Троицата и спасението


53

от Радостин Марчев

Повечето евангелски християни свързват думата спасение с делото на Христос на кръста. Това, разбира се, е съвсем вярно, но само по себе си е твърде редукционистко. Под редукционистко аз имам предвид, че твърдението за кръстната жертва на Христос може да бъде направено единствено в една по-широка рамка от разбирания, които макар да не са изрично споменати, се предполагат. Когато тази по-широка рамка липсва, твърдението за „смъртта на Исус на кръста“ се изправя пред толкова много въпроси, че на практика или се деформира, или направо е дезинтегрирано.

По-широката рамка може да включва няколко неща. От една страна, тя е свързана с обхвата на спасението (честа грешка на съвременните евангелски християни е да бъркат по-тесния термин оправдание с много по-широкия спасение – виж ТУК). От друга, тя е свързана с уклон към едно чисто юридическо представяне. Последното безспорно има място като често използвана от новозаветните автори метафора, но далеч не изчерпва богатата библейска образност и взета сама по себе си се оказва силно редукционистка (за повече виж ТУК). Но има и една трета посока, в която евангелските християни често са склонни да залитат. Това е свеждането на спасението единствено до делото на Христос.

Библейското учение е, че спасението не е еднолично дело на Божия Син Исус Христос, а на цялата Троица. Неразбирането или пренебрегването на това, съвсем не е чисто теоретичен въпрос и може да се окаже доста по-сериозно, отколкото някои хора предполагат. Например, в някои популярни християнски представи Христос, Който обича хората, ни спасява чрез смъртта Си от гнева на Бог Отец. В този случай ние се оказваме изправени пред една разделена Троица, в която различните лица желаят различни неща и на практика действат една срещу друга. Но Новият Завет не учи нищо подобно. Едно от основните учения е, че Бог като Троица желае нашето спасение – Бог Отец и Духът не по-малко отколкото Синът. (Повече за разделената Троица виж ТУК.) Затова Новият Завет спокойно може да каже, че „Бог придоби църквата със Собствената си кръв“ (Деяния 20:28). Нещо повече, едно от неговите ударения е, че Исус е бил изпратен от Бог Отец за спасението на хората. Класическият текст за това, разбира се, е Йоан 3:16 (отбележете и неговото продължение в ст. 17):

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“

Той обаче съвсем не е единствен. 1 Йоан 4:10:

„В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“

1 Йоан 4:14:

„И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.“

И т.н.

Инициативата за нашето спасение произлиза от Бог Отец. Той ни обича още докато сме били грешници (виж Римл. 5:6–8, а според ст. 10 в пасажа „Бог“ означава Бог Отец). Негова е инициативата да изпрати Своя Син – най-ценното, което има – за нашето спасение. Самият Христос потвърждава това когато многократно заявява, че докато е на земята Той е напълно покорен на Своя Отец и върши единствено Неговата воля. Йоан 6:37–40:

„Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя; защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил. И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.“

Има още много, което може да бъде казано в тази връзка – напр. за това, че Бог Отец е Този, Който възкресява Исус от мъртвите, но споменатото показва достатъчно ясно, че Той не може по никакъв начин да бъде отделян от делото на спасението.

Същото може да бъде казано в не по-малка степен и за Светия Дух. Въплъщението на Исус Христос е извършено чрез Светия Дух. Матей 1:20 (ср. Лука 1:35):

„Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Светия Дух.“

Това е лесно да бъде подминато, но по своята същност то е ключово за реализиране на спасението.

По-нататък, въплъщавайки се, Христос живее Своя земен живот и върши служението Си със силата на Духа (виж напр. Лука 4:1,14; Матей 12:18; 12:31; Йоан 3:34).

Макар да не е напълно ясно като смисъл, Евреи 9:4 изглежда казва, че жертвата на кръста включва някакво участие от страна на Духа:

„… то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!“

Духът продължава да работи за човешкото спасение дори още повече след като Христос е умрял, възкръснал и възнесъл се. Никой човек не би могъл да повярва в Христос чрез собствените си сили. Привличането на вярващия към Христос, отварянето на духовните му очи и способността му да вярва и да избере Христос идват от Свети Дух. След като това се случи, Духът е Този, Който прави вярващия храм на Бога (1 Кор. 6:19). Неговото единение с Христос (или по-скоро с цялата Троица – виж Йоан 14:23) се извършва именно чрез обитаването на Духа. Накрая освещението, което е същностна част от Божието спасение е възможно единствено поради силата на Духа, Който действа в нас (виж напр. Гал. 5:22–23 – плодът на Духа).

Следователно, когато някой новозаветен автор обобщава благата вест за спасение (както напр. Павел в 1 Кор. 15), той предполага съществуването на една по-широка рамка от вярвания, в чийто контекст трябва да бъдат разбирани неговите думи. Разбира се, не е нито необходимо, нито удачно всичко това да бъде обяснявано наведнъж на един невярващ човек, с когото говорим за вярата. В такива случи ние съвсем естествено трябва да се обърнем към обобщенията, както прави Павел в затвора във Филипи:

„Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“ (Деяния 16:31)

Но когато един човек повярва, той трябва да задълбочи своето разбиране за спасението – в противен случай много скоро може да се окаже, че вярата му или се пропуква, или е деформирана – в съвсем практичен смисъл.

Всичко това, което казвам тук е просто драскане по повърхността на въпроса. Макар да се надявам да насочва към същността на въпроса, то в никакъв случай не е изчерпателно. Д-р Фред Сандърс е написал цяла книга на тази тема – The Deep Things of God: How the Trinity Changes Everythingкоято препоръчвам. Както съвсем удачно се изразява той: „Троицата – това е благовестието.“

2 thoughts on “Троицата и спасението

  1. Наистина се радвам на написаното!Само бих направил някакъв опит за обяснение на Евреи 9:4.
    Освен Тялото , Душата на Господ понесе страдание от вселенски мащаб ,носейки греховете на света в свещенния огън на Божия гняв.Затова беше и викът от 22 Псалом – … Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?… но по нататък имаме …
    … 24. Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него….Именно това е подкрепата , която даде Бога Баща на Сина си в лицето на Вечния Дух , чрез който принесе себе си!Или поне така ми се иска да е било !Образ на това в старозаветното служение е жертвения олтар в двора на Скинията , който подържа изгарянето на жертвата.

  2. „В някои популярни християнски представи Христос, Който обича хората, ни спасява чрез смъртта Си от гнева на Бог Отец. В този случай ние се оказваме изправени пред една разделена Троица, в която различните лица желаят различни неща…“

    Ето поради тази причина не мога да пея с чисто сърце българския превод на един от съвременните химни когато се стигне до:

    „На кръста Той за мен умря
    и Божий гняв задоволи.“

    Просто думата „задоволи“ в този контекст (макар да е буквален превод от оригинала на английски) според мен по-скоро представя Бог Отец като някакво езическо божество, чиито страсти трябва да бъдат потушени за да не ни се бърка в работата, или като ламята в българския фолклор, която всяка пролет трябва да изяжда по една девойка за да може селото да си гледа живота.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.