от Роб Барет, The Colossian Forum
Заобиколени сме от все повече несъгласия. Днешните несъгласия отиват отвъд простата разлика в мненията. Те все повече се характеризиреат с разрив в отношенията. Когато научих, че си гласувал за този кандидат просто заключих, че нещо с теб трябва да не е наред. И ти мислиш същото за мен понеже съм гласувал за другия. Ние се поглеждаме един друг и се питаме: „Как е възможно той да мисли по този начин?” Умът ни не побира как някой може да схване нещата толкова погрешно. И чувството е взаимно.
Гледаме се един друг с удивено объркване, между нас се издигат стени. Подобни стени сега се издигат навсякъде около нас. Черните и белите не могат да се разберат помежду си. Същото се случва с мъжете и жените, либерали и консерватори, притежателите на оръжия и настояващите за тяхната забрана, либералните и евангелските християни, хомо и хетеросексуалните. Опитваме се да поправим отсрещната страна, но те продължават да спорят или отказват да слушат. Ние е ядосваме и яростта ни кара да се чувстваме добре (за кратко). Тъй като те продължават да отказват да разберат ние ги отписваме като глупаци – или злодеи. Подобен вид реакционно издигане на стени е новата нормалност. Виждаме го всеки ден по новините, в социалните медии и около масата, на която се храним заедно.
Щом веднъж отпишем хората от другата страна ние вече сме утвърдили себе си. Сега само една малка крачка ни дели от увереността в нашата позиция до себецентрираното задоволство и крайната арогантност. В гнева си ги наричаме глупаци и по този начин се поставяме в позицията да омаловажаваме техният интелект и честност. Докато ги дехуманизираме става все по-лесно да ги тормозим за лично удоволствие. Моите груби действия издигат статуса ми сред тези, които живеят от моята страна на стената. Не след дълго ние се съревноваваме кой ще успее да им подложи крак по най-хитър начин. Това ескалира естествено. Но въпреки това е съвсем ОК понеже в края на краищата онези другите са истинските побойници, а не ние. Говорим полуистини, за да донесем полза на нашата страна и ги оправдаваме поради големите лъжи, които те изричат. Все пак те започнаха, нали?
Кой е прав и кой е крив? Изопачаванията на споровете произлизат от начина, по който сме престанали да виждаме първоначалните несъгласия. Фокуса ни все по-малко и по-малко е върху тях. Ние ме започнали една омаскаряваща кампания която просто използва въпроса като средство за доказване на своето превъзходство и тяхната нищожност.
Странно, за тези от нас, които имат очи да видят това, нашите несъгласия са засенчени от ироничната реалност, че двете страни са в забележително съгласие относно начина, по който трябва да разрешим несъгласията си. И картината не е красива.
Интересно ! А дали е възможно мотивите да не са себедоказване , а нещо друго !А дали християнството не беше битка за умовете на човеците!Или да бутнем всички прегради и икуменически да се прегърнем!
Несъгласията са нещо естествено и често необходими. „Отиграването“ им по начина, по който авторът го описва – и което постоянно виждаме – няма и не може да има нищо общо с християнството.
В Християнството , според мен , често възникват обстоятелства и спорове ,при които една дисциплинираща безцеремонност , не само че е необходима, но и крайно наложителна. Стига да е продиктувана от чисти мотиви.Там където няма място за компромиси , не можем да се чудим дали някой би ни се разсърдил. Господ даде пример с изгонване на търговците от храма.Ако някой иска да изкара някакви пари / винаги става въпрос за пари/, и съчинява някакви безумия , трябва да внимаваме да не го нараним ли, или какво!!
Разбира се тази безцеремонност е с ясно очертани граници в 2 Тимотей 4гл.
…” 2. проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.
3. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
4. и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
5. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.”
Да, разбира се, но няма как да имаш чисти мотиви и в същото време да умишлено да говориш полуистини или дори чисти лъжи с цел да злепоставиш някой друг, да обиждаш и принизяваш човека, с който не си съгласен, за да издигнеш себе си и да нямаш задръжки в каквото и да е грозно поведение оправдавайки се с „нашата“ правота и „тяхната“ злонамереност. И т.н. Да не говорим, че немалка част от „важните“ въпроси, за които се воюва по този начин всъщност или не са толкова важни или не зависят по никакъв начин от нашия спор, за липсата на възпитание, за сметка на ниска култура, арогантност и его неспособно да признае, че не е право, даже когато това боде очите.
Това са нещата, за които се говори в текста и те са казани много ясно. А пък аз ги срещам всеки ден в социалните мрежи – и за съжаление този вид дистанционно общуване донякъде подсилва негативните ефекти.
Текста изобщо не се отнася само до християни или християнство, макар че и не ги изключва по никакъв начин.
Псалом 69
…” 9. Защото ревността за Твоя дом ме изяде”
Това е единствения източник на чисти мотиви. Друг въпрос е , че е писано още :…” 2. Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.”… и още..” по ревност гонител на църквата”
До коклкото виждам от заглавието , написаното е в контекста на спора между креационисти и еволюционисти , т. е се отнася за християнство. То иначе за светските отношения , нещата са ясни и никой не спори!
Да, книгата е такава, но откъсът е по-широк като идея.
Аз самият знам, че понякога ТРЯБВА да се конфронтирам като християнин – иначе съвестта ми няма да чиста. И понякога когато пиша не си поплювам… Но след повече от 10 години блогване все повече си задавам въпроса за какво си струва да се конфронтирам, за начина, по който се конфронтирам и за това, че отсреща стоят истински хора, а е лесно да го забравя.
За това и пуснах този текст.
Разбирам какво искаш да кажеш и не споря с него. Но има и друга страна.
Прав си ! Благодаря , че разбираш! Последния пост , като анонимен беше от мен , нещо се обърка. Поздрави!