Калвинизмът и арминианството – сравнени


от Роджър Олсън

  1. Какво е калвинизъм? А) Вяра, че Бог предопределя и прави сигурно всичко, което се случва без никакви изключения. Всичко, което се случва в творението е определено и направено сигурно от Бога. Б) Вярата, че единствен Бог решава, безусловно кои ще се спасят, че Христос е умрял единствено за тях („избраните”) и Бог ги спасява без всякакво сътрудничество от тяхна страна („неустоима благодат”). „А” се нарича „методично провидение.” „Б” се нарича „двойно предопределение.”

*Съществуват някои вариации на калвинизма, които се отличават от горното, но това е класическият, исторически, евангелски калвинизъм така както той е учен от Калвин, Джонатан Едуардс, Чарлз Ходж, Р. Спроул, Джон Пайпър и всички останали класически, исторически калвинисти.

  1. Какво е арминианство? А) Вярата, че Бог ограничава Себе Си давайки на хората свободна воля да вървят срещу Неговата съвършена воля, така че Бог не създава или определя греха и злото (или техните последствия като незаслуженото страдание). Б) Вярата, че макар грешниците да не са в състояние сами да спасят себе си без „предварителната благодат” (благодатта правеща ги спососбни) Бог е направил спасението достъпно за всички чрез Исус Христос и предлага свободно спасение на всички чрез благовестието. „А” се нарича „ограничено провидение.” „Б” се нарича „предопределение чрез предузнание.”

*Както при калвинизма съществуват някои вариации на арминианството, които в някаква степен се различават от горното, но това е класическото, историческо, евангелско арминианство така както е учено от Арминий, Уесли, Чарлз Фини, К. С. Луис, Далас Уилърд и всички класически, исторически, евангелски арминиани.

  1. Спорът (между клавинисти и арминиани) всъщност предшества Калвин и Арминий с векове. Ранният църковен отец Августин от Хипо бил калвинист преди Калвин и всички отци на източната църква били арминиани преди Арминий. (Макар че както клалвинизмът така и арминианството са протестантски и следователно подчертават спасението единствено по благодат и единствено чрез вяра по начин, по който древните църковни отци вероятно не са правели.)
  2. Спорът никога няма да бъде напълно разрешен преди есхатона (изпълнението на Божия план в края на историята) понеже и двете системи намират силна подкрепа в Писанието, традицията, разумът и опита (т. нар. „уеслиански четириъгълник”).
  3. Централният библейски пасаж подкрепящ калвинизма е Римляни 9 („Ще покажа милост към когото ще покажа…”). Централните библейски пасажи подкрепящи арминианството са 2 Петър 3:9 и 1 Тимотей 2:4 (Бог иска да се спасят всички).
  4. Ако Писанието говори и за двете неща и нито една „страна” не накърнява Писанието как може един християнин да реши какво да приеме?
  5. Основните въпроси не са свободната воля или предопределението: както калвинистите така и арминианите казват, че вярват и в двете неща. (Но ги тълкуват по различен начин.) Основният въпрос, който човек трябва да разгледа е Божият характер. Арминианте подчертават Божията любов. Калвинистите подчертават Божията сила.
  6. Според арминианството (така както то е обяснено и изложено от напр. Джон Уесли) двойното предопределение и методичното провидение превръщат Бога в морално чудовище, което не може да е добро в никой разумен смисъл на думата. Защо?
  7. Според калвинизма спасението е резултат изцяло, от началото до края на Бога без каквато и да е свободно сътрудничество от страна на спасявания грешник. Бог решава да спаси някои хора безусловно и да осъди други макар да може да ги спаси понеже благодатта е неустоима. Христос е умрял единствено за избраните – тези, които е определил да спаси. Както спасените така и осъдените нямат думата относно своята вечна съдба (небето или ада). Разбира се, и двете групи се чувстват все едно вземат решения, но от Божията перспектива всичко, включително и греха, е част от Божия план и цел – включително ада. Калвинистът Теодор Беза (наследника на Кавлин в Женева) казва: „Адът е необходим понеже себепрославянето на Бога (Божията цел в творението) изисква всички Негови атрибути да бъдат изявени. Един от Божиите атрибути е справедливост и гневът, включително ада, е необходим за цялостната изява на Божията справедливост. (Арминианите твърдят, че кръста на който е умрял Исус е достатъчна изява на Божията справедливост и гняв.)
  8. Арминианите вярват, че Бог искрено желае да се спасят всички хора и прави всичко възможно, за да осъществи това – без да отнема свободната им воля. Благовестието (Светия Дух чрез благовестието) освобождава волята на грешника от оковите на греха и прави възможно за него или нея да отговори с покаяние и вяра.
  9. Арминианите разграничават между две воли на Бога: „предшестваща” и „последваща.” Божията предшестваща воля е това, което Бог желае да се случи. Божията последваща воля е това, което Бог позволява да се случи. Грехът няма място в Божията предшестваща воля, нито пк ада. Те съществуват единствено поради човешкия свободен (не предопределен) бунт срещу Бога и отказа на Божията милост.
  10. Според калвинизма (така както е изложен и обяснен от Джонатан Едуардс) арминианското виждане за спасението прави човешкото свободно решение да приеме Божията благодат посредством покаяние и вяра решаващия фактор в неговото спасение и по този начин превръща спасението в нещо по-малко от свободен дар. То отчасти става „човешко дело.” Това противоречи (твърдят те) на много текстове от Писанието вкл., разбира се, Ефесяни 2:8-9.
  11. Калвинистите вярват, че Бог би искал да е вярно, че Бог спасява всеки, но поради свои добри причини знае, че това не е възможно – ако трябва основната Му цел в сътворението да бъде осъществена (т.е. Собствената Му себепрослава посредством изявата на всички атрибути вкл. справедливостта).
  12. Калвинистите разграничават две воли в Бога: „постановяваща” и „позволяваща.” (Те също така правят разлика между Божията „постановяваща воля” и Божията „предписваща воля”, но това не е пряко свързано с разглеждания въпрос.) Божията постановяваща воля е тази, която определя всичко. Тя решава и след това Бог прави сигурно, че всичко ще се случи без изключение за Негова слава. Все пак Бог не прави така, че някой човек да съгреши или да извърши зло. Бог прави това сигурно. Съществуват 2 или 3 различни каливнистки обяснения за това по какъв начин Бог прави греха и злото сигурнио без да бъде виновен чрез това.
  13. Армининаите твърдят, че калвинистите, с Божията определяща всичко воля, не могат да избегнат следствието, че Бог е автора на греха.
  14. Калвинистите твърдят, че арминианите с ударението на необходимостта от човешко свободно приемане на Божията благодат (свободно означава способно да постъпи по различен начин) правят спасението нещо различно от свободен дар и това в крайна сметка води до праведност основаваща се на дела.
  15. Арминианите отричат това (#16 по-горе) и обясняват, че единствено „предварителната благодат” – едно дело на Светия Дух чрез евангелското послание – дава на грешниците свобода да се покаят и повярват. Без предварителната благодат никой оставен сам на себе си не би се покаял и повярвла в Бога.
  16. Калвинисткото виждане за спасението се нарича „монергизъм,” което означава „една енергия” или „едно действие” произвеждащо спасението – Божията неустоима благодат. Армининаското виждане за спасението се нарича „синергизъм,” което означава „две енергии” или „две действия,” които работят заедно, за да доведат желания ефект (спасението). Въпреки това арминианите синергисти подчертават, че Божията благодат е ефективната причина за спасението докато човешката вяра е инструменталната причина.
  17. Според калвинизма злото, включително греха, е ефективно допуснат от Бога (това означава, че Неговото допускане го прави сигурен) с добра цел – Неговата Собствена слава в изкуплението на избраните от греха и злото и Неговата Собствена слава в наказанието на нечестивите (изявявайки Неговата справедливост и сила).
  18. Според армининианството злото, включително греха, са допуснати неефективно от Бога (което означава, че Неговото допускане не ги прави сигурни) с добра цел – желанието Му да има връзка с хората създадени по Неговия образ и подобие, която не е принудителна, а свободна. Бога дава (себеограничвайки Се) на хората способността да се противят на воялта Му. Бог е суверен над Собственият си суверинитет. Той може да остана суверен и да допусне греха и злото дори те да не са Неговата предшестваща воля.
  19. Калвинистите отговарят, че ако Бог предузнава, че някои от човешките Му творения ще Го отхвърлят и няма да Му се покоряват и все пак ги създава Той е също толкова отговорен за техния грях колкото и ако предопредели и направи това сигурно. Арминианите отговарят, че Божието предузнание не причинява греха и злото, а просто „кореспондира” с него. Бог предузнава понеже това ще се случи. Неговото предузнание не го прави сигурно.
  20. Спорът почти сигурно ще продължи завинаги – докато Бог го разреши в небето. И двете страни могат да се позоват на текстове от Писанието, които изглежда подкрепят това, в което те вярват. Спорът е започнал поне от времето когато Августин е написал своите трудове в началото на 5 век. Макар източноправославните християни никога да не са се занимавали с него (те вярват в свободната воля) спорът в различни форми се е повтарял периодично в католическата и протестантска история и богословие. Католическата църква осъжда двойното предопределение. Протестантите са дълбоко разделени относно него. От време на време протестантите се съгласяват да не са съгласни и да си сътрудничат въпреки различните си виждания относно суверенитета. По друго време някои протестанти осъждат „другата страна” (калвинизма или арминианството) в ерес и отказват общение с тях. В по-голямата си част обаче калвинситите и арминианите са създали свои собствени деноминации и църкви докато признават статуса на християни на другите. Това е в съгласие с например различните протестантски практики и вярвания за детското кръщение. Някои протестанти практикуват детско кръщение, други кръщават единствено вярващи (над определена възраст или в определена степен на развитие – достатъчно възрасти и зрели, за да изразят вяра в Христос). В по-голямата си част тези практики и вярвания за кръщението не съществуват в една единствена деноминация (Изключение правят някои деноминации, които дават право на родителите да решат.) Това обикновено не им пречи да си сътрудничат и да имат християнско общение помежду си между деноминационните граници. В повечето случаи това важи и за арминианството и калвинизма. От време на време обаче някой влиятелен протестантски християнски служител, евангелист, писател, говорител, богослов заявява, че „другата страна” (арминианите или калвинистите) „изцяло грешат” или дори ги обявява за еретици и напълно прекъсва общението си с тях.

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.