Бележки върху Откровение – 1

от Радостин Марчев

Много християни смятат, че Откровение е най-трудната за разбиране книга в целия Нов Завет. Но макар това да е накарало неколцина да я избягват, много повече са привлечени към нея като магнит. При това интересът далеч не се ограничава единствено до научно богословско ниво. Редови вярващи редовно се замерват със стихове „доказващи“ пре-, а- или постмилениалното виждане, малцина от моето поколение християни не са гледали „Крадец в нощта“, а поредицата „Оставените“ се е превърнала в световен бестселър. В детския период на моята вяра един от най-важните въпроси беше „Кога ще дойде грабването?“ като отговорите бяха надлежно търсени с Библия в едната ръка и вестник, съобщаващ последните световни новини в другата.

Резултатът от това е чудесно изразен от Честертън: „Mакар че св. Йоан евангелист видял множество странни чудовища в своето видение, той не е виждал толкова странни създания колкото някои от неговите коментатори.“

Личният ми интерес към Откровение датира от много години. Формиращо беше едно собствено двугодишно изследване, което направих докато учех в Австрия. Записките, които ми останаха от него се превърнаха в дълго изучаване в домашната ми група. Реакциите, въпросите и приятелските спорове, с което то беше съпроводено ми дадоха възможност още веднъж да осмисля материята и да рафинирам някои остри ръбове във вижданията си, и със сигурност бяха поне толкова стимулиращи за мен колкото и за участниците.

Няколко години по-късно църквата, която посещавам поиска да подготвя серия проповеди върху писмата към седемте църкви в книгата Откровение, което и направих с голяма радост. Привършвайки серията пастирът поиска от мен да продължа като премина през цялата книга. Първата ми реакция беше да откажа тъй като бях наясно, че немалко от хората разбират части от нея по различен от мен начин и се опасявах да не предизвикам спорове, които смятах за напълно излишни. „Няма нищо лошо ако чуят различна гледна тока“, беше отговорът, който получих. Така че аз проповядвах върху по-голямата част от Откровение. Различни мнения сигурно е имало, но също така имах и най-заинтересованите и насърчаващи слушатели, които можех да си пожелая.

2 Тимотей 3:16–17 казва: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ Ако тези думи се отнасят за Откровение, това означава, че тя е практична книга. Вярвам, че е така, макар че Откровение не изгражда вярващите като им предлага свръхестествено знание за бъдещи събития.  Както ще видим, то има свой, различен начин да ни научи на ценни уроци.

По никакъв начин не претендирам, че имам последната дума относно значението на Откровение. Спорове и несъгласия по него е имало и ще има. Това, което ще се опитам да направя е да нахвърлям няколко принципа, според които то следва да бъде тълкувано, след което да дам примери как те се прилагат на практика към текста. В случая за мен е по-важен начина на мислене отколкото конкретните изводи, до които то достига. Убеден съм, че ако първото стъпи на здрава егзегетика необузданите спекулации относно второто ще са много по-малко – дори ако нашите различия останат. Последното е важно по поне две причини:

Първо – понеже Откровение е Божие слово, което заслужава цялото ни внимание и усилие да го разберем.

Второ – Откровение е единствената книга в Новия Завет, чието разбиране е свързано с благословение за четящия:

„Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“ (Откровение 1:3)

„И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество.“ (Откровение 22:7)

Мисля, че е честно още в самото начало да кажа малко повече за това къде стоя. Както е известно, исторически са се развили 4 школи или подхода за тълкуване на книгата:

Претеристите (или поне крайната им форма) смятат, че всичко, записано в Откровение се е изпълнило при падането на Ерусалим (ако приемем, че книгата е била написана 67–68 г.) или при падането на Римската империя (ако е писано при Домициан).

Футуристите вярват, че изпълнението ще се случи в един период на последна криза малко преди Второто пришествие на Христос.

Историческият подход смята, че 6:1–18:24 предлага хронологическо описание на курса на църковната история от 1 век (6:1) до Второто идване (19:11).

Идеалистите приемат, че Откровение не описва конкретни събития, а принципи на духовна война. Те работят през епохата на църквата и могат да бъдат многократно наблюдавани в различни събития през този период.

Всеки един от тях съдържа нещо ценно по отношение тълкуването на Откровение. Претеристите правилно акцентират на нуждата да не откъсваме текста от историческата обстановка, в която е писано. Футуристите са прави, че картината на Откровение надхвърля нашето собствено време и говори за бъдещето – до самия край на познатата ни история, отбелязан с Второто идване, а и отвъд него. Историческият подход напомня, че Откровение съдържа важни уроци за църквата през вековете. Идеалистите според мен са прави в твърдението си, че не всички описания в книгата могат да бъдат сведени до едно единствено конкретно историческо събитие.

Откровение е книга, която не може да бъде отнесена единствено до хората, живели през 1 в., когато тя е била написана (макар гл. 1–3 да съдържат някои полезни и за днешно време уроци). Нито пък цялостното ѝ послание може да бъде открито единствено чрез добро познаване на историята и културата на времето, през което тя е писана. От друга страна, аз не вярвам, че Откровение описва събитията непосредствено преди идването на Христос или че Бог в него ни дава детайлно описание на това, което има да стане малко преди края, а нашата задача е да се опитаме да определим дали описаните събития се случват в настоящето.

По този начин моят подход към Откровение е смесен, макар да се приближава най-много до амилениален идеализъм.

Всичко това ще стане (надявам се) ясно по-нататък.

Реклама