Бележки върху Откровение – 9


images

от Радостин Марчев

СМИРНА

Откровение 2:8–11: „До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който: стана мъртъв и оживя. Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.“

Град Смирна е единственият от седемте града, който съществува и днес[1] под името Измир. Намирал се на 25 мили от Ефес на източния бряг на Егейско море. Той разполагал с чудесно пристанище, входът на което бил тесен и лесно се защитавал при нападение. През Смирна минавал важен търговски път към долината Хермус и по износ той отстъпвал единствено на Ефес в Мала Азия. Градът, чието население по времето на написване на Откровение било между 100 и 200 000 души, се е славел като най-красивия град в околността и е бил наричан „перлата на Азия“. Очарованието му  идвало не толкова от местността, в която е бил разположен колкото от архитектурата и грижливо планираното разположение на сградите. Емблемата на града е била корона. Той разполагал с чудесен стадион, библиотека и най-големия театър. Местна забележителност бил и т. нар. „златен път“. Смирна е и (вероятно) родното място на гръцкия поет Омир. Градът поддържал чудесни отношения с Рим като останал негов твърд съюзник по време на картагенските войни. Той бил един от четирите града в областта (заедно с Ефес, Пергам и Сардис), които имали правото да свикват провинциални събрания.

Не е известно как се е появила църквата в Смирна. Може би е била започната от повярвали хора, обърнати на Петдесетница, а може би е резултат на дейността на Павел, който живее дълго време в Ефес и евангелизира областта (Деяния 19). При всички случаи в града има църква от доста рано. Когато в началото на 2 век Игнатий богоносец пише писмо към нея, той казва, че тя е добре установена с епископ, презвитери и дякони. Църквата в Смирна е една от двете (заедно с Филаделфия), към която няма отправен укор.

Християните в Смирна се изправяли пред значителни трудности заради своята вяра. Самото име „смирна“ означава „горчив“ и е било свързано с някои местни митове, в които са се описвали страдания на граждани или предци. Христос изглежда също използва тази тема, понеже цялото послание е пропито от нея[2]. В Смирна култът към императора е бил много силен. Точно в него през 195 г. пр. Хр. бил изграден първият храм на Dea Roma, а през 23 г. пр. Хр, спечелил позволение измежду 10 други града там да бъде изграден храм на император Тиберий. Това (заедно с клеветите от страна на евреите) е била причина вярващите да бъдат жестоко преследвани. Тук живял и епископ Поликарп, който е бил ученик на апостол Йоан и за чиято мъченическа смърт през 155 г. имаме запазени ранни документи.

2:8: „Първият и последният“ (ὁ πρῶτος καὶ ὁ ἔσχατος) – На Смирна ѝ е било дадено името пръв град в Азия (макар тя да си е съперничела с Пергам и Ефес). Местните монети били изсичани с надпис „първи в Азия по красота и големина“. Може би поради това Христос се представя по този начин (ср. с 1:17–18). Това е също така титла на Бога, извлечена от Ис. 44:4 и 48:12 (виж и Откр. 1:17; 22:13) и по този начин доста недвусмислено представя Христос като такъв. Отнесен към Христос, изразът означава, че Той е суверен над историята и контролира миналото, и бъдещето.

2:8: „Който стана мъртъв и оживя“ (ὃς ἐγένετο νεκρὸς καὶ ἔζησεν, ср. 1:17–18) – Миналото време ясно насочва към смъртта и възкресението на Христос. Идеята за умирането и възкръсването е била добре позната на хората от Смирна. Седем века по-рано градът е бил напълно унищожен от царя на Лидия, Алиат и 300 г. не е съществувала, след което, през 290 пр. Хр. е бил възстановен от наследниците на Александър Велики, Лисимах и Антигон.

Освен това местното население е боготворяло Кибела – богинята на природата. За нея се казвало, че умирала всяка година и възкръсвала отново всяка пролет.

В Своето послание към вярващите Христос казва „Аз възкръснах.“ Това е било пряко свързано с гоненията, преживявани от християните в Смирна – Исус е възкръснал и сега те получават същата надежда, и обещание ако Му останат верни и устоят на трудностите (ср. с 2:10).

2:9: „беден… но пак си богат“ (ср. 2 Кор. 6:10 и Яков 2:5) – Страданията и бедността на християните в Смирна (както и на всяко време и място) не са останали незабелязани от Господа. Тези проблеми може би са причинени от враждебното отношение заради тяхната вяра. В същото време изглежда именно това страдание (и устояването в него) са довели християните по-близо до Господа, което е най-голямото съкровище.

Изглежда в града е имало значително еврейско население, което е мразело християните. Древната книга „Мъченичество на Поликарп“ съдържа пасаж, който описва как евреите събират гориво, за да бъде християнският мъченик изгорен в съботен ден. Текстът конкретно казва, че те са клеветели християните и поне до известна степен са били причина за тяхното преследване.

2:9: „сатанинска синагога“ – Това е много тежко обвинение, изказано срещу евреите, които са имали претенцията, че са избран народ (ср. обаче Римл. 2:28–29). Още по-тежък е ако приемем, че Откровение е написано от апостол Йоан, който сам е бил етнически евреин. Освен това изразът може би е игра на думи със значението на името Сатана т.е. обвинител, клеветник (ср. Йоан 8:31–47). Ако евреите са клеветели християните, изразът е ясен.

2:10: „10 дена“ (или „до 10 дена“, както също може да се преведе) в Библията е срок за изпитание (виж Бит. 24:55; Числа 14:22; 1 Самуил 1:8; Неем. 5:18; Йов 19:3; Ер. 42:7; Дан. 1:12; Деян. 25:6). Това е особено явно свързано с изпитанието в Данаил 1. Възможно е също числото да показва кратък период от време. (За повече варианти виж Grant Osborne, BECNT). Текстът не казва как ще завърши това изпитание, но следващият стих може би намеква, че цената ще бъде голяма.

2:10: „верен до смърт“ – Смирна се е славела като изключително верен съюзник (на Рим). Когато по-късно градът се е обръщал с молба за помощ, той винаги е споменавал своята вярност. Вероятно тук Исус си играе с това значение – Той изисква такава вярност (и дори по-голяма) от християните към Себе Си. Забележителното в посланието към Смирна (а и към всичките останали църкви) е, че Бог не обещава лесен изход, още по-малко лесен живот. Това, което Той обещава е голяма награда на тези, които Му останат верни въпреки трудностите.

2:10: „венеца на живота“ (τὸν στέϕανον τῆς ζωῆς) – Кибела, богинята, почитана в града, била изобразявана с корона, състояща се от стените на града. Този образ е бил изсичан на местни монети. Освен това за сградите в Смирна, построени на планината Пагос, се казва, че приличали на корона. Корона бил и символът на града, понякога също изобразяван на местните монети. Дори самият град бил наричан „короната“ или „венецът на Азия“. Венци (корони) са получавали и победителите атлети в състезанията, а Смирна е била известна със своите игри. (Думата, употребена в гръцкия текст на Откровение, означава именно венец на победител, а не царска корона.)

Йоан съзнателно си играе с тези асоциации, добре познати на неговите слушатели, за да насочи по този начин тяхното внимание към истински ценната корона.

По този начин ние отново виждаме колко удачна е образността в книгата Откровение. Тя съвсем съзнателно е свързана с идеи, добре познати на първите читатели. Както казахме, това представлява значим ключ за по-ясно разбиране на текста.


[1] Малко селище Бергама съществува и на мястото на древния Пергам.

[2] Самата дума „смирна“ се среща на няколко места както в Стария, така и в Новия Завет. Виж напр. дара на мъдреците (ср. Ис. 60:6, Пс. 72:10) както и използването ѝ при погребението на Христос (тя е запазвала тялото от разлагане). Може би собствените легенди на града се съчетават с евангелската традиция за страданието и погребението на Христос, за да формират централната тема на посланието като страдание.

1 thought on “Бележки върху Откровение – 9

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.