История на църквата 6-43


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 43

Новат, начинът му на живот и ереста му

  1. След това Новат, един презвитер в Римската църква, се изпълнил с арогантност срещу тези хора, сякаш за тях нямало повече надежда за спасение, дори ако те сторят всичко спадащо към истинското и чисто обръщение и станал водач на ерестта на тези, които, в гордостта на своето въображение, се нарекли катари.
  2. В Рим се събрал твърде голям синод от епископи на брой 60 и много повече презвитери и дякони докато пастирите от съседните провинции частно разисквали в своите места какво следва да се направи. Всички се съгласили с един декрет, че Новат и присъединилите се към него, както и тези, които приели неговото братоомразно и нечовешко мнение трябва да се считат за странници на църквата, но че те трябва да излекуват тези от братята като паднали и да им служат с лекарството на покаянието.
  3. До нас е достигнало посланието на Корнелий, епископ на Рим, до Фабиан от Антиохийската църква, което показва какво се случило на събора в Рим и какво се видяло добре на всички в Италия и Африка и на съседните райони. Също и други писма написани на латински език от Киприан и тези с него в Африка, които показват, че те са съгласни с необходимостта да се помогне на изкушилите се и да се отсекат от католическата църква водачът на тази ерес и всикчи присъединили се към него.
  4. Друго писмо на Корнелий относно решението на синода е прикрепено към тези, както и други за поведението на Новат, от които е удачно да приведем извадки, така че всеки, който чете тази книга да научи за него.
  5. Корнелий информира Фабиан какъв човек бил Новат със следните думи:

„Но, за да узнаеш, че преди много време този забележителен човек желаел епископство, но пазил тези амбиции за себе си и ги прикривал – използвайки като прикритие за своя бунт тези изповедници, които били съгласни с него от самото начало – аз искам да говоря.

  1. Максим, един от презвитерите и Урбан, който на два пъти се удостоил с най-високата чест на изповедник заедно със Сидоний и Келрний, един човек, който с Божията благодат твърде героично изтърпял всякакви мъчения и чрез силата на своята вяра победил слабостта на плътта и неприятеля – тези хора разпознали неговата измама и двуличие, неговата лъжливост и вероломство, липсата му на общение и зло приятелство. Те се завърнали в светата църква и заявили в присъствието на мнозина, епископи, презвитери и голямо множество миряни, цялата му измама и нечестие, която дълго време била прикривана. Това те направили с плач и покаяние понеже чрез убеждението на умелия и зъл звяр те за известно време напуснали църквата.” Малко по-нататък той казва:
  2. „Колко забележителна, възлюбени братко, е промяната и преобразяването, която ние видяхме да се случва в него за съвсем кратко време. Понеже този твърде забележителен мъж, който се беше обвързал с ужасни обети по никакъв начин да не търси епископство изведнъж се появи като епископ сякаш хвърли сред нас някаква машина.
  3. Понеже този догматист, този защитник на Христовото учение се опита да вземе и задържи епископството, което не му беше дадено отгоре, избра двама от спътниците си, които се отказаха от своето спасение. И той ги изпрати в един малък и незначителен ъгъл на Италия, за да може там чрез някакви измислени аргументи, да измами трима епископа, които били провинциални и много обикновени хора. И те твърдели положително и твърде разпалено, че е необходимо те бързо да дойдат в Рим, за да може цялата размирица там да бъде успокоена посредством тяхното посредничество, заедно с останалите епископи.
  4. Когато те дойдоха, бивайки, както казахме, много обикновени хора в изкуството и умението на измамата, те били прибрани на сигурно място заедно с други избрани хора като тях. И до десетия час, когато те били пияни и болни, той ги принудил чрез сила да го удостоят с епископаство чрез едно лъжливо и празни ръкополагане. Понеже то не дошло до него, той си отмъстил чрез измама и предателство.
  5. Един от тези епископи малко след това се върнал към църквата, тежейки и изповядвайки своето отпадане. И ние общувахме с него като с мирянин като всички присъстващи се застъпиха за него. И ние ръкоположихме наследници на другите епископи и ги изпратихме на местата откъдето бяха те.
  6. Този враг на евангелието тогава не знаел, че трябва да има само един епископ в една католическа църква и все пак той не бил невеж (понеже как би могъл да бъде), че в нея има 46 презвитера, 7 дякона, 7 под-дякона, 42 аколита, 42 екзорсиста, четци и вратари и над 1500 вдовици и хора в нужда, които всички благодатта и Господаря поддържали.
  7. Но дори това голямо множество, толкова необходимо в църквата, не само тези, които чрез Божието провидение били богати и пълни, заедно с още много, даже неизброимо множество не могли да го отвърнат от подобно убеждение и да го върнат в църквата.”
  8. Отново, по-нататък, той добавя думите: „Позволете ни да кажем по-нататък: По причина на какви дела или поведение той има сигурността да спори с епископата? Бил ли е отгледан в църквата от самото начало, понесъл ли е много трудности заради нея и преминал ли е през многото и големи опасности на религията? Това със сигурност не е така.
  9. Но сатаната, който влязъл и живял в него от дълго време, станал причина за неговото убеждение. Бивайки избавен от екзорсистите той се разболял тежко. И когато изглеждало, че ще умре той приел кръщение чрез обливане на леглото, на което лежал ако в действителност можем да кажем, че такъв човек го е приел.
  10. И когато бил изцелен от болестта си той не приел други неща, които са необходими според църковните канони дори подпечатването от епископ. И тъй като не приел това как би могъл да приеме Светия Дух?”
  11. Малко по-нататък той отново казва:

„Във времето на гонението чрез страхливост и любов към живота, той отрекъл, че бил презвитер. Понеже когато бил разпитан и помолен от дяконите да излезе от стаята, в която се бил затворил и да подкрепи братята доколкото било законно и възможно за един презвитер да подкрепя тези от братята, които се намирали в нужда и се нуждаели от помощ той дал толкова малко внимание на молбите на дяконите, че се отвърнал и изпаднал в ярост. Понеже той казал, че не желае повече да бъде презвитер понеже се възхищавал от друга философия.”

  1. Пропускайки някои неща той добавя следното:

„Понеже този забележителен човек се отрекъл от Божията църква, в която, когато повярвал, бил сметнат достоен за презвитерство чрез благосклонността на епископа, който го ръкоположил в презвитерство. На това се възпротивил целия клир и мнозина от миряните понеже не било законно някой, които бил облят на болничното си легло поради болестта си да встъпи в клира, но епископа помолил да му бъде позволено да ръкоположи само този.”

  1. Към тези той добавя и други, най-лошото от престъпленията на човека, както следва:

„Понеже когато той принасял евахристията и давал част на всеки човек, докато правел това той убедил окаяният човек да се закълне на мястото на благословението. Държейки ръката му в своите той не го пуснал докато последният не се заклел по следния начин (понеже аз предавам неговите думи):

„Закълни ми се в тялото и кръвта на нашия Господ Исус Христос, че никога няма да ме изоставиш и да се върнеш при Корнелий.”

  1. Нещастният човек не вкусил докато не нанесъл проклятие върху себе си. И вместо да каже Амин докато вземал хляба той казал: Никога няма да се върна при Корнелий.” По-нататък той отново казва:
  2. „Но познай, че сега той е останал гол и изоставен тъй като братята го изоставят всеки ден се завръщат в църквата. Също и Мойсей, блаженият мъченик, който наскоро претърпя сред нас славно и почетно мъченичество, докато все още беше жив, виждайки неговата дързост и глупост, отказа общение с него и заедно с него петимата презвитери, които се бяха отделили от църквата.”
  3. В края на своето писмо той дава списък на епископите, които дошли в Рим и осъдили глупостта на Новат, изброявайки техните имена и епархиите, над които всеки от тях предстоявал.
  4. Той споменава и тези, които не дошли в Рим, но които чрез писма изразили своето съгласие с вота на тези епископи споменавайки техните имена и градовете, от които те ги изпратили.” Корнелий написал тези неща до Фабий, епископ на Антиохия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.