СТРУКТУРАТА НА ОТКРОВЕНИЕ
от Радостин Марчев
Ричард Баукъм казва[1], че книгата Откровение е предназначена да се чете на глас. Единствено така тя разкрива истинската си цел и се „чува“ по най-добър начин. Опитът да се раздроби на малки части, които да се тълкуват самостоятелно и поотделно, противоречи на неговата цел и структура. Идеята за устно четене пронизва структурата на цялата книга.
Няма схема за деление на Откровение, която да е напълно и докрай логична, да отговаря на всички въпроси и да решава всички трудности. Все пак структура в Откровение със сигурност съществува или, ако трябва да сме по-точни, – няколко структури.
Изразът „видях в Духа“, който се среща на няколко места в книгата (1:10; 4:1–2; 17:3; 21:10) показва промяна в гледната точка, важен превратен момент и начало на ново видение. По този начин изразът оформя 4 видения
- Видението на Христос и посланията към църквите (1:9–3:22)
- Видението в небето (4–6), което води до 3-те серии на съда (6–16).
- Видението на Вавилон (17:1–19:10)
- Видението на Новия Ерусалим (21:9–22:9)
Книгата позволява и друго деление – този път на две части.
- Глави 1–11 представят видимия конфликт между Църквата и нейните неприятели.
- Глави 12–22 разкриват истинската природа на конфликта – между Бога и Сатана.
Тук авторът отначало показва на своите читатели/слушатели какво се случва, а след това, във втората част, им позволява да надникнат зад сцената и да разберат истинската природа на конфликта.
Това не е изненадващо, тъй като характерна черта на апокалиптичния стил е приемането, че всяко събитие на земята има свой небесен еквивалент.
Структурата на глави 12–22 може да бъде допълнително усложнена в рамките на представеното деление чрез следния ясен хиазъм.
A. Божите хора са описани с образността на светлината и сътворението 12:1–2
B. Змеят, Сатана 12:3–6
C. Звярът и лъжепророкът 13:1–18
D. Невястата: Божите хора с образност на сексуална чистота 14:1–5
E. Блудницата Вавилон 17:1–6
E. Вавилон е унищожен 17:15–18:24
D. Сватбата на невястата 19:1–10
C. Звярът и лъжепророкът са унищожени 19:11–21
B. Змеят е унищожен 20:1–10
A. Божиите хора са описани с образността на светлината и сътворението 21:1–22:5.
Хиазмът въвежда последователно Божия народ и неговите врагове, след което описва в обратната последователност унищожението на тези врагове и благословението на Божия народ.
Освен това, цялата книга следва едно постоянно редуване на страдания и слава, чрез което насърчава християните да бъдат верни, за да влязат в славата на своя Господ.
| текст | страдание | слава |
| 1 | Славата на възкръсналия Христос | |
| 2–3 | Проблемите на 7-те църкви | |
| 4–5 | Тронната зала в небето. Бог управлява всичко | |
| 6 | 7-те печата – преследваната църква | |
| 7 | 144 000 и голямото множество – църквата, преминала през гоненията | |
| 8–9 | 7-те тръби – Божият отговор към света заради преследваната църква и призив към покаяние | |
| 11 | 2-та свидетеля – църквата в света | |
| 12 | Вселенската църква, раждаща Христос и опазена от сатана | |
| 13 | 2-та звяра – преследваната църква (методите, които сатана използва) | |
| 14 | Божиите избрани (144 000) са с Агнето, а Христос нанася наказание на света, който Го е отхвърлил | |
| 15–16 | 7-те чаши на гнева – последната дума на Бога | |
| 17–19 | Голямата блудница и нейното унищожение | |
| 20:1–6 | Първото възкресение и царуването на светиите | |
| 20:7–15 | Втората смърт | |
| 21–22 | Новото небе и новата земя |
Вероятно най-ясната структура обаче се открива когато разделим книгата на 7 основни части, предшествани от въведение и завършващи със заключение като двете могат да бъдат свързани чрез ясни текстови паралели в 1:1–3 и 22:6–7.
Въведение (1:1–8)
- Христос, ходещ между светилниците (1:9–3:22). Това са отделни ситуации, които се срещат през различни периоди. В този смисъл те са универсални.
- Видението на небето и печатите (4:1–7:17). Това покрива цялата епоха на благодатта в т.ч. и съда над невярващите (6:16–18) и събирането на вярващите (7:16–17).
- Седемте тръби (8:1–11:19). Отново обхваща целия период на благодатта до съда (11:15,18) и вземането на вярващите (2-та свидетеля).
- Преследващият змей (12:1–14:20). Завършва със събирането на вярващите и невярващите при идването на Хр. (14:14–20).
- Седемте чаши (15:1–16:21). Съдът е описан в 16:17–21.
- Падането на Вавилон (17:1–19:21). Отново завършва със съда (19:11ff).
- Великият край (20:1–22:5). Отново говори ясно за съда, но поставя ударение върху славата на спасението и новото творение.
Заключение (22:6–21).
Във всяка от останалите секции имаме ясна индикация, че започва ново видение. Освен това, всяка секция завършва с описание на Божия съд.
Последното наблюдение е изключително важно, понеже оказва решаващо влияние върху начина, по който тълкуваме книгата Откровение. Причината е следната: Ако всяко от седемте видения завършва с описание на второто идване на Христос и Божия съд, то структурата на Откровение не е линейна, а циклична. С други думи, тя не описва последователно, хронологично, следващи едно след друго събития от началото до края на историята, а описва 7 пъти събитията между първото и второто идване на Христос. Всеки път авторът описва един и същи времеви период с различни образи и от различна гледна точка. Йоан пише като музикант, който представя различни вариации на една и съща тема (в случая краят на борбата между Бога и злото)[2]. Той използва подход на повторение и рекапитулация – като всяко повторение отива малко по-далеч от предишното[3].
Според тази идея печатите, тръбите и чашите не се случват „исторически“ последователно в този ред. Всъщност, те имат доста подобна структура – отново изградена на идеята за повторение и рекапитулация.
| Седемте тръби | Седемте чаши |
| 1. Град и огън с кръв падат на земята и третата част от земята е изгорена (8:7) | 1. Излети на земята – появява се лоша рана на хората, приели белега на звяра (16:2) |
| 2. Огнена планина е хвърлена в морето. 1/3 от морето става на кръв (8:8–9) | 2. Излята на морето – то става на кръв и всичко живо умира (16:3) |
| 3. Звезда, наречена Пелин пада на реките и кладенците 1/3 от тя загиват (8:10–11) | 3. Излята на реките и кладенците – те стават на кръв, защото е била пролята кръв на пророци и праведници (16:4–7) |
| 4. 1/3 от слънцето, луната и звездите потъмняват (8:12) | 4. Излята на слънцето – изгря хората, но те не се покайват нито отдават слава на Бога (16:8–9) |
| 5. Язвата с демоничните скакалци. Слънцето потъмнява. На скакалците е дадена сила да мъчат хората като скорпиони (9:1–12) | 5. Царството на звяра потъмнява – макар и в големи болки, хората не се покайват и не отдават слава на Бога (16:10–11) |
| 6. Отвързан е ангелът на голямата река Ефрат. Огромна армия от 200 млн. конници. Хората не се покайват (9:13–21) | 6. Голямата река Ефрат пресъхва. Отворен е път за царете от изток. Духове като жаби събират хората за битката при Армагедон (16:12–16) |
| 7. Царството на човеците става царство на нашия Бог и на неговия Христос (11:14–19) | 7. „Свърши се.“ Последният съд над Вавилон с голяма градушка. Хората все още продължават да хулят Бога (16:17–21) |
Макар този подход да е напълно отричан от премилениални автори като Скофийлд и Райри, той съвсем не е нов. Още църковни отци като Викторин от Патау и Августин са достигнали до същия извод и са били изключително влиятелни в историята на църквата.
В следващите части ще видим как той може практически да се приложи към самия текст.
[1] Bauckham, Richard. Climax of Prophecy: Studies on the Book of Revelation. T&T Clark, 2000.
[2] Идеята е на Lowery, Robert. Revelation’s Rhapsody: Listening to the Lyrics of the Lamb: How to Read the Book of Revelation. College Press Publishing Company, 2006.
[3] Забележете, че тази идея за цикличност, изградена върху повторение и рекапитуалция, чудесно отговаря и на двустепенното деление на Откровение, което представихме.
Rado's blog 