Освещение и спасение

от Радостин Марчев

Свеждането на спасението до юридически категории създава объркване в редица области богословски въпроси – понякога дори там където не очакваме. Една от тези области е освещението.

Ако гледаме на спасението единствено с юридически категории то нашата вяра в Христос ни освобождава от вина и ни спасява от осъждение. Божия гняв  и съд вече не са заплаха за нас. В подобна схема движеща се стриктно по оста вина-съд-оправдане е трудно да намерим място за освещението. То може да бъде виждано като задължение от наша страна сега да спазваме Божиите заповеди. Може да бъде виждано и като праведни дела произлизащи в резултат на промяната на нашето естество при обръщението в следствие от работата на Светия Дух. И макар че и двете неща са верни напълно недостатъчно е да спрем дотук.

Основният проблем е, че подобна схема почти напълно прекъсва всяка връзка между освещението и спасението. Освещението може да бъде виждано като доказателство за спасението, но не много повече от това. И, според класическото протестантско разбиране, спасението трябва да бъде подчертано откъснато от дела понеже то е единствено по благодат чрез вяра.

На въпроса обаче може да се погледне и от съвсем друг ъгъл. Както вече няколко пъти пиша новозаветното виждане за спасението е понятие много по-широко от оправданието. То не само, че е процес, който има минали, настоящи и бъдещи аспекти по отношение на вярващия, но и освещението е важна част от него(виж ТУК и ТУК).

Казано по друг начин целта на Бог в спасението не е просто да ни освободи от вината за нашия грях, за да можем да влезем в небето, а да ни направи хора, които отговарят на небесните стандарти. Грехът трябва да получи не само прошка, но трябва да бъде победен и практически – т.е. да бъде изкоренен от живота на християнина (което се случва чрез силата на Светия Дух, единението с Христос и синергичното участие на вярващия). По този начин крайната цел на Бога е да създаде не само простени, но и обновени хора, които все повече се уподобяват на Христос – съвършения Човек. Това е процес, който ще продължава през цялата вечност и който се явява истинската, реална цел и измерение на спасението.

Погледнато по този начин освещението се позиционира по съвсем друг начин на картата на спасението. Погледнато от този ъгъл и редица спорове, които от дълго време тровят евангелския пейзаж (Необходимо ли е освещението за спасението? Спасен ли е човек, който вярва в Христос, но не Го е поставил на „трона на живота си”? и т.н.) изглеждат напълно безсмислени. Причината за това е понеже освещението е спасение.