За аборта и националното законодателство

от Радостин Марчев

Наскоро имах много интересен разговор, свързан с влиянието на законодателството върху тренда на абортите в дадена страна. Някои мои приятели бяха убедени, че официалната легализация или забрана на абортите е ключов фактор. Когато абортите биват разрешени, трендът бележи моментален и рязък възход в пъти. И дори ако след време има понижение, то никога не може да достигне стойностите преди легализацията. Причината е, че легализацията на абортите не само че отваря врата към безнаказаното им практикуване, но изпраща и мощен психологически или морален сигнал към населението на дадена територия. Моето твърдение беше, че трендът на абортите е доста по-сложна производна, която се определя от множество фактори, като законодателството е само един от тях и при това не винаги най-важният. Това означава, че макар легализацията винаги да е сила, която потенциално бута тренда нагоре, на практика не е задължително нито едно от горните 3 твърдения да се окаже неизменно вярно. Т.е. след легализацията на аборти е възможно техният скок да е сравнително слаб, възможно е след време нивото да падне до стойности под тези преди легализацията, възможно е дори трендът изобщо да не се промени – без значение дали се движи в посока покачване, намаляване или остава непроменен.

Защо е важно християните да са наясно кое от тези твърдения е вярно (и къде) ще обясня по-долу. Сега искам да се обърна към статистиките.

Първото нещо, което трябва да знаем е, че редица изследвания показват, че в световен мащаб легализацията или забраната на абортите не е определящо за тяхното ниво. Макар да е трудно да се състави достоверна статистика за страните, в които абортите са нелегални, изчисленията предполагат, че като цяло техният брой не е по-малък от този в страните, в които са легални. Колкото и изненадващо да е това, ако е вярно то показва, че законодателството не е определящият фактор за решението на една жена дали да абортира или не.

Това заключение обаче трябва да бъде съществено допълнено. Макар че може да е вярно, че в някои страни, където абортите са нелегални, техният реален коефициент е по-висок от страни, в които са легални, това все още по никакъв начин не означава, че законодателството не оказва съществено влияние. Т.е. законодателната промяна все още би могла да предизвика съвсем реална промяна. Страна, която е поставила абортите извън закона, но въпреки това коефициентът им е висок, може да преживее далеч по-голям бум ако ги легализира. И обратно – страна, която има сравнително нисък коефициент, при позволително законодателство може да свали този процент рязко ако въведе рестриктивни мерки. За да получим подобни данни е необходимо да видим какво реално се случва в страните, които променят своето законодателство спрямо абортите.

Когато направим това резултатите могат да ни изненадат.

В много страни трендът се движи напълно според прогнозите на моите приятели – отчита се рязък ръст на абортите.

Типичен пример е Канада. След приемане на позволяващо при някои условия законодателство през 1969 г. и след това при цялостното им легализиране през 1988 г. броят на аборти рязко нараства. Същото може да се види и на други места като Гърция (след закон, приет през 1986 г.), Франция (след 1975 г.), Италия (след 1978 г.) и т.н.

В други случаи обаче това не е така.

В Албания при управлението на Енвер Ходжа абортите са забранени, но някои предполагат, че около 50% от всички бременности са завършвали с нелегален или самопричинен аборт, като страната достига до 2 място в Европа по смъртност на майките.

През 1995 г. имаме пълно законово легализиране на абортите до 12 седмица. Изненадващо трендът тръгва твърдо надолу. Това директно се противопоставя на идеята, че легализацията задължително води до голям скок на абортите, който никога не може да бъде преодолян като ниво при подобно законодателство.

Албания обаче съвсем не е единствената страна с изненадваща динамика.

Швейцария е друг пример. Нейният закон за абортите датира още от 1937 г. Когато е приет, той приема възможност за аборт единствено за да избегне опасност за живота или сериозна опасност и дългосрочно увреждане на здравето, което не може да бъде избегнато по друг начин. Освен това лекарят, който извършва операцията трябва да поиска писмено съгласие от друг лекар, запознат със състояние на жената, който потвърждава неговото мнение. Законът е променен през 2002 г., като легализира аборта по избор до 12 седмица. Легализацията не променя статистиката на абортите по никакъв начин. Тя продължава да пада като Швейцария е на едно от най-ниските места по аборти в Европа.

Холандия – През 1984 г. приема закон за легализиране на аборта до 24 седмица. Това не оказва никаква промяна в тренда. Статистиките продължават да падат.

Белгия – Законът, либерализиращ абортите до 12 седмица е приет през 1990 г. От непълните данни, с които разполагаме, няма индикации за ръст на абортите.

Испания приема закон за либерализацията през 1985 г. Когато сравним данните за тренда 1974–1984 г. и 1987–1995 г., вземайки под внимание жените, които избират  да направят аборти в съседни страни (Англия, Уелс, Холандия), става ясно, че коефициентът на регресия преди и след закона е един и същ (β = 0.3538 (0.307–0.400) и β = 0.319 (0.243–0.394); виж цялото изследването ТУК).

Бившият комунистически блок предлага някои много интересни примери, като нашата страна е един от тях. В България няма регистрирани аборти преди 1953 г. (което съвсем не означава, че такива реално е нямало). През април 1956 г. комунистическото правителство напълно легализира абортите до 12 седмица. След една година отчетеното ниво е 18,2 и расте бързо с всяка следваща година, като през 1967 е вече 57,7. През 1968 г. и след това през 1973 г. правителството въвежда законови рестрикции на абортите. Те трябва да се одобряват от специален медицински борд като бездетните жени са напълно изключени. Могат да абортират само жени над 45 г. или с 3 и повече деца. Мярката не е особено продуктивна, макар че започва лек спад, който през 1989 г. довежда нивото до 62,7.

През 1990 г. законът е либерализиран и върнат практически на нивото от 1956 г. – аборт по желание може да бъде направен до 12 седмица. Забележете, че до този момент страната е живяла в положение на силна законова рестрикция на абортите вече повече от 20 години. Отбележете също, че промяната на законодателството в посока ограничение не е дала особен резултат и нивата на аборти остават чудовищно високи. Какво става през 1990 г.? Същата година нивото скача с 8 пункта и достига 70,3. Но това е една единствена година. Още на следващата започва силен низходящ тренд, който в рамките на 2 години достига нивото от 1989 г., а след това продължава да пада бързо. През 2000 г. нивото е 30,6, което е спад с цели 40 пункта, а през 2013 г. е 20,4.

Тази статистика повдига редица въпроси. Приемайки, че първоначалната либерализация на абортите от 1956 г. води до рязък скок, защо последващата им забрана от 1968 и 73 г. не води до сериозен спад дори в дългосрочен план – да не говорим за рязък спад? Още по-интересно, защо пълната им либерализация след 20 годишна забрана през 1990 г. води до много кратко вдигане, което е елиминирано в рамките на 2 години? И защо при напълно легализиран аборт статистиката е много по-ниска от тази при силно рестриктивен? Струва ми се очевидно, че тук влияят други фактори, които по сила надвишават законодателната уредба.

Нека да видим още един случай. В Унгария законодателстовто се движи доста подобно на България. През 1953 и 1956 г. имаме легализация на абортите, след която се отчита силен скок на регистираните аборти. През 1973 г. законодателството е ограничено. Макар абортите да остават легални, това е само за следните случаи: (1) жените са неомъжени, разведени или вдовици; (2) жените са разделени от своите съпрузи за поне 6 месеца; (3) Бременността е настъпила в резултат на криминално действие; (4) жената няма подслон; (5) жената е над 40 г. възраст (през 1982 г. възрастта е снижена до 35 г.); (6) Жената има 3 или повече деца; (7) съпругът ѝ е служил във въоръжените сили; (8) Излежавала е присъда през последните 6 месеца; (8) други изключителни причини. В случаи 1–6 комитетът е задължен да позволи аборт, а в останалите може да направи това по свой избор.

През 1988 г. имаме ново облекчаване на законодателството, свързано с абортите, а през 1992 г. то е напълно легализирано до 12 седмица.

Резултатите са изненадващи. Законът от 1973 г. силно бута тренда надолу (Спомнете си, че при подобния закон в България това не се случва). Облекчаването от 1988 г. бута леко нагоре т.е. абортите се увеличават. Но легализацията от 1992 г. не оказва никакво влияние за увеличение – трендът е твърдо надолу.  Защо това е така?

Отговорът очевидно отново е, че имаме силно влияние на други фактори, които в някои случаи са в състояние да елиминират влиянието на законодателството.

Един последен пример, свързан със САЩ – страната, където се води ако не най-ожесточената, то най-шумната война относно аборта. Процесът Roe vs. Wade от 1973 г. постановява на национално ниво, че животът на неродените деца не попада под конституционна защита. Всички щати са принудени да легализират аборта в някаква форма. В резултат на това от 1973 до 1981 г. нивото на отчетени аборти скача от 16,33 до 29,25. Към това обаче трябва да добавим няколко факта. Възходящият тренд не започва от 1973 г., а може да бъде отчетен няколко години преди това. Законодателството на отделните щати по това време е много интересно и показателно. През 1970 г. едва 15 (от 50) щата имат някакво законодателство, позволяващо аборт в определени случаи. Повечето от тях позволяват аборт в случай на: (1) изнасилване; (2) кръвосмешение; (3) лекарско мнение, че раждането може да доведе до значима опасност за физическото и умственото здраве на жената. Това е всичко. 3 щата имат още по-рестриктивно законодателство (липсва клауза (3)) докато 4 имат сравнително либерално, което позволява извършването на аборт по желание. Във всички останали щати абортите са забранени при всякакви случаи. Това едва ли може да се определи като либерално законодателство, изпращащо послание, че абортите са приемливи. Въпреки това трендът на абортите е силно възходящ. И когато през 1973 г. идва Roe vs. Wade, който изпраща именно такова послание и води до принудително легализиране на абортите в 30 щата (което е 3/5 от всички съществуващи) трендът не се променя. Ако законодателство е водещият фактор, би трябвало да наблюдаваме сериозна промяна в кривата. Но такава няма. Което означава, че в случая действат допълнителни фактори, чието влияние е много силно.

Смисълът на всички тези примери, които показват, че често законодателството не е нито единственият, нито най-важният фактор за ръста или спада на абортите, в никакъв случай не е чисто теоретичен. Напротив, за християните те са важни най-вече в практическо отношение. Тяхното значение обаче може би не е такова, каквото повечето вярващи предполагат.

Това не означава, че легализацията на абортите не е морален въпрос. Тя е и винаги ще си остане такъв, тъй като християните виждат аборта като форма на убийство.

Това не означава, че може да има случаи, в които християните да трябва да подкрепят законодателната легализация на абортите. Те винаги трябва да се противопоставят на това.

Но това означава, че християните трябва да си дадат сметка каква е тяхната главна цел при въпроса за абортите. Тя е спасението на животи на неродени деца.

Това може да изглежда напълно очевидно, но понякога християните са толкова заети с критика на законодателството, че забравят, че зад това стои друга, по-важна цел. Ние предполагаме, че законовата рестрикция на абортите ще намали техния брой. Това може и да е така в много случаи. Но в други не е. И по данните, с които разполагаме, има голяма вероятност България да попада във втората категория. В този случай, докато продължават да стоят твърдо за забрана на аборта, християните трябва да мислят и анализират какви са другите фактори, които влияят на тренда и как те могат да бъдат използвани за постигане на истинската ни цел – спасение на животи.

Това не е лесна задача. Практиката показва, че анализът на тези „други“ фактори е сложна задача. Смята се например (и аз отбелязвам, че това е спорно), че една от причините за намаляване броя на абортите е повишеният лесен достъп до контрацептиви. Могат ли християните да използват тази информация? И да, и не. Лично аз имам положително отношение към семейното планиране и обучението в тази насока сред някои малцинствени групи е възможно да намали броя аборти. От друга страна, има видове контрацепция, които са неприемливи за християните, тъй като предизвикват смъртта на вече оплодена яйцеклетка. Допълнително, достъпът до контрацептиви лесно може да се окаже стимул за насърчаване на извънбрачната сексуална активност, което от християнска гледна точка е просто по-различна форма на зло. Ако изборът е между широко практикуван безопасен, извънбрачен секс и аборт, то за вярващия това е подобно на избор между смърт чрез разстрел и смърт чрез отравяне.

Или да вземем примера с Испания. Преди да легализира аборта през 1985 г., голям брой жени са абортирали зад граница, където това е било напълно легално. Тъй като тази възможност очевидно е била реална и достъпна за тях, промяната в законодателството не оказва съществено влияние на нивото на аборти. Какво обаче би могло да окаже? Това може да е по-важен въпрос за християните от простото обвинение на законодателството. Помнете – нашата цел е спасение на животи, не просто удовлетворение от променено законодателство.

Така че, как могат да бъдат спасени повече животи? Ако християните вярват, че животът започва с оплождането и че неродените деца са личности, създадени по Божия образ, те трябва да направят всичко по силите си за тяхното спасяване. Протестът срещу законодателството, позволяващо убийство е едно от тези неща. Но именно поради своята вяра християните трябва да са първите, които правят изследвания, внимателно анализират наличните данни, влияещи на статистиката за абортите и ако е необходимо и възможно да търсят пътища и начини, отиващи отвъд простата законодателна рестрикция. Ако не направим това, ние не сме изпълнили добре призива, който твърдим, че сме приели. Ако реалните факти не са такива, каквито си представяме, че трябва да бъдат, то ние няма да сме нито достатъчно ефективни в своята работа, нито ще бъдем способни да комуникираме смислено с невярващия свят около нас.

Надявам се, че бях достатъчно ясен. Ако съм прав, това не засяга нито моралната неприемливост на легализирания аборт, нито християнския протест срещу него. Но ако законодателството не е задължително най-важния фактор, който определя колко деца ще живеят и колко ще бъдат убити (законово или нелегално, в страната или в чужбина, в клиника или в хапче), то ние нямаме право да пренебрегнем тези други фактори. Нямаме право заради живота, за който твърдим, че стоим.

Последно, аз не съм специалист в тази област. Дори сравнително краткото време, което отделих за статистика ми показа колко сложна е тази материя. Така че аз напълно допускам, че може да греша – както в подробности така и по-генерално. Възможно е хора, които разбират повече да покажат, че греша с убедителни аргументи. Ако това стане, аз все пак ще съм доволен – понеже то ще е доказателство, че евангелската общност може да мисли сериозно и да взема решения, базирани на внимателен анализ. Нищо по-малко от това не може да бъде прието.