Бележки върху Откровение – 6

ОТКРОВЕНИЕ 1:9–20

от Радостин Марчев

1:9 Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа].

Тук авторът на посланието се представя за пръв път като Йоан. Църковната традиция, подкрепяна от ранни автори като Ириней и Ориген казва, че това е апостол Йоан, последният останал жив ученик на Христос. Това обаче съвсем не е сигурно – още повече, че самият автор не се представя като апостол. По времето когато пише, той се намира на Патмос – остров, който се намира близо до град Ефес. Островът е 5 мили дълъг и 3 широк. В южната му част има пристанище, наречено Skala и град (също наречен Патмос), изграден около руините на древен манастир на върха на хълма Ayios Elias – около 800 фута висок. Има свидетелства, че  островът е бил използван за заточение на политически затворници, където те са били карани да работят тежка работа в рудници. Все пак първите данни за тях са от Викториан и доказателствата не са сигурни.

Йоан посочва и причината да се намира на Патмос – „за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа]“. Той също така още в самото начало поставя пред читателите си двете основни теми в книгата (които се отразяват едновременно в живота на автора и читателите) – „съучастник в неволите и в царството“. Ключът за справянето с тях е „търпението“, устояването във вярата въпреки трудностите. Тези две неща постоянно се редуват във виденията на Йоан, за да могат читателите му да разберат, че търпението в първото води до радостта във второто.

текст	страдание	слава
1		Славата на възкръсналия Христос
2–3	Проблемите на 7-те църкви
4–5		Тронната зала в небето. Бог управлява всичко
6	7-те печата – преследваната църква
7		144 000 и голямото множество – църквата, преминала през гоненията
8–9	7-те тръби – Божият отговор към света заради преследваната църква и призив към покаяние
11	2-та свидетеля – църквата в света
12		Вселенската църква, раждаща Христос и опазена от сатана
13	2-та звяра – преследваната църква (методите, които сатана използва)
14		Божиите избрани (144 000) са с Агнето, а Христос нанася наказание на света, който Го е отхвърлил
15–16	7-те чаши на гнева – последната дума на Бога
17–19	Голямата блудница и нейното унищожение
20:1–6		Първото възкресение и царуването на светиите
20:7–15	Втората смърт
21–22		Новото небе и новата земя

1:10–11 „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.“

„Господният ден“, в който Йоан получава своето видение може да означава или деня от седмицата, в който християните обичайно се събират, за да се покланят на Бога, или деня, в който Бог е избрал, за да му даде видението. В първия случай това без съмнение би означавало неделя – денят, който християните от най-дълбока древност са избрали за своето поклонение, понеже в него Христос е бил възкресен от мъртвите (виж Деяния 20:7; 1 Кор. 16:2). Това, разбира се, не означава, че християните не могат да се покланят в друг ден – както лично, така и като общност.

Йоан описва своето преживяване с израза „изстъпление чрез Духа“. Изразът се среща още 4 пъти в книгата (4:2; 17:3; 21:10), като всеки път той бележи промяна на темата или гледната точка и по този начин формира нейната структура от 4 големи видения.

„Чух зад себе си силен глас като от тръба“. Подобна изразност откриваме в Изход 19:19. Там същият глас призовава към сключване на завета и влизане в Божието присъствие. Тук Бог говори на своя нов Израел (ср. бележката към 1:6), който е под нов завет.

„Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия“. Както казахме, това не са единствените общности, съществували по онова време в римската провинция Азия (днешна Мала Азия, Турция). Йоан пише до 7 от тях, обръщайки се към действителните проблеми, пред които са изправени те и стремейки се да ги насърчи. От друга страна, числото 7 вероятно сочи към идеята за завършеност и пълнота, и по този начин авторът намеква, че всъщност пише и към цялата църква във всяко време, която е изправена пред подобни проблеми. Както ще видим по-нататък, това, което той казва на църквите, може да бъде много актуално и за нас днес.

Понякога се твърди, че тези послания представляват описание на различните епохи в историята и едно пророчество за състоянието на църквата. По този начин Ефеската църква е тази от 1 век, а Лаодикийската – от последното време. Нямаме основание да смятаме, че в това има нещо вярно. Наистина, Йоан не изброява църквите произволно, а в точно определен ред, но причината за това е съвсем друга и много по-проста – редът следва географския път, по който един пратеник би минал, за да занесе писмата до всяка църква.

Нямаме причина да се съмняваме, че това се е случило по този начин – заточеният Йоан е изпратил 7 отделни свитъка съдържащи цялата книга Откровение като писма до църквите, които споменава – по един до всяка от тях. Той е очаквал те да прочетат това писмо на своите общи събрания (виж бележката към 1:3).

1:12–16 „И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“

Това е първото от няколкото описания на Исус, които срещаме в книгата Откровение. Йоан идентифицира Този, Който му говори като Човешкия Син – изразът, с който Исус обичайно Сам нарича Себе Си. За неговия смисъл е писано много, но поне една част от идеята е свързана с Данаил 7:13–14 – Божият представител, който достига до Древния по дни и получава от Него царство и слава.

„Всред светилниците“ (Откр. ср. 2:1) – според 1:20 светилниците са „седемте църкви“, до които пише Йоан. Исус не е отделен от земята, докато се върне при второто Си идване. Той ходи сред светилниците, т.е. сред църквите Си и никога не престава да ги пази, и да се грижи за тях. Да бъде напомнено на преследваните[1] и може би обезкуражени християни по толкова силен начин, че Бог е сред тях, със сигурност е било голямо насърчение.

„Облечен в дълга дреха“. Бялата роба е била дрехата на еврейските първосвещеници (Изх. 28:4,31; 29:5; 39:27–28; Левит 16:4; Езек. 9:2; Виж също Йосиф, Древности 3.154). Тя изрично е описана като дълга, което означава, че положението на носещия я е било високо[2]. Дълги роби са били носени и от царете (1 Самуил 24:4–5; Езек. 26:16; Премъдрост 18:24).

„И препасан около гърдите със златен пояс“. Златният пояс в Библията също се свързва с високо положение (Дан. 10:5; 1 Maк. 10:89). Работниците са запасвали робите си със своите колани, за да могат да работят по-лесно (Йосиф, Древности. 3.156), но Христос е завършил Своето дело и може да остави робата Си да пада свободно[3].

„А главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг.“ Това отново е част от описанието на Древния по дни, която Данаил използва за Бога (Дан. 7:9; 10:6 виж също 1 Енох 46:1). Сред евреите, както сред много други култури, бялата коса е символ на почест към човек, който е преживял и знае много. (Aune, 1997:94; Левит. 19:32; Пр. 16:31; виж също Ис. 1:18). Тя се свързва с мъдростта.

„И очите Му, като огнен пламък.“ В гръцката традиция очите на боговете, често са описвани като „ярки и блестящи” (Aune, 1997:95). В Библията очите се свързват със съд – както от гняв, така и от любов (Ис. 11:3; Марк 3:5; 10:21–23; Лука 22:61; 2 Енох 1:5). Огънят загатва за очистване.

„И нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена.“ Медта (по-правилно бронз, метал, от който в древността са се изработвали оръжия) е свързвана с херувимите на Езекиил (Езек. 1:4–7, 26–28; 8:2), които са Божии пазители. За разлика от това, образът, който Данаил вижда в съня си има крака от желязо, смесено с кал (Дан. 2:31–35). Така бронзовите крака може би подчертават стабилността на Христос и неговата непреодолима сила (виж също Ис. 60:17). Пречистването в пещ вероятно говори за морално чистия му характер.

„А гласът Му беше като на много води.“ – Езек. 1:24; 43:2; 93:4; Ис. 17:13.

„И от устата му излизаше меч, остър и от двете страни“ – символ на Божието слово (Евр. 4:12; Еф. 6:17; Ис.11:4; 49:2)

„И лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.“ – Така е описано Божието лице в Изход 34:29. По-късно в същата история свети и лицето на Мойсей, който е видял Бога (Изх. 34:29). В Новия Завет когато Исус се преобразява на планината (Тавор) лицето Му свети по подобен начин (Мт. 17:2). На Божиите последователи също са дадени светещи лица (Съдии 5:31; Матей 13:43). Това символично описание показва славата на възкръсналия Господ, която се пренася и върху Неговите служители.

„И имаше в десницата Си седем звезди.“ Според ст. 20 „седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Йоан прави нещо характерно за апокалипсиса. Земните неща (църквите = светилници) имат свои небесни паралели – (ангелите = звездите).

Под ангели може да се има предвид действителни ангели, които са свързани с определи църкви по начин, който не ни е разкрит. Възможно е да са просто персонификация на църквите. Възможно е „ангели“ да означава и водачи на църквите.

Звездите в древността са били често свързвани със знаците на зодиака и с небесните сили. Образът на Йоан показва, че Христос е този, който контролира цялата вселена – той я държи в ръката си. Колко опасен и политически подривен е можел да изглежда този образ, показва фактът, че  имаме запазени моменти от времето на Домициан, представящи неговия рано починал син като малък Зевс, който си играе с небесните звезди. Идеята е, че той е възнаграден с небесно владичество като компенсация на земното наследство, което не е могъл да наследи. Начинът, по който Йоан описва Исус е директно противопоставяне на култа към императора, като небесен владетел – Исус е единственият небесен владетел, няма друг.

1:16–17 „И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“

Тези думи са своеобразна кулминация на първото видение на Йоан. Образността отново е специфично старозаветна (виж Ис. 41:4; 44:6; 48:12; Дан. 8:18; 10:9,18). Думите, които Христос казва на Йоан са „Не бой се!“ В по-широк смисъл те са отправени към седемте притеснени малки християнски общности, изгубени сред морето на древния езически свят. Но те също така са и думите, които възкръсналият Христос, Господарят на вселената, Който е вечно жив, понеже е победил смъртта и има власт над нея, казва на църквата Си днес.

Не бой се!

---

[1] Датировката на Откровение е спорна и не позволява да кажем със сигурност дали всички християни са били гонени по времето когато Йоан пише към тях. Но със сигурност те са били изправени пред немалки трудности.

[2] Възможно е дължината на робата да е насочва към първосвещеническо положение, което според посланието към евреите Исус притежава – виж Aune, 1997:94; Murphy, 1998:90.

[3] За една друга алюзия на думата пояс, която води към различно значение, виж  Ис. 11:5.

Реклама