Какво означава „спасение на души“?


от Радостин Марчев

Да се молим за спасение на души е израз, който често може да се чуе в евангелските църкви. Какво обаче е съдържанието, което се крие зад него, не е толкова лесно да се каже.

Очевидно това е израз, който се среща в Библията. Откриваме го още в самото начало на Стария Завет.

Битие 2:7 (ср. 1 Кор. 15:45): „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“

Псалмистите многократно и последователно умоляват Бога да „спаси душата им“.

Яков казва (5:20): „Който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.“

Откровение 18:13 говори за падането на Вавилон, който е търгувал с „човешки души“.

И т.н. Броят на стиховете, където думата „душа“ се среща е огромен, но в болшинството от случаите той означава или „живот“ или „живо същество“.

Без всякакво желание да влизам в дискусия за различните „части“ или „природи“ на човека обаче, моето опасение е, че когато използват израза, голям брой евангелски християни го разбират в един по-специфичен смисъл. Тяхната изходна позиция е, че човек е съставен от смъртно тяло и безсмъртна душа. Някой ден тялото ще умре, но душата ще живее вечно и ние трябва да мислим за нейната съдба. Оттук съвсем естествено следва молитвата за „спасение на души“.

Проблемът с използването на израза в подобен смисъл е, че той въобще не е християнски. Можем да наречем това гръцка философия или по-конкретно платонизъм, но е невъзможно да защитаваме подобно вярване на основата на юдео-християнските Писания.

Изходната позиция на библейското откровение е, че без значение как дефинираме различните компоненти на човека (дух, душа, тяло), по своята същност той представлява единство. Той е бил създаден по този начин и всяко разделяне на „душата“ от „тялото“ не води нито до освобождаване, нито до преминаване в някакво по-висше състояние, а до умаляване, до ущърб на творението. Единственият начин човек да бъде цялостен и пълноценен е неговото тяло и душа да бъдат съединени заедно. Новият Завет много ясно говори за възкресение на тялото, което е фундаментално учение, намерило своето място във всички основни изповеди на вярата.

Надеждата на вярващите християни е, че един ден техните починали тела ще възкръснат в слава (1 Кор. 15). Надеждата ни за нашите близки, които почиват не е, че тяхната душа отива в рая, а че един ден те ще възкръснат и това ще бъде начина отново да ги видим и състоянието, в което ще ги срещнем.

1 Солунци 4:13–18: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.“

Трудно е да си представим по-ясно изразяване на християнската надежда.

По подобен начин предупрежденията за осъждение не се отнасят за някакво безтелесно наказание, а за наказание, свързано с и следващо възкресението от мъртвите. Христос е безкрайно ясен в това отношение

Матей 10:38: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.“

По подобен начин Откровение 20 казва, че последният съд настъпва едва след всеобщото възкресение.

Аз не намеквам, че мнозина християни не вярват във възкресението – убеден съм в обратното. Това, което обаче ми се струва е, че въпреки тази своя вяра, мнозина държат една объркана, противоречаща на нея антропология, особено по отношение на покаянието и спасението. Всяко виждане, че съществува спасение на един компонент от човека (душата) за сметка на другия (тялото) е подобна изкривена антропология. Всяко виждане, че същностната част на човека е душата, докато тялото е маловажно и ако не зло, то поне – пренебрежимо, е подобна изкривена антропология. Всяко разделяне на душата от тялото, разбирано като щастливо събитие, е подобна изкривена антропология. Всяко виждане за вечността, в което тялото не присъства, е подобна изкривена антропология. Можем да я наречем гностицизъм, платонизъм или гръцка философия, но не трябва да я наричаме християнство, понеже тя не е такова.

Всяка една от тези карикатури в съзнателна или несъзнателна форма може да бъде открита в евангелските среди. Как се е стигнало до това е предмет на друга тема. Но ние трябва ясно да кажем: Ако под „спасение на души“ разбираме спасение на хора, това е напълно приемлив начин на изразяване. Но ако под „спасение на души“ разбираме спасението на човешките души, разделени (хипотетично) от техните тела, това не е християнското спасение, а нещо съвсем друго.

2 thoughts on “Какво означава „спасение на души“?

  1. Бих добавил само ….Римляни 8 гл…..19. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
    20. Понеже създанието беше подчинено на немощ 1, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
    21. с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.
    22. Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.
    23. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.

  2. Радо, благодаря ти за този коментар. Много пъти в разговори с мои приятели протестанти, срещам много трудности да разясна, че ние чакаме повече възкресението от мъртвите, а не отлитането на душата ни в някакво мнимо блаженство, което и ти добре обясни е езическо, а не християнско учение, доколкото тялото ни, то трябва да се освещава, не по-малко от душата.
    Римляни 12:1
    И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.