Бог е цар – винаги


45899592_335077940622772_6343984884549156864_n

от Радостин Марчев

Докато гледам снимки от протеста на християните в София (и се чудя защо единствено там в Бургас и в Добрич има такъв – поне доколкото съм чул) не мога да спра да мисля за нещо. To е чудесно изразено в Псалм 47:

Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество. Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя…..Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас. Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте. Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране. Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол…Земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

„Бог е цар“ е рефрен, който преминава от началото до края на Библията. Всъщност той е едно от нейните основни послания.

В контекста на опита политиците да приемат закон за вероизповеданията, който позволява на държавата да се меси в делата на църквата и до голяма степен да я контролира посланието би трябвало да е ясно: Каквото и да стане Бог е цар и Той има последната дума. Следствията от тази кратка декларация обаче са многостранни.

Първо, църквата в България трябва ясно да разбере, че спасението – в този и във всеки друг случай – може да дойде единствено от Бога. Нашите връзки с чужбина и декларациите, които са дошли или ще дойдат в наша подкрепа са добре дошли и нещо, за което трябва да сме благодарни, но в крайна сметка не те ще не помогнат. Диалогът с политици и властимаищи, влиянието и нашата способност да лобираме и да показваме мускули в общественото пространство няма да ни донесе спасение. Умението и дипломацията на отделни водачи няма да ни помогнат. Делата, които може би ще бъдат заведени към различни инстанции няма да ни избавят. Европейският съюз няма да ни спаси. Царят Исус обаче може да го направи.

Второ, независимо как ще завърши сагата с новия закон нашата вярност трябва да бъде на първо място към нашия Цар. Ако се наложи да живеем в среда, в която действат нови и различни правила някои водачи ще се окажат изкушени да направят различни компромиси, за да оцелеят или да получат определени облаги – за себе си и за общностите, които водят. Те може да са по-малки и по-големи, да бъдат от различен вид и дори да се нарекат с различни имена, но в крайна сметка ще си останат компромиси. Царят Христос няма да ги приеме. Неговият въпрос винаги ще бъде не дали сме били пресметливи и прагматични, а дали сме били верни – с други думи, дали сме служили на Него.

Трето, църквата не трябва да си позволява да се обвързва прекалено близко с държавата, местната власт или някоя политическа партия. Нейната вярност към Исус не може да се сведе до лява или дясна политика или патриотична реторика. За съжаление това не винаги се случва. Духовни водачи у нас открито са подкрепяли тази или онази политическа сила, конкретни политици или изборни кандидати и по този начин са си позволявали да влияят на избора на хората в своите общности. А документираното гласуване срещу заплащане в някои християнски общности показва, че реалността може да се окаже още по-грозна. Това са родни реалности, които може и да не ни харесват, но за които нямаме право да си затваряме очите защото те са част от изкушенията, които в бъдеще може да се окажат още по-силни. Предвижданията ми са, че без значение дали законът за вероизповеданията ще бъде приет или не тези опасности ще растат докато определени политически сили или обществени личности все по-добре се учат да мимикират християнска поза и реторика и се опитват да манипулират пряко или косвено вярващите за свои цели.

Християните са призовани да показват уважение към властите и да бъдат готови да подкрепят всичко добро, което те правят без значение от коя страна идва то. Те трябва да са готови да се противопоставят на всяко зло – отново без значение от коя страна идва. И двете неща трябва да се определят от тяхната вярност към царят Исус. По този начин без да се обвързва с нито една политическа сила или управление църквата трябва да бъде живата съвест на всяка една от тях. Когато от предпазливост, страх или безразличие тя изгуби своята способност (или по-скоро задължение) да говори ясно истината, дори когато последната е неприятна за властимащите и сведе своята реторика до това колко добре се спогажда с управляващите в момента и колко им е благодарна за това, което правят, тя до голяма степен престава да бъде сол и светлина в общественото пространство където е поставена.

Четвърто, настоящият проблем вероятно трябва да научи християните, че те трябва да са съпричастни с по-широк кръг проблеми от този, с който обикновено са ангажирани. Абортите, хомосексуалните отношения, а в последно време и индивидуалното определяне на пола без съмнение са важни въпроси. Но те не са единствените. Проблемите на хората с увреждания са съвсем истински, а домашното насилие не може да бъде обвързвано единствено с подкрепата или опозицията на Истанбулската конвенция понеже е реалност съществуваща и отделно от нея. Това са само два от множеството други примери, които могат да се дадат и за които църквата в България сякаш е почти сляпа – или поне доста безгласна. Това е феноменът на тънката червена линия, за който пиша вече няколко пъти (виж ТУК, ТУК и ТУК).

Пето, ние много сериозно трябва да си зададем въпроса дали пълноценно сме използвали благовремието, което сме имали. Последните няколко десетилетия християните имаха свободата да изповядват своята вяра практически необезпокоявани. Бог беше поставил пред нас „отворена врата“ и ние трябва да си дадем сметка дали сме влезли през нея. С това аз не намеквам, че настоящият проблем трябва да бъде виждан като наказание – аз не знам дали това е така още повече, че християните са предупредени, че ще срещат трудности и пречки в своята вяра. Но въпреки това е добре да изпитаме себе дали сме разказали на хората  с думите си за царят Исус и дали сме им показали с делата си какъв е Той.

Ако Бог е цар и има последната дума ние наистина се намираме в опасност, но това може би не е опасността, за която си мислим. Ние не сме заплашени от новият закон за вероизповеданията – царят Исус е несравнимо над него. Той няма да може да направи повече отколкото Бог допусне и няма да остане и миг повече от момента, в който Бог пожелае да го премахне. Опасността идва от това дали ще останем верни на царят Исус.

Реклами

3 thoughts on “Бог е цар – винаги

  1. Цар на царете и Господ на господарите! И още как!Няма какво да се добави!Браво!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.