Бележки върху Откровение – 2


images

ОТКРОВЕНИЕ Е КНИГА С ХИБРИДЕН СТИЛ

Едно от най-важните неща, които трябва да знаем за Откровение е, че тя е книга, чийто стил може да бъде определен като „хибриден“. По-конкретно, в него са смесени 3 различни стила.

1. Апокалипсис. Гръцката дума, преведена като „откровение“ в 1:1 е „апокалипсис“, което буквално означава дръпване за завесата. Апокалиптичният стил е процъфтявал между 100 пр. Хр. и 100 сл. Хр., и по този начин е бил добре познат на първите читатели на Откровение. Имаме запазени множество образци от това време като книгите на Енох, Апокалипсис на Варух, Авраам, Адам, Данаил, Ламех, Илия, Откровение на Гавраил и т.н. Той също така се среща в някои старозаветни книги като Данаил, Йоил, и части от Захарий, Езекиил и Исая. Някои части на Новия Завет също носят апокалиптични характеристики – Матей 24–25; Марк 13, 2 Солунци 2.

Апокалиптичният стил е характерен за време на криза и дори физическо преследване. Той повдига въпроси като:

– Защо божите хора страдат от злите?

– Грижа ли го е наистина Бог?

– Ще бъдат ли някога верните отмъстени?

– Как трябва да се държат божите хора докато дойде съда?

Отговаряйки на тези въпроси чрез апокалиптичен стил, авторите се стремят да дадат сила на хората, към които пишат, да устоят в трудните времена, когато са изправени пред страдание и поражение.

Следните черти са характерни за апокалиптичния стил

– Същества от други светове откриват неща на хора (виж Откр. 1:1; 5:5; 7:13; 10:1 и сл.; 17:1 и сл.; 21:9–22:5; 22:6,8,11,16)

– Увереност в съществуването на свръхестествен свят паралелно с естествения (4:1 и сл.; 9:1 и сл.; 12:7; 14:18; 16:15; 20:1 и сл.)

– Виждане за края на света когато вселената (21:1 и сл.) и божите хора (6:1 и сл.; 7:13и сл.; 21:2 и сл.; 22:3 и сл.) бъдат окончателно избавени от злото.

Последно, апокалипсисът предава своето послание чрез метафори и символи, които може и да са неразбираеми за непосветените, т.е. използва един вид езиков код.

2. Пророчество (22:6, 7б, 9–10, 18–19). Авторът на Откровение, Йоан, вижда себе си като пророк (22:9, виж и 10:7, 11; 22:6). Според библейското определение, пророчеството не е просто предсказване на бъдещето (макар че може да включва и това), а по-скоро изявяване на Божията воля в конкретна ситуация. То открива на читателите/слушателите начина, по който Бог вижда тях и тяхното положение. Следователно, вероятно трябва да виждаме книгата Откровение като пророчество, което дава насоки на божите хора от конкретно време и поставени в конкретна ситуация как да живеят, а не толкова като предсказващо тяхното бъдеще.

Дори когато пророкуват за бъдещето, библейските пророци не пророкуват по начина, по който прави това напр. Нострадамус, който говори неясно за далечното бъдеще. Обикновено те говорят за близкото, непосредствено бъдеще и изпълнението се вижда от тези, които чуват думите им. Изключения съществуват, но те са сравнително малко. Следователно, макар Откровение очевидно да говори за бъдещото второ идване на Христос, ние трябва да сме внимателни да не гледаме на него като на подробен план за бъдещите събития.

3. Послание. Книгата Откровение започва (1:1–4 и 8) и завършва (22:6–21) като послание, използвайки думи, подобни на тези, които традиционно са се използвали в древните писма (виж напр. 1 Кор. 16:23, Гал. 6:18, Фил. 4:23). Въведението и заключението се характеризират с ясни текстови паралели – ср. 1:1–3 с 22:6–7.

Освен това, глави 2 и 3 са адресирани към 7 конкретни, реално съществували по онова време, църкви. По всяка вероятност, цялата книга Откровение представлява циркулярно писмо, което е било изпратено до тези 7 църкви.

Ако не държим сметка за особеностите на различните стилове, лесно можем да подходим към Откровение по неправилен начин. Така например, ако поставим ударение върху пророчеството като предсказване вместо като изявяване на Божията воля за дадената ситуация, ще направим грешка. Този факт, съчетан с епистоларните наставления, може да ни покаже, че вместо да използваме книгата, за да предсказваме бъдещето, много по-добре би било да я приемем като напътствие как да живеем между първото и второто идване на Христос. Тя непрекъснато говори за неща като християнски характер, устояване пред трудностите и призив за свидетелство. Вместо да питаме „Къде се намираме относно това, което Йоан предсказва?“, вероятно е по-правилно да зададем въпроса: „В светлината на бъдещето, което Йоан предсказва, как трябва да живеем ние днес?“ Накрая, апокалиптичните характеристики на текста трябва да ни накарат да очакваме силен образен език и използването на голям брой метафори и символи. Това означава, че не всичко в книгата може и трябва да бъде приемано буквално, и ще окаже влияние върху начина, по който я тълкуваме.

В следващата част ние ще обърнем по-голямо внимание на символиката в Откровение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.