Бележки върху Откровение – 18


images

от Радостин Марчев

КОЙ МОЖЕ ДА УСТОИ

Откровение 7:1–17: „След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди, подпечатани от всичките племена на израилтяните: от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди; от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди; от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди; от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани. След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето! И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки: Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин. Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.“

Седма глава отразява интересната структура на представяне на трите седмици бедствия – печатите, тръбите и чашите – а именно 4 + 2 + 1. Първата четворка винаги е представена заедно и по подобен  начин. Следва една двойка по-особени бедствия. Накрая има интерлюдия вмъкната между шестото и седмото финално бедствие. Откровение 7 представлява първата от тези интерлюдии, вмъкната между шестия и седмия печат. Тя също така ясно се разделя на две равни части като ст. 1–8 описват подпечатването на Божиите хора, така че те да са в състояние да понесат бедствията, а втората, ст. 9–17, описва тяхната награда. Тяхната идентичност е тълкувана твърде различно, поради което понякога текстът се превръща в истинско бойно поле.

Ст. 1 съдържа характерна образност за апокалиптичната литература, в която природните стихии често са представяни като управлявани от ангели (виж Откр. 14:18; 16:5). В случая тези четири ангела стоят „на четирите ъгъла на земята“, което е образен начин да се каже целия свят. Същото може да се каже и по-конкретно за ветровете, които освен това се свързват с идеята за зло, разруха и наказание (Дан. 7:2, Ер. 49:36, Апокалипсис на псевдо Йоан 15, виж също Ос. 13:15 ср. Зах. 9:14, Ис. 40:7,24). По този начин четирите вятъра представляват вече описаните в шеста глава четири първи бедствия и представляват естествен преход към новата тема – още повече, че в един от най-важните старозаветни източници на Откровение 6 конниците са представени именно като ветрове (Зах. 6:5[1], ср. Пс. 28:10; Ис. 19:1; Авак. 3:8; Втор. 23:6). Те са задържани от ангелите, за да не духат по земята, но тяхното задържане е само временно[2]. Земята, морето и дърветата вероятно представляват метонимия на земята и човечеството, живеещо на нея[3].

Така темата за бедствията на повредената от човешкия грях земя от предишната глава е повторена. Тя обаче веднага е допълнена с винаги съпътстващата я тема за Божията милост и подкрепа[4]. Бог контролира трудностите, през които вярващите преминават и те няма да бъдат изоставени. Това е голяма утеха за църквата от всяко време (виж Откр. 3:10).

В ст. 2–3 е въведена групата хора, които Бог защитава от и заради които сдържа бедствията. За тях е изпратен един ангел, който явно е носител на благодат (противопоставена на фона на злото), понеже държи „печата на живия Бог“ – най-вероятно пръстен или цилиндричен печат, с който официално са се заверявали документи. Такъв ангел се появява на други места в книгата и показва ключов обрат на идеята или събитията (виж Откр. 8:3; 10:1–2; 14:6–9; 15–18; 18:1–2).

Функцията на това подпечатване не е напълно ясен, но тъй като в книгата Откровение Божиите хора явно преминават през страдания и преследване, то можем да предположим, че той е свързан със сила да издържат трудностите.

Тези хора са наречени „слугите на нашия Бог“ и основния спор върху значението на главата е свързан именно с тяхната идентичност. В ст. 4–8 те са описани като дванадесетте племена на Израел. Някои коментатори приемат това буквално и твърдят, че текстът говори за бъдещото спасение на евреите[5] (несъмнено обърнали се към Христос – в 7:14, 14:1 те носят името на Христос). Това обаче е малко вероятно по няколко причини.

Първо, племената на Израел отдавна не съществуват. 10 от тях са изчезнали претопени от Асирия, а останалите 2 след падането на Ерусалим през 70 г. Да очакваме някакво бъдещо възстановяване на родословията е твърде нереалистично[6].

Второ, спасението на точно еднакъв брой хора от всяко племе е малко вероятно.

Трето, списъкът с племена, който Откровение дава е много необичаен. Той започва с племето на Юда, което се среща рядко. В повечето случаи в началото стои името на Рувим, който е първородния син на Яков. Вероятно тук Йоан поставя в началото Юда, понеже именно от това племе се ражда по плът Исус Христос (виж напр. Бит. 49:10 ср. Евр. 7:14). Освен това списъкът в Откровение съдържа племето на Левий, което обикновено не се споменава в подобни изброявания[7]. За сметка на това липсват племето на Дан (макар в Езек. 48:1 точно то да оглавява списъка), на Ефрем, заместено от Йосиф. Лед[8] и др. предполагат, че причината за това е, че на територията на Дан се е намирала езическата светиня (1 Царе 12:29)[9], а Ефрем е най-силното племе от северното царство и чест враг на Южното, но това е единствено спекулация.

Четвърто, начинът, по който Йоан изгражда своята образност е като очевиден контраст на по-късно въведения в книгата белег на звяра. В глава 13 той подпечатва десницата и челото своите последователи[10]. Тук, в гл. 7 Бог подпечатва челата на Своя народ (7:3: „Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.). Образът очевидно е заимстван от Езек. 9[11], а в Откр. 14:1 (виж още 9:4) знакът е описан като „Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“[12]. Можем единствено да предполагаме дали на основата на текстове като 2 Кор. 1:22, Еф. 1:13–14; 4:30 става дума за Светия Дух – употребата на една и съща образност не означава непременно, че различни автори я използват последователно с еднакъв смисъл[13]. (Виж още 2 Тим. 2:19, Апокалипсис на Илия 5:4–6; 5; Апокалипсис на Йоан 31:22–25; Ездра 2:38[14].) Не е изключено печатът на Божиите хора да е алюзия към Изх. 13:23 – кървавия печат на вратата, който евреите е трябвало да сложат, за да не бъдат поразени от язвата на ангела погубител. Може би чрез този втори образ Йоан сравнява мъченичеството с втори Изход и с нова Пасха, а печатът е кръвта на Агнето. Освен това знакът може да е алюзия към белега, който Бог дава на Каин, за да не бъде той убит, макар че аналогията в този случай е по-трудна за проследяване.

В контекста на това наблюдение имаме основание да смятаме, че Откровение разделя хората на две контрастни групи – тези, които са приели белега на звяра и тези, които са приели белега на Бога. Нямаме основание да предполагаме, че става дума за някои подпечатани – идеята най-вероятно е разделение, от което никой не е изключен[15]. Интересен паралел откриваме в неканоничната книга Псалми Соломонови 15:6,9 където се казва: „белегът на Бога е на праведните, за да могат да се спасят… белегът за унищожение е на техните (на грешниците) чела.“

Пето, горното се потвърждава и от начина, по който Йоан описва групата  в 7:3 – „слугите на нашия Бог“. От начина, по който е употребен изразът, няма основание да смятаме, че става дума за някои от слугите на Бога – всички, които Му служат са подпечатани и опазени. Нито Откровение, нито Новият Завет като цяло прави някакво разделение между евреи и езичници във времето между първото и второто идване на Христос по отношение на тяхната служба на Бога. Изразът стандартно се отнася за вярващите.

Шесто, Откровение 7 отговаря на въпроса, зададен в края на Откровение 6: „Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ (ст. 17). Тези, които няма да бъдат засегнати от Божия гняв и с радост ще посрещнат Христос, няма да бъдат единствено евреи.

Седмо, имайки предвид начина, по който апокалиптичната литература използва числата има основания да смятаме, че 144 000 е употребено символично. Самата книга Откровение ни насочва към подобно заключение. Числото 144 000 по всяка вероятност е производно на 12×12×10×10 като 12 е символът на Божиите хора (12 племена), а 10 е число на пълнота. Внушението е, че нито един от Божиите хора няма да бъде пропуснат – те всички са подпечатани и опазени, а „двойното удвояване“ подчертава сигурността на казаното[16]. Изненадващо същата символика откриваме и в последните глави на книгата. Йоан описва Божия град като куб с еднакви височина, ширина и дължина като мярката е 12 000 (виж 21:16). Ако умножим всички страни на куба по тяхната дължина получаваме 12×12 000, т.е. отново 144 000. А според 21:9–10 новият Ерусалим е определен като „невестата, жената на Агнето“ т.е. църквата. Накрая в 21:17 Йоан добавя, че дължината на стената е 144 лакти, което е „човешка мярка, употребена от ангела.“

Осмо, в Откровение 7 Йоан описва не една, а две групи хора. Първата се намира в ст. 4–8 и той чува техния брой като 144 000. Но веднага след това, в ст. 9–10, той вижда същите тези хора и те са „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си“[17]. (Отбележи паралела с Откр. 5:9[18] и старозаветната аналогия от Дан. 3:7.) С други думи, Бог символично казва броя на спасените като 144 000 евреи от 12-те племена, но когато Йоан ги вижда, става ясно, че това е пълният брой на спасените – старозаветната и новозаветната църква, съставена от евреи и езичници, които са положили вярата си в Христос и чрез които се изпълнява обещанието, дадено на Авраам (Бит. 15:5; 22:17; 32:12)[19]. В Откровение вече е бил поставен въпросът за истинския Израел (сатанинската синагога от гл. 2 и 3). Сега той е утвърден на тази основа. (За подобна идея виж и 21:12–14 и Пастир на Ерм 9:16–17[20].) Вероятно двете видения също така представят две гледни точки към църквата – при първата тя е подпечатана, за да може да устои през изпитанията, а при втората е вече в небето[21]. Подобно видение вероятно е било смайващо за първите читатели на Йоан, понеже броят на християните в Римската империя в края на 1 век не е бил особено голям[22].

Според някои тълкуватели подобно преброяване на Израел намеква за представянето на групата като армия[23]. Това не е невъзможно в контекста на атакуващите сили на злото, на които те трябва да се противопоставят. В подкрепа на това виждане  думата „множество“ в ст. 9 може да се преведе и като „армия“, а „спасение“ в ст. 10 може да означава и „победа“[24]. Палмовите клони и белите дрехи (ср. 3:4–5; 6:11) понякога също са свързвани с военна победа (виж 2 Макавеи 11:8 и 1 Мак. 13:51; ср. Зав. Наф. 5:4[25]). Освен това Юда стои на първо място във военния ред на еврейския лагер в пустинята (Числа 2:3; 7:12; 10:14). Въпреки това, както посочва Аун, непосредственият текст не съдържа изрична военна образност[26].

Палмовите клони в ст. 9 напомнят празника на жетвата (Левит 23:39 и сл.). Може би това е алюзия към идеята, че вярващите в Христос са Божията добра жетва (Виж още Езек 41:17–18, където се описва Новият Ерусалим.) Това също така е празникът на избавлението от Египет, което също е актуално за случая – Божият печат е пазил вярващите, така че са били избавени от злото и са го победили.

Ст. 9–12 ясно показват, че сцената се развива на небето т.е. след като победата над злото е извоювана и вярващите са устояли. Сега те стоят пред престола и пред Агнето (ст. 9), покланящи се на Бога заедно с ангелите, живите същества и старците от Откровение 5[27]. Те също така благодарят за своето спасение и признават, че то е Божие, а не тяхно дело. Без по никакъв начин да отнема личното устояване и святост на вярващите, това е една от големите теми в книгата Откровение (виж особено коментара на гл. 5). Затова сега е съвсем естествено светлината да не е върху светиите в небето, а върху Агнето, заради Което те са там. Последният ред на хвалението е „заключен“ с „Амин“ от двете страни, което е начин да се подчертае верността на казаното.

В ст. 13–14 е разкрита идентичността на хората, които вижда Йоан[28]. Те са определени като „ония, които идат от голямата скръб“. Изразът се среща на още няколко места в Откровение (3:10; 6:9) и вероятно е алюзия към Данаил 12:1 (LXX καιρὸς θλίψεως). Освен в Откровение изразът се среща само в Матей 24:21, където алюзията отново е към Данаил. И на двете места тя е свързана с есхатологично страдание, преследване, но и със защита на Божиите хора. Смисълът в Откровение изглежда подобен. Той започва да се разкрива ясно още в гл. 2–3 – посланията към седемте църкви – макар и изразът там да не се споменава. Следователно изглежда вероятно това да са трудностите и гоненията на Божия народ през всяка епоха, които може би ще достигнат своя връх непосредствено преди Второто идване на Христос. Именно в този контекст Йоан предава Божиите обещания за утеха и награда към тези хора в ст. 15–17[29].

Дрехите на тези хора са бели, понеже са избелени с кръвта на Агнето (ср. 22:14; Изх. 19:10,14; Дан. 11:35; Числа 31:19–20,24) – т.е. чрез Неговата жертва, а търсеният парадокс (очистване чрез кръв) още повече подчертава внушението. Не е необходимо да гледаме на тях като на хора, живели съвършен живот – всъщност нуждата от „избелване“ говори точно за обратното. Но Бог е осигурил начин, чрез който в края на краищата те да могат да се намерят непорочни пред Него. Вероятно в този смисъл следва да се разбира тяхното описание в 14:4–5[30].

Последните няколко стиха от главата съдържат богата старозаветна образност.

7:15 (ср. Езек. 37:26–28): Стихът представя отношения на изключителна близост, както и на свещеническо служение – описание отнасяно както за старозаветния Израел, така и за новозаветната църква.

7:16 = Ис. 49:10: Божиите слуги са преминали през страданието, което е било определено за тях. Отсега нататък такова няма да има.

7:17 = Пс. 23:1–2; Ис. 40:11, Ер. 2:13, Ис. 25:8 виж и Откр. 21:4

Поредният парадоксален образ – агне, което води стадо (7:17) – чудесно изразява идеята на Йоан: Господ Исус Христос е бил заклан като агне заради Своите и по този начин е доказал любовта си към тях. Неговата саможертва превръща закланото агне в съвършения пастир. Той никога няма да ги изостави – дори в най-големите изпитания и трудности приелите Неговия печат никога няма да са сами. А реципрочната вярност – дори до смърт – на вярващите към Бога и Агнето е откликът на тази любов. И двете теми са постоянно подчертавани в Откровение и съвсем очевидно имат смисъл и приложение във всяка епоха. Това е един от основните уроци, на които книгата ни учи.


[1] Повечето български преводи казват „Тия са четирите небесни духове“, но е възможно да се преведе и „тия са четирите небесни ветрища“, което допълнително засилва връзката с текста на Откровение.

[2] Гръцкият израз може да се преведе и като „да не продължават да духат“. Виж Robert Mounce. Revelation, NINTC. Eerdmans, 1997.

[3] G.K. Beale. Revelation New International Greek Testament Commentary. Eerdmans, 1998.

[4] Откр. 7:3 вероятно е още една индикация, че Йоан не пише хронологично – в 6 глава конниците вече са повредили земята, докато тук получават заповед да не правят още това. „След това“ (Μετὰ τοῦτο) от 7:1 не означава хронологичност на случващото се, а следващо видение, което получава Йоан. Същото се отнася и за ст. 9 Виж Beale, цит. съч.

[5] Виж напр. Seiss, Apocalypse, 160–69; Walvoord, Revelation, 140–41; Thomas, Revelation 1–7, 473–82; cf. Kraft, Offenbarung, 126–28. Това тълкуване обикновено се свързва с футуристко разбиране за книгата Откровение, като описаните тук събития се случват в самия край на историята малко преди завръщането на Христос. Понякога текстът се свързва с Римл. 11:14–16, който се разбира като говорещ за бъдещо обръщане на евреите към Христос.

[6] Понякога се твърди, че макар племената да са изчезнали за хората, Бог все още ги познава. Какъв обаче би бил смисълът на подобно споменаване, когато хората, които четат Откровение знаят, че племената вече не съществуват, не е съвсем ясно. Еврейската традиция относно възстановяването на племената е разнородна. Една част от нея казва, че 10-те племена никога няма да бъдат възстановени (виж напр. b. Sanhedrin 110b; ARN 31b). Друга обаче предвижда бъдещото им възстановяване (Pss. Sol. 17:23–51; Test. Mos. 4:6–9; Sib. Or. 2.165–73; 4 Ezra 13:40–48; 2 Bar. 78; 84:3–10; 85:4, Pesikta Rabbati 31. Виж още b. Sanhedrin 110b; ARN 31b). За възстановяването виж още Ис. 11:10–13; 27:12–13; Ер. 31:7–9; Езек. 37:15–23; Товит 13:13–18; Test. Jos. 19:1–7[A].

[7] Ако тълкуването, което предлагаме по-долу е вярно, неговото присъствие е съвсем логично във връзка със свещеническата функция на тази група хора.

[8] George Eldon Ladd. A Theology of the New Testament. Eerdmans, 2010, 677. Това предположение отговаря добре на контекста на книгата Откровение, където идолопоклонството е една от основните опасности за вярващите.

[9] Според равинските тълкувания Дан е отхвърлен, понеже от него произлиза Еровоам, който води Израел към идолопоклонство (виж Targ. Pal. Exod. 17:8; Targ. Pal. Num. 11:1; Targ. Cant. 2:15; Targ. Jer. 8:16; Midr. Rab. Gen. 43.2; Midr. Rab. Num. 2.10; b. Sanhedrin 96a; Pesikta Rabbati 11.13; 12.13; 46.3; Sifre Deut. 357 on Deut. 34:1). Апокрифната книга Заветът на Дан 5:6 казва, че Сатана е князът на племето. Ириней, Иполит и др. отци казват, че от него ще произлезе Антихрист, макар че е малко вероятно тук Йоан да намеква за това. Въпреки това в еврейските списъци с племената Дан не е пропускан и дори има версия, че от това племе ще произлезе майката на Месията (Виж Gen. Rab. 97.9; ed. Theodor-Albeck). Баща му, разбира се, е от племето на Юда.

[10] Сравни още белега на челото на Голямата блудница в 17:5.

[11] Където също е предназначен да пази верните израилтяни от идващия съд – в контекст от вавилонските завоеватели. Интересно е, че думата за знак в еврейския текст на Езекиил е taw, което е названието на последната буква от еврейската азбука и се изписва подобно на + или х. Това съвсем естествено е било привлекателно за ранните християни, които са виждали в него кръста. За естеството на знака виж още Bruce W. Longenecker. The Cross before Constantine: The Early Life of a Christian Symbol. Fortress Press, 2015. b. Shabbat 55a също говори за taw като за „печата на Светия“.

[12] Забележи как Откр. 14 следва непосредствено гл. 13, където е описан белегът на Звяра – още едно потвърждение за умишления контраст между двете групи, които носят различни знаци на различни господари.

[13] Виж David Aune. Revelation 6-16, Volume 52B (Word Biblical Commentary). Zondervan, 2017.

[14] За допълнителни паралели и за значението на подпечатването виж Aune, цит. съч.

[15] Виж Grant Osborn. Revelation (Baker Exegetical Commentary on the New Testament). Baker Academic, 2002.

[16] Или двете еднакви части говорят за пълнотата на старозаветните и новозаветните светии.

[17] Тук се натъкваме на парадокс, подобен на този в гл. 5 – Йоан чува да се говори за „лъва от Юдовото племе“, но когато се обръща и поглежда, вижда „агне като заклано“.

[18] Подобен паралел откриваме и в начина, по който Йоан чува да се говори за лъва от Юдовото племе, но когато се обръща, вижда агне (5:5–6). Тук той чува числото на подпечатаните (списъкът на които започва с Юдовото племе), но когато поглежда, вижда неизброимо множество.

[19] Някои коментатори (Кеърд, Харингтън, Бакъм) смятат, че тук се имат предвид единствено вярващите мъченици от гонението в края на историята. Понякога това се свързва с Откр. 6:11 – сега броят на мъчениците се е изпълнил. Но подобно виждане е трудно да се докаже с текста, който не свързва нито една от двете описани групи конкретно с мъченичество.

[20] Подобно виждане не следва да се представя като някакво „заместване“ на Израел от църквата. Физическият Израел не е отхвърлен от Бога и има място както в Божия план, така и в Божието спасение чрез Израел и като част от Неговата църква. Това е една от основите идеи на Павел в Римл. 9–11. За изключително подробно развитие на темата виж N. T. Wright. Paul and the Faithfulness of God. SPCK, 2013. Виж също коментара на Beal, цит. съч.

[21] Виж Robert Mounce, цит. съч.

[22] За един опит за пресмятане виж Rodney Stark. The Rise of Christianity: How the Obscure, Marginal Jesus Movement Became the Dominant Religious Force in the Western World in a Few Centuries. Harper San Francisc, 1997.

[23] Виж напр. Bauckham, Climax of Prophecy, 217–29. Beal, цит. съч.

[24] Aune, цит. съч.

[25] Виж още Aune, цит. съч. за символизма на белите дрехи в древността.

[26] Виж Aune, цит. съч.

[27] Възможността 24 старци също да са символ на църквата не би трябвало да представлява проблем, отчитайки начина, по който апокалиптичната литература използва образността.

[28] Техниката на задаване на въпрос е често срещана в апокалиптичната литература – виж Ер. 11:1ff.; Езак. 40:1–2; Дан. 7:15–16; Амос 7:7–8; 8:2–3; Зах. 4:1–2; Апокалипсис на Авраам 10.1–2; ъзнесение на Исая. 9.25–26.

[29] За различно мнение виж Mounce, цит. съч.

[30] Последното твърдение в никакъв случай не отнема личната святост на тези хора – всъщност тя се предполага.

4 thoughts on “Бележки върху Откровение – 18

  1. Описанието на 144 000 в Откровение 14 гл. , по-скоро съответствува на реални личности , които спред някои , ще благовестват по времето на Голямата Скръб.Няма как да са първи плод на Бога и на Агнето , ако са образ на всички изкупени.

  2. Да, в Откр. 14:4 са наречени първи плодове, но заключението не е задължително това, което пишеш. Според старозаветните празници именно първите плодове са се принасяли на Бога (Левит 37). Чрез това сравнение може би текста казва, че тези хора са първите плодове т.е. принесените на Бога, докато останалите хора не са такива. По този начин именно първите плодове са ВСИЧКИ, които принадлежат на Бога.

  3. Може би си прав , защото Откр. 14 гл. 14-20 го потвърждава, но притчата за плевелите в Матея 13 гл. говори друго. А и в Левит се говори за сноп от начатъка….“10. Говори на Израилевите синове и кажи им: Когато влезете в тази земя която ви аз давам, и пожънете жетвата й, тогаз да донесете на свещеника един сноп от начатките на жетвата си.“Това е от Цариградското издание , където понякога е по ясно. Изобщо приносите са най-доброто от това което е допустимо да се даде , като принос!

  4. Откровение е трудна книга и не смея да съм догматичен за нея. Сега споделям това, което в момента е разбирането ми. Възможно е някога да го променя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.