от Радостин Марчев
ФИЛАДЕЛФИЯ
Откровение 3:7–13: „До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“
Името Филаделфия (днешен Алашехир, Турция) означава братска любов[1]. То е свързано с основателя на гарда и цар на Пергам, Атал II (159–138 пр.Хр.)[2], който имал прякор Филаделф. Била е разположена на хълм на източния бряг на р. Когамис, в източния край на широката долина, която се простира от Сардис (35 мили на запад-северозапад) до Егейско море. През нея преминавали важни пътища, свързващи я с Мизия, Лидия и Фригия, както и пощенският път от Рим до Троа, превръщайки я по този начин във важен търговски център. Нейната индустрия и земеделие (особено лозя) ѝ носели значително благосъстояние. Филаделфия била известна с множеството си празници и религиозни фестивали, поради което през пети век била наречена „малката Атина“. Поради голямото производство на грозде, бог Дионисий бил на особена почит в града. Между 211 и 217 г. бил изграден и храм в чест на императора, но още по-рано се утвърдила почитта към Германик, сина на император Тиберий, провъзгласявайки го за син на боговете. През 1 век основният език, който се говорел в града бил гръцкия.
Това е второто послание към църква (освен Смирна), в което не се съдържа никакъв укор.
3:7 – Исус се представя на църквата във Филаделфия като „Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.“ В контекст той сочи към Исус като истинския Месия, чрез Когото единствено човек има достъп до Бога.
„Ключът“ явно е свързан с Исая 22:22. Така както Бог издига Елиаким, Той издига и Исус, давайки Му властта и силата да приложи на практика Своите решения (ключа). Фактът, че същият символ се появява и в Откровение 1:18б, може би намеква за Неговата победа над смъртта и ада, която Той може да даде на гонената, но вярна църква във Филаделфия. Тази идея чудесно отговаря на останалата част от посланието към християните в града.
Връзката с Давидовия дом е ясна – Исус идва от Давидовото потомство и седи на Давидовия престол като цар от рода на Давид[3].
„Светият и Истинният“ може би е перифраза на „верния свидетел“ от 1:5а[4], Който сам дава сила на своите ученици да бъдат те на свой ред такива верни свидетели[5].
Ст. 8 намеква, че църквата във Филаделфия е била малка и слаба, но въпреки липсата на престиж в общество е стояла вярно за вярата си в Христос дори пред опасността от преследване. Заради това Бог поставя пред нея „отворена врата“. Географското разположение на града го е превръщали в естествен „вход към Мала Азия“, така че изразът е много уместен. Освен това в Новия Завет той често се използва като предоставяне на възможност не само да устои, а и да постигне прогрес (виж напр. Деян. 14:27; 1 Кор. 16:9; 2 Кор. 2:12; Кол. 4:3).
Не е изключено изразът да носи и по-фино твърдение, като прави връзка както с преходния стих 7 (врата за влизане в Давидовия дом), така и с обещанията в ст. 12 (влизане в Божия храм)[6], както и насърчение поради възможното отлъчване на християните от еврейската синагога[7].
Ст. 9 за втори път използва израза „сатанинска синагога“. (Първият път той се среща в 2:9 в посланието към църквата в Смирна.) И в двата случая контекстът показва, че вероятно християните са търпели преследване от страна на етническите евреи. Това е напълно възможно, понеже Филаделфия се е намирала близо до Сардис, който е бил значим еврейски център[8]. Игнатий Богоносец в своето послание към филаделфийците 6:1 казва, че подобен конфликт е съществувал и през 2 век. Ако тази реконструкция е вярна, то и в двата случая Христос ясно казва, че етническата принадлежност не е достатъчна, за да определи истинската еврейската идентичност (виж също Римл. 2:28–29; 9:6–8). Всъщност Христос тук казва нещо повече. Ст. 9 е ясна алюзия към Исая 43:4[9]. В своя оригинален контекст той описва как другите народи ще познаят, че Бог е обикнал евреите. Тук Йоан обръща идеята – евреите ще познаят, че Бог е възлюбил езичниците, които съставляват църквата – истинския Израел (ср. още Ис. 2:3; 14:2; 45:14; 49:23; Езек. 36:23; Зах. 8:20–23).
Макар че темата остава извън обхвата на нашето разглеждане, тези стихове повдигат въпроса: Кои са истинските евреи и истинският Израел[10]?
Ст. 10 казва, че Бог ще опази християните във Филаделфия от „времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.“ Понякога това се свързва с идеята за грабване преди Голямата скръб като стихът е виждан като доказателство, че църквата няма да премине през нея. Текстът обаче не само, че по никакъв начин не говори за грабване (тази идея трябва да бъде допълнително вложена в него), а и представлява обещание, дадено не на всички християни, а насочено единствено към вярващите във Филаделфия. Всъщност ако се придържаме към образността, използвана в самата книга Откровение, е напълно възможно авторът да има предвид духовно, а не задължително физическо опазване. (Сравни освен това текстовата близост на израза с Йоан 17:15[11] и може би с Дан. 12:1, 10 LXX.) Последното може да включва „подпечатването“ на праведните, за да не бъдат повредени от идващите бедствия (7:3) на печатите, тръбите и чашите[12].
„Венецът“ (или короната) в ст. 11 е много удачна образност за град, известен със своите игри и фестивали.
Ст. 12 представлява обещание, което било ясно разбираемо за хората в града[13]. Областта, в която се е намира той често била поразявана от земетресения и поради тази причина много хора са предпочитали да живеят извън стените му заради по-голяма сигурност (няма вече да излезе вън). През 17 г. Филаделфия бил разрушен от силно земетресение. Император Тиберий дал щедра финансова помощ за неговото възстановяване и освободил града от данъци за 5 години, поради което той бил преименуван на Неокесария (оттук новото име – ср. още Ис. 56:5; 62:2 и 65:15)[14]. Вярващите са белязани със знак за своята принадлежност на Бога.
От друга страна в Новия Завет думата „стълб“ понякога се използва и като синоним на водач, важен за общността човек (виж напр. Гал. 2:9).
Така на едни хора, живеещи в постоянен страх от природни катаклизми и социално (а може би и физическо) преследване, Христос обещава сигурност, край на житейските трусове, тясно общение със Него, значимост и непреходно място в новата небесна общност (описана като храм – виж също Откр. 21–22).
[1] За повече историческа информация виж Collin J. Hemer, The letters to the seven churches in Asia in their local settings. Eerdmens, 2001 и Mounce, Robert . Revelation, NICNT. Grand Rapids, Eerdmans, 1998.
[2] Възможно е градът да е основан и от Еумен II. Виж Mounce, цит. съч.
[3] Г.К. Бийл твърди, че връзката тук е не просто аналогична, а типологична и по този начин вижда старозаветния текст като индиректно пророчество. Виж Revelation. NIGTC. Eerdmans, 1999.
[4] Причината за това твърдение е, че обръщенията на Христос към всяка от църквите са ясно свързани с Неговото описание от гл. 1.
[5] G.K. Beale. Revelation, NIGTC. Grand Rapids, Eerdmans, 1999.
[6] Пак там.
[7] Последното е спекулация, но исторически тя е напълно възможна.
[8] Въпреки че не разполагаме с данни за силна еврейска общност в самата Филаделфия.
[9] Както и LXX Ис. 41:8; 44:2; 60:10; и 63:9; ср. 48:14; Юбилеи. 1:25
[10] Какъвто и да е отговорът, той по никакъв начин не може да води към антисемитизм, което става повече от ясно от текстове като напр. Римл. 9–11. Всъщност „поклонението“ на евреите пред християните много вероятно означава тяхното обръщане към Христос.
[11] Виж и дискусията на Бийл, цит. съч. както и неговата препратка към Gundry, R., Church and Tribulation. Grand Rapids, Zondervan, 54–61. Виж още Mounce, цит. съч.
[12] Според комбинацията от амилениално и идеалистично тълкуване тези символи не се свързват задължително с едно единствено историческо събитие.
[13] За допълнителни възможности за тълкуване на образите освен споменатите тук виж Osborn, Grant. Revelation. Baker NT commentary. Grand Rapids, Baker Books, 2002.
[14] По времето на Веспасиан (69–79) започва да се нарича и Флавия по името на управляващата династия.
Rado's blog 