История на църквата 6-25


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 25

Неговият обзор на каноничните писания

  1. Когато разглежда Псалм 1 той дава един списък на светите Писания от Стария Завет както следва: „Трябва да кажем, че каноничните книги, така както са ни ги предали евреите, са 22, което съответства на броят на буквите от тяхната азбука.” По-нататък той казва:
  2. Двадесет и двете книги на евреите са както следва: Тази, която се нарича от нас Битие, но от евреите, от според началните думи на книгата, Берешит, което означава „В началото;” Изход, Увлесмот, т.е. „Това са имената;” Левит, Уикра „И той каза;” Исус Навиев, Йосо неб Ноун; Съдии и Рут, които сред тях са една книга, Сафатеим; Първа и втора книга на царете, в една, Самоуел т.е. „Призован от Бога;” Трета и четвърта книга на царете, в една Уамелч Давид т.е. „Царството на Давид;” на Летописите, първа и втора, в една, Дабрейамейн т.е. „Запис на дните;” Ездра, Първа и втора в една, Езра т.е. „Помощник;” книгата на Псламите, Сфартелеим; Притчи Соломонови, Мелот; Еклесиаст, Коелет; Песен на песните (не както някои смятат Песни на песните), Сир Хасирим; Исая, Еремия с Плач и посланието в една; Данаил, Езекиил, Йов, Естир. И освен тези имаме Макавеите, които са наречени Сербет Сабаниел.” Той споменава тези в гореспоменатата книга.
  3. В първата си книга от евангелието според Матей, говорейки за канонът на Църквата, той казва, че признава единствено 4 евангелия пишейки следното:
  4. „Сред четирите евангелия, които единствени са неоспорими в Божията Църква под небето, аз научих от традицията, че първото било написано от Матей, който някога бил бирник, но след това апостол на Исус Христос и че то било подготвено за обърналите се от юдаизма и публикувано на еврейски език.
  5. Второто е от Марк, който го написал според наставленията на Петър, който в своето католическо послание го признава за син казвайки: „Поздравява ви с избраната с вас църква във Вавилон, и син мой Марко” (1 Петър 5:13).
  6. Третото е от Лука, евангелието препоръчвано от Павел и съставено за обръщенците езичници. Последното е от Йоан.”
  7. В петата книга на своето Тълкуване на евангелието според Йоан той говори за апостолските послания: „Но този, който „бил направен служител на един нов завет, – не на буквата, но на духа(2 Коринтяни 3:6) т.е. Павел, който „от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно проповядвал Христовото благовестие” (Римляни 15:19) не писал до всички църкви, които наставлявал и до тези, до които писал той изпратил само няколко реда.
  8. Петър, върху когото е съградена Христовата църква, „срещу която няма да надделеят портите на ада” (Матей 16:18) оставил едно признато послание, а може би и второ, което обаче е спорно.
  9. Защо е нужно да говорим за този, който се облягал на Исусовото лоно, Йоан, който ни е оставил едно евангелие, макар да свидетелствува, че можел да напълни целия свят с написани книги (Йоан 21:25)? Той написал и Апокалипсиса, но му било заповядано да замълчи и да не запише думите на седемте гръма.
  10. Той ни оставал освен това и едно много кратко послание, а може би и второ и трето, макар не всички да приемат тези за автентични и всички те заедно да не съставляват дори 100 реда.”
  11. Освен това той казва следното за посланието към евреите в своите Омилии върху него: „Че стилът на посланието наричано „към евреите” не е груб както езикът на апостола, който сам признава, че е „груб в говорене” (2 Коринтяни 10:10) т.е. в изразяването си. А че стилът на това е по-чист гръцки ще признае всеки, който е способен да сравнява гръцката изразност.
  12. Освен това, че разсъжденията на посланието са чудесни и не по-ниски от признатите апостолски писания ще признае всеки, който внимателно изследва апостолския текст.”
  13. По-нататък той добавя: „Ако трябва да дам своето мнение, бих казал, че мислите са на апостол, но дикцията и фразеологията са на някой, койкто е запомнил апостолското учение и когато е намерил време е записал това, което учителят му е казал. Затова ако някоя църква смята, че това послание е написано от Павел нека да бъде похвалена заради това. Понеже не без причина древните ни го предали като павлово.
  14. Но кой в действителност е написал посланието Бог знае. Твърдението на някои, които са били преди нас е, че Климент, епископ на римляните, написал посланието, на други, че това бил Лука, авторът на евангелието и на Деяния.” Но нека това да е достатъчно по въпроса.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.