Смъртта на Христос като представителство


salvation-main

от Радостин Марчев

Най-простата дефиниция за заместничество е някой да направи за или вместо нас нещо, което самите ние не сме в състояние да направим. Поне в някои случаи тази концепция може да се приложи съвсем валидно дори по отношение на човешки живот – например когато човек се жертва, за да спаси някой друг.

Въпреки това когато достигнем до християнската концепция за заместническо изкупление нещата се усложняват. Според нея Христос вземе върху Себе Си нашите греховете и заради тях умира вместо нас. Подобно виждане очевидно включва в себе си идеята за някакъв вид прехвърляне на греховете от един човек на друг. Как обаче се случва това прехвърляне? Това е един от най-трудните въпроси, поставяни пред теорията за заместническото изкупление – поне във формата, в която е обичайно представена – и една от най-острите критики срещу нея.

Една от посоките, в които можем да търсим отговор е да отбележим, че в нашите човешки отношения има случаи когато подобно прехвърляне работи. Например: ако човек дължи парична сума, тя може да бъде платена от някой друг. Правейки това, този „друг“ на практика взема неговия дълг върху себе си и понася следствията от това. Нещо повече, подобно поемане на дълговете може да бъде съвсем приемливо от правна гледна точка. Въпреки това на мен не ми е известно нито една страна, в която човек осъден на смърт може да смени мястото си с някой друг, дори последният да е готов и да желае да го заеме. (Историята в „Два града“ на Дикенс не е аналогична, макар да представлява чисто заместничество.) Защо в първия случай законът позволява заместничество, но не и във втория и не е ли това непоследователност, не е толкова лесно да се отговори, но фактът остава.

Може би обаче съществува изход от проблема. Макар и не толкова добре известен и популярен, в богословието от доста много време се използва понятието „представителство“. Така както царят или упълномощено от правителството лице сключва споразумения, които след това важат за всички граждани на страната, която той представлява, Христос умира на кръста като представител на цялата човешка раса. Както видяхме, концепцията не е лишена от библейски основания (виж ТУК[1]). Нещо повече, тя придобива още по-добър смисъл когато осъзнаем, че Христос по самото Си естество е съвършеният представител. Това е така, понеже Той, оставайки Бог, при Своето въплъщение взема върху Себе Си човешката природа в нейната цялост и по този начин се свързва с хората по възможно най-близкия възможен начин.

Идеята за представителство[2] ни позволява да запазим резултатите от смъртта на Христос, които желае да постигне заместничеството, но без това да е свързано с необходимост от прехвърляне на вината от нас върху Христос. Умирайки като наш представител, Христос понася това, което трябва да заслужаваме ние и по този начин може да се счита, че ние сме понесли същото.

Подобно виждане (точно както и заместничеството) не води автоматично до универсализъм, защото валидността на Христовото представителство се разпростира върху нас въз основа на вярата, която полагаме в Него.

Последно, макар представителството да не е идентично със заместничеството, в определен смисъл то включва заместничество. По този начин човек съвсем удачно може да продължи да говори за заместническо изкупление, влагайки в него идеята за представителството на Христос.[3]


[1] Останалите два аспекта свързани с рекапитуалцията – участието  идеята „в Христос” – също могат лесно и удачно да се свржат с представителството. Виж например Morna Hooker. Paul: a beginner’s guide. Oneworld Publications, 2012.

[2] Трябва да имаме предвид, че концепцията за представителство се разбира и представя по различен начин от различни богослови. Въпреки това общите контури, които представяме в повечето случи са валидни.

[3] Макар че това не винаги се прави. Морна Хукър например отхвърля наместническото изкупление приемайки представителството и по този начин не третира двете концепции заедно в своето разбиране за кръстната жертва.

20 thoughts on “Смъртта на Христос като представителство

  1. Интересна тема, Радо. И, предполагам, понятията, които се използват, са пълни с подводни камъни, в които човек, външен за богословието трудно се ориентира. Аз, признавам си, има усещането, че не се ориентирам добре в тази тема – не съм сигурен, че разбирам за какво точно става дума. Затова, може ли един въпрос?

    Казваш, че теорията за заместничеството страда от проблема за прехвърлянето на нашите грехове върху Христос. Но теорията за представителството включва „в определен смисъл“ заместничество. Ако включва заместничеството, не наследава ли и проблема, от който то страда? Например, мисля си, ако Христос е наш представител, при това – съвършен, както отбелязваш, Той принадлежи заедно с нас на групата на човеците. Следователно, бидейки част от тази група, Той наследява заедно с всички нас проклятието на Адам. „В Адам всички съгрешиха“ – пише Павел. Т.е. поне по силата на едната си природа – човешката – върху Христос са прехвърлени ако не нашите индивидуални прегрешения, то т.нар. „първороден грях“, който всички хора споделят, преди още да са извършили каквото и да било, т.е. върху Христос е прехвърлена вината, с която всички ние се раждаме. Бъркам ли в нещо? Би ли обяснил къде е тънката разлика в проблема за прехвърлянето на греховете при двете теории? Въобще, не съм сигурен, че разбирам самия проблем. (Разбира се, Христос „не съгрешава“ на дело – надявам се, че е ясно, че не говоря за това.)

  2. Да, Иво, понятията са пълни с подводни камъни и аз също не съм наясно с всичко.
    Най-простичко прехвърляне на вината означава да я взема от един и да я сложа на друг като при това първият се освобождава от отговорност. При представителството подобно прехвърляне от първия върху втория като първия по този начин се освобождава няма. Имаме връзка между представителя и представлявания, при която това, което едната страна прави се счита валидно и за другата. Това означава, че понеже Христос е умрял може да се счита, че ние също сме умрели (както описва смисъла на кръщението Римляни 6), а не че понеже Христос е умрял ние няма нужда да умираме (заместничество).
    Когато писах, че представителството включва в себе си заместване имах предвид най-общото определение, което дадох в началото – че Христос прави за нас нещо, което ние не сме в състояние да направим за себе си.
    Това, което пишеш за наследеното Адам е един от големите спорове в съвременното богословие и то на две нива.
    1. Какво точно се „наследява“ от Адам – единствено грешната природа или и вината?
    2. Каква е човешката природата, с която Христос се ражда – паднала или непаднала (т,е. на Адам преди грехопадението)?
    Аз не претендирам, че знам отговорите. Всъщност не съм сигурен дали изобщо задавам правилните въпроси.
    Цялата ми поредица има за цел най-вече да покаже, че спасението е много по-сложно и „оплетено“ отколкото често го представяме с нашите опростени схеми – и затова трябва внимаваме и с опростяването и с догматизма.

  3. Радо, благодаря за отговора! Мисля че с него поне за мен е малко по-ясна разликата между двата модела и проблемът при първия. Т.е., ако правилно разбирам, проблематично в етичен план тук е освобождаването от вина на действително виновния, а не толкова поемането на вината от Христос? Което (продължавам да ектраполирам идеята) би довело до допускането, че за Бога по-важно е за вината просто да бъде платено (независимо от кого), а на втори план остава съдбата на виновните (но вече освободени от вина) човеци. Което пък малко размива границата между езичество и християнство. Защото езическите божества са тези, за които най-важно е да бъдат „заситени“. (Предполагам, могат да се намерят много възражения срещу такива крайни твърдения. Но нарочно довеждам нещата до крайност – това ми помага да се ориентирам къде точно е проблемът.)

    По темата за Адамовото наследство, имам някакъв смътен спомен, че сме обменяли мисли в твоя блог. Признавам, прав си да твърдиш, че между „първороден грях“ и „вина“ има крачка, която не всеки би направил, а аз ги използвам взаимозаменяемо. За да е ясно откъде изхождам (без всеки да е длъжен да споделя това), да, в моя ум човек наследава от Адам и двете – и грешна природа, и вина. (Поне в настоящото си състояние на невежество виждам основания да ги разделям.) От друга страна, пак най-естествено ми изглежда предположението, че човешката природа, която наследява Христос е същата, която му е предал неговият човешки родител. (Иначе би трябвало да я е получил от някого другиго и всички тези родословия, с които започват два от евангелските разкази, биха били безсмислени.)

  4. Исая 53 гл.
    …” 5. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.”
    Дали някой си представя , че кървавите капки пот бяха защото Го е било страх от смъртта.Милиони човеци умряха с радост в Неговото име и…” бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени”.Никой от нас , нито може да обясни нито да си представи даже , какво е преживял Господ поемайки бремето на греха и наказанието за него , понасяй ужасите на Божия гняв.Всеки удар върху заместническото изкупление е удар директно по Христовата Слава , за която Бог Отец е особено ревнив..Единствената причина да бъдем изкупени е за похвала на Неговата Слава.Той не просто е наш представител , Той е Единородния , Наследникът , който в безкрайната си милост , породена единствено от любов ,реши да сподели с нас и наследството и славата.Стоейки пред престола на благодатта , като наш Ходатай и Изкупител , придобиваме милост и намираме благодат , защото сме в него , макар че как точно също не можем да обясним.
    Изкуплението е плащане на откуп за нещо , което е било твое и ти е отнето.За да ни въведе в завет на благодат с Бог Отец , да възстанови връзката и общението прекъснати от Адам , Господ трябваше да реши проблема с греха …” Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;
    5. и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.”
    След като в Него няма грях , защо беше наказан !!! Отговора е очевиден – Защото носеше нашите грехове!
    Според мен грехът е един вид духовна субстанция и веднъж извършен , ние по никой начин не можем да му влиаем или изтрием или унищожим.Той си седи в духовния свят и трябва да бъде осъден , а приносителят му наказан. А наказанието е едно – вечна духовна смърт , отделени от Източника на живот в огненото езеро.
    Ние стенем обременени под тежеста на собствените си грехове , защото чрез Духа Господ ни е отворил очите да се видим как изглеждаме в Божиите очи.Тогава , чрез вяра , дадена ни по благодат , премаме изкупителната жертва на Христос. Тогава го приемаме за Спасител и Господ , Който без да знае що е грях ,за нас беше направен грешен , за да станем ние чрез него праведни пред Бога.
    Обаче Спасител и Господ хич не ми прилича , като на представител , който ние сме избрали и сме му делегирали права да ни представлява.
    Наистина е много сложно и не трябва да опростяваме , особено ако е свързано с омаловажаване.Поздрави!

  5. Да, Иво, в тази посока се движи идеята – макар че аз имах предвид и логическият проблем със самата идея как е възможно морална вина, която по своята природа е лична да бъде прехвърлена от един човек на друг дори да не съществува наказание.

    Зайко, аз не съм казвал, че ние си избираме Христос да ни представлява. Всъщност вярно е точно обратното – при тази схема Бог избира да бъде наш представител и чрез единствено Своя инициатива става такъв при въплъщението вземайки върху Себе Си нашата човешка природа, която осигурява възможността за подобно представителство като Човешки Син и Цар (Господ). Така Той може да понесе нашите грехове на кръста и Неговата смърт да се счита за наша смърт, а Неговото възкресение да гарантира нашето.
    Римляни 6:3-8- казва нещо много подобно:
    Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,
    Доколкото аз мога да схвана логиката на пасажа тя не е „Понеже грехът ви е бил прехвърлен върху Христос и Той е умрял за него вие няма нужда да умирате“, а „Понеже сте свързани с Христос и „в Христос“ вие сте умрели и възкръснали заедно с Него и това, което се е случило с Него е валидно и за вас.“

  6. Кое от нас умира в Христос , Радо /защото по негова милост аз все още съм си зад компа , а и ти не пишеш от някое друго място/!Умира нашето старо естество натоварено с грехове , т.е. тялото на греха , което е разпънато заедно с Него / защото сме в Него/ и с Него е погребано .И Той по благодат го заменя с ново естество , когато ни новоражда.Аз това виждам в текста на Римляни 6:3-8 .

  7. Моля те, прочети пак обяснението, което съм дал за представителство. От въпроса, който задаваш изглежда, че или не си го прочел или не си го разбрал. И да, макар да е не по-малко свързано с действието на Св. Дух новорождението, за което говориш е съвсем на място тук.

  8. Умираме в Христос за греха , за неговата власт над нас , а не по принцип.Как може Господ да носи греховете ни и те да бъдат осъдени в Него ако не е натоварен с тях т.е да са Му прехвърлени.И след като в Него няма грях , за кои грехове беше наказан.
    „На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият агнец, Който носи греха на света!“
    „24. Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.“
    „5. и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.“

  9. Явно не успявам да обясня добре какво искам да кажа. Предавам се. Ако някога се видим може би ще е по-лесно.

  10. Удоволствие беше за мен да поспорим! Може да е полезно някъде . Поздрави!

  11. Здравейте на всички,
    като говорим за изкупление на грехове тук трябва да се споменат още няколко стиха без което картината няма да е пълна, а объркването още по-голямо. Макар че, спасението ни е тайнство, което едва ли бихме разбрали напълно, поне можем да разсъждаваме върху него, но разбира се ние трябва да правим това със смирение, като държим и изучаваме това, което църквата е приела и предала на поколенията. Стховете на, които искам да наблегна са:

    Ефесяни 1:7
    “ Благодарение на Него имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете ни според богатството на Неговата благодат“

    където апостола ясно слага ударението на изкуплението не толкова в смъртта на Христа, а в кръвта пролята от Него и другия стих е от

    1 Йоаново 1:7
    „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.“

    Тук а и на други места особено в Посланието до Евреите се застъпва идеята за очистването ни чрез кръвта на Христа, като средства за спасение, Бог ни очиства и така премахва враждата която е вътре в нас и ни спасява, не толкова юридическото прехвърляне на грехове от един на друг, а повече отмиването им от нас. както да речем в един груб пример се изпира мръсна дреха. Ако и юридическият език да не е чужд, нито на библията, нито на отците, което Радо наколко пъти е споменавал, пак трябва да се внимава, защото е важно какъв смисъл придаваме на думите за да не изпаднем в неточност. А тук преданието на Църквата може само да е от полза.
    Тайнството на спасението се обяснява по различни начини и с различни думи, но трябва да внимаваме да не направим Бог жаден за кръвно отмъщение за нанесената Му обида, нито изисква Той това от нас, а още по-малко Той е такъв. Неговата цел от Битие 3 до края е спасение и въстановяване на човешкия род, а такъв незадоволен бог не може да се нарече милостив, още по-малко многомилостив, както го е познавал псалмопевеца, защото в милостта ако се замислим……няма справедливост, (което не прави Бог несправедлив) там не се получава това което се полага, колкото за невинния Агнец който бе заколен за нас, както споделих по-горе, апостолите на няколко места разкриват, че кръвта Му е нужна нам, за да очисти омърсените ни и скверни сърца, и не е нужна на никого другиго. Поне аз не зная стих, който да намеква подобно нещо.

    Иво ти си прав ако има първороден грях, то чрез Мария и Христос се ражда грешен, което не е учение което някой сериозен богослов би застъпил. Католическата църква от която идва това учение за да избегне този проблем заявява че и Мария е зачената непорочно, което не е подкрепено от източната църква, протестанските деноминации в основата си са с католическа закваска, което исторически е напълно обяснимо и оттам повечето ако не всички протестанти приемат доктрината за първородния грях, но тя е натоварена със сериозни проблеми.

  12. Може ли да обясниш по-ясно какво разбираш под „очистване“ и как кръвта на Христос го постига?

  13. Как кръвта ни очиства ми е невъзможно да обясна, и каква е механиката на Спасението не зная, нито е обяснена някъде, както споменах то е тайнство, точно както кръщението (банята) изповедта и евхаристията, а може би отговора се крие точно там….

    Имало един монах, който бил много гневлив, дълги години той молил и плакал
    и просил от Бога очистване и дълги години се борил със своя гняв. Минало време дошли нови и наперени монаси, които взели да се подиграват на старият монах, той им казал: Спрете че ще се ядосам и ще видите вие. И напълнал да се ядоса, но немогъл само любов видял в сърцето си към тези младежи и разбрал че Бог го е посетил (очистил). Как, кога не разбрал, но погледнал нагоре и се усмихнал.

  14. А можеш ли да обясниш поне какво е очистването? От примера, който даваш това ми прилича на освещение. Така ли е или влагаш някакъв по-различен смисъл?

  15. Радо , въпросите ти ни отвеждат към Второзаконие 29:29 ,защото отговора им е тайна , която е покрита и принадлежи на Бога и ровенето там може да погуби душите ни , както е казал един велик мъж на вярата.Въпреки това , ще се опитам да дам един разумно предпазлив отговор.
    Левит 17 гл.
    11. Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.
    Това по- скоро е заповед , която трябва да се изпълнява , а не да се дискутира.
    Целия церемониален закон с кръвопролитията , които са заповядани в него / можем да си припомним Левит и по специално 16 гл./ са за да ни насочат към цената на Христовата кръв с която сме купени.Първосвещенника поръсва кръвта на жертвеното животно , образ на кръвта на Изкупителя, пред завесата , образ на Христовото тяло , пред олтара и пред омилостивилището.Кръвта на Изкупителя , по силата на живота , който е в нея прави умилостивлението. А това е живота на Господ , абсолютно чист праведен и свят , удоволетворяващ божия стандарт , който е закона.Затова казва Словото …..” също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.”Този живот на святост , съвършенно изпълняващ закона стана жертва на благоухание за Бога.Макар , че Райт казва , че това е законничество , всъщност всичко което ние можем да предложим за да се откупим е святия живота на Месията , или неговата кръв , която го съдържа.
    Първо Петрово 1 гл.
    …” 17. И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване,
    18. като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
    19. но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
    20. Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас,”
    И пак идваме до единствения отговор , очистваме се/ от греховете/ , като чрез вяра приемаме живота , който е в Него /т.е. неговия Дух/, приемаме Неговата праведност , обличаме се с Христа , с Неговатата мантия на праведност.Освен това чрез пребъдване в Словото МУ ежедневно се очистваме/ т.е с водно умиване чрез Словото/ , чиито образ е измиването на краката на апостолите.Поздрави!

  16. Под очистване разбирам очистване от грехове, телесни (блудство например) и дишевни (завист и прочие) такива които доброволно правим и такива които са поробили свободната ни воля и не ни дават възможност да спрем да ги правим.

    Очистването и освещаването трудно могат да се отделят едно от друго. Няма очистване от грехове без освещение, и няма освещаване без очистване. А заповедта е : Бъдете святи.

    Псалом 5
    4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,

    и още в Евреи 9 се казва

    13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
    14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

    Тук авторът не казва как става това, в частта на кръвта на Христа, затова трябва да гледаме на това, което остави Христос на църквата Си, а именно кръщението, изповедта и евхаристията (към евхаристията можем да включим цялата евхаристийна литургия). А е невъзможно да се направи дисекция на тайнствата, те са ни дадени за да участваме в тях, и участвайки в тях започваме да ги проумяваме.

    Ние човеците сме поробени на греха, грахът носи смърт, и така спасението ни от смъртта минава през очистването и освобождението ни от греха, тук е ролята на Христовата кръв, тук заместничеството както се представя повечето пъти няма място, защото идеята не е да се сложи името ни от една графа в друга, а да станем нови човеци, святи не наужким, (защото при Бога нищо не е наужким) а до дъното на битието ни. Трудна работа няма спор, но Христос е дал начин и затова църквата така ревностно държи на тайнствата и не дава да се пипнат, защото без тях ……има ли църква?

  17. Благодаря, така става по-ясно. Нека да попитам още нещо: В това описание кръвта на Христос на практика не е свързана с прошката. Бог няма нужда от смъртта на Христос, за да ни прости. А кръвта на Христос е необходима на нас не за да получим прошка, а като средство да се освободим от робството на греха, което ти наричаш очистване. Така ли е?

  18. Бог няма нужда от ничия смърт да прости, нито пък ние имаме подобно изискване за да простим на брата си.
    Бог има нужда от смъртта на Христос за да ни прости, защото това дава възможност да бъдем очистени – е по-правилно казано.

    Еремия 14:12
    Даже ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад и мор.

    Исая 1
    11 Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.
    12 Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?
    13 Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание

    Бог не е гледал никога на спасението като на „техническо“ прехвърляне на греховете от виновен към невинен, иначе в гореспоменатите стихове Той би трябвало да приеме тези жертви. Бог винаги иска общение с творението си такова каквото го създаде – свято, и с толкова непосилен труд се труди за да го върне пак там и кръвта на Агнеца играе решаваща роля.

  19. Благодаря отново – исках да съм сигурен, че съм разбрал правилно.
    Ако трябва да кажа накратко аз съм не толкова несъгласен с основната идея колкото смятам, че тя е непълна. Разбира се, че спасението е много повече от просто прошка и включва цялостно преобразяване на човека – и в отрицателен смисъл като освобождаване от властта на греха и греховните навици и в положителен като едно никога незавършващо уподобяване на образа на Христос, Който е съвършения човек и в същото време Бог. Смъртта на Христос тук има място. Но аз оставам с впечатлението, че смъртта на кръста е ясно свързана и именно с прошката и примирението с Бога – при това от много повече свидетелства от ясните думи на Самият Христос, че пролива кръвта Си за прошка на греховете (Матей 26:28).
    Това не означава, че аз виждам това по карикатурния начин, който излагаш – има достатъчно сериозни начини всички тези възражения да се посрещнат. Но това е тема, в която в момента нямам нито време нито желание да влизам.
    Това, което исках да кажа е, че аз не съм несъгласен с идеята за кръвта на Христос като освещаваща – разликата между нас не е, че аз мисля, че тя прави нещо друго, а че смятам, че прави повече от това.
    Лека вечер

  20. Благодаря Радо,
    аз както писах по-горе също вярвам че кръвта и прошката са свързани, въпроса е кой се нуждае от нея и защо? Не виждам как Матей 26:28 противоречи на това което казвам прошката и очистването вървят ръка за ръка виж например :
    1 Йоаново 1:9
    Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
    или
    2 Петрово 1:9
    Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
    или
    Евреи 9:22
    И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

    Когато намериш време ще ми е интересно да прочета какво мислиш по този въпрос или ако си писал вече моля постни линк.
    Лека и от мен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.