Бележки върху Откровение – 14


images

от Радостин Марчев

ЛАОДИКИЯ

Откровение 3:14–22: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“

Лаодикия (днешен Ескихисар, Турция) бил основан от Антиох II (261–246 г. пр.Хр.) върху руините на по-ранно селище на име Роа и наречен на името на първата му съпруга, с която той се развел през 253 г. Такива колонии се основавали и заселвали с лоялни поданици, за да заздравят властта на Селевкидите в областта, оспорвана от Птоломеите. През 133 г. пр.Хр. градът безкръвно преминал под римски контрол. Първоначално бил заселен със сирийци, макар вероятно да е имало и някои евреи от Вавилония. Разположението му на високо плато в равнината Ликус на около 2 мили от реката било стратегическо – през него преминавали два важни търговски пътя – единият от Ефес и Егейско море към Анатолия, а другият от Пергам към Средиземноморието. Поради тази причина Лаодикия бързо изместила Колос, а в голяма степен и Йеропол, като главен град в околността и се превърнал в най-богатия град в провинция Фригия. Тя се утвърдила като банков център и център на текстилна промишленост – производител на черен вълнен плат, приготвян от фината вълна на специална порода овце, отглеждани от местните фермери, а известно медицинско училище (свързано с храма на бога-лечител Мен Кару) специализирало в лекуването на очни болести. Религията била обичайният синкретизъм между римски и местни божества, като главните били Мен и Зевс. Освен това градът почитал Аполон. Юдейската религия също била представена, като някои от еврейските семейства станали изключително богати и приели гръцки имена.

Долината, в която се намирала Лаодикия била силно вулканична и земетресенията не били рядкост, като понякога нанасяли значителни щети. След подобно разрушително земетресение през 17 г. сл.Хр. Лаодикия приела имперска помощ, но през 60 г.[1] отказала такава и градът бил възстановен с доброволни дарения от нейните граждани, при това – по-величествен отколкото бил по-рано[2]. До нас са достигнали данни за хора, дарявали огромни суми. Например около 79 г. цял стадион дълъг 270 метра бил изграден с даренията на един единствен човек на име Никостратус, а друг на име Хиеро оставил на града 2000 таланта, което се равнява на няколко милиона долара.

Някои части от писмата на апостол Павел хвърлят допълнителна светлина върху ранното християнство в Лаодикия. Ние знаем, че апостолът достигнал до Ефес (виж Деян. 19), където живял в продължение на 3 години, основавайки църква. Светият Дух обаче не му позволява да навлезе по-надълбоко в тази част на Азия (виж Деян. 16:6) и по всяка вероятност той не посетил лично Лаодикия. Думите на Колосяни 2:1 вероятно следва да бъдат разбирани в този смисъл:

„Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично.“

Възможно е благовестието да е било донесено в Лаодикия от неговия  съработник Епафрас, който евангелизирал град Колоса, намиращ се само на 10 мили от града (виж Кол. 1:6–7) и който със сигурност достигнал и до Йеропол и Лаодикия (Кол. 4;12–13).

Освен това от Кол. 4:16 научаваме, че апостол Павел лично е писал писмо до църквата в Лаодикия:

„И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква; и онова, което е от Лаодикия, да го прочетете и вие.“

Писмо с такова име липсва в нашите Библии, но Лайтфут изказва предположението, че става дума за посланието към ефесяните, за което се приема широко, че е било писано като циркулярно писмо до всички църкви в областта. Дали това е така можем само да предполагаме[3].

Накрая, от Филемон 22 разбираме, че Павел се надявал ако излезе от затвора да посети Филемон, който вероятно живеел в Колоса – съвсем близо до Лаодикия.

Самото послание към църквата в Лаодикия представлява изключително интересна комбинация от откровено изобличение, което не спестява нищо на християните, съчетано с уверение за непреходна любов и загриженост.

Във въвеждащия ст. 14, за разлика от всички останали църкви, Исус не се представя с някоя характеристика от Своето описанието в гл. 1. Вместо това думите са много по-близки до Колосяни 1:15–16:

„в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;“

Сравни с: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.“

Изразът може да се преведе или като „начинателят/началото на Божието творение“, или като „този, който има власт над всичко“[4].

Паралелът е очевиден и това води някои тълкуватели до предположението, че може би в двете църкви е съществувала сходна ситуация. От посланието към колосяните научаваме, че в този град е имало еврейско влияние, изразяващо се в спекулативно мислене и най-вече синкретизъм[5]. Изглежда върховенството на Христос се е смесвало с поклонение на по-ниски междинни и посреднически сили (ангели), както и с търсене на специално знание (gnosis). Не е изключено Йоан да е познавал писмото до колосяните, а също така да са го познавали и лаодикийците (виж Кол. 4:16). От друга страна, посланието в Откровение няма нищо общо с лъжеучение – тук целият акцент е поставен върху хладкостта на християнския живот – така че това остава предположение, което макар и възможно, не може да бъде доказано достатъчно убедително.

Това, което можем да кажем със сигурност е, че Христос започва Своето тежко, укорително послание към църквата в Лаодикия с думата „Амин“ (Ср. Ис. 65:16) т.е. представяйки се като Един, Който държи на това, което е казал и на обещанията Си. Той е „верният и истински“ за разлика от неверните лаодикийци. Освен това Той поставя началото и има властта над новото Божие творение, в което вярващите в Него са приканени да влязат. (Забележи как тази титла се свързва с Ис. 65:15, като по този начин позволява старозаветният пасаж естествено да бъде четен в контекст.)

Ст. 15 често е разбиран в смисъл, че Христос укорява лаодикийците за тяхната духовна хладкост, която не е нито гореща (т.е. ревностна) нито напълно студена (т.е. липса на духовна заинтересованост и посвещение). Подобно тълкуване обаче е погрешно. Христос взема използваната образност от географските особености на града, който е имал проблем с водоснабдяването[6]. Водата на р. Ликус, в чиято долина се е намирал той, често е пресъхвала. Макар в околността да имало множество водни извори, те са се различавали силно по своята температура и варовитост и по-голямата част не са били подходящи за пиене. Лаодикийците решили този проблем доставяйки си вода по акведукти от съседните градове. Йерополис се славел със своите лечебни, горещи извори, но докато достигне до Лаодикия, водата е изстивала и е ставала хладка и блудкава. Обратно, съседният Колоса е предлагал в изобилие леденостудена вода от планината Кадми, но последната достигала по акведукта вече затоплена, замърсена и с развален вкус. Христос сравнява християнския живот на лаодикийците с неприятната хладка вода, която те са пиели в контраст с добрите гореща и студена вода, идващи от Йерополис и Колоса. Неговата заплаха е, че ако те не се променят, Той ще ги повърне из устата Си. Необичайният и силен израз – сякаш те са подобни на развалена и отвратителна храна, която стомахът на човек не е в състояние понесе и задържи – има за цел да привлече вниманието на читателите върху сериозността на положението.

Ст. 17 може би е паралел с Ос. 12:8 (Масоретски текст). Градът е отказал помощ от императора за възстановяване след земетресение, защото се е смятал за самодостатътчен. Изглежда Христос намеква за този горделив дух на църквата, която се е смятала за самодостатъчна и не забелязвала, че все повече се отдалечава от Христос. На лъжливата представа за богатство и успех Той противопоставя духовната нищета и окаяност на общността. Решението, което Христос предлага в ст. 18 е в две части. Първо лаодикийската църква трябва да придобие 3 неща:

а) „злато, пречистено с огън, за да се обогатиш“ – т.е. добрите дела, които единствено могат да устоят във времето на съда (ср. напр. 1 Кор. 3:12–13).

б) „бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота“ – т.е. очистването чрез Христос (ср. Откр. 7:13–14 виж още 3:4, 5; 4:4, 6:11; 7:9; 19:14).

в) „колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш“ – т.е. да възстанови духовното си зрение.

Образите отново са подбрани много удачно. Златото е било добре познато на богатия град Лаодикия, фини и елегантни дрехи са се произвеждали в големи количества в града, славещ се със своята текстилна промишленост, а колурият (т.нар. „лаодикийски прах“) представлявал известно местно лекарство, възстановяващо отслабналото зрение. Те също така съдържат ясна ирония – тези християни се смятат за богати, облечени луксозно по последна мода и в чудесно здраве, но всъщност са окаяни бедняци, останали голи и духовно ослепели.

Забележително е също, че Христос посочва ясно откъде лаодикийците могат да получат тези три неща – всяко едно от тях се намира единствено в Него. Думата „купете“ (ст. 18) не трябва да се свързва с придобиване чрез някакви заслуги от тяхна страна, а вероятно е подобна на парадоксалната изразност на Исая 55:1:

„О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата.“

Не е изключено също с този израз Христос да приканва лаодикийците да използват изобилните си материални притежания като средство за вършене на добри дела.

Ст. 19 подчертава, че въпреки тежкото изобличение Исус все още обича християните в Лаодикия и не се е отказал от тях. По своя смисъл той много наподобява посланието на Притчи 3:11–12:

„Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава, Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.“

Второ, в ст. 20 Христос използва друго сравнение, за да подчертае Своята любов и желание да възстанови лаодикийската общност – Той стои на вратата на църквата и хлопа, молейки да бъде пуснат вътре. Може би това е паралел с Песен на песните 5:2, където младоженецът чука на вратата на своята любима – аналогия съвсем удачна за контекста на Откровение (ср. също Откр. 21:2):

„Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.“

„Вечерята“ може би говори както за Последната вечеря, така и за редовно празнуваната в християнските общности Господна вечеря/трапеза или евхаристия.

Образността вероятно съдържа и допълнителни аналогии. Намирайки се на оживен търговски път, жителите на Лаодикия са имали представа от пътници, които чукат на вратата и молят да им бъде оказано гостоприемство.

За да бъде възстановена и да избегне присъдата за своята хладкост, лаодикиската общност трябва да направи място в себе си на Христос и да Му позволи да я обнови чрез по-близко общение с Него.

Този стих често е използван като покана към невярващите да отворят сърцето си за Христос, Който чука на него. С оглед на контекста в Откровение обаче това не е удачно. Първо, Христос се обръща не към невярващи, а към вярващи хора, към християни. Второ, Неговият призив не е към един единствен човек, а към общността като цяло. Трето, това не е призив за приемане на Христос като Господ и Спасител, а към обновяване на верността към Него. Това не означава, че хората споделящи благата вест не могат да използват подобна образност в своето свидетелство и призив към невярващите. Но със сигурност означава, че те не могат да сочат Откровение 3:20 като стих, който говори за подобен призив. Да направим това, означава съзнателно да изопачим смисъла на Писанието – нещо, за което не може да има никакво оправдание.

Ст. 21 съдържа обещанието към верните и побеждаващите – те ще седнат на Божия трон, т.е. ще споделят с Христос властта над цялата вселена (виж Пс. 110 и Дан. 7 като старозаветни текстове, говорещи за възцаряването на Исус).

Стихът може би е свързан и с местната история на града. Когато през 40-те тази част на Азия била нападната от партянина Лабиен, никой не му се съпротивлявал освен Лаодикия, воден от оратора Зенон и неговия син Полемо. Те удържали града и заради това Полемо получил големи почести. През 26 г. той бил направен цар на Понт, а Лаодикия получила големи привилегии, които ѝ помогнали да се утвърди като най-важен град в областта. Много от неговите потомци също станали царе или се сродили с властници. Може би давайки това обещание, Исус намеква за нещо, което Лаодикийците добре са познавали и са били в състояние да оценят.


[1] Град Колоса също е бил разрушен при това земетресение, но за разлика от Лаодикия не е бил възстановен.

[2] Не е съвсем ясно дали причината за това е гордост и богатство или обтегнати отношения с Рим. Имаме запазен документ от Тацит (Анали 14.27.1, който обаче не е съвсем ясен.

[3] Това повдига интересния, макар и страничен за нашата тема въпрос, какво бихме правили ако открием писмото към Лаодикия и би ли влязло то в канона на Новия Завет.

[4] За българските преводи виж Цариградския, СИ и Съвременен 2004.

[5] В Лаодикия и областта също е имало голяма еврейска общност. Предполага се, че около 60 г. пълнолетните мъже евреи са били около 7500 души – виж R. Mounce. The book of Revelation. NICNT, Grand Rapids: Eerdmens, 1998.

[6] Липсата на достатъчно количество питейна вода била най-голямата слабост на града.

2 thoughts on “Бележки върху Откровение – 14

  1. Мисля, че последните три стиха от 3 гл. На Откровение са обобщение на цялото обръщение на Христос към всички църкви.Стих 20 не е молба , а по скоро звучи заплашително ,каквото е и цялото послание към църквите,които са в някаква форма на отстъпление…..” ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него,”….ще рече ,че ако приемат изобличението Му и се покаят, Той ще възстанови общението с тях, което е обещание с условие ,но не и молба.Поздрави!

  2. Да, някои коментатори смятат, че последните стихове на 3 гл. са обобщение за всички църкви.
    Аз лично съм по-склонен да ги приема конкретно за Лаодикия – най-вече поради много ясната и напълно еднаква структура на всяко едно от посланията към 7-те църкви. Но това е лично мнение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.