За държавното финансиране на вероизповеданията


Резултат с изображение за money

от Радостин Марчев

През последните дни започна обсъждането на новия проектозакон за вероизповеданията[1]. За него може да се каже много, а голяма част е вече казано в обстойните възражения внесени от практически всички основни български вероизповедания[2]. И двата закона бяха приети за разглеждане на първо четене от Парламента. Сформирана е работна група, в която участват представители на различните вероизповедания и изглежда предстои сериозен дебат. Какъв ще е резултатът предстои да видим. Въпреки това ми се иска да кажа няколко думи по една от основните идеи залегнали в проекто-закона – финансирането на заплатите на свещенослужителите от държавата съчетан със забрана за финансиране чрез външни дарения. Интересно, тази идея намира положителен отклик дори в някои десни хора (виж напр. фейсбук профила на Борис Станимиров). Предвиждайки държавна субсидия в размер на средната за страната заплата на педагогически специалист за свещенослужителите законът твърди, че по този начин ще се елиминира чуждото влияние върху вероизповеданията и че последното е важно за националната сигурност.

Подобна трактовка ми се вижда повече от странна и то по няколко причини.

  1. Въпреки силните твърдения за обратното това на практика превръща църковните служители в държавни служители на държавна заплата. А идеята, че работодателят не може да влияе върху своите работници e наивна. Подобен ход практически поставя юздите на вероизповеданията в ръцете на държавата – или по-скоро в ръцете на управляващото правителство, което има реална възможност по свой избор и в свой интерес да увеличава или намалява заплатите на свещенослужителите. В българската реалност това e меко казано безотговорно.
  2. Държавата не приравнява заплатите на свещенослужителоите на заплатите на учителите. Текста в проектозакона казва, че заплатите изплащани от държавна субсидия не може да надвишава средната заплата на педагогически специалист. Това на практика означава: (1) Че заплатите (идващи от държавна субсидия) може да са и по-малки (без да е уточнена долна граница), но не и по-големи. (2) Че може да не бъдат разпределяни в еднакъв размер на различните свещенослужители. С други думи няма каквито и да е гаранции, че парите ще отиват според нуждите и ще бъдат разпределяни равнопоставено, а държавата си запазва правото да контролира процеса. В този случай възможностите за манипулация и влияние нарастват още повече.
  3. Идеята, че един разписан документ ще прекрати чуждото финансиране на вероизповеданията ми се струва несериозна. Най-вероятния резултат е че просто последното просто ще се извършва по „трудния” начин – с намиране на правни вратички или ако е необходимо нелегално. Но финансирането ще продължи.
  4. Претекстът „национална сигурност” ми изглежда в случая съвсем неудачна шапка. Без съмнение религията може да бъде използвана в ущърб на националната сигурност на дадена страна. Когато такива случаи бъдат установени е съвсем разумно и логично държавата да вземе мерки и да наложи определени рестрикции. Но да се каже, че всяко финансиране на всяка религиозна общност представлява опасност за националната сигурност е съвсем различно. Да се забранява напр. на американски методисти да подкрепят финансово български методисти може да бъде оправдано ако подобна дейност е доказано вредна за националната сигурност. Но че подобно нещо би могло да се докаже трябва да призная ми изглежда абсурдно. С други думи националната сигурност не би следвало да се използва като благовидна бухалка, с която да налагаме всички наред. Още повече, че има други сега действащи закони, които и в момента практически уреждат тези въпроси и дават възможност на държавните органи да си вършат работата. Може би един пример ще покаже колко абсурдно може да е това. Бизнесът безспорно също може да се използва за политически цели и да бъде използван като оръжие срещу националната сигурност. Въпреки това никой не предлага да се забрани на чужди граждани и организации да инвестират в България или да започват бизнес в страната. Органите могат да се намесят ако открият заплаха. Но обща забрана за инвестиции не идва на ума на никого.
  5. Накрая, субсидията се предлага за свещенослужители на вероизповедания, които са над 1% от населението на България. Това автоматично включва православни и мюсюлмани, но също така изключва католиците. По-сложен е въпросът с протестантските вероизповедания. Ако не бъдат обединени под една „шапка“ нито едно от тях няма да получи субсидия. Всъщност не е сигурно дали ще съберат 1% и ако бъдат обединени – поне според последните преброявания бариерата не е прескочена. Освен това би било интересно да чуя обосновката на подобно обединение – различните протестантски църкви може и да спадат към един клон на християнството, но на практика представляват съвсем отделни църковни общности, които не е чак толкова лесно да бъдат сложени под един знаменател. Накрая остава въпросът, кои биха общности биха влезли в подобно „окрупняване“? Какво ще направим с т.нар. свободни църкви? Ще включим ли общности като Адвентистката църква? Мормони? Свидетели на Йехова? Кой ще вземе решенията за това и според какви критерии?
  6. Във всички случи когато дадено вероизповедание не прескочи бариерата от 1% то едновременно няма да получава финансиране от държавата и няма да има право да получава външно финансиране за издръжка на свещенослужители. Дискриминацията в този случай е очевидна.

Разбира се има още много, което може да бъде казано, но най-просто – заплащането на свещенослужителите от страна на държавата в българската реалност ми изглежда пълен абсурд. Може би има места където някакъв подобен модел може да работи повече или по-малко успешно. Не мисля, че тук е едно от тях.

[1] Всъщност проектозаконите са два – един на интересната коалиция от ГЕРБ, БСП и ДПС и втори на патриотите. Текстовете могат да се прочетат на следните адреси: http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-34.pdf  и  http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-35.pdf.

[2] Становището на ОЕЦ може да бъде прочетено ТУК. Становището на БПЦ беше отразено в медиите и може да се прочете на сайта на патриаршията.

[

1 thought on “За държавното финансиране на вероизповеданията

  1. Абсурдното в Абсурдистан си е нормално!Сети се как ще изглежда приказката – който плаща, той поръчва музиката!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.