Христос и Библията


Приближавайте се при Бога и ще приближава и Той към вас – Самият Той, макар че Той може да използва различни канали и инструменти. Това може да е Павел, Къфа или Аполос, може да е утеснение или багоденствие, може да е гласът на природата или на провидението, може да са думите или примера на някой християнин. И все пак това е Самият Бог. Но от всички инструменти и канали записаното слово е от най-голяма важност, то остава върховно. Най-вече чрез Писанието душата бива привлечена към живия Бог. То е голяма помощ в това както и велико свидетелство. Писанието не е заместител на приближаването на Бога към нас, то е единствено каналът. Писаното слово от миналото може да стане живо слово за настоящето. Не че Бог е говорил в далечното минало и записа на Неговите дела и думи, Неговото откровение, е било въплътено по един съвършен начин и запазено за нас в Писанието. Това е вярно. Но Бог не ни е дал Библията, за да млъкне сега Самият Той и да остави Библията да говори вместо Него и да  и да бъде гарант за Него. Но Самият Той може, чрез Своето слово да говори, да утешава и да утвърждава душата, изпълвайки я със Своята светлина и любов.

Бог се приближава в словото. Знаете ли какво означава да четем Библията в оригинал? Това не означава да я четем на еврейски или гръцки език. Бог не говори нито на еврейски нито на гръцки. Този е оригиналният език на Писанието – Божията любов към душата: „Възлюбих те с вечна любов, затова с дълготърпение те привличам.” Целия Божий речник е обобщен в Исус –  Алфа и Омега, Той е Словото. Когато Бог върне писаното слово от хартията в Своята Собствена уста тогава ние четем оригиналът, тогава то отново е боговдъхновено и словото, което излиза от устата Му няма да се върне празно.

Обвинението в библиолатрия (поклонение на Библията) в последно време е твърде често използвано срещу тези, които вярват във върховенството на Писанието. Дотогава докато това обвинение е повдигано от хора, които не вярват изцяло и напълно в божественият авторитет и вдъхновение на Писанието то лесно може да бъде оборено. Но що се отнася до самите нас ние ще направим добре да размислим дали противниците ни не изказват една истина, която самите те не разбират напълно и не ни предупреждават срещу една опасност, съществуването на която ние сме склонни да пренебрегваме. С други думи, без значение от кого и с каква цел е повдигано обвинението в библиолатрия – помислете за самото нещо. Съществува ли такава тенденция, такова зло, такава опасност? Зная че много християни веднага ще отговорят: „Не е възможно да ценим, почитаме и уважаваме Библията в достатъчна степен.” И това е напълно вярно. Опасността не произлиза от прекалено дълбока почит, а от неистинска и нереална почит. Не можем да говорим, мислим и чувстваме  прекалено високо за Писанието в неговата жизненоважна връзка с Христос и Светия Дух. Но е възможно да гледаме на Писанието като на нещо отделно от Христос и Светия Дух и върху тази мъртва книга да положим нашита вяра, почит и любов. Това със сигурност ще попадне в категорията на идолопоклонството – поставяйки нещо, колкото и добро и велико да е то само по себе си, или по-скоро в своята връзка с Бога, на мястото на живия Бог…. Под библиолатрия аз разбирам тенденцията да се разделят, на първо място, книгата от личността на Исус Христос и, на второ, от Светия Дух, и по този начин да се заменя книгата за Този, Който единствен е светлина и водач на църквата. Когато това се случи започва човешкото управление. Понеже вместо Бога ние имаме Библията, задачата на коментаторите, тълкувателите, казуситите. Понеже текста е неясен, а коментарът ясен; текстът е суров, а казуиста може да го приспособява; текста е дълбок и многостранен, а тълкувателя плитък и едностранчив; текста желае вътрешна истина и радикална грижа, а традицията лекува раната на дъщерята на людете ми изкуствено и лъжливо. След време традицията започва да бъде смятана за по-ценна, по-необходима, по-практична от Библията. И това е естествено. Без един жив Бог и с виждането на Библията като Божий заместител едно ясно и подробно тълкуване на кода е от по-голяма важност отколкото самият код…”

 (Adolph Saphir, Christ and the Scriptures (London: Morgan and Scott, 1884))

4 thoughts on “Христос и Библията

  1. Има широко поле за размисъл ,къде в Писанието кое Слово се има в предвид – писаното или въплатеното , но при всеки случай и двете действуват заедно , чрез Святия Дух.Ето един такъв пример – 1 Петрово 1 гл. ….23. тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].
    24. Защото „Всяка твар е като трева, И всичката й слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът й окапва,
    25. Но Словото божие трае до века“; и това е словото, което ви е благовестено.
    Не съм чел нищо от този автор ,но съм съгласен с написаното.

  2. „Но Бог не ни е дал Библията, за да млъкне сега Самият Той и да остави Библията да говори вместо Него и да и да бъде гарант за Него.“ – Много важно и много вярно. Колко много губят християните, когато се хванат само за буквата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.