Бележки върху Откровение – 17


images

СЧУПЕНИТЕ ПЕЧАТИ

от Радостин Марчев

Откровение 6:1–17: „И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]! И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи. И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]! и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя. И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай. И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха. И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв? И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях. И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“

Глава 6 описва отварянето на печатите, с които е запечатан свитъкът от гл. 5 и по този начин се явява нейно естествено продължение. Печатите са първата от трите серии бедствия, описани в книгата Откровение. (Другите две са тръбите и чашите – всички седем на брой.) Всяка една от тях следва сходна последователност:

  1. Описание на първите четири.
  2. 5+6.
  3. Интерлюдия.
  4. Последната седма част от серията.

Някои коментатори правят връзка между печатите в Откровение 6 и т.нар. „малък апокалипсис“, описан в евангелията (Матей 24–25, Марк 13 и Лука 21)[1]. Действително, между текстовете могат да се открият сериозни паралели и не е изключено те да описват едни и същи събития, макар и с различна образност. Следната таблица представя част от аналогиите:

Матей 24 Марк 13 Лука 21 Значение Откровение 6 Печати
4–5 8 Антихрист (?)[2] 1–2 1
6–7 7–8 9–10 война 3–4 2
7 8 11 глад 5–6 3
9 91–3 11 смърт 7–8 4
9–13 12 16 мъченичество 9–11 5
29–30 земни и небесни знамения 12–17 6

Ако наистина съществува паралел между евангелията и Откровение, е важно да обърнем внимание, че тези белези не са краят, а се случват преди края (Мт. 24:6–8). Те са само „началото на страданията“ и служат като предупреждение за края, подобно на предупредителни знаци по пътя. Нещо повече, описаните неща – война, глад, смърт, мъченичество – не могат да се свържат с едно единствено събитие през историята[3]. Техният интензитет се променя през различните периоди и на различни места, така че е невъзможно по този начин да определим близостта на края[4]. Събитията обхващат цялото време между първото и второто идване на Христос и тяхното присъствие е едно напомняне, че Той ще дойде[5].

Първите 4 печата извикват известните т.нар. „конници на апокалипсиса“. Възможно е техният образ да идва от видението на Захарий  6:1–8; 1:8–15, което обаче е силно модифицирано и му е предадена нова роля[6]. Всеки един от тях е въведен с призива „Дойди!“. Добавката „и виж“, която стои в нашите Библии, макар да се среща в някои древни текстове, по всяка вероятност е поставена погрешно и думите са отправени не към Йоан, а към конника[7]. Тя е изговорена от едно от живите същества „като с глас от гръм“ (6:1), което може би е ехо от 4:5 (ср. още 14:2 и 19:6), където гръмовете излизат от трона и могат да се разбират като изявление на Божиите декрети, свързани със започващата скръб. При всички случаи обаче главата отправя ясно послание, че светът, в който живеем, макар да изглежда хаотичен и случаен, съвсем не е такъв – той е държан от Божията ръка и управляван от Неговият промисъл, макар че дори вярващите не са в състояние да схванат начина, по който Той прави това. Ездачите могат да се появят едва след отваряне на печатите от Христос и призива, изговорен от живите същества, стоящи до трона (ср. Зах. 6:7–8, който е неговият старозаветен паралел).

Коментаторите са склонни да се разделят в тълкуването им, като едната част отнася техния символичен смисъл по-общо към случващото се в света, а другата ги свързва по-конкретно с гоненията над християните. По-надолу тези две виждания ще бъдат разгледани паралелно. Не е изключено посланието на Йоан да действа и на двете нива[8].

Първият ездач язди на бял кон и носи победа. Около неговата идентичност се води спор между коментаторите, като вижданията са диаметрално противоположни. Някои (започвайки още с Ириней през 2 век[9]) приемат, че това е Христос[10], Който идва като победител. Това се базира на подобните описания в Пс. 45:3–5; Откр. 19:11–16; 14:14; както и на победата, с която той се свързва в цялата книга Откровение (νικάω, 3:21; 5:5; 17:14). Неговото първо идване наистина вдига мира от земята (виж Мт. 10:34–36, ср. Пс. 45:3–5). Появата Му в началото, а не в края, не е чак толкова странна, колкото може да изглежда, тъй като в Марк 13:10 проповядването на благовестивето също е поставено преди описанията на бедствията. Освен това, няма сериозни основания да смятаме, че описанието в Откровение 6 (или в споменатите паралелни евангелски текстове) е хронологично. Всъщност обратното е много по-вероятно, тъй като войните, гоненията, гладът и болестите едва ли ще следват стриктно едно след друго[11]. Много по-вероятно е те да се застъпват и припокриват. Разноцветните конници напомнят тържественото шествие в Рим при възцаряването на монарх и някои коментатори смятат, че тук авторът използва алюзия към подобно събитие[12]. Ако това наистина е така, не е неестествено първо да бъде представен царят Христос, Който идва в слава, придружаван от Своя антураж[13]. Белият цвят в книгата Откровение се използва с положителна конотация. Последно, за разлика от останалите конници, няма зло, което да е свързано с първия, което го отличава от тях.

Други коментатори са на противоположното мнение, като идентифицират образа с Антихрист[14]. В старозаветните текстове, които представляват основата на тази част от Откровение всички конници са зли, което дава основание да смятаме, че тук случаят също е такъв. Думата побеждава се използва не само за Христос, но и за звяра (11:7; 13:7), а гл. 12–13 допълнително го описват като имитиращ Христос. По подобен начин предупрежденията за лъжепророци стоят в началото на (паралелните) евангелски текстове (Марк 13:5–6; Мт. 24:4–5; Лука 21:8). Към същото заключение сочи и повтарящата се структура на книгата Откровение. Печатите, тръбите и чашите се въвеждат на серии от 4 + 2 + интерлюдия + 1. Това е стабилен модел, като при тръбите и чашите първата серия от 4 очевидно описва бедствия. Следователно, вероятно е така да е и при печатите.

Съществуват и още някои предположения. Някои свързват първите ездачи с партяните – източните съседи на Рим, които по това време били единствените яздещи стрелци[15] (виж Откр. 6:2 – лък) и които през 55 и 62 г. нанасят големи военни поражения на империята. Опасността от източно нашествие е била добре позната и непрестанно стояща в съзнанието на жителите на Римската империя, така че е напълно възможно Йоан целенасочено да използва алюзия с партяните. Въпреки това е малко вероятно той да има предвид буквално източно военно нашествие – не на последно място понеже това би сляло образите на първия и втория конник. По-вероятно е алюзията да е използвана единствено с цел увеличаване на емоционалното въздействие на образа.

Възможно е идеята на Йоан да е по-обща и първият ездач да символизира стремежа към завоевания, който е причина за войните. Това логически води към другите печати (война, глад, смърт)[16].

Четвърта възможност е да става дума за „лъжемесиите“ – лъжепророци и лежехристи – идея, която добре отговаря на думите на Исус в Мт. 24, Мк. 12, и Лк. 21. В този контекст, но по-конкретно първият ездач може да се свърже с образа на древния гръцки и римски бог Аполон, който давал пророчествата и често бил изобразяван именно с лък и корона[17]. Това отговаря добре на цялостния контекст на книгата Откровение. Култът към Аполон е бил разпространен в Мала Азия. В Смирна той е бил смятан за закрилник на местната търговска гилдия. В Откр. 9:11 Аполон се появява като водач на „скакалците“. В този случай битката и победата, която този ездач носи не трябва да се свързват единствено с физически проявления, а имат и важна духовна страна, изразяваща се в измама и заблуда.

Останалите трима ездачи са по-лесни за идентифициране. Вторият (описан в 6:3–4) вдига мира от земята[18] и в резултат на това хората се избиват един друг. Това изглежда като естествено описание на война – болезнен, но невъзможен за пропускане знак, който напомня на хората за приближаващото Христово идване през цялата история.

Някои коментатори виждат значението на втория конник по по-специфичен начин. Според тях той символизира не войните изобщо, а по-конкретно гоненията на християните през историята. Ако приемем, че първият ездач е Христос, а вторият показва съпротивата срещу евангелието, което Той носи, това е логическа последователност. Освен това, някои вземат повод от гръцката дума за „сабя“ (6:5) – гр. macharia[19], която на други места се използва в контекст на преследване (виж Мт. 10:34; Римл. 8:35; Евр. 11:34, 37; Откр. 13:10; ср. 13:14). Същото може да се каже и за думата „избият“, която може да се преведе и като „изколят“ и навсякъде в Откровение се свързва с гонението на християните (виж напр. 5:6,9,12; 6:9; 13:8; 18:24). Други обаче оспорват, че не това е начинът, по който тя се използват в Писанието[20].

Според други, първият и вторият печати са тясно свързани, но в по-различен смисъл, като единият говори за нашествия и войни отвън, а другият – за вътрешни кръвопролития. Непосредственият исторически контекст оправдава подобно виждане. Жертвите в Палестина по това време са огромни – особено при двете юдейски въстания. Престъпността в Рим е била изключително висока, а размириците – често явление, а Римската империя само за една година (68–69 сл.Хр.) е била управлявана от 4 различни императора. Разбира се, този непосредствен контекст не означава, че действието на втория конник трябва да се ограничи с този исторически период. Подобно на останалите, той галопира през целия период между първото и второто идване на Христос.

Третият печат (6:5–6) довежда ездач, който символизира глад и тежко икономическо положение. Това е показано от везните в ръката му (ср. Езек. 4:16 и Лев. 26:26) и от споменатите цени на хранителните продукти. Динарът е била приблизително дневната заплата на един работник, а хиниксът е дажбата, необходима да се нахрани един човек. Това на практика означава, че за цял ден работа човек може да нахрани добре само себе си („един хиникс пшеница за динар“) или да купи лоша храна за едно тричленно семейство („три хиникса ечемик за динар“)[21]. Според Цицерон това изглежда са цени 10–12 пъти по-високи от нормалните[22].

Възможно е текстът да загатва и за социалната несправедливост в обществото, защото само бедните са засегнати, докато цената на „луксозните“ стоки остава непроменена („дървеното масло и виното не повреждай“)[23].

Трета възможност е текстът да не говори за глад, а за икономическо преследване на вярващите. Това би било естествено следствие от изключването на християните от търговските гилдии, поради техния отказ да участват в религиозните обреди и морално неприемливи за тях практики[24], което практически води до невъзможност те да упражняват своята професия. Може би по-нататък книгата Откровение 13 описва именно този резултат когато казва, че тези, които не приемат белега на звяра не могат повече да купуват и продават[25].

Четвъртият конник, описан в 6:7–8 напомня образа от книгата на пророк Езекиил 14:21. Той е наречен „смърт“ и вероятно е своеобразно обобщение на предишните трима ездачи и на начините, по които те убиват и повреждат (ср. Лев. 26:18–28). Цветът му е „блед“ (chloros) т.е. жълто-зелен – като цвета на мъртвец. Думата „да избият“ тук е различна по смисъл от „да изколят“, използвана за втория ездач в ст. 4. Същото важи и за меча, който бледият ездач носи – той не е macharia, a rhomphaia, което означава боен меч. Маунс обаче поставя под съмнение основанието да правим разграничения, основани единствено на подобна лингвистика понеже в Септуагинта двете думи често са използвани като синоними[26]. „Ад“, „смърт“ и „дивите зверове“ в Осия 13:8,14 са наказания върху неверния Израел и вероятно служат като основа на образността в този текст. „Четвъртата част от земята“ (1/4) няма нужда да се приема буквално, нито пък нещо показва, че става дума за едно единствено бедствие[27]. По-скоро Йоан иска да ни каже, че в много случаи смъртта на хората настъпва нелепо и рано[28], както и че обхватът на бедствията е ограничен[29].

Ако приемем видението за универсално, можем да заключим, че ездачите представляват злото и неговата сила, която е била допусната да действа от Бога. От друга страна, ако свържем печатите с преследването на християните, тогава последният конник показва, че освен гонението, те трябва да понесат и всички останали естествени бедствия, на които са подложени всички хора. И в двата случая те действат в света на всеки негов етап между първото и второто идване на Христос.

Вероятно Йоан съвсем съзнателно използва тези символи във връзка със събития, познати на неговите читатели/слушатели. Някои от тях може да са следните.

  • 60 г. – земетресения
  • 62 г. – римската армия е разбита от партяните на източните граници
  • 64 г. – преследване на християните от Нерон, обвинени за пожара в Рим
  • 68 г. – самоубийството на Нерон води след себе си политически хаос
  • 70 г. – 4 годишната война в Юдея завършва с разрушаването на Ерусалим и на храма
  • 79 г. – избухва вулканът Везувий, който залива Неапол и създава облак от дим, който през деня скрива слънцето, а през нощта луната изглежда кървава. Хората смятат, че е настъпил краят на света.
  • 92 г. – продължителен глад поради липса на зърно
  • 81–92 г. – управлението на Диоклециан, който изисква поклонение като на бог и преследва християните

Разбира се, тези събития, дори взети заедно, не изчерпват смисъла на символите, които, както казахме, действат през целия период между първото и второто идване на Христос. Но те помагат последните да бъдат свързани със заобикалящата първите читатели реалност и по този начин многократно увеличават емоционалната сила и въздействие на посланието.

Следващата част от главата, 6:9–11, въвежда нов елемент – мъчениците, убити заради своята вяра. Текстът описва това като „заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“ – израз, почти идентичен на този в 20:4[30]. Някои коментатори смятат, че тя е свързана с четиримата конници и показва, че тяхната активност описва гонението срещу вярващите. От друга страна, тя може да бъде едно продължение, което въвежда този нов елемент от времето между двете пришествия. Той е ясно отразен и в евангелските паралели (Мт. 24:9–10; Марк 13:9–13; Лука 21:12–18).

Най-общо секцията показва три важни истини:

  1. Мъчениците за Христос не са забравени.
  2. Смъртта убива единствено тялото, но не и душата (ср. Мт. 10:28, Лука 12:5).
  3. Това е причината (или поне една от причините), поради която Божият гняв ще падне върху света.

Душите на убитите заради Христос са представени като намиращи се под олтара – т.е. тяхната смърт се явява един вид жертва. До този момент Йоан не е споменавал олтар, но се предполага, че той се намира в Божията тронна зала, която, както видяхме, е описана като светилище[31]. Душите на убитите се намират под олтара. Ако последният е символ на Божия трон, както смятат някои коментатори, то идеята е, че душите на мъчениците се намират под непосредствената Божия закрила. Вероятността на това тълкуване се увеличава от неговия аналог в еврейската традиция[32].

Това е също така едно от малкото места в Новия Завет, където се казва нещо за състояние на мъртвите – макар че вземайки предвид образния характер на Откровение, вероятно не би трябвало да формираме заключения, стъпвайки основно на този текст. Техният вик, записан в ст. 10 (ср. с Пс. 79:10, 119:84, Зах. 1:12) не е призив за лична разплата, а за въздаване на обща, публична справедливост[33]. Бялата дреха, която всеки от тях получава, е символ на чистотата и святостта, която те са опазили с цената на живота си (виж Откр. 6:11; 7:9, 13, 14; ср. 22:14). Техният подвиг и дело са били видени и оценени. Сега те се намират под Божията закрила и единственото, което ги очаква е прослава и награда. Те обаче трябва да почакат „докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.“ Изразът още веднъж показва, че Бог държи всичко в ръката Си. Нито един вярващ в Него не може да бъде повреден по никакъв начин без Неговото позволение.

Накрая, от целия текст става ясно не само, че дори гонението и убийствата на християните са под контрола на Бога (макар често да не можем да разберем защо Той ги допуска), но и че самата смърт на мъчениците е начинът, по който Бог ще доведе Своя план до победа (макар отново да не сме в състояние да разберем как Той ще осъществи това). Това може би има връзка с Битие 15:16 – нещата ще се случат, но на своето време.

Последната част от главата – 6:12–17 – се явява отговор на въпроса на мъчениците. „До кога?“ от ст. 10, описва събитие с магнитута на вселенска катастрофа. То е съпроводено със страшно земетресение (ключов елемент в апокалиптичната литература), промяна на слънцето и луната, падащи звезди и преместващи се планини и острови. Текстът е изключително богат на старозаветни алюзии:

  • 6:13 = Ис. 34:4; Авак. 3:6; Мих. 1:4
  • 6:14 = Ис. 13:9–13; 24:1–6; 34:1–4; Ез. 32:5–8; Йоил 2:10–11,30–31; 3:15–16; Авак. 3:6–11.
  • 6:15 = Ис. 2:10,19,21; 13:6–8; 24:21; 34:12; Соф. 1:14; Пс. 2:2
  • 6:16 (ср. 20:11) = Ос. 10:8 (ср. с Лк. 22:30 – Исус го свързва с разрушаването на Ерусалим); Ис. 2:19–21. Може би първоначалният източник на образа на хората, криещи се от Бога идва от Битие 3:9.
  • 6:17= Пс. 110:5; Ис. 13:9; Соф. 1:14ff; Йоил 2:11; Наум 1:16.

Има два големи източника, от които този пасаж черпи своята образност. Първият са честите и силни земетресения, характерни за тази част на Мала Азия. Някои от градовете, до които Йоан пише, като Сардис, Филаделфия и Лаодикия, неотдавна са претърпели подобен катаклизъм и са пострадали толкова силно, че са се нуждаели от имперски помощи, за да бъдат възстановени. Не може да има съмнение, че езикът, който авторът използва е бил изключително въздействащ за първите читатели на книгата.

Вторият източник е пророческата и апокалиптичната литература, която широко използва подобен език на вселенски катаклизъм, за да предаде важна промяна в спасителната история[34]. Събитието, което е описано в този текст е наречено „великия ден на гнева на агнето“ (6:16–17). От начина, по който е описано то (ср. Евр. 12:26–27), можем да заключим, че тук Йоан описва не буквалното разрушаване на вселената, а завръщането на Христос, което ще сложи край на съществуващия ред, ще накаже греха и ще установи Своето царство „както на небето, така и на земята.“[35]. По подобен начин небесата се разклащат и при седмата тръба (11:13,19) и седмата чаша (16:18–21), като във всеки от тези случаи това е свързано с Божия справедлив съд и е отговор на молитва на мъчениците.

Това не е странно, понеже, както казахме по-рано, действието в книгата Откровение не се развива линейно, а циклично, изградено на принципа на повторението и рекапитулацията (виж Структура на Откровение). „Гневът на агнето“, с което е описано второто идване на Христос, представлява съзнателно противоречие на езика, което е характерно и за Неговото описанието в гл. 5 (едновременно лъв и агне). Въпросът, с който завършва главата (6:16) е „Кой може да устои?“ (ср. Мал. 3:2). И преди да говори за последния седми печат, Йоан отговаря на този въпрос в следващата седма глава.

Вероятно внимателният читател е забелязал как в тази част амилениалният подход, който описах в началото, започна да придобива конкретни тълкувателни въплъщения. Той личи в обяснението на символите не като свързани с едно единствено събитие, а като тенденции, случващи се отново и отново през цялото време между първото и второто идване на Христос. Би трябвало да е очевидно също как подобен подход прави книгата Откровение изключително актуална и практична за съвременния читател – макар и не по обичайния начин, който се стреми да отгатне колко време остава до Грабването или до Второто пришествие. Вместо това всяка война, глад, страдание, смърт или гонение на християните могат да бъдат виждани като знак, сочещ напред към определения край – завръщащия се Христос. Това е едновременно напомняне, че Бог не е изоставил този свят и предупреждение, че идва „гневът на агнето“,  пред който всички – без значение на класа, раса и социално положение – ще трябва да се изправим, но на който само някои ще бъдат в състояние да устоят. И, разбира се, това поставя въпроса: Ние от коя група сме? Новините, които четем или слушаме, разговорите, които водим, събитията, случващи се около нас могат да бъдат едно ежедневно Божие напомняне и наставление да приведем живота си в ред[36]. Така, без по никакъв начин да спекулираме с „времена и години“, ние можем с голяма духовна полза да четем и разбираме „белезите на времето“. Подобен прочит на Откровение може да направи книгата жива по един нов, различен, но изключително актуален и полезен начин.


[1] Виж R. Charles, Lohmeyer, Glasson, Beasley-Murray, Court, Kerkeslager, Giesen, като повечето стъпват на Vos. Виж обаче удачната бележка на Осбърн, че това са общи теми, които се срещат и в старозаветни книги като Данаил и Захарий. Grant Osborn, Revelation. Baker exegetical commentary, Grand Rapids, 2002.

[2] Както ще видим по-долу, идентичността на първия конник в Откровение 6 е спорна.

[3] Дори да приемем, че Антихрист ще бъде конкретна личност, действаща в края на историята (което съвсем не се приема от всички), апостол Йоан несъмнено свързва понятието с колективни характеристики. Виж 1 Йоан 2:18–22.

[4] Многократно съм чувал твърдения, че интензитетът на тези бедствия се увеличава постоянно, което е доказателство, че ние сме съвсем близо до края. Моето мнение е, че подобни пресмятания не почиват на сериозни данни.

[5] Виж Beale, G.K. Revelation, NIGTC. Grand Rapids, Eerdmens, 1999.

[6] Виж N.T. Wright. Revelation for Everyone (The New Testament for Everyone). Westminster John Knox Press, 2009, 61. В тези текстове се говори за колесници, наказващи народите, угнетяващи Божия народ Израел.

[7] Robert Mounce. The Book of Revelation, NICNT, Revised Edition. Eerdmens, 2002. Бийл предполага, че добавката „и виж“ е поставена с цел да се премахне напрежението от факта, че ужасяващите ездачи са призовани от Бога. Но Осбърн (Osborn, цит. съч.) е прав, че можем да разбираме текста не като предизвикващ, а като позволяващ. Уилкок на свой ред смята, че викът може да е отправен не към конника, а към Христос както е в 22:17. Виж Майкъл Уилкок. Вестта на Йоановото Откровение. София, Нов човек, 2000. Виж още Alford, Greek Testament IV, 612–13; Swete, Apocalypse, 85; Prigent, L’Apocalypse, 107.

[8] Виж Beale, цит. съч.

[9] Виж още Alford, Hendriksen, Hodges, Bachmann.

[10] Вариации на това тълкуване са побеждаващото благовестие или църквата.

[11] Виж Beale, цит. съч.

[12] Виж Stauffer, Christ and the Caesars, 184. Шествията в Рим са се извършвали не с конници, а с колесници, но не е невъзможно Йаон да модифицира образите. Още повече, че в Зах. 6, който може би е източник на Октровение 6, също се говори за колесници.

[13] Уилкок посреща възражението, че Христос е описан с толкова зловещи придружители като казва, че страшните бедствия през историята са съпровождани и от повсеместно разпространение на благовестието (ср. Марк 13:10). По този начин двете неща вървят ръка за ръка. Виж Уилкок, цит. съч.

[14] Rissi, Johnson, Thomas, Wong, Beale, MacLeod.

[15] На коне, а не на колесници.

[16] Виж Wright, Swete, Morris, Roloff, Beasley-Murray, Metzger, Talbert, Giesen, Mounce, Aune. Бийл изказва подобно предположение – първият ездач функционира като един вид предварително твърдение, което е развито в повече детайли чрез образите на следващите конници.

[17] Виж Kerkeslager, “Apollo.”

[18] Подобна фраза е използвана в 2 Солунци 2:6–7, но без допълнителна подкрепа подобна връзка изглежда прекалено насилена.

[19] Същата дума е използвана в Марк 10:34

[20] Виж Maunce, 154, Beale, цит. съч. и Osborn, цит. съч.

[21] Ечемикът може да се яде, но е много по-лоша храна от пшеницата. В древността ечемик е бил даван на провинилите се и наказани римски войници.

[22] In Verrem 3.81.

[23] През 92 г. Домициан издал заповед да се изкоренят 1/2 от лозята в провинциите, за да се засадят с жито поради глада в империята. Декретът срещнал толкова силна съпротива, че се наложило да бъде отменен. Тази случка от времето около написване на книгата Откровение може да е била в ума на автора и читателите на този текст.

[24] като ползване услугите на храмовите проститутки – обичайна практика след търговска среща в храма на бога-покровител на гилдията.

[25] Откровение 13 глава ще бъде разгледана подробно по-нататък.

[26] Maunce, 156

[27] Думите може да са казани по отношение на четвъртия конник или по отношение на всичките четирима.

[28] Виж Уилкок, цит. съч.

[29] Beale, цит. съч. Забележи как в книгата Откровение размерът на бедствията се увеличава. При печатите той е 1/4, при тръбите 1/3, а чашите засягат цялата земя. Прогресията е очевидна.

[30] Виж анализа на Бийл, който смята, че категорията е по-широка от само физически убити.

[31] Ако аналогията със земното светилище е удачна, трябва да се запитаме за кой олтар става дума – за жертвения меден олтар в двора или за златния олтар в Светая светих, върху който са поръсвали кръвта в денят на умилостивението. Коментатори като Маунс и Бейл достигат до противоположни заключения.

[32] „Душите на праведните са пазени под трона на славата“ (Shab. 152b).

[33] Виж Osborn, цит. съч. за развитие на темата.

[34] Виж например Исая 13, където падането на Вавилон и последствията за поробените от него евреи е представено точно по този начин.

[35] За аргументи в подкрепа на това твърдение виж Beale, цит.съч. Не всички са съгласни с това виждане – води се спор не само дали пасажът трябва да се разбира буквално или образно, а и дали става дума за последния, цялостен или за предварителен и частичен съд.

[36] Виж коментарът на Бийл върху старозаветните текстове, служещи за основа на Откровение 6 (Зах. 6:1–8, 1:8–125; Езек. 14:12–23; Левит 26:18–28). Неговото заключение е, че поне част от тях служат като предупреждение и призив за покаяние.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.