от Радостин Марчев
БОЖИЯТА ТРОННА ЗАЛА
Откровение 4:1–11: „След това видях, и ето врата, отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде. И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“
С гл. 4 започва втората секция от книгата Откровение (4:1–7:17). Както и останалите, тя обхваща целия период между първото и второто идване на Христос (виж част 4). Ние ще разгледаме последователно всеки един от тези пасажи, но е важно читателят на книгата да има представа за общата картина.
По-конкретно 4 глава представя небето с образността на съдебна зала, небесния храм и тронната зала на Бога – което е съвсем естествен преход от 3:21. Гл. 5 се спира върху Христос, Който държи свитъка на Божия план за спасение. Гл. 6 описва отварянето на печатите, с които този свитък е запечатан, завършвайки със завръщането на Христос (6:12–17) и краят на историята такава, каквато я познаваме. Накрая, гл. 7 говори за пълнотата на спасените. Перспективата, от която са представени събитията е небесна – Йоан започва, описвайки Божия трон и се придвижва към периферията[1]. Вероятно това е съзнателен намек, че описаните по-нататък сцени не представляват хаос и безконтролно насилие, а съзнателно водена от Бога история, която върви към своя предварително определен край.
Гл. 4 и 5 са тясно свързани и задават рамката на това, което се случва по-нататък. Те описват небето, но не небето след окончателната победа на Бога над Неговите врагове, а такова, каквото е то в момента. Езикът на поклонението черпи най-вече от Псалми 95–100, които прогласяват победата и възцаряването на Божия воин. Освен от Псалмите, те съдържат множество алюзии към различни други старозаветни текстове като 3 Царе 22, Езекиил 1, Битие 9, Исая 6 и Данаил 7[2].
В 4:1 (ср. с Езек. 1:1; Дан. 7:6–7) Йоан е повикан от „глас като тръба“, който той вече е чувал в Откр. 1:10 и който принадлежи на Христос[3]. Той е отведен на небето във видение[4] и получава обещание, че ще му бъде разкрито „това, което трябва да стане подире“[5] (ср. Дан. 2:28–29,45). Но това, което той първоначално вижда е нещо съвсем различно – той се намира в Божията тронна зала, където тече непрестанно поклонение на Твореца.
Книгата Откровение представя небето по множество различни начини
- Като тронна зала (4)
- Като синагога, в която се чете свитъкът (5:1)
- Като олтар, на който се принася тамян (8:3ff)
- Като съдебна зала (12:10)
Освен това тази комбинирана образност има множество аналогии със земната скиния и храм, което дава основание на някои коментатори да смятат, че Йоан вижда и описва небесната скиния (виж Евреи 9:1–8).
Следната таблица представя някои от аналогиите.
|
СЗ |
Откровение |
| Светая светих (Изх. 26:30–35) | Трон (Откр. 4:2) |
| Светилник (Изх. 25:31–40) | 7 светила над трона (4:5) |
| Бронзов умивалник (Изх. 30:18) | Стъклено море (4:6) |
| Херувими над трона на милостта (25:17–21) | 4 живи същества (4:6) |
| Свещеници | Старци – царе и свещеници (4:4) |
| Олтар за изгаряния (Изх. 31:9) | Олтар (6:9–11) |
| Кадилен олтар (Изх. 31:8) | Кадилен олтар (8:3–5) |
| Ковчега на завета | Ковчега на завета (11:19) |
Напълно възможно е също Йоан да описва сцената като съзнателен контраст на образността, която хората свързвали с култа към императора – стоящ в своята тронна зала, заобиколен от сенатори, сановници и висши служители. Ако това е така, то посланието е много ясно – императорът е лъжлив бог, поклонението пред него е богохулство и злата империя, която преследва християните е единствено пародия на истинската власт, която се намира изцяло в Бога. Това вероятно е било необходимо напомняне за гонените ранни християни през 1 век. Но същото напомняне е важно за вярващите през всяко време – без значение дали те се изправят пред режима на Хитлер, който иска да подчини църквата, пред комунистическо преследване или пред изкушението на консуматорството и хедонизма.
Последно, доста отчетливо се забелязва, че немалка част от образите описани в гл. 4 са оставени неясни. От една страна вероятно причината за това е необичайността на това, което авторът вижда – в човешкия език просто няма думи, които да се отнасят към реалностите, на които той е направен свидетел. Единственото, което може да направи е да търси повече или по-малко удачни сравнения: „приличаше на“, „на глед като“, „като стъклено море“ и т.н. От друга страна, тази неяснота създава ефект на многопластовост и нееднозначност на внушенията, и дава възможност за множествена интерпретация.
Първото нещо, което Йоан вижда на небето е „престол“[6] (ср. Ис. 6:1; Дан. 7:9), на който седи „Един“ (ст. 2), който по-нататък в ст. 9 е наречен „Този, Който седи на престола и живее до вечни векове“, в ст. 10 „Господ Бог… Който е създал всичко, и поради Чиято воля всичко е съществувало и е било създадено“, на Когото се покланят всички и Който без съмнение трябва да бъде идентифициран като Бог. Формата на тази фигура не е описана, но вероятно съществува аналогия с Езек. 1:26–28. Тронът, който е поставен в центъра на картината от гл. 4, ясно говори за Божия суверенитет. Това е основна тема, която преминава от началото до края на книгата – съвсем естествено за хора, които живеят в сянката на цезара и в опасност от преследване. Но идеята отива и по-далеч от това – превръщането на небесния трон в съставна и важна част от нашия светоглед е основата за теоцентричното (и правилното) виждане на света и историята.
Ст. 3 добавя някои подробности към това, което Йоан вижда (ср. Езек. 1:26,28; 9:2; 10:1; Изх. 24:10; 28:17–20). Ясписът е много чист и прозрачен кристал. Неговият цвят може да бъде червеникав, зелен, кафяв, син, жълт или бял. Според описанието това може да е опал или диамант. Вероятно той загатва за святостта, чистотата и славата на Бога. С яспис е сравнен и новият Ерусалим (Откр. 21:11,18–19). Сардисът е червен кристал, който в случая вероятно намеква за Божия гняв срещу греха. Ако това е така, то Божията чистота и нетърпимост към греха веднага са допълнени от дъгата[7], която стои над престола като свидетелство за Неговата непреминаваща милост (ср. Бит. 9:11 и Езек. 1:28). Тя е сравнена със смарагд, който представлява зелен или безцветен кристал, пречупващ светлината в различни цветове, подобно на призма. Обикновено дъгата се появява след като бурята е преминала, но тук тя я изпреварва, което още повече подчертава нейната значимост и непреходност. Следващите глави на книгата Откровение ясно ще покажат как Божият съд винаги е примесен с неговата милост. Освен това в ясния контекст на Езек 1:28 и еврейските тълкувания като Midr. Ps. 89.18; Midr. Rab.; Числа 14.3; Ḥagigah 16a дъгата отново сочи към Божията слава.
Цялостното впечатление от картината е на невиждан блясък, което е в съгласие с други библейски текстове (виж напр. Пс. 18:12; 104:2; 1 Тим. 6:16; 1 Йоан 1:5,7). Следователно, макар и възможно, не е задължително да търсим специфично значение във всеки отделен камък, а да се опитаме да си представим общото внушение, което тяхното описание носи[8].
Ст. 4 описва поклонниците пред Бога, представени като 24 старци. Преклонната им възраст говори за мъдрост, белите дрехи – за чистота и святост, а златните им корони – за власт и почит. Към последното сочат и троновете, на които те седят. Вероятно тази образност говори също за съчетаване ролята на царе и свещеници – характеристики, запазени както за старозаветния, така и за новозаветния Божи народ и многократно прилагани към вярващите в книгата Откровение (ср. 1:6; 5:10; 20:6). Това е една от причините, поради които някои коментатори смятат, че старците са символ на съвкупността от старозаветната и новозаветната църква – т.е. църквата в нейната пълнота. Може би към това сочи и техният брой – 24 е число, съставено от 12 патриарси (израелеви племена) и 12 (апостоли, представляващи църквата). Както ще видим, това число се среща и в новия Ерусалим, вероятно – отново със същата идея (21:12–14). 24 са били и свещениците, служещи в старозаветния храм, които са символизирали поклонението на целия народ (1 Лет. 24:1–19). Други аргументи, които се изтъкват са:
- Старец е църковна титла.
- Облечени са в бели дрехи като църквата (ср. 3:5 и 7:14).
- По-късно са описани с арфи (5:8) като църквата (15:2).
- Пеят нова песен (5:9) като църквата (14:3).
Да види себе си по този начин е утеха и насърчение за всеки християнин без значение на времето, мястото и условията, в които живее.
От друга страна, короните на тези фигури са описани с гръцката дума (stephanos), която означава корона на победител, a не царска корона (diadema) каквито са короните на светиите (2:10; 3:11 ср. 12:1 и 1 Кор. 9:25). Освен това в 19:1–7 старците и църквата се появяват заедно като различни групи.
Следователно вероятно е най-добре да оставим известна несигурност относно идентичността на тази група[9]. Нейните действия обаче са напълно ясни – те се покланят на Бога пред Неговия трон.
Светкавиците, гръмовете и гласовете, описани в ст. 5 са ясна алюзия към Изход 19:11–20 (виж още Езек. 1:13, LXX), където те са белег за Божието присъствие. Там те ясно са свързани с Божията святост. На планината Синай, където се развива действието, Бог дава Своя морален закон.
Освен това светкавиците, гръмовете и гласовете се споменават в края на всяка серия от 7 бедствия, описани в книгата Откровение (виж 8:5; 11:19; 16:18). Следователно вероятно имаме основание да свържем тази образност с Божия съд над злото в света (забележете, че според ст. 5 гръмовете, гърмежите и гласовете излизат именно от Божия трон) и може би конкретно – над преследването на Неговата църква.
Втората част на ст. 5 съдържа символа „седем огнени светила“, който веднага след това е обяснен от самия автор: „които са седемте Божи духове“. Макар това обяснение да не е напълно ясно, много вероятно е да се има предвид Светия Дух, Чиято божественост и пълнота е изразена чрез числото 7. Това заключение се подсилва от останалите пасажи, в които се използва подобна образност – напр. храмът, където е горял свещник със седем светила, Езек. 1:13 и видението на Захарий 4:2–3,10. Виж също Откр. 1:4; 3:1 и 5:6, където изразът „седемте Божи духове“ се появява отново, но представен чрез различна образност[10].
Не е лесно да идентифицираме образа, който символизира стъкленото море в ст. 6. Някои предполагат, че то сочи към източника на злото. За древните народи морето е било източник на хаос и нещо, от което те са се бояли. Понякога то се свързва с човечеството, разбунтувало се срещу Бога. В Откр. 13:1 звярът излиза от морето (ср. с Дан 7:1), а краят на книгата, който описва новото творение казва, че повече няма да има море (Откр. 21:1).
Образът може да бъде и небесен еквивалент на Червено море, през което Израел преминава[11]. В този случай той сочи към трудностите, през които вярващите трябва да преминат, съчетани с обещанието за Божията помощ. Преминаването през морето освен това напомня за Изхода и за Божието избавление. Тъй като евангелията съдържат множество алюзии, представящи християнското спасение като един нов Изход, това е напълно възможно тълкуване[12]. Възможно е Откровение 15:2–4 да се доближава до тази идея[13].
Друга възможност е морето да показва отдалечеността на Бога от останалите творения (виж Изх. 24:10 и Ез.1:22). В този случай негов еквивалент може да е бронзовият умивалник/море от скинията и храма (Изх. 30:18; 2 Лет. 4:6; 3 Царе 7:23–26). Той показва, че нищо нечисто не може да се приближи до Бога, преди да се очисти. Затова морето е бистро като кристал и подчертава Божията святост. Това може да означава, че в момента, в който Йоан вижда картината, в Божието творение все още има зло, което трябва да бъде посрещнато от Бога.
Накрая, основавайки се на Езак. 1:22, морето може да представлява основата, върху която стои Божият трон, добавяйки по този начин още един детайл от картината на Божието величие. Това се подкрепя от късната еврейска традиция (напр. b. Sotah 17a; b. Hullin 89a; b. Menahoth 43b), която смятала, че подът под Божия трон е в син цвят, основавайки се на Изх. 24:10 и Езек. 1:26, както и на Езек. 1:22 като отражение на Бит. 1:8 (ср. още Псалм 28:2–3 – водите обикновено се смятат за сини на цвят).
Ст. 6 също така описва една втора група „живи същества“. Тяхното положение не е съвсем ясно („всред престола и около него“) и може би означава, че те носят или подкрепят Божия трон както е в Езек. 1:15–26 или че стоят близо до него от четирите му страни. Те приличат на херувимите от Езек. 1 и 10, откъдето е почерпана основната образност в този текст:
- Наречени са живи същества (1:5 и 4:6);
- те са 4 на брой (1:5 и 4:6);
- четирите им лица са еднакви (1:10 и 4:7);
- близко свързани с трона (1:26 и 4:6);
- огъня (1:13 и 4:5);
- пълни с очи (1:18; 10:12 и 4:8), което говори за тяхното голямо знание;
- дъга (1:28 и 4:3).
Освен това живите същества приличат на серафимите от Исая 6:1–3[14]. Херувими са били изобразени на страните на ковчега (1 Сам. 4:4; 2 Сам. 6:2) – може би защото самият ковчег е символизирал Божия трон. Такива е имало на завесата, която е разделяла святото от пресвятото място.
По всяка вероятност обаче, както в случая с 24-те старци, точната идентификация на тези живи същества не чак толкова важна. Основната идея на автора е да покаже, че цялото небе и всеки негов жител се покланя на Бога. Ст. 8–11 са съвсем ясни относно това[15].
Описанието на живите същества в ст. 7 (ср. с Езек. 1:10; 10:14) може би оказва техните качества – те са силни като лъв, служат като вол, умни са като човек и са леки и бързи като орел. Възможно е също те да представляват събирателен образ на цялото творение, което се покланя пред Бога – човекът, дивите животни (лъвът), домашните животни (волът), птиците (орелът) и ангелите (цялостния изглед на съществата)[16]. Тяхната песен е песен на „слава почит и благодарение“ (виж ст. 9; ср. с Исая 6:3). Това е най-доброто, което творението може да направи.
По този начин Откровение 4 описва никога непреставащата небесната литургия (от λειτουργία, богослужение) и по този начин напомня на земната църква за нейната основна задача и цел. Тя също така показва, че идва ден, когато това поклонение ще се извършва в един глас от цялото изкупено човечество и от цялото творение. Тя е заръка и надежда, съчетани в едно.
[1] Допълнително цялата 4 глава описва концентрични кръгове с Божия трон в техния център (4:3,4,8)
[2] За огромното влияние на книгата Данаил върху изграждането на гл. 4–5 виж анализа на G. K. Beal. The book of Revelation. NIGTC, Grand Rapids: Eerdmens, 1999. Ако ограничим разглеждането до гл. 4, текстът вероятно съдържа повече алюзии към Езек. 1–2. Данаил 7 обаче задава концептуалната рамка на двете глави.
[3] В апокалиптичната литература „глас като тръба“ често обявява събитията, свързани с края. Това е в пълно съгласие с непосредствения контекст на Откровение.
[4] Ст. 2 нарича това „изстъпление в Духа“.
[5] „След това“ не означава след това, което се случва с църквите, а след като Йоан получава видението за църквите. Изразът е повече реторичен, отколкото темпорален. Виж Grant Osborn. Revelation, Baker exegetical commentary. Grand Rapids: Baker Books, 2002. Няма сериозни основания в това да се търси указание за „грабването“, както понякога се твърди.
[6] В Откровение думата се споменава около 40 пъти – 3/4 от всички споменавания в Новия Завет. За Бога, стоящ на трон виж Откр. 4:2,3,9,10; 5:1,7,13; 6:16; 7:10, 15; 19:4; 20:11; 21:5.
[7] Гръцката дума може да означава и ореол. Изглежда Йоан описва Божия трон, ограден от сияние, което естествено има форма на дъга.
[8] Виж коментарите на Beckwith, Ladd, Mounce, Johnson, Chilton, Krodel, Giesen, Aune.
[9] Предлагани са още значения като звезди, ангели (представители на светиите), старозаветни светии, пророческото откровение на 24 старозаветни книги и т.н. За различните виждания виж Beale, цит. съч. За спора дали става дума за земни или небесни същества виж Osborn, цит. съч.
[10] По-малко вероятно е предположението, че светилата са аналог на факлите, носени в култовите процесии при поклонение на императора като израз на намаляващата му сила. Към това можем да добавим и факта, че корони са носели и жреците в императорския култ. Ако това е така, то видението на Йоан показва, че имперският култ (и всеки култ към човек) е пародия на поклонението пред живия Бог, Който единствен го заслужава.
[11] Може би Откр. 15:2 се доближава до това.
[12] Виж напр. Rikkie E. Wats. Isaiah’s New Exodus in Mark (Biblical Studies Library). Grand Rapids: Baker Akademic, 2001.
[13] Виж също анализа и допълнителната подкрепа на тази възможност от G. K. Beal. Revelation.
[14] Комбинирането на двата образа показва умението на Йоан да трансформира старозаветната образност и да я използва по нов начин.
[15] Други текстове в Откровение като 5:14; 11:16; 19:4 също описват старците като покланящи се пред Бога. Виж още 4:11; 5:9–10; 11:17–18.
[16] Недостатък на подобно тълкуване е липсата на рибите, които при подобни изброявания в Библията почти винаги се споменават. Съществуват и ред други виждания за същността и символизма на тези образи като знаците на зодиака, небесното войнство, четирите евангелия и т.н. За повече подробности виж Osborn, цит. съч.
Rado's blog 