от Радостин Марчев
САРДИС
Откровение 3:1–6: „До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“
Шест века преди Христос Сардис (сега Сарт) е бил един от най-древните и най-могъщите градове в древния свят[1]. През 1 век обаче той представлявал само реликва на стара слава. Разположен на около 50 мили източно от Ефес и на 30–40 мили югоизточно от Тиатира на алувиален хълм в подножието на планината Тмол, той гледал към широкото и плодородно Хермско поле. Изграден на западния край на главния път от Суса до Мала Азия, градът имал стратегическо местоположение. Неговият акропол се издигал на 450 метра над полето и бил недостъпен от всяка страна освен от юг, като по този начин представлявал естествена цитадела. Разкопките са открили стадион и театър както и необикновено голям (50×100 метра), но незавършен храм на Артемида. Всяка от неговите 78 колони била висока 17 метра. Според традицията тук за първи път започнали да секат сребърни и златни монети.
През 17 година сл.Хр. Сардис (и Филаделфия) пострадал тежко от силно земетресение, но бил изграден наново с помощ от император Август, възлизаща на 10,000,000 сестерции (около милион долара) и 5 годишно освобождаване от данъци. Девет години по-късно, през 26 г., той се състезавал с още 10 града за привилегията да изгради храм на цезаря, но изгубил от Смирна.
В Сардис се намирала една от най-големите и важни еврейски общности в цяла Мала Азия. Тя водела началото си от 4 или 5 в. пр.Хр. Когато Антиох III заселил около 2000 евреи в областта. Много от тях имали римско гражданство. Откритите разкопки на синагога, датиращи от 2 в. сл.Хр., показват, че тя е била една от най-големите в региона.
Сардис е църквата, която е укорена най-силно от възкръсналия Христос. Още в самото начало Той я определя като жив на име, но на практика мъртъв (ст. 1) – т.е. църква, която изглежда силна и дейна, и вероятно е била уважавана от другите общности в региона, но на практика е лишена от истински духовен живот[2]. Подборът на думи може би намеква, че християните в града са станали нехайни и безкритични към заобикалящата ги езическа култура. Тъй като единствено Божият Дух може да съживи една мъртва църква, Христос се открива като „Оня, Който има седемте Божи духове и седемте звезди“ (ст. 1, ср. Зах. 4:2,10 и Еф. 2:1). Възможно е също това да е свързано с големия храм на Артемида, който първоначално бил посветен на азиатската богиня Кибела, за която се вярвало, че може да възкресява мъртвите. Ако това е така, тук Христос казва, че Той, а не Кибала има силата да направи подобно възкресение за Своята църква[3].
Ст. 2 е призив за „бодърстване“ и предупреждение, че Христос може да дойде „като крадец“ (ст. 3), изненадвайки го в неговото нехайство и намирайки, че „някои от твоите не са съвършени пред Моя Бог“ (ст. 2). Не става ясно какво точно е било провинението на тези хора, но очевидно в тях е имало нещо, което е заслужавало укор. Образността чудесно съответства на историята на града. Сардис бил столица на древното царство Лидия. Естественото му разположение го е правело много добре защитен и поради тази причина той никога не е бил превземан чрез обсада или чрез пряко нападение. Въпреки това той е бил превземан на два пъти чрез изненада, поради собственото си нехайство – от Кир (546 г. пр.Хр.) и от Антиох велики (218 г. пр.Хр.). Това предупреждение към бдителност срещу изненада изглежда е било характерно за древната църква (ср. 1 Солунци 5:2; 2 Петър 3:10; Мт. 24:43, виж още Откр. 16:15[4]).
3:4–5: „бели дрехи“ – Сардис е бил известен с производството на бижутерия, бои и платове – вкл. бели тъкани. (Твърди се, че тук е открито изкуството да се боядисва вълната.) Бялата тога е била официална дреха за почтените римски граждани, както и облеклото на победителите, когато са влизали в града с официално шествие.
3:5: „книгата на живота“ (виж 13:8; 17:8; 20:12,15; 21:27; виж също Изх. 32:32–33; Пс. 69:28; Дан. 12:1, Лука 10:20; Фил. 4:3; Евр. 12:23). Всеки древен град е водел регистър с имената на своите граждани. Тук Йоан прави аналогия с „регистъра“ на небесните жители. Ако някой е бил хванат в предателство или нелоялност към града, преди да бъде екзекутиран, името му е било заличавано както на умрелите, за да не петни репутацията на града (ср. също Втор. 29:20). Обратно, ако някой се е отличавал особено, името му е било изписвано със златни букви[5].
3:5: „ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели“ (ср. Мт. 10:32; Лука 12:8).
[1] Повечето исторически детайли са взети от Mounce, Robert. The book of Revelation, NICNT. Grad Rapids, Eerdmens, 1998. Виж още Osbord, Grant. Revelation, Baker exegetical commentary, Grand Rapids, Baker Academic, 2002.
[2] Ст. 2 показва, че това е поне в някава степен хипербола, но очевидно опасността за общността е била съвсем реална.
[3] Религията в Сардис живо се интересувала от смъртта и безсмъртието. На около 2 мили от града се намирали свещени топли извори, които се свързвали с бога на отвъдния свят и същите теми.
[4] В посланието към Сардис обаче е малко вероятно Христос да говори за Своето второ идване. Виж Caird, Beasley-Murray, Mounce, Giesen, Aune, Beale.
[5] Макар и по-малко вероятно, не е изключено Йоан да говори за заличаване от списъка на синагогата на човек, отлъчен заради християнската си вяра.
Rado's blog 