Как окото е светило на тялото


Резултат с изображение за eye

Матей 6:22-23 като егзегетично управжнение

от Радостин Марчев

От време на време всеки християнин неминуемо се среща със странни тълкувания на библейски стихове. Поради тази причина когато чух, че всяко изкушение достига до човека чрез тялото и неговите сетива не бях особено впечатлен. Аргументите в негова подкрепа обаче бяха наистина интересни. Първият от тях беше свързан с начина, по който Павел говори за тялото в своите послания. Втория беше по-конкретен – примерът с окото, който дава Исус в Матей 6:22-23.

Разбира се, аз смятам подобно виждане за неправилно. Павел наистина казва твърде отрицателни неща за „плътта“ (sarx), но всеки сериозен коментар или друго библейско пособие ще ни научи, че под това той няма предвид физическото тяло (Когато говори за него апостола обичайно използва думата soma.), a греховното естество в човека, неговата склонност да въстава срещу Бога. Последното, разбира се, не е напълно отделено от тялото, но не е и основно свързано с него. Това е толкова добре утвърдено егзегетически в съвременното библейско изследване, че настояването за обратното показва единствено нашето невежество. А когато достигнем до списъците на греховете давани от същия апостол бързо става ясно, че, както посочва Н. Т. Райт, повечето от тях съвсем спокойно могат да бъдат вършени и от безтелесни духове.

По-голям интерес за мен обаче представлява втория текст. Всъщност той наистина не е лесен за разбиране и предоставя чудесна възможност за интересно егзегетично упражнение и за някои интересни наблюдения.

Мт. 6:22-23 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

Паралелът в Лука 11:34-36 показва, че това вероятно представлява перикоп, който е бил част от раннохристиянска, циркулираща из църквите, устна традиция съхранила тези думи на Исус, но откъснати от оригиналния контекст, в който те са били изговорени. В Матей пасажът се намира в добре известната Проповед на планината и непосредствения му контекст го поставя в една секция, която обхваща 6:19-24 и е посветена на опасността от притежанията и богатството. Това означава, че именно в тази връзка трябва да търсим значението на това донякъде енигматично изказване.

Познаването на древните разбирания за естеството на зрението може да хвърли някаква светлина върху иначе озадачаващия език. Окото е било виждано като прозорец, през който  светлината влиза в тялото. Нещо повече според тях тялото се нуждае от тази светлина и по този начин трябва да бъде осветено отвътре. Това обяснява съвсем буквалното използване на „светлината в теб.”

Джон Ноланд пише: „Зрението е било разбирано като функция осъществявана посредством поток от светлина от окото към обекта, който се вижда. Смятало се е, че светлината от очите се е смесвала със светлината идваща от обекта (отразяваща напр. слънцето) и след това връщаща се обратно в окото и проникваща през окото в човека където виждането бива регистрирано (виж Plato, Tim. 45B-46A. John Nolland NIGTC).

По този начин думите на Исус функционират съвсем естествено на едно първоначално буквално ниво. Когато зрението на един човек е добро той може да се придвижва безопасно понеже ясно вижда пътя си. Когато обаче очите му са развалени той се намира в опасност.

Ние обаче не можем да останем на това буквално значение понеже е доста очевидно, че не това иска да каже Исус. Използвайки един ясен естествен пример Той насочва вниманието на слушателите/читателите Си  към нещо различно. Следователно Неговия пример действа като метафора на нещо друго. Контекста, който вече споменахме ясно ни насочва в посоката, в която трябва да гледаме.

Д. Карсън със сигурност е на прав път когато пише: „Доста ясното описание има метафорично значение. „Окото” е еквивалент на „сърцето.” Сърцето насочено към Бога, така че да следва Неговите заповеди (Пс. 119:10) е еквивалент на окото фокусирано върху Божият закон (Пс. 119:18, 148; ср. 119:36-37). По подобен начин Исус се придвижва от „сърцето” (Мт. 6:21) към „окото” (ср. 22-23)… Следователно Исус казва или (1) че човекът, „който раздвоява своите интереси и се опитва да се фокусира едновременно върху Бога и притежанията…не вижда добре и ще живее без ясна ориентация и посока” (Филсън) – едно тълкуване, което чудесно хармонира с Матей 6:24 или (2)  че човекът, който е стиснат и егоистичен не може истински да вижда накъде отива. Той е морално и духовно сляп – едно тълкуване, което се свързва със ст. 19-21. И в двата случая преходът към метафора може да обясни трудният език в ст. 22. На физическо ниво „цялото тяло” е именно това, едно тяло, от което окото е частта, която дава „светлината” (ср. R. Gundry, Soma [Cambridge: University Press, 1976], pp. 24-25). На метафорично ниво целият човек пада в морална тъмнина. Следователно „светлината в теб,” която дава окото с развоената лоялност или отношението характеризиращо се с егоизъм. И в двата случая това наистина е тъмнина. (D. A. Carson, Word Biblical commentary ср. Craig Blomberg, The New merican Commentary).

Към това трябва да прибавим една игра на думи, която обикновено е непреводима на други езици. Гръцката дума „здраво” (haplous) означава още „нераздвоено” (виж BAGD, 86a), а „болнаво” може да означава и „зло.” Обяснението се намира в ст. 24 където Исус говори за двамата господари, между които човек раздвоява вниманието и верността си. По този начин стихът представлява кулминация и обобщение на гореказаното (както и на цялата секция).

Р. Т. Франс допълва: „Но думата ponēros, „зъл” не е естествена протвоположност на  haplous в този смисъл. Съществува обаче още един вероятен смисъл на haplous, който е естествена противоположност на ponēros. Значението на „щедър” е намекнато чрез използването на производнотата дума haplotēs „щедрост” – напр. в Римл. 12:8; 2 Кор. 8:2; 9:11, 13, и haplōs в Яков 1:5 „Бог, Който дава щедро” (ср. LXX 1 Лет. 29:17; Пр. 11:25). Ако щедростта трябва да се разбира като следствие от „простотата” или „нераздовеността” означавани от haplous тази дума формира естествена противоположност на фразата ophthalmos ponēros,”зло око” използвана за завистлива стиснатост в Матей 20:15 (виж още Mark 7:22 (cf. Sir 14:8–10; Tob 4:7 – R. T. France, NICNT).

Факта, че в еврейската традиция злото око е директно свързано с алчност и пожелание (ср. Втор 15:9; Пр. 23:6; 28:22; Сирах 14:8-10; 34:13; Товит 4:7, 16; m. ‘Abot 2:9, 11 –  Craig S. Keener – IVP New Testament Commentary) показва, че авторът по всяка вероятност е на прав път.

По този начин значението на текста става достатъчно ясно – примерът с окото, който дава Исус няма особена връзка с физическия сетивен орган, чрез който се предполага, че пожеланието влиза в човека, но има много общо със състоянието на собственото ни сърце.

Реклама

1 thought on “Как окото е светило на тялото

  1. Много хубав коментар.Бих добавил някой неща в тази посока.
    В Цариградската Библия е добре уточнено:
    Колосяни 2гл.
    11. в когото и обрезани бидохте с неръкотворено обрезване, и съблекохте греховното тело на плътта чрез обрезването Христово;
    И още: Римляни Глава 6
    „6. като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“
    Тялото на греха е наследство от Адам и подобно на було/покривало ,пашкул/ обгръща сърцата на човеците и им пречи да видят Божията слава в лицето Исус Христово. Това е всъщност Светлината ,която идеше на света и осветлява всеки човек.За да я видиш ,обаче е нужно духовно зрение ,отваряне очите на сърцето ,духовно просветление. А това става ,едва когато Бог по собствена воля ,свръхестествено обреже сърцето т.е. го смени с меко , способно да се променя и покорява.
    Това всъщност е раждане от духа , или новорождение.
    …17. дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,
    18. и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

    ….”Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.”
    Без в Словото да видиш Христовата Слава , нито можеш да се покаеш , нито да растеш духовно ,уподобявайки се Нему.
    Ето покаянието на Исая в 6 гл. когато с духовните си очи видя Господната Слава :
    … 5. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите….
    В светлината на Христовата слава , видя собствената си нечистота ,мръсотията в сърцето , защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
    Мисля няма съмнение , че беше вече жив!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.