За моралните линии и убиващите системи


red-line-brush-5834052

от Радостин Марчев

Още преди година писах за интересния феномен как християните се фокусират върху едни грехове в обществото, докато сякаш са почти напълно слепи за други. Това е донякъде неизбежно, тъй като в различно време натежават (или поне така ни се струва) различни проблеми. Въпреки това, вероятно си струва да напомняме тези неща поради реалната опасност вярващите да развият известни морално късогледство и избирателно виждане.

„Походът за семейството“ през този месец доби забележителна популярност в християнските среди. Активността в създадените фейсбук групи беше голяма, а в София, Варна, Пловдив, Бургас и Русе се проведоха шествия, които заявиха определена позиция и повдигнаха някои искания.

Макар да имам сериозен проблем с конфронтационния характер на събитието и грозния, обиден и популистки изказ, който често се наблюдаваше в групите, аз твърдо подкрепям ценностите, които то изразяваше.

В същото време продължава да тече протеста на родителите на деца с увреждания под надслов „Системата ни убива“. Това са родители, които са избрали да се грижат за своите деца със специални нужди, вместо да ги оставят в институция – истински подвиг в страна като нашата. Очевидно проблемът е сериозен. При протестите пред Парламента на моменти се стигна до ситуации и коментари, които бяха меко казано цинични и грозни. Привеждам само един пример от предаване по БТВ.

Решението майки на хора с увреждания да не бъдат пуснати в парламента заради тениски с надпис „Системата убива“ е „недоразумение“, но НСО и зам. председателят на НС Емил Христов (ГЕРБ) са си свършили добре работата. Това заяви в студиото на „Лице в лице“ председателят на институцията Цвета Караянчева.

„Разрешение за влизане на тези дами е имало, но те са били спрени, защото имаме Правилник за посещаване на Народното събрание и там пише, че „в сградата на НС се допускат лица, чието облекло отговаря на авторитета на институцията и съответства на общоприетите правила“. (…) Просто е трябвало да се преоблекат, да не бъдат с тези тениски, които са вид агитация“, заяви тя.

И двете събития повдигат въпроси, свързани с българските деца. И двете събития са пряко свързани с християнските морални ценности. И двете имат реални измерения в нашето съвремие. Едното обаче генерира значителна популярност, докато другото остана общо взето без реакция в християнската общност. Нямаше декларации, инициирани от вярващите. Нямаше християнски походи. Няма популярни християнски групи, които обсъждат проблема. Почти няма обозначаване на профили на християни със „Системата ни убива“ докато голям брой се идентифицираха с „Поход за семейството“ (при равни и елементарно лесни възможности за промяна на профилната снимка).

Нека да съм ясен – аз не казвам, че няма нужда от „Поход за семейството“ или че той е лош. Нищо от написаното не е критика към него. Той просто е използван като удачно сравнение. Въпросът е защо един проблем е забелязан и на него е реагирано, а друг не? Ако вярваме в Библията като Божие Слово, вероятно трябва да се обърнем към нея и да видим какво казва тя и колко често говори за потискането на бедните, слабите и беззащитните в обществото. Както за безмълвието на обществото когато това се случва. От това, което ще открием, би трябвало да ни секне дъхът.

1 thought on “За моралните линии и убиващите системи

  1. Това, което пишеш на края е право в целта: „Ако вярваме в Библията като Божие Слово, вероятно трябва да се обърнем към нея и да видим какво казва тя и колко често говори за потискането на бедните, слабите и беззащитните в обществото. Както за безмълвието на обществото когато това се случва. От това, което ще открием, би трябвало да ни секне дъхът.“
    Друг подобен проблем, за който българските християни останаха слепи, според моите наблюдения, е проблемът с бежанците. на тезата, че те бягат от войната с цел да ислямизират „християнска Европа“ се гледа като на нещо, което е извън контрола на Бог и ние като общество отказахме да им помогнем и да се отнесем към тях като хора, които също носят божия образ. Да не говорим за заръката на Исус да „обичаме“ враговете си и т.н. Не знам дали изобщо има църква в България, която да има активна позиция и дейност в подкрепа на бежанците. Спомням си само неуспешния опитна отец Павел да приюти и приобщи едно семейство от Сирия.
    Любимият на всички християни Христос също произлиза от близкия изток и най- вероятно е приличал на сириец на вънлен вид. Дали не е той, който всъщност чука на нашата врата за помощ?
    Но да не сменям темата… Исках само да изразя съгласие с твърдението, че подхождаме към греха по избирателен принцип.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.