начин ст. 22 може да се приеме като конкретно приложение на ст. 21, видян в светлината на „семейните кодекси“ и че целта на Павел е да защити християните от подозрение. А когато продължава да говори за отговорностите на мъжете, Павел нито веднъж не им казва да упражняват власт над своите съпруги или да поемат своята отговорност у дома – това изцяло липсва в текста. Вместо това им казва също да служат на жените си, както Христос служи и жертва себе си за църквата. Когато сравним по-нататък Ефес. 5:2 с 5:25, отново откриваме, че общото задължение на всички християни един към друг е представено като конкретен пример в поведението на мъжете. Така мъжете получават заръка да обичат жените си толкова радикално, че на практика да станат техни слуги (роби). Всъщност Павел отделя повече място на задължението на съпруга да обича по този начин жена си, отколкото на необходимостта съпругата да се подчинява на съпруга си. По този начин както задълженията на жената да се подчинява, така и задължението на мъжа да я обича, са поставени в един контекст, който изисква от всеки от тях да прави и двете неща един на друг според примера на Христос.[22]

Както пише Хауард Маршал:

„Ако съберем заедно указанията, дадени от Павел на християнските съпруги и съпрузи, получаваме една комбинация от учения, които сочат напред към едно по-дълбоко разбиране за брака. Съпругата е покорна на своя съпруг в това, че тя трябва да следва всички решения, които той взема. Той от своя страна обича жена си и не прави нищо, което може да бъде прието за грубо, което със сигурност трябва да означава, че той няма да взема решения, които ще ѝ причинят болка или неудобство, освен ако съществува взаимно съгласие между тях. Тази структура може да бъде наречена „любеща патриархалност“. Но щом веднъж любовта бъде взета толкова сериозно, изглежда следва, че съпругата е на практика третирана като равностоен партньор, а решенията, вземани от нейният съпруг са на практика и нейни. Едно подобно отношение е различно от отношението между господар–роб или работодател–наемен работник. Един работодател може да разисква задачите с работниците, за да види нещата от тяхната гледна точка, но ако съществува разлика в мненията, решението на работодателя е решаващо. Договорът постановява, че в крайна сметка работодателят решава какво да бъде направено и ако работниците не харесват това, поне на теория те могат да напуснат. Това е начинът, по който виждат нещата защитниците на йерархията в брака: когато достигнем до необходимостта да се вземе решение, съпругът може да се наложи над своята съпруга.

Но отнася ли се това до области, в които съпругата има опит или знания, които липсват на нейният съпруг? Отнася ли се до области, в които съпругата ще изпита значително неудобство или дори ще трябва да направи саможертва? Защитниците на йерархията вероятно биха казали, че любещият съпруг ще вземе под внимание желанията на своята съпруга. Но в края на краищата той има правото да заповяда и дори ако не е любещ, разбиращ съпруг, съпругата все още трябва да се покори.

Всъщност е много трудно да видим къде любещият съвременен поддръжник на йерархията би на практика настоявал на своето срещу волята на своята съпруга. Предполагам, че много съпрузи, които поддържат йерархията на теория, всъщност ще се окажат егалитари на практика. Това, което твърдя е, че действителната природа на „подчинението“ не е описано или продиктувано в текста и вероятно съществуват разлики сред различните епохи, култури и отделни случаи. Но преди всичко заповедта съпрузите да обичат съпругите си и фактът, че жената не е нито роб, нито дете, показва, че с природата на отношенията тихо се случва нещо. От патриархалност ние се придвижваме към любеща патриархалност и пътят за взаимна любов между братя и сестри в Христос е открит. Тази последна стъпка не е направена от Павел в по-голяма степен, отколкото той прави стъпката от признаване на робството до разбирането, че неговото учение съдържа семената за неизбежното му премахване, но това е насоката, в която доказателствата ясно сочат. Взаимната любов надхвърля подчинението.“[23]

5. Накрая си заслужава да оспорим твърдението на Огнянов, че „глава“ в Ефесяни 5 се използва в смисъл на „водач“. Веки, който познава начина, по който се използва думата в древния гръцки език е наясно, че макар подобно значение да е възможно, то не е нито често срещано, нито обичайно. Цитирайки Фий, Маршал пише:

„Тук употребата на думата трябва да се разбира в светлината на това как тя е използвана на други места в същото послание. В Колосяни и Ефесяни изразът е използван за Христос като за даващ водителство и сила на тялото. Тялото трябва да се държи за главата, от която то расте (Кол. 2:19) и трябва да расте в главата (Еф. 4:15–16). В Ефесяни 1:22 Христос като глава над всичко е даден на църквата, ясен намек, че църквата има дял в Неговото главенство над вселенските власти. Така Фий твърди, че аналогията тук е, че съпругът е личността, от която съпругата зависи, точно както църквата зависи от Христос и следователно подчинението е удачно. Твърдението, че Христос е спасител на тялото подкрепя подобно разбиране за съпруга като основен снабдител, онзи, който се грижи за своята съпруга. Но аналогията не съдържа нищо повече от това. Съпругата не е тяло на своя съпруг, както Ефесяни 5:28 ясно показва и отношенията Христос–църква е една аналогия или модел, а не основа за подчинението на съпругата.“[24]

Ние ще го се върнем по-подробно на темата, когато говорим за 1 Кор. 11.

Отново Гордън Фий чудесно обобщава посланието на Павел в Ефсяни 5:

„Моделът е Христовата любов към църквата; вижте как Павел изразява това. Образът е на човек, който взема невеста. Павел добавя към това великолепното ехо от езика на Стария Завет от Езекиил 16, където Бог се жени за Израел, голият и сирот тинейджър, умива я и я облича с най-хубави дрехи. По този начин сега Павел представя съпруга като третиращ съпругата си точно като такава жена, украсена и славна наглед. Предполага се, че той ще продължи да упражнява ръководство в семейството, но неговата роля ще бъде радикално променена в грижа за хората в семейството за тяхна собствена полза, а не като ги държи около себе си, за да служат на неговите себични интереси. Това също е причината, че трябва християнското домакинство, което винаги е един вид център за по-голямата християнска общност, винаги да бъде разбирано като първото място, където всички останали императиви водят началото на своето съществуване. Домакинството, което е също така и църквата, е мястото, където християнският живот трябва да бъде приложен на практика.

Ще направим добре ако се върнем и прочетем цялата 5 глава в светлината на тази реалност. Това е начинът, по който тези текстове в края на краищата се отнасят до нас и до домовете ни. Структурите не са важни, понеже те са дадени в културни рамки, които просто не са нашите собствени. Всъщност в рамките на този текст структурите са напълно несъществени, освен в смисъл, че някаква структура все пак трябва да съществува или самото домакинство ще се разпадне. Но те зависят до голяма степен от хората, включени в тях, от техните дарби, личности и от начина, по който се отнасят един към друг. Но каквито и да са структурите, въпросът е да живеем христоподобно в нашите отношения един с друг в нашите домове.

Бог ни е призовал към мир, Шалом, да бъдем изпълнени с Духа и по този начин да се покоряваме един на друг, почитайки Христос, да се обичаме с Христовата любов като се радваме за другите.

Ако направим това, въпросът за структурата ще стане напълно незначителен.“[25]


[1] Съществуват и други пасажи, които могат да бъдат добавени – както от Новия Завет (напр. части от 1 Тимотей), така и от апостолските отци (Дидахе 4; Игнатий, Антиох 9–10).

[2] Тази двойка се среща единствено в 1 Петър, където е пропусната и друга двойка родители–деца.

[3] Напр. в Колосяни 7 от 14 споменавания на „Господа“ се появяват в тези 9 стиха, свързани със семейните кодекси. В останалите пасажи примерите също са многобройни.

[4] Виж още 1 Тим. 6:1–2; Тит 2:9–10; 1 Кор. 7:20–21; Филмон 10–18.

[5] Цитирано от Кевин Джилс, Библейският аргумент за робството. Цялата статия заслужава особено внимание.

[6] Макар че когато очертава тези двойки отношения, Аристотел говори именно за подчинението на малолетни деца.

[7] Виж Хауард Маршал, Взаимната любов и покорство в брака.

[8] Х. Маршал, Взаимната любов и покорство в брака.

[9] Виж Peter Davis. A silent witness in marriage in Discovering Biblical Equality: Complementarity Without Hierarchy. IVP Academic, 2005. За гръко-римското и еврейското виждане за жената виж Craig Keener. Paul, Women, and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul. Baker Academic, 1992.

[10] Isoc. Nic./Cyp. 55, Or. 3.38 (LCL).

[11] За подробности и анализ на оригиналните исторически документи виж Bruce Winter. Roman Wives, Roman Widows: The Appearance of New Women and the Pauline Communities. Eerdmens, 2003.

[12] Виж Craig Keener. Paul, Women, and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul. Baker Academic, 1992, cp. 4; N. T. Wright. Paul and the Faithfulness of God: Two book set (Christian Origins and the Question of God) (Kindle Locations 38159-38163). Fortress Press. Kindle Edition; Dunn, James D. G. Neither Jew nor Greek: A Contested Identity (Christianity in the Making, Volume 3) (Kindle Locations 21337-21338). Wm. B. Eerdmans Publishing Co.. Kindle Edition.

[13] Jos. Ag. Ap. 2.201–17. За ограничаване свободата на еврейските жени по същото време като реакция на подобна тенденция виж Linda Bellville. Women Leaders and the Church: Three Crucial Questions. Baker Academic, 2000, 21. За подозрението спрямо култа към Изис виж стр. 37–8.

[14] Гордън Фий, Културният контекст на Ефесяни 5:18–6:9.

[15] Craig Keener. Paul, Women, and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul. Baker Academic, 1992, 104.

[16] Това е отразено в 3:1–6. Ст. 7 е донякъде различно наставление, понеже се отнася до вярващи мъже, които имат вярващи жени.

[17] Advice to Bride and Groom 19, Moralia 140D (LCL)

[18] Виж Peter Davis. A silent witness in marriage in Discovering Biblical Equality: Complementarity Without Hierarchy. IVP Academic, 2005.

[19] Пак там.

[20] Виж книгата на Джийн Гетс Да се изграждаме един друг. София, Нов човек, 1994, която разглежда именно изразите „един друг“ в НЗ. Интересно, той успява да съчетае една комлементарна позиция с идеята, че Ефес. 5:21 се отнася за всички християни. Виж още Х. Маршал във Взаимната любов и покорство в брака.

[21] Гордън Фий, Културният контекст на Ефесяни 5:18–6:9. Craig Keener. Paul, Women, and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul. Baker Academic, 1992.

[22] Виж Craig Keener. Paul, Women, and Wives: Marriage and Women’s Ministry in the Letters of Paul. Baker Academic, 1992. 115.

[23] Хауард Маршал, Взаимната любов и покорство в брака.

[24] Хауард Маршал, Взаимната любов и покорство в брака.

[25] Гордън Фий, Културният контекст на Ефесяни 5:18–6:9.

28 thoughts on “Мъжете, жените и библейското водачество – 5

  1. Винаги се цитира: Жени покорявайте се… и то по няколко пъти, а само между другото се казва: Мъже обичайте…. Проблемът е, че жената може да се покорява само ако бъде обичана, в противен случай тя е подчинена. Подчинението идва от плътта, а покорството от сърцето. А кое е основата на закона и пророците и новия завет? – Прави това, което искаш и на теб да правят хората!

  2. Според мен разграничението между покорство по плът и покорство от сърце несъмнено е важно за един християнин, но аз лично не свързвам значението на тези думи с него. По-скоро мисля като Радо, че в Ефесяни 5 „общото задължение на всички християни един към друг е представено като конкретен пример в поведението на мъжете“. В този смисъл „подчинението“ е нещо положително като поставяне на себе си в услуга на Божието царство.

    Само че (тук въпросът ми е към Радо) Хауард Маршал в цитирания пасаж изглежда не мисли точно така. Той пише: „Взаимната любов надхвърля подчинението.“ Т.е. подчинението трябва да бъде „погълнато от живота“ (ако използвам образността на ап. Павел от 2 Кор. 5:4) Може би това действително води към идеята, че подчинението е „по плът“. Как може (и трябва ли) да се съвместят тези две според мен различни виждания?

  3. Според мен идеята на Маршал е, че човек, който е разположен по този начин ще е готов да служи, но сам няма да изисква подчинение и няма да изгражда отношения основани на подчинение.

  4. “Предполага се, че той ще продължи да упражнява ръководство в семейството, но неговата роля ще бъде радикално променена в грижа за хората в семейството за тяхна собствена полза, а не като ги държи около себе си, за да служат на неговите себични интереси.”
    Всъщност това е една много добра илюстрация на отношенията в Божието царство с неговата дървовидна структура, в която от корена към листата по силния се грижи и поддържа по слабия в растеж.Това е показано и в притчите за маслината и клоните ,лозата и пръчките ,дървото с птиците.Самото Христово тяло не е аморфна маса, а е със структура в която всяка част си е със своето място и функции.Точно защото сме в тази структура е възможно да живеем христоподобен живот.Не разбирам защо Фий омаловажава структурите!

  5. Зайко, продължаваш да не разбираш, че жената не е по- слаба в растежа си спрямо мъжа като универсален библейски принцип, а е временно явление поради културата в която е живяла и поради невъзможността и да се образова. Сегашните жени имат еднакъв достъп наравно с мъжете до образование, информация и не се нуждаят някой да ги ръководи като по- неразбиращи и да взима вместо тях решения. Също така, точно пък тази статия аргументирано посочва, че не е библейски обосновано функцията на жената да е само покорство поради пола й. Покоряваме се взаимно един на друг в зависимост от дарбите, които са ни дадени като мъже и жени на Бога.

  6. Петър , в това да разбереш едно учение и да го приемеш като възможно , и това да го изповядваш и проповядваш има огромна разлика в наказанието. Това , че Радо си е направил труда да поднесе една нова гледна точка по тези въпроси , не означава че трябва да се съглася с нея ,и като не съм съгласен , не означава , че не съм я разбрал!
    Защо ли ми се струва ,че някой вече участва в ръкополагане на пастирки в служение и му се ще всички да го разберем!

  7. Зайко, никой не те кара да приемаш и да се съгласяваш с това, което Радо пише, но поне уважавай труда му и коментирай по това по което е писал. Ако човек не е чел статията му, ще си помисли, че той защитава точно обратното на това, което всъщност е статията му. Хубаво имаш мнение, ама като го казваш, се опитай да се аргументираш, опитай се да кажеш, кое от написването не е достатъчно добре подплатено с доказателства. Лесно е само да повтаряш ама то това е Божията воля за жените, щото аз така смятам и ми харесва и да го повтаряш толкова много, че самото повторение да стане аргумент или доказателства. И какво е това, ама май ръкополагате жени и те затова защитаваш?!? Нещо трябва да се срамувам ли??? Аз идвам от деноминация, която има традиция в ръкополагането на жени и не го крие, а и е залегнало в доктрината й( методистката). Да, има такива деноминации, те са консервативни и библейски. Мисля, че горните статии добре обясняват, че тези които ръкополагат жени, не са небиблейски. А може би, ти не искаш да бъдат ръкополагани жени и това да е скрития мотив на твоето противопоставяне. Та идеята ми е да се противопоставяш, но малко по-аргументирано;)

  8. Аз не съм методист, но са ми интересни 2 неща:
    1. Какво страшно виждаш в обединение на две църкви със сходно богословие, които са в общение?
    2. Какво общо има това с егалитарното учение на методистката църква?
    Отбелязвам допълнително, че методистката църква е егалитарна през цялото си съществуване, така че тук няма никакво нововъведение.

  9. Нищо лошо не виждам в обединението , още повече че англиканите са църквата майка.
    Лошото е в последния абзац на статията – за напускането !

  10. Напускането, разбира се, е неприятно, но това работи двустранно. В Южнобаптистката конвенция „нововъведението“ както ти го наричаш беше именно от (традиционната за баптистите) егалитарна към комплементарна доктрина, като това причини не по-малко напускане.

  11. Зайко, понеже ми беше ясно, че вместо да дадеш аргументи, ще нападнеш конкретната деноминация, та затова се чудех дали въобще да я споневам. Разцепления и кирливи ризки има във всички деноминации, а не само в тези, които позволяват на жени да са водачи. Разбирам, че смяташ, че жените са проблемни и от тях идва доста зло, но е хубаво да го обосновеш библейски, а не чрез кирливи ризи. Другото което е, че женското ръкополагане, съществува от самото начало и то не само в методистката деноминация, а и в педесятната и др. Това, че в средите в които се движиш ти го няма, не означава, че е нововъдение.

  12. Правото да свещенодейства в Светая Светих пред престола на благодатта , има единствено и само Христос . В резултат от това към човеците тече благодат за новорождение , освещение и спасение.По тая причина изобщо ни има.Пристъпването ни към престола на благодатта в качеството ни на избран род , царско свещенство става единствено възможно , чрез Христос и заради това , че сме в него.Свщенството в земното битие е само образ на небесното и по причина , че трябва максимално да го отразява и уподобява ,и понеже Бог Слово избра да се въплъти в мъжко естество, най-очевидното нещо , не подлежащо на коментар , е че свещеника трябва да е мъж.
    Сега да седим и да си дърдорим за неща , които нито мисля , нито твърдя, а ми се вменяват , е безсмислено!

  13. Зайко, на мен ми се струва, че това е дълбоко погрешен начин на разсъждение и то в повече от един аспект.
    1. Първосвещенството на Христос се базира на Неговата богочовешка същност, която Му дава възможност да принесе Своята съвършена жертва и да бъде Ходатай между Бога и хората (Евреи описва това подробно и съм сигурен, че го знаеш добре). Като Бог Христос не може да бъде свързан с пол. Като човек-изкупител Неговият пол е без значение понеже значението на въплъщението, чрез което Той принесе Себе Си се състои не в приемането на мъжки пол, а на човешка природа обща за мъжете и жените. Именно това е причината изповедта на вярата да не казва „стана мъж,“ а „стана човек.“ И понеже жертвата Му е свързана изцяло с Неговата човешка природа тя може да е изкупителна както за мъжете така и за жените, а не само за първите. И като Първосвещеник Той служи не в качеството Си на мъж, а на човек.
    2. Горното е потвърдено от факта, че НЗ не използва думата свещеник в смисъл различен от всеобщото свещенство на всички вярващи – както на мъже така и на жени. Свещеническото служение на двата пола е представено в НЗ като напълно равностойно. Именно тук Галатяни 3:28 – в Христос няма вече мъжки или женски пол – вече си идва на мястото – не релативизиране на половите различия на земята, но напълно еднакъв достъп до и служба на Бога.
    Всъщност този вид аргументиране е характерен за католическото и (в по-малка степен) за православното богословие. Ако на някой му се чете още преди години писах повече за това на този адрес https://rado76.wordpress.com/2014/03/18/orthodox/

  14. Е да де ,ама нали образите са за да ни напомнят на Оригинала и 2000 хил. години Него никой не си го представя като трети пол.А и струва ми се Даниил и Йоан Го виждат не просто като човек , а като мъж. И сам Той за себе си казва , че е Човешки Син.А и Божии Син също.И така този спор край няма , защото от друга страна ,за много неща си прав. Поздрави!

  15. На горния коментар, мисля, и сам можеш да си отговориш.

  16. Шмеман ми се видя доста интересен!Твоят коментар също!Човек никога в нищо не може да бъде напълно категоричен.Дали в този обширен контекст , който дискутираме, си писал нещо по 1Тим. 3 гл.!

  17. Още не. Тези дни ще стигна и до тези текстове – 1 Тим. 3 и 5 заедно с Тит 1.

  18. Радо написа:
    „…..
    2. Горното е потвърдено от факта, че НЗ не използва думата свещеник в смисъл различен от всеобщото свещенство на всички вярващи – както на мъже така и на жени. Свещеническото служение на двата пола е представено в НЗ като напълно равностойно……“

    Радо, ако и да казваш не-малко вярни неща, мисля отиваш в посока различна на вярата и учението предавани през столетията.

    Надявам се всички тук знаем, че не църквата е продукт на писанията на Новия Завет, а точно обратното, Църквата в лицето на няколко Божии хора е написала писанията на Новия Завет и то не с цел да служи като ръководство за основаване на църкви и доктрини, а да адресира съответни проблеми (малки и големи) в рамките на Църквата в съответните градове. Имаме и една историческа книга, една пророческа и 4 евангелия явили се десетилетия след основаването на Църквата и столетия в спорове и дискусии коя да влезе като част от канона и кое не, през всичкото това време църквата е функционирала без да чувства някаква особено голяма недостатъчност, и това е така защото преданието било то писменно (не-много често) или устно винаги си е оставало част от нея, и нито тогава е имало, нито сега може да има жени със свещеническо служение в смисъла на епископството.

    Така че ако това което казваш е вярно, защо то не се подкрепя от историята на Църквата?

    Може ли да има жена епископ?

    Можеш ли да подкрепиш тези твои мисли с цитат на някой от древните теолози и отци на Църквата?

    Можеш ли да дадеш име на жена с епископски сан в древната Църква?

    Равно-апостолските жени и дяконисите, са жени с голяма почит и служение в Църквата, но нито една от тях няма епископски сан.

  19. 2 Тим. 3 гл.
    15. и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.
    16. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;
    17. за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.
    Словото е арматурата , която държи църквата цяла и я пази от разрушение. Няма Библия -няма църква , защото Святия Дух ,в Който всеки християнин е кръстен от Христос , действа чрез Словото , на което е Автор.Написано е /цялото/ за да видим ,чрез него Христовата слава ,за да повярваме и така да имаме вечен живот.Така ,че църквата е продукт на Христос , чрез Святия Дух , Който действа в едно с изговореното Слово , за да новороди човеци , които да бъдат кръстени /потопени , вградени/ в тялото Христово.
    2 Петрово 1 гл.
    20. И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля;
    21. защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.
    И това Стояне , важи с пълна сила , както за Стария Завет , така и за Новия.
    Според ,както Му се е видяло угодно и според нуждите на църквата Го е давал /Словото/ ,за да изяви волята си на човеците ,на своето си време , място и чрез когото е пожелал ,макар някои християни да си мислят , че сами сме си го написали и утвърдили на съборите, за да си решаваме вътрешните проблеми.

  20. Стояне,
    Аз съм наясно с процеса за формиране на Писанието. За да не се отклонявам от темата просто ще кажа, че то не случайно е наречено канон – т.е. мерило, според което се сверява християнската вяра и практика. Да, Библията се чете и тълкува в църквата и с помощта на преданието и правилото на вярата. Но това не променя факта, че тя си остава мерилото, с косто сравняваме нашитите християнски убеждения. Казано простично аз не съм готов да приема нещо като задължително за християнската вяра и практика ако не може да бъде пряко или косвено подкрепено с Писанието.
    Това, което казах за всеобщото свещенество на мъжете и жените според НЗ всъщност е съвсем вярно. То се намира в 1 Петър 2:9 и е единственият начин, по който НЗ използва думата свещеници за хора.
    Не, аз не мога да приведа безпорен пример, че жена е била епископ (или презвитер). Но липата на дадена практика все още не означава, че такава не може да бъде въведена. Дори в православието верност към преданието не означава, че никога нищо ново не може да бъде направено. Ние все още трябва да кажем защо тази практика е била такава и какви са аргументите за нея, след което да преценим тяхната влалидност. Това е на практика извода и на Калистос Уеър в неговата статия „Мъжът, жената и свещенството на Христос” (https://prespanski.wordpress.com/2013/02/25/%d0%bc%d1%8a%d0%b6%d1%8a%d1%82-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%89%d0%b5%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be-8/), а заключението му е, че трябва да обявим въпроса за ръкополагането на жени за отворен. Именно за това говорим в момента и аз оставам отворен за аргументи.
    Това никога не е правено има своята тежест, но тя не е достатъчна и трябва да бъде допълнително подкрепена.

  21. Зайко, това което Господ остави не е книга а Църква, в която Църква действа Святия Дух и тя чрез Него адресира проблеми, които са записани и от които се учим и ние сега. Без действието на Святия Дух да е преставало някога, според обещанието на самия Господ.
    Ако коментара ти „няма библия – няма църква“ трябва да се вземе на сериозно това означава че през първите 300-400 години след Христа не е имало Църква. Дори евреите събират техния канон на Стария Завет някъде през 8 век след Христа. Да през първи век не е имало строго определен канон, нито стар още по-малко нов.
    Виж какво казва този стих за това кое е крепило на истината според ап.Павел:
    1 Тимотей 3:15
    в случай, че закъснея, за да знаеш, как трябва да се обхождат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и подпорка на истината.

    Между другото за да не останете с грешно впечaтление ще допълня, че не съм виждал място където Новия Завет да е на по-голяма почит от Православието, коклкото и странно може да ви звучи това. Отидете на служба и ще видите за какво говоря. Просто нещата са си в реда и хармонията в които са се случили.

    Радо, да канона и бил събран за да бъде такова мерило, но ако не се тълкува през традицията и опитността на Църквата се стига до 30 000 деноминации които растат без спирка. Реформацията се е борила срещу догмите на Папата, сега всеки протестант си е кажи речи папа, прави си сам собствена вяра, която да се вмества в неговото собствено светоусещане. Не мисля че това е била целта на апостолите. Това мерило книгите на Новия Завет се оказва не достатъчно за да отмери само по себе си, (може би защото не е създадено с такава цел) и факта на фрагментираността на протестанските църкви е достатъчно доказателство за тези думи.
    Не мога да ви разбера вас протестантите хем искате да се завърнете в Новозаветната Църква, хем сте готови здраво с ножицата да прекроявате всичко което ви се стори не достатъчно модерно. А думите на Юда брата Господен остават неразбрани.

    Юда 1:3
    Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите.

    Има догми които не се пипат, ако и светът наоколо да крещи обратното, има и растеж с който Църквата израства в познанието на Бога. Тук е нужна мъдрост отгоре.

  22. Аз, естествено не съм съгласен с горния коментар, но в случая считам за напълно безсмислено да влизам в спор, за който съм сигурен, че няма да му видя края.
    Мога само да се обърна отново към края на предишния си коментар и да те поканя да изтълкуваш вярно Писанието през традицията по отношение на жените.

  23. Радо, моя коментар беше специфично за свещеничеството и жените, където Писанието през традицията е недвусмислена, а твоят коментар по-горе който и цитирах не е в синхрон с нея. Положението на жените в църква, обществото и семейството не съм коментирал, а и ти казваш доста вeрни неща, но тук предлагаш едно ново епископство, непознато за Църквата до този момент, което няма корени нито в Библията, нито в традицията, и това трябва да се знае, което е и причина за коментара ми.

  24. Това, което пишеш просто не е вярно – дори за православната църква. По-горе те препратих към обширната статия на К. Уеър по темата. Тук просто цитирам една кратка част от нея. „В самото начало трябва да подчертаем, че по проб­лема за жените и свещенството все още не съществува все­общо православно постановление, което да има безспорен за всички Православни църкви авторитет. “
    Изказване на вселенски събор по въпроса липсва. Това, което има е липса на подобна практика. Това, което също така има е изтъкване на различни аргументи в полза на тази липса, които аз вече няколко пъти казах съм отворен да чуя и да помисля. Но догма няма. Писанието просто не е изтълкувано от традицията по начина, по който твърдиш. А когато е тълкувано често се оказва, че това е правено по начин, който самата православна църква днес отрича да е автентично тълкуване – т..е в смисъл, че жената е по-нисша, морално по-слаба или с по-малки естествени способности от мъжа.

  25. Стояне , когато говоря за Библията , имам в предвид Божието Слово , като специално откровение дадено ни от Бога , чрез апостолите и пророците , което ни дава спасително познание за Него Самият, и за волята Му за нас човеците.
    Аз вярвам в Бог , Който като Творец и Суверен , освен че е създал творението , Той и активно го управлява включително и на микро ниво , което на нас даже не ни е известно.По този начин Бог създава в живота на църквата обстоятелства , които в съответствие с Неговата воля да доведат до кристализиране на Неговото Слово в Канон, който , забележи, църквата да приеме /получи/,признае , потвърди и на който да се подчини.Освен това , както писах , непълната библиотека , пак е библиотека.
    Защо без Божието Слово не може да има църква!
    Защото без него просто няма в какво да вярваме , защото…вярването е от слушане , а слушането от Христовото слово.
    Освен това Църквата е събрание от всички новородени , вярващи човеци , в които обитава Христовия Дух.Самият акт на новорождение е по Неговата воля , чрез Словото на истината според Яков 1 гл.: …” От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.”
    Още , Благовестието като част от Божието слово , според 1 Коринтяни 1 гл. е Божия сила за спасение на вярващите , а и в същата глава се твърди , че Христос – въпътеното Слово , също е Божия сила и Божия премъдрост.Паралелът , който прави ап. Павел , според мен хич не е случаен и заслужава едно по-обстойно изследване.
    Самото освещение на християните е процес на изобразяване на Христос в тях , който се случва в сърцата им , когато Божието слово се съединява в тях , чрез вяра.Така , че нещата не са прости , както си ги представяш.
    Освен това в православието също има течения , секти и разколи и в тая връзка обидните ти думи по адрес на протестанството съвсем не са на място , особено като вземем в предвид мястото на дискусията и нейния домакин.

  26. Митрополит Калистос Уеър е много уважаван теолог не само в православните среди, но той е митрополит на отделна епархия и като всеки митрополит има своите виждания, но те не са обезателно виждане и учение на Църквата, както митарствата да речем, имат своите подръжници и критици – включително митрополити. Ако Църквата е виждала възможност жената да участва в епископството, то това съвсем естествено щеше да се случи, както е с други служения с женско участие, като дяконията например. Нямаме догма също затова може ли жена да е дякон, но то естествено се е случвало, защото Църквата не е виждала проблем, а е имало нужда, не е така с епископството обаче. Защо? Догмите в Църквата както добре знаем в повечето случаи се появаяват като такива след конкретен и много ясен нововъзникнал проблем, догмата за Троицата, по начина по която я знаем, двете природи на Христос, иконопочитанието и порочие, намаме догма защото никой не е смятал този въпрос за отворен или заслужаваш внимание, иначе поне нещичко щеше да е написано в това море от папируси, ереси, мнения, разцепления и прочие, затова те попитах дали можеш да подкрепиш думите си с някого от Отците древни или по-нови – отговорът ти е не . Защо смятаме че сега този въпрос е отворен? Какво се промени? Нека изследваме. Нека тръгнем от тук в нашите разсъждения.

    „А когато е тълкувано често се оказва, че това е правено по начин, който самата православна църква днес отрича да е автентично тълкуване – т..е в смисъл, че жената е по-нисша, морално по-слаба или с по-малки естествени способности от мъжа.“

    Какво имаш впредвид? Кога Православната църква е твърдяла нещо подобно, което сага отрича?
    При такова множество от жени светици, пред които хора, монаси, епископи, митрополити и патриарси навеждат глави и величаят техния подвиг и търсят тяхната помощ…… Кой в Православието ще ти каже че мисли че Богородица е по-нисша (та нали затова ни обвинявате, че мислим точно обратното), морално по-слаба и с по-малки възможности? Ами Мария Египетска, пред която целия православен свят всяка година в 5-тата неделя на Великия пост замира в почитание…. Мария Скобцова, Света Фотини Света Пераскева, жените Мироноски, примерите са хиляди ама хиляди, стари колкото Църквата и нови като съвремието ни.

  27. Уеър е само един пример от многото, които могат да се дадат. Йоан Зизиулас напр. казва: „решението на този труден проблем, който вълнува християнския свят и е разделил по вертикала и хоризонтала различни християнски изповедания, не може да се търси нито с аргументи от историята и от социалното развитие, нито на основата изключително на аргументи от Преданието. Това, от което християнският свят спешно се нуждае, са преди всичко богословски аргументи.“ Общата консултация между старокатолическата и Православната църква преди няколко години произведе доста интересни доклади и документи в тази насока – в полза на ръкополагането на жени. Международната православна конференция през 2015 г. в Гърция Deaconesses, Ordination of Women and Orthodox Theology излиза със следното заключение: „По отношение на въпроса за ръкополагането на жените смирено беше предложено, че от право-славна гледна точка богословските аргументи, използвани до този момент в междухристиянския диалог, следва да бъдат преформулирани.” И т.н. Както казах официално решение на православната църква по въпроса няма и мнозина вътре в нея мислят различно от теб и ясно го казват без да са виждани като еретици. Така че де, мнението на Уеър е лично и той има право на такова именно понеже липсва догма.
    Както казах няколко пъти това, че нещо не се е правило не означава, че не може да се направи. Ако църквата е отхвърлила такава възможност чрез богословски аргументи ти трябва да ги покажеш – аз провеждам моите вече 9 части.
    Когато питаш какво се е променило, за да бъде поставен въпросът сега отговорът е очевиден – променил се е начина, по който се виждат жените. До преди по-малко от век на много места на запад те не са можели да гласуват, да заемат публични длъжности, да говорят на обществени места, да работят много професии, да се обучават наравно с мъжете, да получават права за попечителство над децата и т.н. Когато това се е променило въпросът за свещенството съвсем естествено бива поставен. Това не означава, че той трябва да бъде отговорен положително. Означава обаче че сега е времето да бъде зададен и отговорен аргументирано от християнска гледна точка.
    За неща, които исторически са се твърдели за жените можеш да видиш по-старата ми серия статии – първата част можеш да прескочиш, следващите се занимават с исторически анализ на традицията обосноваваща невъзможността жените да бъдат свещеници. https://rado76.wordpress.com/2014/05/07/women_priests_final/.

    Следващите 2 дена пътувам, така че не се чудете ако коментарите ви не излизат.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.