Хармонизацията като пречка при тълкуване на евангелията


Резултат с изображение за gospels

от Радостин Марчев

Учените от дълго време спорят какъв вид литература са евангелията. Макар въпросът да не е решен окончателно в настоящия момент голяма част от тях приемат, че те могат да се разглеждат като биографии. Важно е обаче веднага да допълним, че евангелията са биографии в древния, а не в съвременния смисъл на думата и както такива носят своите особености. Например, всички те предават информацията, с която разполагат твърде избирателно. Само двама от евангелистите  (Матей и Лука) описват раждането на Исус. Никой не описва детските Му години – от тях имаме една единствена история от 10 стиха в Лука 2:42-62. На практика целия период между раждането на Исус и времето на Неговото служение – около 30 години – е напълно изключен от техния разказ. За сметка на това последните 3,5 години от живота Му са описани сравнително подробно, но отново неравномерно като непропорционално голяма тежест е поставена на последната седмица.[1] Тази изобретателност е ясно засвидетелствувана и от самите евангелисти (виж напр. Йоан 21:25) и контрастира със стремежа за изчерпателност и покриване на целия живот в съвременните биографии.

Освен това евангелистите не претендират, че правят безпристрастно научно изследване. Те имат своя цел, която заявяват и следват. Йоан 20:30-31 казва ясно: А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.  Това отново контрастира със стремежа към обективност в съвременните биографии.

Не по-малко важен от тези разлики между съвременните биографии и древните евангелия е фактът, че ние разполагам не с един, а с 4 разказа за живота на Исус. Това съвсем естествено повдига въпроса за причината за това – защо не е било достатъчно едно единствено евангелие? Отговорът поне отчасти се крие във факта, че четирите разказа са различни тъй като авторите им пишат към различни хора.

Марк пише от Рим (или Антиохия) – може би по време на първото гонение срещу християните по времето на Нерон.[2] Това би обяснило ударението на темата за ученичеството в него.

Лука посочва своя адресат в началото на всяка от двете си творби (виж Лука 1:1-4; Деяния 1:1) – Теофил – вероятно влиятелен римски управник, който проявява интерес към християнството. В по-широк смисъл неговото евангелие се явява апологетика на ранното движение пред езическия свят.[3]

Матей, пише към евреи, което ясно личи от множеството директни старозаветни цитати, които използва по начин, който предполага те да бъдат разпознати и приети като безспорен авторитет от читателите му. До голяма степен неговата цел е да покаже как пророчествата за Месията се изпълняват в Исус.

Дълго време се е смятало, че Йоан пише към евреи. Образът на Логоса – творящото света Божие слово е типично еврейски.[4] В по-ново време обаче става ясно, че тази концепция е добре позната и в гръцката философия. По този начин Йоан успява да се обърне едновременно и към евреи и към езичници, което прави наголемелите му най-универсалното по своя обхват.

Така различната насоченост на всяко отделно евангелие определя начина, по който неговите автори разказват една и съща история по повече или по-малко различен начин.

На трето място, очевидно съществуват както значителни прилики между първите 3 евангелия[5], така и явна разлика между тях и евангелието според Йоан. Исус в Йоан говори по начин различен от този в синоптичните евангелия – речите Му са като цяло много по-дълги, съдържанието им е по-различно и в повечето случаи нямат аналогии със синоптичните евангелия и дори стилът е различен.

Как можем да обясним всичко това?

Първото нещо, което трябва да кажем е, че Самият Исус не е написал нищо – ние разполагаме единствено с това, което другите са запомнили от и написали за Него.[6] Очевидно е също, че тъй като в древността точното запазване на важни речи и думи е било много по-трудно отколкото днес не е съществувал и съвременен стандарт за точно цитиране. Това, което се е правело е бил съкратен преразказ[7], който е запазвал основния смисъл.[8] Казано просто, макар да имаме основание да твърдим, че разполагаме с вярното значение на това, което Исус е казал ние не разполагаме с точните думи, които Той е изговорил. Към това трябва да добавим и факта, че докато Исус по всяка вероятност е говорел на арамейски евангелията са писани на гръцки. Това означава, че запомнените думи са били преведени на друг език – нещо, което едва ли може да бъде направено от двама човека по абсолютно еднакъв начин.

Прекият извод от тези наблюдения е, че ние можем да очакваме не само преразказ вместо точно цитиране на думите на Исус, но и разлики между отделните евангелисти, които се позовават на очевидно еднакви Негови думи. Точно на това се натъкваме на практика.[9]

1. Матей 5:3: “Блажени нищите по дух

Лука 6:20Блажени бедните.

2. Матей 26:63–64: „Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син? Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.”

Марк 14:61–62: „Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.”

Лука 22:67–70: „Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;  и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.  Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.  И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.”

3. Матей 10:1, 9-10И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ….Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.”

Марк 9:1, 3И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести….И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.”

Лука 6:7-8И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса.

Разликите между четирите евангелия обаче съвсем не се ограничават до точните думи, които е изговорил Исус.[10] Същото може да се каже и за хронологията на описаните събития.[11] Следната (неизчерпателна) таблица ясно показва това:

събитие Матей Марк Лука
Очистването на прокажения 8:1-4 1:40-45 5:12-16
Центуриона в Капернаум 8:5-13 Няма паралел 7:1-10
Тъщата на Петър 8:14-15 1:29-31 4:38-39
Болният е изцелен 8:16-17 1:29-31 4:38-39
Последват Исус 8:18-22 Няма паралел 9:57-62
Укротяването на бурята 8:23-27 4:35-41 8:22-25
Обладания в Гадарина 9:1-8 2:1-12 5:17-26
Призоваването на Матей 9:9-13 2:13-17 5:27-32
Въпроси за поста 9:14-17 2:18-22 5:33-39
Яир и жената 9:18-26 5:2-43 8:40-46

Разлики има и в детайлите на описаните събития – при това такива, че в някои случаи хармонизацията се оказва невъзможна (Опитайте се да хармонизирате например колко пъти пее петелът преди Петър да се отрече в различните евангелия (Мт. 26:69-75; Мк. 14:66-72; Лк. 22:55-61), колко ангела е имало при гроба или в какъв ред отиват там жените според различните евангелия.)[12]

Така отново достигаме до въпроса: Как да обясним тези евангелски феномени?

Повечето съвременни учени смятат, че първото евангелие, което е било написано е това според Марк, а Матей и Лука го познават и използват при написването на своите собствени версии.[13] Към това те добавят доста допълнителен материал. Продължавайки по-нататък учените сравняват материалът в Матей и Лука, който не се среща в Марк и установяват, че известна част от него е обща. Това се отнася най-вече за думи на Исус, които при това са или идентични или много близки в двете евангелия. Това ги отвежда до извода, че Лука и Матей са имали достъп до друг общ древен източник, който не е достигнал до нас и който се е състоял от думи изговорени от Исус. Обичайно той е наричан Q (от quelle).[14] Накрая, понякога се среща и обратния феномен – очевидно еднакъв материал е описан по донякъде различен начин в различни евангелия. Това по всяка вероятност  е индикация за циркулираща устна традиция.[15] Подобна традиция е циркулирала в християнските общности в продължение на поне 30 години преди да влезе в евангелията. Разбира се, вярващите са познавали основите на общия разказ за Исус, но освен това част от тази традиция е била под формата на кратки думи, истории и събития, които съставляват самостоятелни смислови и удобна за запомняне единици (напр. случка на изцеление, притча или Господната молитва). Такива единици циркулираща информация се наричат перикопи.[16] Една от техните най-характерни особености е, че като завършени сами по себе си единици те са били запомнени без контекст. Техния контекст им е даден от евангелистите. Но черпейки от тези налични парчета устна информация и чувствайки се свободни да привилегироват богословската идея за сметка на хронологията те често поставят едни и същи перикопи в различен контекст.

Господната молитва е типичен пример за това. В Матей тя се намира в Проповедта на планината (Матей 6) където е част от предупреждение срещу лицемерната религиозност. В Лука 11 контекста е коренно различен – тя е изказана като отговор на искрената молба на учениците да бъдат научени да се молят. Разбира се, както вече казахме напълно възможно е Исус да е произнесъл тази молитва повече от веднъж в различен контекст. Но подобни примери в евангелията могат да бъдат умножени многократно.[17]

Всичко това ни отвежда към един интересен извод. Макар по своята същност евангелистите да разказват една и съща история представяйки я на различни хора те я разказват по донякъде различен начин. Правейки това те се чувстват свободни да дадат приоритет на своята богословска гледна точка над хронологията на събитията и да подреждат информацията, с която разполагат по най-удачния за тях начин. В резултат на това думите и делата на Исус често достигат до нас в различен контекст съответстващ на гласа на конкретния евангелист. Това означава, че за да чуем ясно и правилно какво иска да ни каже Матей, Марк, Лука или Йоан ние трябва да се съсредоточим преди всичко върху контекста, в който той поставя дадената случка или думи и да ги тълкуваме именно от тази отправна точка. Опита да видим думите или случката в другите евангелия, макар че може понякога да е полезен, често има точно обратния ефект – той ни пречи да оценим конкретния (и често различен) контекст на евангелиста и по този начин да чуем какво Светия Дух е желаел да ни каже чрез този текст в точно това евангелие. Така хармонизацията често се явява пречка, а не помощ за правилното тълкуване на евангелията.

[1] Йоан започва описанието на последното пътуване към Ерусалим от 12 глава, а Марк още от 8.

[2] За кратък обзор на информацията за произхода на четирите евангелия виж James Dunn, Neither Jew nor Greek: A Contested Identity. Eerdmans, 2015.

[3] Лука (а може би и Марк) не е бил личен свидетел на живота на Исус и както сам посочва разказът му се базира на внимателно проучване.  Освен това той е единственият езичник сред евангелистите – макар че по всяка вероятност е бил ако не прозелит то „боящ се от Бога,” за което говори доброто му познаване на сатрозаветните Писания.

[4] Това е само един от редицата типично еврейски алюзии срещащи се в текста.

[5] Обичайно наричани синоптични – от synзаедно, opticвиждам. Трябва да имаме предвид, че тези текстове също имат значими разлики помежду си както ще видим по-нататък.

[6] За подробно развитие на тази тема виж James Dunn. A New Perspective on Jesus: What the Quest for the Historical Jesus Missed. Baker Academic, 2005.

[7] Това е особено очевидно в Дения където проповедите на апостолите, така както са записани, не биха продължили повече от 1-2 минути.

[8] Виж Ben Witherington. The Acts of the Apostles : A Socio-Rhetorical Commentary. Eerdmens, 1997.

[9] Всъщност ситуацията е по-сложна: Подобно на някои еврейски равини Исус може би е очаквал учениците Му да научат наизуст някои важни Негови думи. Не е съвсем изключено някои от тях също така да са били повече или по-малко дословно записвани в момента на самото им изговаряне. Накрая много вероятно е Исус да е казвал едни и същи думи с малка разлика няколко пъти, пригаждайки ги към различния контекст, в който се е намирал всеки път. Последното би могло да обясни част, но със сигурност не всички разлики, на които се натъкваме. Например, проповедта на планината (Матей) и на равнината (Лука) може спокойно да са две различни проповеди, но думите Му при изпращането на 70-те или пред Синедриона разгледани по-горе са изговорени един единствен път.

[10] За едно обяснение как това може да сочи към достоверността на разказите виж Richard Bauckham. Jesus and the Eyewitnesses: The Gospels as Eyewitness Testimony. Eerdmans; 2 edition, 2017.

[11] Евангелистите подреждат своите биографии не хронологично, а богословски. Това е още една значима разлика между древните и съвременните биографии. Единствено Лука донякъде се доближава до хронологичния разказ.

[12] Понякога изкривени разбирания за това какво означава Библията да бъде боговдъхновен раждат нездрава склонност към хармониzация и сериозни изкривявания като например твърдението, че Харолд Линдзел, че петелът всъщност е пял 6 вместо 3 пъти – макар че както Исус така и евангелистите ясно казват нещо различно.

[13] 80-90% от материалът в Марк се намира в Матей и Лука. Но когато сравним съответните текстове в болшинството от случаите именно Марк е по-подробен.

[14] Малък брой учени отричат първенството на Марк в полза на Матей или хипотетичния Q като предлагат, че Лука е копирал от Матей (или обратното).  Споровете са твърде технически, за да навлизаме тук в тях.

[15] За устойчивостта на устната традиция в неписмените култури виж Bauckham, цит. съч.

[16] Ето защо умението да определяме вярно перикопите когато четем евангеляита е от същностно значение за тяхното тълкуване.

[17] Виж напр. притчата за изгубената овца, която се среща в Лука 15 и Матей 18 но в контекст визира различни групи хора.

8 thoughts on “Хармонизацията като пречка при тълкуване на евангелията

  1. Thanks, Rado. This is very good. I have been a bit negligent in getting your stuff to our staff. We have been working on other things, but I want to pick this up in the future. Your work is not in vain. Ed

  2. Бог е Бог на реда и хармонията ,така че и Словото което ние дал е напълно хармонично .Стига да застанеш на подходящото място в подходящата перспектива/ достатъчно стара и добра/,ще видиш как всичко си е чудесно и подредено.А иначе учените могат да се напъват с плътския си ум и да си чешат езиците , колкото си искат. Накрая като Го видим , може би всичко ще ни стане ясно.

  3. Хармоничност на Словото и хармонизиране на всеки детайл в евангелията са две доста различни неща.

  4. Благодаря Радо, повдигаш проблем който е доста болезнен за повечето протестански приятели които имам, свикнали да четат Евангелието както – простете за примера – мюсюлманините четат Корана.

  5. БТР – Хармония – Съгласуваност, съразмерност между частите на цялото.
    Съгласие, разбирателство, единомислие.
    Вместо да хармонизираме себе си с Евангелието, ние искаме да хармонизираме Евангелието с нашите теории и доктрини , като преиначаваме значението на текстовете , вадейки ги от контекста.Така , че с първия пост не мисля ,че казвам нещо много различно от статията.Поздрави!

  6. Благодаря, Радо! Научих какво е Q. Срещал съм го многократно, но не знаех за какво се отнася.

    Вероятно си прав със заключението си, но мисля, че е малко едностранно. Да, четенето на паралелни пасажи може да ни подведе в тълкуването, но с нещата, които си обяснил на ум, може и да помогне. Имам предвид, че според мен тези „перикопи“, именно понеже са устойчиви пасажи от текст, най-често те носят по-богат смисъл от тесния контекст, в който са употребени в дадена книга. Авторът ги е използвал, за да предаде някаква основна идея, но ако потърсим в паралелните пасажи в други книги, можем да добием представа за нюансите на тази основна идея в по-широкия контекст на историческото време и култура, точно защото подобни текстове са употребени от други автори в други контексти. Човек може да си зададе въпроса какво е общото между всички тези смисли и така картината може да стане по-богата.

    Не ми идва на ум пример с евангелията. Но се сещам например за наставленията на Павел в 5-6 гл. на Ефесяни, в края на 3 гл. на Колосяни и тези на Петър в края на 2 гл. от 1 Петрово. Всяко от тези послания си има свой контекст и основна мисъл, но фактът, че авторите им са счели за уместно да подчертаят едно и също важно нещо точно в тези контексти, ни подсказва много нюанси на тяхната мисъл.

  7. Не съм сигурен, че разбирам идеята, Иво. Ако се интересуваме от това как отделните евангелисти използват даден перикоп, разбира се, сравнението е това, което трябва да направим. Или ако се окаже, че двама (или повече) евангелист използват една и съща история с еднакъв/подобен контекст (и това се случва често) бихме могли да сравняваме, макар че това, което добавя/пропуска съответното евангелие може да показва специфика на гледната му точка дори в този случай. Това се отнася особено за случаи на взаимна зависимост на текстовете (напр. когато Матей или Лука черпят от Марк). Но ако една устно циркулираща история е поставена от двама евангелисти в различен контекст с цел да предаде различна идея ми е трудно да видя как сравняването може да ни помогне при тълкуването НА ТЕКСТА ОТ КОНКРЕТНОТО ЕВАНГЕЛИЕ, КОЙТО АНАЛИЗИРАМЕ. Според мен съвсем лесно би станало точно обратното – понеже всяко евангелие иска да представя повече или по-малко различна идея сравнението ни пречи да чуем индивидуалната гледана точка понеже се смесват две (или повече) такива.
    За мен примерът с посланията е от съвсем различен. Там нямаме отделени от първоначалния си контекст идеи – когато четем всяко от посланията ние имаме много добра представа за контекста, в който са изговорени думите на другите места. Точно обратното – и трите пасажа са свързани с определена тема и за да разберем какво ранното християнство е мислено по нея ние ТРЯБВА да изучваме тези различни текстове заедно както ги сравняваме внимателно. В богословието те са известни именно като „семейни кодове“ и традиционно се третират заедно. Т.е. тук подхода е точно обратния – и с много добро основание. .

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.