Мъжете, жените и библейското водачество – 3


МЪЖЕТЕ, ЖЕНИТЕ И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

от Радостин Марчев

index

Когато преминава от 2 към 3 глави на книгата Битие, Огнянов добавя още няколко детайла, които според него отново сочат към водещата роля на мъжа. Те са:

  • След грехопадението Бог се обръща първо към Адам и от него търси отговорност.
  • Този ред показва последователност (първо в Градината, а след това и при грехопадението) в общуването на Бога с мъжа и по този начин показва неговата отговорност.
  • Горните неща говорят за свещеническата функция на мъжа в семейството.
  • Грехопадението реално се случва едва след като мъжът се поддава на увещанията на жена си.
  • Последствията от грехопадението са утвърждаване на вече установения от Бога ред (мъжът ще има водеща роля в обработването на земята, а жената ще му е подчинена) с цел да се ограничи греха.

Както и при Битие 1–2, аз отново не намирам приведените аргументи за убедителни.

1. Последователното обръщане на Бога първо към мъжа е твърде неубедително. Не само, че текстът не предлага подобно обяснение – всъщност в него няма дори намек за такова – но цялостната му структура се противопоставя на подобен извод.

Първо, обръщането на Бога първо към мъжа се случва един единствен път в рамките на 3 глави – в Бит. 3:9. Битие 2 не е удачен пример, понеже там жената все още не е създадена. Това е твърде недостатъчно, за да достигнем до подобен генерален извод.

Второ, този ред на адресиране не е неизменен. Макар в 3:9 Бог да се обръща първо към мъжа и след това към жената, веднага след това той променя реда и се обръща към жената преди мъжа (3:16–17). За наше изумление обаче, коментирайки този факт, Лев Огнянов твърди, че той също показва водаческата роля на мъжа, понеже така целият пасаж се оказва заключен между първото и последното обръщане на Бога към мъжа! Подобна „екзегетика“ на практика е необорима. Ако мъжът винаги е адресиран преди жената това е пример за неговата власт. Ако в някои случаи той е адресиран втори, това е, за да се покаже, че пасажът започва и завършва с него и по този начин да се подчертае неговата власт. Не е възможно да изгубиш.

Да обобщим: когато  мъжът и жената стоят един до друг, Бог отправя своето първо обръщение към единия точно толкова, колкото и към другия. Когато жената все още не е създадена, Той се обръща още един единствен път към мъжа. Подобна статистика е твърде неубедителна за извеждане на подобни генерални изводи за подчинение и водачество между половете.

Трето, има основание да се твърди, че структурата на текста всъщност е по-сложна. Битие 1 представя мъжа и жената, стоящи заедно. Битие 2 и 3 последователно извежда на преден план първо единия, а след това другия. В началото на Битие 2 мъжът е преди жената. В началото на Битие 3 жената е на преден план, макар мъжът ѝ да е с нея (Битие 3:6, отбележи също, че змията се обръща към жената в 2 л. мн. ч. – „вие.“). Българските преводи на този стих подвеждат, но виж напр. NIV, CEV, ESV, NET, NRSV. След като се отварят очите им, Бог се обръща първо към мъжа, а определяйки наказанията им, се обръща към жената преди мъжа. Тази последователност не предлага сериозно основание да се твърди, че тя съдържа някаква идея за водачество на единия пол над другия. Всъщност тя сочи по-скоро към обратния извод.

Ричард Хес коментира това по следния начин:

„Аргументът, че Бог се обръща към мъжа и го заговаря първи, понеже той е отговорната страна и за двамата, няма особена сила. Той е извлечен от една предварителна нагласа да виждаме йерархия в текста, а не от изследване на самия текст. На практика Бог се обръща първо към мъжа поради три различни причини. Първо, мъжът първи е получил заповедта да не яде. Второ, разпитът в Битие 3:9–13 преобръща реда, в който характерите са въведени в Битие 3:8. Подобни концентрични или хиастични структури са значими в еврейските разкази и особено в Битие. Хиазмът завършва в Битие 3:9–13 с обратната поява на мъжа, жената и змията. В центъра на този хиазъм е образът на Бога, на Когото се крепи разказът и следващият разговор. Трето, Бог трябва да заговори мъжа и жената поотделно, за да може да им покаже степента, до която техният грях е предизвикал загуба на хармония в отношенията помежду им. В реда на еврейския текст първата дума и в двата отговора – на мъжа и на жената – е човекът или животното, които те обвиняват (жената! змията!). По този начин греховният провал в реда на творението не е една абдикация на божествено установената йерархия, а загубата на любеща хармония между мъжа и жената.“[1]

2. Нямаме никакво указание в Битие 3 (или на някое друго място в Библията), което да ни наведе на мисълта, че жената узурпира установения от Бога ред или че Бог държи мъжа отговорен за грехопадението. Бог не намеква дори с една единствена дума, че мъжът се е провалил като водач или че отговорността е била най-вече негова. Нито пък укорява жената, че е узурпирала водачеството, което не ѝ се полага. Всичко това напълно липсва в текста и трябва да се внесе в него отвън – вкл. самата идея, че той говори за каквото и да е водачество. Както казва Уолтър Бругмън, „подобна екзегетика не е честна спрямо текста и е добър пример за начина, по който нашите ценности и предубеждения контролират екзегетиката ни.“[2]

За сметка на това имаме сериозни основания да смятаме обратното. Причината е, че Бог държи мъжа и жената в еднаква степен отговорни за грехопадението. Както видяхме, Бог се обръща първо към мъжа, а след това към жената (3:7–17), след което преобръща реда и се обръща към (змията и) жената преди мъжа (3:14–19). Структурата е очевидно хиастична и не предполага първенство. Нито пък нещо такова може да се заключи и от техните наказания – мъжът и жената са държани отговорни в еднаква степен за случилото се и всеки от тях отговаря сам за своите действия.

3. На тази основа е изцяло спекулативно да твърдим, че текстът утвърждава грехопадението единствено поради греха на мъжа. Според Огнянов „На практика нито действията на змията, нито поведението на жената водят до грехопадението… Всичко това би могло да се избегне ако мъжът бе отказал да яде от плода на дървото“, тъй като очите на двамата се отварят едва след като той яде. „Това ясно показва отговорността, дадена на Адам: на него е дадена заповедта и от него се изисква да я опази, решаващи са неговите действия.“ Текстът обаче нито казва, нито намеква нещо подобно. Той просто казва, че след като и двамата са яли, очите им се отварят. Да твърдим горните неща, означава (отново) да внесем в него нещо, което той не ни казва – особено когато думите са поставени в контекста на равната споделена отговорност.

4. В хода на своето изложение Лев Огнянов накратко споменава твърдението, че Бог е определил мъжа да бъде свещеник (в семейството?). Той също така споменава, че редица богослови подкрепят това виждане, макар че не препраща към тях (Всъщност в цялата книга подобни бележки под линия, отпращащи към допълнителна литература са съвсем малко, а библиография напълно липсва.), поради което ми е невъзможно да преценя аргументацията и да кажа нещо по-конкретно. Тук мога само накратко да отбележа, че идеята за свещеническата роля на мъжа ми се струва съмнителна. При всички случаи, единствените начини, по които Новият Завет говори за свещенство са: (1) първосвещенството на Исус Христос и (2) всеобщото и равно свещенство на всички вярващи.

5. Накрая, трактовката на Огнянов на последиците от грехопадението е изключително интересна. Според него те потвърждават дадения от Бога ред – мъжът трябва да обработва земята, макар че това ще става трудно, а жената трябва да продължи да му бъде подчинена – и по този начин освен наказания, те се явяват и заповеди.

„Наложеното подчинение на жената… има за цел да напомня за злополучия ѝ опит да пренебрегне водачеството на мъжа.“ (стр. 24).

Аз съм съгласен, че този текст говори за установяване на власт на мъжа над жената. Тук е и първото място където мъжът дава име на своята съпруга (Виж дискусията за името като белег за власт в предишната част). Също така на наказанията са интересно обвързани с произхода на двамата. Мъжът (adam) е взет от земята (adama) и сега земята (adama) е проклета заради него (adam) и ще му ражда тръни и бодили. Жената (ish) от своя страна е взета от мъжа (isha) и сега нейното желание ще е насочено към него, но той ще я владее.

Струва ми се обаче, че съществува по-добър начин, по който да бъдат разглеждани последствията от грехопадението. Без значение дали те са виждани като наказания или като естественото изкривяване на природата по своята същност, те представляват отдалечаване от реалността на сътворението и като такива, съдържат в себе си зло, което трябва да бъде премахнато, преодоляно и преобърнато в новото творение. Вероятно аналогията със смъртта, която също навлиза с грехопадението, е удачна. Макар някои църковни отци рутинно да изтъкват, че тя съдържа в себе си и нещо добро, понеже не позволява на едно паднало същество да върши безкрайно зло (в което вероятно има истина), в Новия Завет смъртта неизменно е представяна като нещо зло, като крайния враг, който трябва да бъде победен (виж 1 Кор. 15). В тази светлина тръните и бодилите, и борбата между половете, кулминираща с властта на мъжа над жената, също не са нещо добро. Те са едновременно нови и отрицателни, понеже представляват именно преобръщане на реда на сътворението. Нито пък е възможно (противно на Огнянов) те да се приемат като заповед от Бога.  От една страна изречението няма формата на заповед. От друга така, както Бог не забранява на хората да използват хербициди в земеделието или обезболяващи средства при раждане, Той не заповядва и на мъжа да владее над жената. Точно обратното – християните, които са част от новото творение трябва да се борят срещу това греховно „владеене“ (евр. teshuqah – думата се среща и в Бит 4:7, където грехът се опитва да владее Каин)  на мъжа над жената (За нюансирни възможности за различен прочит/превод на текста виж Linda Bellville.Women Leaders and the Church: Three Crucial Questions. Baker Academic, 2000, 107-9 и Ричард Хес. Равенство с и без невинност – 2.)

Всъщност, макар Новия Завет да споменава грехът на Адам (Римл. 5:12—19; 1 Кор. 15:20—22) и подмамването на Ева (2 Кор. 11:3; 1 Тим. 2:14) той никога не казва нищо за някакво наложено от Бога подчинение. По този начин нормативът, който Библията посочва не е 3:16, а 1:27.


[1] Ричард Хес. Равенство с и без невинност – 2.  За по-подробно развитие на тази идея виж Richard Hess. Evidence for Equality in Genesis 1–3.

[2] Brueggemann, Genesis, 50, цитиран от Kevin Giles. The Genesis of Equality, Part 1.

13 thoughts on “Мъжете, жените и библейското водачество – 3

  1. Огнянов , не съм го чел. Може и да е краен някъде.Като чета твоя коментар , обаче ми възникват някои въпроси.
    Изход 4 гл.
    „24. А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна Моисея и искаше да го убие.
    25. Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.
    26. След това Господ се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти ми си кървав младоженец.“
    Защо Господ искаше да убие Моисей за непокорството на Сепфора , след като според тебе той не би трябвало да е отговорен.
    Защо ,след като едни от най – близките на Господ човеци бяха жени, измежду апостолите нямаше нито една от тях.Нито една жена не присъстваше и на Тайната Вечеря.
    Защо след като служениетo в Скинията и Храма , беше образ на небесното такова , сред свещениците нямаше нито една жена , макар и да бяха членове на племето Левити.
    Освен това с тълкуването ти на Битие 3:16 съм крайно несъгласен. Дори да имаш основание за останалото , според мен в Битие 3:16 , по причина на грехопадението , Господ полага нов обществен ред ,с който трябва да се съобразяваме .Той не казва , че това се случва като естествен резултат от грехопадението и че ще седи и ще гледа , как ние ще се опитваме угодно Нему да го променим.А чрез декрет постановява/изразява волята си/ , какво ще стане заради грeхопадението.Още повече , че в Битие 3 : 14-15 има директно волеизявление а в Битие 3:15 се постановява завета на Благодат.

  2. Това са хубави въпроси.
    1. Изход 4:24-26 е много труден текст и аз не претендирам, че го разбирам. Най-доброто, което мога да кажа е следното.
    а) Текста не казва, че Господ иска да убие Мойсей заради непокорството на Сепфора. Сепфора просто извършва това, което трябва да се извърши – т.е. синът им (вероятно Гирсон, макар че ст. 20 използва мн. ч.) да бъде обрязан.
    б) В еврейския текст дори не е ясно, че Бог иска да убие Мойсей – напълно възможно е да иска да убие именно Гирсон понеже не е обрязан в съгласие с Бит. 17:14. (виж напр. Бревърд Чилдс)
    в) Сравнявайки с предишните стихове мисля, че текста показва едно сравнение между наказанията на египтяните, които предстоят и начина, по който Бог ще се отнася към Своя народ ако Му е непокорен. И в двата случая имаме загуба на първороден син.
    г) Напълно възможно е Мойсей да е обрязал сина си по „египетски“ – т.е. чрез отстраняване на съвсем малко парче, което не отговаря на Божиите изисквания. В този случай той е виновен и ако Господ напада него (което е съвсем възможно според еврейския текст) това е съвсем естествено.
    д) Отново, ако текста казва, че Бог е нападнал Мойсей това е естествено понеже той е евреин и той знае Божията заповед. Сепфора от друга страна е езичничка. Мадиамците обаче са практикували обрязване подобно на евреите, а тя както дъщеря на свещеник е знаела много добре как да извърши ритуала.
    Дали това е вярно съвсем не съм сигурен, но за момента толкова ми стигат силите.
    2. Защо Христос избра мъже за апостоли ще пиша отделно.
    3. СЗ не ни дава обяснения защо свещениците са само мъже. Аз лично мисля, че тя е поне отчасти свързана с (а) по-голямата физическа сила на мъжете необходима за изпълнение на жертвената система и (б) Месечната нечистота на жените, която автоматично ги досквалифицира от възможността да извършват свещеническа функция. Каквато и да е причината НЗ вижда единствено 2 вида свещенство – (а) Първосвещенството на Исус Христос и (б) общото свещенство на всички вярващи, в което мъжете и жените са равнопоставени. Нито пък аз смятам, че в небето жените ще бъдат по-малко свещеници от мъжете, което отговаря на въпроса за небесната скиния.
    4. Не зная в какъв смисъл говориш за налагане на нов обществен ред, с който трябва да се съобразяваме. Ако е в смисъл, че така ще бъдат нещата оттук нататък – да. Ако е в смисъл, че това е нещо добро, срещу което ни е забранено да правим каквото и да е – не. Битие 3:17 казва, че земята е „проклета“ това не е добро. Тръните и бодилите, които тя ражда като следствие от това проклятие не са нито добро нито ред, срещу който не трябва да се борим. Досега поне аз не съм срещал християнин, който поради подобно разбиране смята, че не трябва да използва хербициди. Родилните болки не са нещо, което християните приемат като воля на Бога, а се опитваме да ги облекчим (напр. чрез обезболяващи). Досега не съм чул също християнин да възразява срещу това. Не виждам причина да не разбираме по същия начин и казаното за борбата между половете с кулминация владеенето на мъжа над жената. Ето защо смятам, че макар да са или наказания или естествено изкривяване на природата както и че тези неща ще бъдат с нас докато Господ не се върне втори път, те все пак са отклонение в лоша посока от първоначалното „твърде добро“ творение. По първите две (тръните и болките) християните исторически са предприемали мерки за намаляване на тяхното негативно действие (и ако можеха биха ги премахнали). Не виждам причина да се е така и с третото (борбата между половете и подчинението на жената).

  3. Благодаря за отговора! Спред мен , не е само въпрос на физическа сила , способността на пастира да пази стадото от вълци хищници , /лъжеучители , лъжепророци и лъжехристи/.
    Това , което не престава да ме учудва , е факта че дори християнки от дълго време във вярата , са изключително прилепчиви към ереси. И буквално като овце , тичат да се напасат с всичко което излезе , я по интернет , я по християнска телевизия или някое книжле.Нямат никакво усещане за лъжа.Просто са създадени по- слаб съсъд , който трябва да бъде пазен , а не да пази.Със сигурност няма да се харесам, но така мисля.

  4. по слаб съд“ като това, че жената е не само по- слаба физически, но и умствено и съответно е податлива на всякакви лъжи, си е твое лично предпочитание, но не мисля, че е библейски подкрепено. То по тази логика, че който е по- силен е и по умен, излиза, че пък мечките са по-умните от мъжете, защото са доста по- силнички. То ако само жените бяха като овцете и се връзваха на всичко по интернета, нямаше да има толкова много ереси сред мъжете водачи

  5. До Петър! От Първо Петрово 3 гл. Петре :
    „5. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
    6. както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване.
    7. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.“
    Точно това имах в предвид по библейски – че сме длъжни да бдим над тях , да ги закриляме , уважаваме и обичаме , като сънаследници в Христа.
    Мога и други работи да кажа , ама заради Радо , ще се въздържа!

  6. Зайко, ако под „по-слаб съд“ разбираш това, че жената е не само по- слаба физически, но и по- слаба умствено и съответно е податлива на всякакви лъжи, си е твое лично предпочитание, но не мисля, че е библейски подкрепено. То по тази логика, че който е по- силен е и по умен, излиза, че пък мечките са по-умните от мъжете, защото са доста по- силнички. То ако само жените бяха като овцете и се връзваха на всичко по интернета, нямаше да има толкова много ереси сред мъжете водачи

  7. До Петър. И все пак бих добавил , че не става въпрос за това , че са по- умни или по-глупави , а за способност за духовно разпознаване или още за изпитване на духовете.То погледнато библейски , всички сме овце в Христовото стадо , но ересите сред мъжете водачи , както по горе съм писал , са защото точно тези водачи са вълци с овчи кожи , т.е лъжеучители ,от които , според мен, жените в църквите нямат сили себе си да защитят , камо ли да пазят стадото.

  8. Без да заемам позиция, Радо, какъв е твоят коментар на следния пасаж, и как той се вмъква в това което се опитаваш да кажеш?

    1 Тимотей 2:11-14
    „…… Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение.
    А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива.
    Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.
    И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление…….“

  9. Радо , прочетох статията от горния линк и признавам ,че съм впечатлен от широкомащабното изследване ,което си направил.Обаче си оставам консервативен по тези въпроси.В християнството все още продължаваме да говорим за неща като : Адамовото грешно естество , което наследяваме ,Адам ,като корена на човечеството, Исус като втория Адам и родоначалник на небесния народ, въплътилия се Логос /който е мъдростта за която говориш/,като човек от мъжки пол, всички жертви с изключение на примирителните са мъжки ,всички пророци и апостоли са мъже , както вече писах , левитите също и т.н. Има въпроси ,които с апологетика не могат да се обяснят и мисля ,че тези са от тях.Поздрави!

  10. Благодаря, Радо, а какво мислиш за този пасаж:

    1 Петрово 3:3-6
    „….Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване….“

    питам не защото мисля, както авторът на книгата която коментираш, а защото ми е интересно да чуя и твоето мнение по тези стихове.

  11. Зайко, със сигурност е така. Ако признаем това обаче не мисля, че можем да налагаме подобно генерално ограничение по отношение на жените. Такова може да има едва при сигурно доказана забраняваща позиция.

    Стояне, това също е важен текст. Той е част от т. нар. „семейни кодове“ и има паралели в Колосяни и Ефесяни като навсякъде се говори за подчинение на жените (съпругите). В една от следващите части ще пиша специално за това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.