ВЪВЕДЕНИЕ (1:1–8)
от Радостин Марчев
Първите 8 стиха на Откровение представляват въведение към цялата книга. Както казахме, 1:1–3 има ясен текстови паралел със заключението в 22:6–7, като по този начин оформя ясно инклузио на целия текст.
Текстът започва с думата „откровение“, откъдето идва и наименованието на цялата книга. На гръцки тя е apokalypsis, сложна дума, съставена от apo, която означава „отделено от“ и kalypsis, означаващо „скривам“. Следователно apokalypsis означава „показвам“ или „разкривам“. Сравнявайки други места в Библията, където е използвана същата дума (Римл. 16:25; 1 Кор. 14:6; Гал. 1:12; 2:2; Еф. 3:3; 1 Петър 1:7; 4:13), добиваме впечатлението, че тя се използва за откриване на преди това скрита истина.
Към същия извод навежда и кратката начална секция съставена от ст. 1–3.
Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието слово и свидетелството Исус Христово – и всичко що е видял. Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.
Бог дава Своето откровение, за да бъде то открито и разбирано, а не неясно и скрито. Нещо повече, Той изисква внимание към текста и обещава благословение на разбиращите откровението и живеещите според неговото послание към тях. Следователно четящите имат всяко основание да вярват, че Бог желае Неговата книга да бъде изследвана и разбирана.
Изразът „който прочита, и ония, които слушат“ показва, че то е било предназначено да се чете на общи християнски събирания – вероятно дори на богослужения – от самото начало.
Накрая, 1:1 има текстуален паралел с Данаил 2:28–30; 45–47, където отново става дума за откриване на нещо, което преди това е било скрито. По този начин още веднъж се подчертава идеята, която вече споменахме – целта на Бога е Откровение да бъде разбирано.
Контекстът на Данаил обаче отива и по-далеч от това. Там видението не само открива това, което има да стане, но ударението пада върху установяването на Божието царство завинаги. Йоан прави същия намек още в първия стих. Сигурността на идването на Божието царство и надеждата, която това носи, са основна тема на книгата. Следователно текстовата алюзия е здраво свързана с контекста на Данаил, а също така и с основната тема на книгата. Този начин на използване на Стария Завет е характерен за цялата книга Откровение и познаването му може да бъде много полезно при неговото тълкуване.
Гръцката конструкция на израза „Откровението от Исуса Христа“ прави възможно той да се разбира или като откровение ЗА Исус Христос, или като откровение дадено НА Исус Христос. Контекстът дава основание да предпочетем втория смисъл, както е отразено и в българските преводи.
„Онова, което има да стане скоро“ Времето за изпълнение на нещата в Откровение винаги е повдигало болезнени спорове. Идеята на автора може да бъде разбирана на няколко нива. Първо, още по времето, когато Йоан пише, поне част от тях вече са започнали да се случват с църквите в Мала Азия, към които той се обръща. Не само, че анализът на историческата обстановка, към който ще се обърнем по-нататък, ясно показва това, но и не би имало смисъл Йоан да изпраща писма на тези първи читатели на книгата ако тя не ги касае по никакъв начин.
Откровение обаче очевидно отива отвъд историческата обстановка през 1 век. Поне част от нея описва събития, случващи се в самия край на историята. Колко „скоро“ трябва да очакваме това да се случи в контекста на написаното от Йоан? Според Новия Завет идването на Исус Христос на света е ключовото събитие в цялата история. Всичко преди това води към него и всичко след това следва от него. От времето на въплъщението, смъртта, възкресението и възнесението на Господа ние живеем в „последно време“. Краят може да дойде всеки миг, понеже всичко необходимо за него е вече изпълнено. Именно в този смисъл Новият Завет използва израза „последно време“ (Евр. 1:2; виж и Деян 2:17, 1 Кор. 10:11; 1 Йоан 2:18). Отново, поради тази причина неговите автори могат да кажат, че краят е наближил (1 Петър 4:7) или че пришествието на Господа е наближило (Яков 5:8). Това обаче означава по-скоро „последност“ по отношение на събитията отколкото на конкретното време. Очевидно 2000 г. по-късно Христос все още не се е върнал, въпреки че ние продължаваме да живеем в „последно време“. Това наблюдение би трябвало да ни направи по-въздържани относно нездравото желание да „датираме“ събитията, описвани в Откровение и особено към това да ги „четем“ в нашето собствено настояще.
Към същия извод води и фактът, че в текста е извозвана гръцката дума за време kairos, която се отнася не за хронологично време, а за „удачен момент“ (ср. Мт. 8:29; 16:3–4; 26:18; Мк 1:15; Лука 12:56; 19:44; 1 Кор. 4:5; 2 Сол. 2:6; 1 Петър 4:17; Откр. 11:18).
„Йоан до седемте църкви, които са в Азия“ (1:4). Църквите в Азия са били повече от 7. Християнски общности е имало и в Троада, Колос, Йеропол, Магнезия и Трал. Вероятно когато Йоан избира 7, чрез тях предлага своето видение към църквата като цяло. Именно за това говори числото 7 (число на завършеност и пълнота).
„Седемте духове, които са пред Неговия престол“. Думите имат аналог в Ис. 11:2 и още повече в Захария 4. Тъй като в Захария ударението е върху силата на Божия Дух, възможно (но не и сигурно) е това да се има предвид и в Откровение. Ако това е така, тогава в ст. 4–5 може би имаме загатване за Троицата, тъй като изразът „Оня, Който е, и Който е бил, и Който иде“ представлява усложнена вариация на името Йехова „Аз съм, Който съм“ (Изх. 3:14), а Христос се споменава в ст. 5.
Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове.
Всяко едно от имената, с които се представя Христос има здрава връзка със Стария Завет. Тук нямаме възможност да навлезем в изследване на техния контекст, но разглеждането със сигурност си заслужава усилието.
- „Началникът на земните царе“ е заимствано от Пс. 89:27, както и Пс. 2
- „верният свидетел“ = Ис. 43:10–13; Пс. 89:37
- „първороденият от мъртвите“ = Пс. 89:27
- „царство свещеници“ е взето от Изход 19:6 и пренася върху църквата титлата на Израел (както прави и 1 Петър 2:9).
- „всяко око“ = Числа 11:25; Пс. 104:3; Ис. 19:1; Дан. 7:13; Зах. 12:10–14
- „тези, които го прободоха“ = Зах. 12:10,12,14
- „Всемогъщият“ е един от преводите в LXX на Йехова Саваот
Титлите, с които е представен Христос са специално насочени към хора, които са гонени, за да могат да им вдъхнат кураж и насърчение. Не Цезарят, а Христос е царят.
Обобщение:
Въведението на Откровение представя няколко основни идеи
- То насърчава читателя/слушателя, че Бог желае да му разкрие смисъла на написаното.
- То съдържа едно двойно послание, че събитията, описани в книгата започват да се изпълняват още в настоящето за първите читатели и в същото време предупреждава срещу нездрави спекулации за времето на бъдещото им завършване.
- То насочва вниманието към Исус Христос, Който идва, за да даде надежда и помощ на Своята гонена църква.
Rado's blog 
Чудесна поредица от коментари по Откровение,
Тук бих споделил едно мое вярване, а именно че краят на дните, свършека на всичко би дошъл тогава, когато на земята се изгуби възможността за спасение, когато нравите и хората навсякъде деградират до степен на необръщаемост, тогава от съществуването на статуквото няма да има никакъв смисъл, и ще се сложи край, но докато има праведници (спасение) такива каквито се търсеха в Содом и Гомор и не се намериха, дотогава Божията милост ще седи на земята с дълготърпение за спасение на всичко, което би могло да се спаси. А това само Сърцеведецът, Бог, може да знае.
До Стоян, с поздрав !
Господ не търсеше праведници в Содом и Гомор , а Авраам.Господ съсдава праведниците , като им дава вяра и покаяние по благодат и ги облича в Христовата праведност. Тези праведници не се пръкват в един физиологичен бульон , какъвто е нашата планета , на случаен принцип , а са толкова колкото Бог е определил да са.Но иначе си прав дето е молостив и дълготърпелив , обаче милостив …над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава – и ….дълготърпелив към…съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел!
А иначе ,Радо е толкова изчерпателен , че не оставя място за коментар!
До Зайко.
Допусках че думата „праведник“ би предизвикала реакции и затова сложих и пояснителна такава точно след нея, Дори мислех да я заменя с друга дума, но както и да е. Праведник според учението на Православието се става когато грешникът, чуе зова на Бога и започне да Го слуша. Когато допусне Бог да извърше делото Си на опрощаване, освещение и изцеление в него. Спасението е синергия, взаимна работа на Бог и човека. Ако Бог създава праведниците поне по начина по който мисля че го казваш, то Той би направил всички хора праведници, защото словото ни учи, че Божието желание е всички да се спасят, а не да погинат. С други думи не споделям учението за предопределението, ако и да има език и стихове който могат да се изтълкуват по този начин има толкова, ако не и повече които говорят другото, словото в този случай не тълкува ясно само себе си, затова тук на помощ идва учението на Църквата предадено в поколенията. А думата „предание“ е друга проблематична дума за не малко хора, Христос не ни остави (буквално) писано слово, което да следваме, (Новия Завет е съставен по начина по-който го знаем днес чак през 4 век) а Църква с апостоли, епископи и тайнства, които да слушаме и в които да участваме, а писанието е, и винаги е било коректив на преданието. Тъй като не искам да сменяме темата, а тя е Откровение на Йоан, няма да пиша повече. Ако Радо напише нещо по този въпрос предлагам да споделиме мислите си и вярванията си тогава.
Сърдечни поздрави. Стоян.
П.П. Не сметям мнението ти, че Бог не е търсил праведници в Содом, а Авраам за корекно.Вика за греха (неправедността) стигна (според употребения език) до ушите на Бога и Той слезе да види така ли е. Бог знаеше че няма преведници там освен Лот, дали щеше да го спаси или не не се казва, но Авраам, който жалеше Лот, не знаеше макар и да се досещаше, че няма много праведници в Содом и започна пазарлъка.
До Стоян!
Нещата за които пишем , наистина са разделителна линия в християнството.И понеже темата е различна , а уважавам мнението ти ,затова ще бъда кратък.Според реформаторското богословие синергия има , но тя е в освщението .Новорождението/ сиреч извикването ни от смърт в живот/ е абсолютно суверенно , монергистично дело на Бога…
..Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса ….За да почне да слуша Бога и да се покорява в сърцето на грешника е била извършена вече регенеративната работа на Святия Дух , и божественото семе е вече посадено и расте.
23. тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].
Това нетленно семе е оня живот ,онова огънче , което Святия Дух запалва в нашия дух, чрез Божието Слово при новораждането.То е това , което възстановява връзката с Бога и ни въвежда в общение с него, с Източника на живот.Извежда ни от смърт в живот.Тази връзка Адам я разруши със свободната си воля ,по собствено желание ,при грехопадението. Като се отдели от Живота умря духовно , защото такава беше заповедта и предупреждението.
И понеже плътта ражда плът , то и ние неговите наследници сме мъртви духовно. По собствената си воля човека прекъсна връзката с живия Бог , но не е нито във властта му ,нито във възможностите му да я възстанови отново сам чрез волята си , защото волята се подчинява на плътта – омърсената греховна, порочна , извратена ,паднала човешка природа , поробена от Сатана , която се противи на Бога а не го търси.Човек не е способен сам да генерира в себе си духовен живот т.е да предизвика вяра. Това става единствено по волята на Бог Отец и Сина със силата на Святия Дух.Затова и последния Адам е Животворящ Дух , даващ нов живот , ново сърце , нова природа.
Тази нова природа е способна да реагира с вяра на чутото Евангелие / благата вест/, защото Святия Дух свидетелства вътре в сърцата , че това което чуват е истина.Той ни прави способни да виждаме в Писанията Христос , като Спасител и Господ.
Или по друг начин казано , Святия Дух поражда вярата , но човека вярва чрез новото сърце , което пък му е дадено от Бога.
Освещението е съвместната работа на Божията благодат излята , чрез вяра в сърцето на християнина и неговото съдействие породено от желанието да се покорява на Господ с любов. Най -кратко толкоз.Макар , че истината би трябвало да е една , Божията премъдрост е многообразна,та знае ли човек!!! Поздрави!