Християнското опиянение по Доналд Тръмп


Резултат с изображение за Donald Trump

от Радостин Марчев

Последните няколко дена името на Доналд Тръмп за пореден път оглави световните медии. Мнозина мои приятели коментираха неговото поведение – някои от тях по коренно противоположни начини. Не мога да видя нищо лошо нито в коментирането, нито в различните мнения – още повече, че макар Америка да е твърде далеч от България, нейната политика оказва влияние върху нас. Самият аз обикновено не се чувствам достатъчно компетентен, за да правя това.

Следователно това, което ще кажа не е пряко свързано с политиката – то е свързано с християнската вяра. То също така не се отнася до Америка – отнася се най-вече до нашата българска действителност.

Казано простичко – аз съм крайно удивен от прехласването на някои мои познати християни по Тръмп. Нямам предвид просто одобрението на неговата политика – изцяло или отчасти. Имам предвид одобрението на Тръмп като личност. Те пускат негови речи, в които говори за християнски ценности, обещава морални обществени решения, присъства на молитвени закуски, заобиколен е от църковни водачи, които полагат ръце върху него, носи Библия и дори споделя своята вяра в Христос. Човек може да си помисли, че Тръмп е дълбоко вярващ и уповаващ на Бога държавник, който води битка със силите на злото за връщане на християнската вяра в американското обществено пространство.

Казвам удивен, понеже би трябвало да е очевидно, че Доналд Тръмп съвсем не е това.

Вярно е, че той често говори за християнството, но жестоките гафове, които от време на време прави, ясно показват, че на практика реториката му е лишена дори от елементарно покритие. Например в реч в Liberty Univercity Тръмп говори за „двамата коринтяни“ (грешка с Второ коринтяни). В интервю, дадено в Айова казва, че никога не се е молел за прошка. Отново в Айова той едва не слага няколко долара в подноса, на който се раздава Господна трапеза и говори за „малко винце с крекери“ („my little wine and my little crackers“ – виж: Sarah Pulliam Bailey, “Donald Trump Almost Puts Money in the Communion Plate at a Church in Iowa,” Washington Post, February 1, 2016). Тръмп обича да позира със стара семейна Библия в ръце, но когато е попитан за любим стих отговаря „око за око“ (ТУК).

Това обаче е дори по-малкият проблем. По-големият е, че характерът и поведението на Тръмп стоят в пряка опозиция на почти всичко, с което християнството се свързва.

Тръмп често търси доверието на хората. „Вярвайте ми“ е негов запазен израз.

„Вярвайте ми, хора, ние ще изградим тази стена, вярвайте ми, вярвайте ми, ще я изградим.“

„Аз обичам жените. Вярвайте ми. Обичам жените. Обичам жените. И, искам освен това да знаете, че имам огромно уважение към жените, вярвайте ми.“

„Вярвайте ми, никога не сте срещали някой, който да е по-малко расист от мен.“ (ТУК)

„Светът има проблем, но ние ще го оправим, нали? Това е, което аз правя. Решавам проблеми. Ще го направим по-силен, вярвайте ми.“ (Remarks by President Trump at National Prayer Breakfast,” Whitehouse.gov, February 2, 2017)

„Така че нека да ви кажа директно: в администрацията на Тръмп нашето християнско наследство ще бъде ценено, защитавано – така както никога по-рано не сте виждали.“ (Donald Trump speech at 2016 Values Voter Summit, posted by FRCAction, YouTube, September 9, 2016)

За съжаление обаче това са твърдения и призови, които не кореспондират с реалността.

Тръмп има няколко развода и не крие, че не е бил верен на своите партньорки. Неговият адвокат казва, че е платил 130 000 $, за да прикрие афера с порно звезда (ТУК).

Тръмп е известен с грозната си реторика и обичайни обиди към всички, които не са съгласни с него. Предизборната му кампания е забележителна в това отношение: той многократно нарича опонентите си с подигравателни имена (Crooked Hillary, Crazy Bernie, Low-Energy Jeb, Lyin’ Ted, Little Marco), поставя под съмнение вярата на Бен Карсън (адвентист) изтъквайки своята презвитерианска принадлежност, говори обидно за външността на съпругата на Тед Круз, Хейди, подиграва сакат репортер заради неговият недъг (ТУК) и дори публично се хвали с големината на своя пенис в дебат с Марко Рубио.

Той също така често използва грозни обръщения по отношение на чужденците – те са престъпници, изнасилвачи и идват от „лайняни“ (shithole) страни (за евангелските реакциите виж ТУК).

Може би най-показателен е скандалът, избухнал относно записан частен разговор, в който Тръмп гласно изказва своето насилническо сексуално поведение спрямо жените:

„Разбираш ли, аз съм автоматично привлечен към красивите – просто започвам да ги целувам. Това е като магнит. Просто ги целувам. Дори не чакам. И когато си звезда, те ти позволяват да го правиш. Можеш да направиш всичко… Сграбчваш ги за путките. Можеш да правиш всичко.“ (ТУК).

Когато видеото излиза наяве и се вдига огромен скандал, Тръмп твърди, че това са били просто думи. Но в следващите дни множество жени публично заявяват, че са изпитали сексуални посегателства от страна на Тръмп. Очевидно това не са били просто думи, а самата реалност.

И т.н. – списъкът може да бъде продължен. (За едно много по-добро от моето изложение виж статията на Филип Янси Election reflections: bridging the gap.)

Въпреки това 81% от белите евангелски християни в Америка гласуват за Тръмп през 2016 г. В интерес на истината аз съм в състояние да разбера, че уплашени от политиката на Барак Обама и възможността редица антихристиянски тенденции да се задълбочат при евентуално избиране на Хилари, християните могат да подкрепят всеки, който обещава да води по-поносима за тях политика. При това положение Тръмп би се оказал по-малката от две злини. Това, което е неразбираемо обаче е как голяма част от християните са готови да си затварят очите пред, да извиняват, оправдават и дори да отричат всеки от моралните провали на своя президент. (За последните поредни християнски реакции от страна на Франклин и Джак Греъм и Ерик Метекса по повод на срещата с Путин виж ТУК, но могат да бъдат приведени още редица примери.) Тази защита на всяка цена е дала основание личности като Джери Фалуел мл., Паула Уайт, Джеймс Добсън, Марк Бърнс, Ралф Рийд, Робърт Джеферс, Ерикс Метексас и Франклин Греъм да бъдат наричани „придворни евангелисти“.

Това е още по-смущаващо на фона на традиционното християнско настояване, че политическата дейност на един държавник не може да бъде отделяна от неговия морален характер. През 1998 г. Джеймс Добсън написа по повод аферата на тогавашния президент Бил Клинтън.

„Това, което ме тревожи във връзка с този епизод е готовността на моите съграждани да рационализират поведението на президента дори след като подозират, а след това са и сигурни, че той лъже… Как нашата обична нация се е оказала в такава каша? Вярвам, че всичко е започнало не с аферата Левински, а много години по-рано. Има множество доказателства, че по време на първия си мандат Бил Клинтън е имал морални проблеми. Неговата афера с Дженифър Флауърс, за която сега той признава, че е лъгал, е била рационализирана от американците… Той е посещавал Съветския съюз и други враждебни страни по време на Виетнамската война, твърдейки, че е бил просто „наблюдател“… Клинън избягва въпросите дали е употребявал марихуана с неговия станал сега знаменит отговор „не съм вдишвал“. Има индикации, че Бил Клинтън е бил неверен и неморален. Защо тогава американците са пренебрегвали толкова много червени флагове? Понеже, и аз искам да поставя най-голямото ударение на това място, публичната медия през 1992 г. е била на страната на Бил Клинтън и е настоявала, че „характерът няма значение“.“

В крайна сметка вторият мандат на Клинтън завършва с един от редките случаи на (неуспешна) процедура по импийчмънт.

Очевидно обаче когато достигаме до Доналд Тръмп, характерът вече не е решаващ – дори (да не кажа в най-голяма степен) за белите евангелски християни. (Виж статията на Уейн Грудъм, който твърди, че морално пропаднал човек все пак може да върши добра работа като политик.) Или по-скоро, характерът е от значение, но необходимостта да имат достъп до властта е от по-голямо значение. Именно поради тази причина редица християни започват да „християнизират“ един дълбоко нехристиянски характер и да защитават поведение, което директно противоречи на моралните норми на Новия Завет и на самия Исус Христос. На моменти това приема дори брутални изражения както напр. когато баптистки пастир на мегацърква заплашва Ръсел Мур, ръководителя на Комисията за етика и религиозна свобода към Южнобаптистката конвенция, че ще бойкотира финансирането на организацията ако не престане да критикува морала на Тръмп. Самият Добсън вероятно е преживял катарзис, понеже в момента се нарежда сред най-приближените до Тръмп религиозни водачи и дори публично твърди, че президентът е новороден християнин, но трябва да сме снизходителни към него понеже е „духовно бебе“.

Предстои да видим какви ще са последиците от подобно обвързване, но моята прогноза е, че ще бъдат катастрофални за общественото доверие в морала на евангелската общност.

И точно тук американската действителност може да се окаже полезно предупреждение за българската евангелска общност. В едно съвремие, което за голяма част от християните изглежда мрачно и опасно, и в което им се струва, че секуларизмът, неверието, джендъризмът, педофилията, абортите, мигрантите, ислямът и хомосексуализмът настъпват, мнозина вярващи чувстват, че трябва да направят нещо по въпроса. Под „нещо“ в много случаи се разбира поставяне на управници, които да променят законите по начин, който да защитава определени християнски ценности или поне да донесе някакви привилегии на църквата. По този начин политически личности, които използват християнски език лесно биват определяни като разумни, заслужаващи доверие хора, за които си струва да се гласува. Същевременно техният морален характер нерядко бива напълно пренебрегван или поне извиняван.

Лично аз намирам подобна нагласа за изключително опасна. Характерът има значение. Огромно значение. Одобряването на политическите виждания на даден политик не би трябвало да кара християните да си затварят очите за неговите морални дефицити. Напротив, задачата на църквата е да бъде именно морален коректив в един морално деградиращ свят. Когато обаче християните започнат да защитават неморални хора като морални и дори като християни и защитници на християнството, църквата престава да бъде „сол и светлина“. Тя се превръща в поредната политическа партия или група за натиск, която се интересува от силово налагане на своите разбирания, често брутално тъпчейки другите по своя път. В момента, в който забравят, че Божието царство не е земно царство, че моралът не може да бъде реално наложен чрез закон и че силата на християнското свидетелство не се измерва с политическо влияние, ние сме стъпили на една хлъзгава и опасна плоскост. Всъщност може съвсем реално да се окаже, че избирайки подобен път, църквата си затваря пътя за ефективно свидетелство именно в християнския смисъл на думата.

Нищо от това не трябва да се разбира в смисъл, че християните трябва да странят от политиката или че моралните въпроси са напълно откъснати от политическото измерение. Те не са. Но извинението или неглижирането на моралните провали на даден политик заради интереса, който християните смятат, че могат да извлекат от него би трябвало да е недопустимо за вярващите. И докато християните могат (макар това изобщо да не е задължително) да одобряват политиката на Тръмп, те трябва ясно да кажат, че са отвратени от моралния му характер, който няма нищо общо с Христос и християнството. Същото се отнася и за всеки аналогичен български политически персонаж. И когато те мълчат, рационализират или защитават това, е страшно.

Защото това не е въпрос на политика и различни мнения. Това е въпрос на християнски морал.

1 thought on “Християнското опиянение по Доналд Тръмп

  1. Няма нищо за учудване.Днес вместо пуританите се чете Рик Уорън и хора като Тръмп се припознават ,като предвестници на тия дето ще установят Божието царство ,без Христос.Затова и толкова му се радват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.