Бележки върху Откровение – 7


images

от Радостин Марчев

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ПИСМАТА ДО СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ

Глави 2–3 от книгата Откровение са свързани с послания, написани към реални, съществуващи християнски общности, намиращи се в римската провинция Азия (днешна Мала Азия, Турция). Поради тази причина историческият, политическият и културният контекст е изключително важен за правилното тълкуване на тази част от книгата. Ние ще дадем повече информация когато разглеждаме всяка конкретна църква, но освен това добавяме няколко общи бележки, които трябва да се имат предвид във връзка с цялата секция (гл. 2–3).

Като цяло римските управници били толерантни спрямо вярванията на своите поданици. Всички религии били търпени дотогава, докато не причинявали проблеми. Изключение бил юдаизмът, който бил официално позволен и се ползвал с някои специални привилегии и отстъпки. За известно време след своето възникване християнството било смятано за част от юдаизма. Това било напълно естествено при положение, че то възникнало в еврейска обстановка, неговият основател и всичките му ученици били евреи, първоначално печелело еврейски последователи и свещените му текстове били същите като в юдаизма.

Докато било смятано за част от еврейската религия, християнството било специално толерирано. Около времето на големия пожар в Рим при управлението на Нерон обаче станало ясно, че това е различна религия. Това осъзнаване било причина то да загуби своя привилегирован статус. Това обаче не значи, че то автоматично станало незаконно и преследвано. Подобни действия били предприемани единствено ако срещу християните било повдигнато обвинение (напр. от съсед). Тогава областният управител имал правото да вземе свободно решение как да постъпи (но римските граждани се радвали на някои допълнителни привилегии). Без обвинение подобен процес не бил започван. Следователно докато християните запазвали добрите си отношения със своите съседи, те не били гонени. Това се променило, когато те отказали да участват в култа към императора.

Поклонението към императора не било наложено отгоре. То по-скоро започнало от самите хора и било подхранвано от просперитета и удивлението пред империята. Първоначално те започнали да обожествяват Рим (Рома). Първият храм на Рома в Смирна датира от 195 пр. Хр. По-късно започнало да се вярва, че духът на Рим (Рома) е въплътен в императора. Първият обожествяван император бил Юлий Цезар, като това станало едва след неговата смърт. През 29 пр. Хр. император Август позволил на Ефес и Никея да изградят храмове на Рома и да почитат Юлий Цезар. След това той позволил на Пергам и Никомедея да издигнат храмове на Рома и да почитат НЕГО. С течение на времето поклонението все повече се прехвърляло върху императора и ставало все по-популярно. Наистина, необходимо било специално позволение, за да се изгради храм, но през 1 век такова се давало все по-лесно.

Историческите сведения достигнали до нас за различните императори през интересуващия ни период показват следното:

  • Август позволявал на негражданите да го почитат, но забранявал това на гражданите.
  • Тиберий (14–37) не позволявал да му се покланя никой.
  • Калигула (37–41) настоявал да му се покланят дори юдеите. Той възнамерявал да постави своя статуя в храма в Ерусалим, но умрял преди да успее да осъществи това.
  • Клавдий (41–54) не позволявал да му се покланят.
  • Нерон (54–58) не вземал на сериозно своята божественост. Позволявал да му се покланят, но не насилвал никой да го прави.
  • Веспасиан (69–79) и Тит (79–81) не правели нищо, за да насърчат поклонението.
  • Домициан (81–96) бил първият император, който вземал насериозно своята божественост и изисквал поклонение. Той започвал своите писма с думите „Вашият Господ и Бог казва:“ В театъра хората ставали и го поздравявали „Нашият Господ и Господарка, нашият Бог.“

Какво представлявал култът към императора? Веднъж годишно всеки гражданин трябвало да застане пред статуята на императора и да каже, че императорът е Бог и Господ. След това трябвало да хвърли парче тамян в огъня като жертва. Около времето на Домициан това било задължително и се придружавало с издаване на специален сертификат удостоверяващ, че човекът е изпълнил своето задължение.

Поклонението към императора не пречело хората да продължат да се покланят на други богове – повечето хора в древния свят били политеисти. Въвеждането му било колкото религиозно, толкова и политическо действие (за разлика от нашето съвремие, в древността двете неща били неразделими). Следователно когато християните започнали да отказват да се покланят на императора, това било прието не само (и дори не толкова) като религиозно, колкото като политическо действие. То автоматично ги белязало като политически неблагонадеждна секта, която подрива устоите на държавата и обществения ред. А това автоматично означавало преследване.

Спорно е дали книгата Откровение е писана около времето на Домициан, когато всичко това става изцяло реалност, или по-рано, при управлението на Нерон (който също преследвал християните, макар и по различни причини). Както ще видим, имаме солидни основания да смятаме, че култът към императора намира отражение в книгата, без значение кога ще я датираме. При всички положения, тя е свързана с гонение – било то вече започнало или настъпващо. Йоан вижда това и поне една от целите му да напише Откровение е, за да насърчи и укрепи вярващите в трудното време, в което живеят.

***

Обръщенията в глави 2–3 имат сходна структура, която може да бъде представена както следва:

  • Историческият контекст е въведен с една и съща формула „До ангела на църквата в…“
  • Дава се някакво описание на Исус, което кореспондира с 1:12 и сл. (виж част 6)
  • Посочва се доброто и лошото в църквата и винаги има призив.
  • Повтарят се фразите „На този, който победи“ и „Който има уши да слуша, нека слуша“
  • Завършва се с обещание към верните.

Освен това гл. 2–3 имат доста ясно изразена хиастична структура, която може да бъде представена по следния начин.

А. Ефес – християните получават някои похвали, но са изгубили първата си любов и вървят към състоянието на Лаодикия.

B. Смирна – не получават строга критика, но са насърчени да останат верни, изправени пред преследване от юдеите.

C. Пергам, Тиатир, Сардис – макар да получават похвала, те са изобличени заради компромисите с идолопоклонство и идоложертвеното, или заради това, че не живеят вярата си.

B. Филаделфия – няма сериозна критика, но са насърчени да останат верни, независимо от опозицията и трудностите.

A. Лаодикия – няма похвала, но са укорени заради своята хладкост.

Очевидно центърът е „С“ – християните биват съблазнени от културата, в която живеят. Това е и основна тема, и предупреждение в книгата[1].

Посланията към седемте църкви могат да се представят по следния начин:

Църква

Характеристика на Христос

Сила

Проблем

Задължение

Обещание
Ефес власт Ревност за учението Изгубена любов Покай се! Дървото на живота
Смирна Дава живот Духовно богата Страда за Христос Свобода от смърт
Пергам Воюва срещу греха Дръж здраво Лъжеучения, неморалност Покай се! Духовна значимост
Тиатир Изпитва сърцата Любов, служение лъжеучения,

неморалност (Езавел)

Отхвърли Езавел! Власт над народите
Сардис Източникът на Духа Малцина верни светии Духовно мъртва Събуди се! Бяла дреха (чест)
Филаделфия Отваря врата Държи на думата си Малко сила продължава Сигурно обиталище
Лаодикия Верен свидетел безполезен Признай нуждата; приеми от Христос! общение

[1] За едно по подробно разглеждане на тази идея виж Писмо към църквата в Пергам: Откровение 2:12–17 като ключ за разбиране на основните послания на книгата. Повечето идеи, представени в статията ще бъдат разгледани в следващите части.

2 thoughts on “Бележки върху Откровение – 7

  1. Йоан вижда това и поне една от целите му да напише Откровение е, за да насърчи и укрепи вярващите в трудното време, в което живеят. Вие нормални ли сте ????! Йоан ли вижда или Бог е видял и си е „послужил“ чрез апостол Йоан ?!!! Как не ви е срам … а имате наглостта и претенции да богословстсвате и тълкувате …!

    >––– Оригинално писмо –––

    >От: Rado’s blog comment-reply@wordpress.com

    >Относно: [New post] Бележки върху Откровение – 7

    >До: rumilori@abv.bg

    >Изпратено на: 10.07.2018 17:16

    \.abv-omExternalClass\ a\3Ahover { color: #ff0000; } \.abv-omExternalClass\ a { text-decoration: none; color: #0088cc; } \.abv-omExternalClass\ a\.primaryactionlink\3Alink { background-color: #2585b2; color: #ffffff; } \.abv-omExternalClass\ a\.primaryactionlink\3Ahover { background-color: #11729e; color: #ffffff; } WordPress.com the boss posted: “ от Радостин Марчев ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ПИСМАТА ДО СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ Глави 2-3 от книгата Откровение са свързани с послания написни към реални, съществуващи християнски общности, намиращи се в римската провинция Азия (днешна Мала Азия, Турция). Поради тази причина“

  2. Разбира се, че Бог е видял и си е „послужил“ с Йоан, за да изпрати послание на църквите. Но библейските автори не са били пишещи машини пасивно движени от Св. Дух. Човекът Йоан е виждал какво става около него и е бил притеснен от това. И да, той е искал да предупреди християните – част от написаното в книгата са били съвсем видими исторически реалности и проблема с култа към императора, за който става дума тук е една от тях. По същия начин ап. Павел пише на коринтяните писмо съдържащо неговото мнение за проблем, който, както сам казва, е научил от „хлоините домашни“ (1 Кор. 1:11) и за който е сметнал че трябва да отговори. То не му е било открито свръхестествено. Но Бог вдъхновява това, което той пише и резултатът, който имаме е вдъхновено послание. Как Божието вдъхновение и естествените човешки способности, чувства индивидуалност съработят в създаването на текста едва ли някой може да обясни.
    Отново, когато Лука пише своето евангелие то не му е диктувано нито той е пасивен получател на послание от Бога. В 1:3 той ясно казва, че е изследвал внимателно събитията, за които пише – т.е. извършил е историческо проучване, което е отразил в написаното. Бог отново го е водил и отново написаното е вдъхновено от Св. Дух. Но това вдъхновение не е пасивно. Библията е книга написана едновременно от човешки автори и от Божия Дух – не в смисъл, че част е Божия, а друга част човешка, а в смисъл, че имаме две активни страни.
    Затова, не, не ме е сам да напиша това, което съм написал – с уточнението, че по никакъв начин не отричам Божието участие и водителство. А ако някой смята, че за да бъде Божието слово наистина Божие трябва да изключим всеки човешки фактор от него той все още не се е задълбочил в Божието слово така както то заслужава да го направи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.