от Радостин Марчев
ЕФЕС
2:1–7: „До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника; Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя, Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай.“
Град Ефес е бил най-големия град в римската провинция Мала Азия. Разположен е на устието на р. Кейстер. Макар официално резиденцията на проконсула да се намирала в Пергам – столица на провинцията, той през повечето време е живеел в Ефес, който практически имал по-голямо политическо значение. Като свободен град той имал право на самоуправление. Тъй като Ефес е бил също така и главното пристанище на Азия (с излаз на Егейско море), той обикновено пристигал в провинцията именно тук. От пристанището до центъра на града водела величествена алея, украсена с колони от двете страни. Освен това градът имал голям стадион, пазар и театър, разположен на склона на пл. Пион с 25 000 места. В миналото той бил част от царство Пергам, което цар Атал III завещал на римляните през 133 пр. Хр. Изчисленията за населението на града варират, но според някои то е било около 250 000 души. Търговското му значение било още по-голямо поради факта, че през него преминавали 3 важни търговски маршрута – от Ефрат до Колоса, от Галатия до Сардис и от долината Меандър на изток и юг В града имало храмове на императорите Адриан, Клавдий и Север както и на Рим (виж част 7). Той също така е бил център на поклонението на богинята Артемида (или Диана) и тук се е намирал неин храм, който се е смятал за едно от чудесата на света. Размерите му били 4 пъти по-големи от Партенона. Свещениците на Артемида били жени, които често са се заобикаляли с кастрирани мъже, поклонници. Храмът също така служел като банка, генерирайки по този начин значителен финансов ресурс.
2:1: „Така казва…“ е класическа формула за Божиите думи, изговорени чрез пророците в Стария Завет.
2:1: В края на гл. 1 Йоан получава обяснение за смисъла на звездите и светилниците. „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.“ (1:20) Смисълът на посланието е ясен – в града, където имперската сила и влияние са се усещали най-ясно, Христос заявява, че е със Своята църква. Той я държи в ръката Си и ходи сред нея. Но понеже винаги е близо до нея, Той също така знае добре и начина, по който тя живее (ср. Левит 26:12).
2:2–3: Църквата в Ефес е била силна и древна. Нейното начало е поставено от апостол Павел, който живее и проповядва там повече от 2 години (Деяния 18:8,10). Оттук той пише своите писма към коринтяните. Писмото му към ефесяните по всяка вероятност е било циркулярно писмо към църквите в областта, но със сигурност също е свързано с града. Освен това Ефес е свързан със служенията на Акила и Прискила (Деяния 18:18–20), и Тимотей, с чието пребиваване в града са свързани двете писма 1 и 2 Тимотей. Най-тясно с града обаче е свързан апостол Йоан.
Не е съвсем ясно, кои са лъжливите апостоли (виж 2 Кор. 11:13, ср. Деян. 20:29), за който Йоан говори. Това може да са николаитите, споменати в ст. 6 и след това в посланието към Пергам. Може да са и пътуващи проповедници с големи претенции, но с лошо учение и нисък морал подобно на тези, срещу които пише Павел в 2 Коринтяни (виж също Дидахе 3 и Игнатий Богоносец, Ефесяни 7:1; 9:1). Други ги свързват с юдаизатори, което е възможно, защото в Ефес е имало голямо и силно еврейско общество, което дори се е ползвало с привилегиите на гражданство. Павел започва да проповядва Христос в Ефес именно от синагогата. Към това можем да добавим и информацията, която имаме за напрежението между евреи и езичници в града. Всичко това обаче остават единствено предположения.
2:4: Обвинението срещу ефеските християни е, че са „оставили първата си любов“. То обаче не е съвсем ясно (макар вероятно да е било напълно понятно на тези, до които думите са били пряко отправени). Някои автори смятат, че става дума за охладнели отношения между вярващите или за тяхното отношение към Христос. Други са на мнение, че макар да са били ревностни за своята доктринална чистота, те са изгубили интерес към невярващия свят около тях и не са споделяли благата вест[1]. Което и от тези неща да има предвид Христос, Той е напълно ясен, че то трябва да се промени.
2:5: Предупреждението е много сериозно. То е свързано с началния образ в главата – светилника (= църквата), сред Който ходи Христос. Вдигането му може да означава изоставяне, наказание или дори унищожение на църквата в града. Ако те престанат да светят (което и от горните значения да се има предвид), то Христос ще вдигне светилника им от мястото му. Заплахата обаче е очевидно условна и оставя място за надежда и поправка от страна на християните.
2:7: Дървото на живота е ясна връзка с Битие, където то се появява за първи път. Изгонването на първите хора от рая е означавало недопускане до неговия плод и по този начин лишаване от безсмъртие. Същото дърво се появява отново в края на книгата Откровение (22:2,14,19) като част от обновеното творение и Божия рай[2]. Там Бог отново дава на хората това, което в началото им е било отнето. Това е обещанието към християните в Ефес ако останат верни и се върнат към първата си любов.
Възможно е дървото на живота да съдържа и друга алюзия. Символът на богинята Артемида в Ефес бил именно дърво (заедно с елен и пчела). Той се свързвал с нейната роля на майка и източник на плодородието. Този символ бил изобразяван на местни монети. Престъпник, който се е приближавал на определено разстояние до ритуалното дърво (намиращо се в близост до храма на Артемида) се освобождавал от наказание.
Освен това думата „рай“ (която Христос използва) често се е употребявала в тази част на Азия със значение на градина на управителя/царя, в която често е имало забранен за ловуване дивеч.
Разбира се, Йоан не създава синкретична образност. Но освен от СЗ той подбира образите си по начин, който е възможно най-добре познат и говорещ нещо на читателите в съответния град. По този начин той добавя и допълнително внушение – не дървото на Артемида, а дървото на живота е истински значимото. Резултатът не е смесване на двата образа, а отхвърляне на езическия за сметка на библейския, посочвайки, че последният е истинският и много по-велик.
Подобно смесване на старозаветни образи с места, предмети и вярвания, свързани с читателите е нещо характерно за Йоан и трябва да се има предвид при тълкуването на Откровение. Ние ще се срещаме с него във всяко едно от писмата към църквите. По този начин нищо не е в състояние да замени доброто познаване на историческия, географския, политическия и др. видове контексти. И обратното, невежеството за тях създава сериозна предпоставка за тълкувателни грешки.
[1] Виж Beal, G. K., NIGTC, който приема последното виждане и представя аргументи в негова подкрепа. За различно виждан виж Maunce, NICNT.
[2] Същата надежда се появява в множество старозаветни и неканонични еврейски текстове.
Rado's blog 