от Радостин Марчев
Думата „рекапитулация“ означава „повторение“. В богословието обаче тя се използва в малко по-различен смисъл на „събирам отново заедно“. Най-просто тя означава, че Христос прави за нас това, което Адам не е успял да направи – или, по-скоро, преобръща, събира отново това, което Адам е изгубил. Обяснението на богословската идея за рекапитуалция във връзка със спасението не е лесно и е свързано с няколко различни, макар и допълващи се аспекта.
Първо, тя е свързана с представителство. За да може действията на Адам и на Христос да имат последствия, каквито им приписва Писанието, те трябва по някакъв начин да представляват, да действат от името на цялото човечество. Основанието и точният механизъм, по който Адам и Христос действат като наши представители, не е обяснен в Библията и ние можем единствено да гадаем и предполагаме. Все пак редица библейски текстове са много ясни относно факта на това представителство.
Римл. 5:12–17:
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха – смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия; но дарбата не е такава, каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата – от много прегрешения за оправдание; защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос).“
1 Коринтяни 15:21–22:
„Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“
Второ, рекапитулацията е свързана с идеята за участие, единение или свързаност. Вярващите по някакъв начин участват в живота на Христос, така че това, което е вярно за Него, се оказва вярно и за тях.
Римл. 6:3–6:
„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“
Отново, механизмът на това участие не е напълно ясен, макар че има сериозни основания да се твърди, че то е свързано с вярата на християните, с действието на Светия Дух и с човешката природа, която Христос споделя с всички нас от момента на Своето въплъщение. (На практика всяко от тези три неща заслужава самостоятелно изследване.)
Трето, рекапитулацията е свързана с ключовото новозаветно понятие „в Христос“ (Голямата честота, с която се среща, особено в посланията на Павел, прави невъзможно то да бъде разгледано достатъчно подробно тук. За един изчерпателен, макар и доста технически, обзор виж Paul and Union with Christ: An Exegetical and Theological Study.)
Трябва да имаме предвид, че макар тези три аспекта на рекапитулацията да не съвпадат напълно, те не само са донякъде свързани, но между тях съществува и известно припокриване.
Теорията за реакапитулацията е важна, донякъде понеже тя оперира на ниво напълно различно от юридическото – толкова характерно за миналите поколения протестанти – и демонстрира, че Новият Завет и по-конкретно неговото учение за спасението са по-дълбоки и многопластови, отколкото понякога предполагаме. Изложено най-ясно от Ириней (130–200), в самото начало на историята на християнското богословие, то е важна патристична, а след това и реформаторска тема. На практика Мартин Лутер изгражда една от своите най-известни книги, „За свободата на християнина“, в която твърди, че излага разбирането си за спасението, именно на основата на идеи, характерни за рекапитулацията. От друга страна, учението за „единение с Христос“ е толкова важно за Калвин, че неговото неглижиране означава цялостно неразбиране на богословската му мисъл (виж Тод Билингс, Calvin, Participation, and the Gift: The Activity of Believers in Union with Christ). В по-ново време теорията за рекапитулацията се приема радушно от евангелски автори като Ханс Боерсма (Violence, Hospitality, and the Cross: Reappropriating the Atonement Tradition), Скот МакНайт (A community called atonement) и Майкъл Бърд (Evangelical Theology: A Biblical and Systematic Introduction). Макар и до голяма степен непозната на редовия евангелски християнин и дори на мнозина пастири, в сериозните богословски среди, идеята за рекапитулацията е възстановила своето подобаващо място. Въпрос на време е тя да достигне по-широко и до църковните скамейки.
Rado's blog 
Радо, първо, поздравления за решението ти да пишеш за ключови богословски понятия на разбираем език! Ако не бъркам това е вече второто, за което пишеш.
Пишеш: „Основанието и точният механизъм, по който Адам и Христос действат като наши представители, не е обяснен в Библията и ние можем единствено да гадаем и предполагаме.“
Моля те, поправи ме къде бъркам, защото ми изглежда, че механизмът е очевиден и затова не е обяснен в Библията – просто авторите са счели, че няма нужда да го обясняват. Не се ли предполага за даденост в библейските текстове, че механизмът за представителството е чисто и просто генетичната връзка? Никой човек не се „самозаражда“ от нищото, той се появява от друг човек, съответно всеки аспект на своята природа, той я получава в наследство. Животът не представлява отделни малки островчета, а една дълга, непрекъсната нишка (или дърво). Затова и цели народи (например Израил) са наричани с името на техния родоначалник. По същия начин, както Израил е представител на цял един народ, произлязал от него, Адам е представител на човечеството. Човечеството не е получило в наследство (по плът) нищо, което не го е имало у Адам. В този смисъл сме „в Адам“.
Освен ако не прекъснем нишката (не отрежем клона), т.е. не умрем „в Адам“ и не се родим наново „в Христос“, получавайки от Него нова генетика и ново наследство. Тогава и само тогава Христос е наш представител.
Съгласен съм с Атанасов!
Мисля , че тези стихове не подкрепят тезата по точка 1 за представителството.В Римл. 5:12-17 ключова е фразата –„….то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос)’’
Сиреч Господ е представител на тия които са в него отпреди вековете и съответно получават благодат и праведност като дар.
А 1 Коринтяни 15:21-22 малко го вадиш от контекста , защото ст.23 обяснява – „ Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови”.Това обяснява и казаното в Римляни.
Не мисля ,че истинските реформаторски църкви имат проблем с рекапитулацията или поне не тези които наблюдавам от доста години!
За всичко друго си прав !
Да, Иво,
Това е първото нещо, за което се сещаме и при това в него има солидна логика. В добавка изглежда има някои библейски стихове, които сочат точно в тази посока – напр. Евр. 7:9-10. Въпреки това аз не съм убеден, че представителството е точно генетично. От една страна предаването на греха едва ли става генетично през поколенията (Августин е имал подобно виждане, което днес е до голяма степен изоставено.) Разбира се, представителството не следва да се свежда единствено до последствия на генетично ниво – но все пак остава въпроса ако греховната природа и смъртност се предават как става това и защо, по каква логика то засяга и мен. Да кажем просто, че се предават понеже Адам е нашият прародител може да сочи в правилната посока, но все пак не ми дава достатъчен отговор защо аз се раждам с греховна природа понеже Адам е съгрешил. Още повече – думата Адам означава „човечество“ и в Битие 1 и 2 (разказа за сътворението) тя се използва точно и единствено в този смисъл – еврейския текст е категоричен за това. Адам като собствено име се появява по-нататък в книгата, което повдига въпроса как трябва да разбираме Адам в 1-2 глава. Накрая, обикновено когато говори за представителството на Адам НЗ го свързва с паралелното представителство на Христос. Последното обаче е несигурно да трасираме до генетична връзка. Такава, разбира се, съществува – Христос се ражда от дева Мария вземайки от нея човешка природа, която е обща за всички нас, но логиката на представителството в този случай вече не е същата т.е. ако Христос е наш представител това не е понеже Той е наш генетичен прародител.
Накрая, аз не съм съвсем сигурен, че НЗ иска да ни накара да следваме подобен стриктно логически начин на разсъждение. Според мен е възможно просто да посочва паралел между Адам и Христос, за да предаде по-добре своята основна (и вярна) идея. По-далеч от това аз се колебая да стигна – поне засега.
Зайко, аз съм съгласен, че благодатта и правдата ни са дар – вкл. според Римл. 5. Моята идея в тях беше, че текста чертае паралел между Адам и Христос – и единия и другия прави нещо, което оказва влияние върху нашия живот заради някаква връзка, която имаме с тях. Това е така понеже и двамата са наши представители в някакъв смисъл. Това е единственото, което твърдя тук. Аз даже не казвам, че представителството на Адам и Христос е от еднакво естество нито че обхватът на това представителство е еднакъв (Адам засяга всички хора, дарът на Христос е получаван единствено от повярвалите в Него. Тук аз не намеквам за универсализъм.). Освен това, смятам, че в тези стихове е съвсем възможно (и вероятно следва) да говорим и за другата идея свързана с рекапитулацията – „в Христос“ и „в Адам.“
Ако правилно съм разбрал коментара ти за 1 Кор. 15:21-22 горното отговаря и на него.
С този коментар всичко е отлично!Разбира се , че някой неща трябва да се приемат по подразбиране ,но когато е от съществено значение ,коментарите от твоя страна са много полезни и затова смятам , че е полезно да те провокираме към тях!
Радо, не съм сигурен, че разбирам резервите, които изразяваш.
Т.е. ти казваш: добре, библейските автори наистина говорят за децата като че са органична част от своите родители, но това не обяснява представителството на последните конкретно по отношение на греха?
Може би с теб мислим за предаването на греха по различен начин. Ти изглежда мислиш за греха като особен вид състояние (предразположеие) на човека, което не угодно на Бога. И питаш как става предаването му между поколенията. На мен ми се струва (поправи ме ако греша), че новозаветните автори говорят не толкова за предаване на грях, колкото за предаване на живот. Например: „… като знаете, че не с тленни неща сте изкупени от вашия предаден от бащите ви суетен живот…“ (1 Петр. 1:18) Т.е. животът е същественото нещо, което се предава. Грехът няма същност сам по себе си. Под грях се разбира просто един много дълбок порок на живота, който имаме в себе си, такъв че той няма силата да бъде угоден на Бога: „Копнежът на плътта… не се покорява на Божия закон, нито пък може“ (Римл. 8:7)
Ако погледнем на нещата по този начин, тогава до генетичната представа за предаването на греха има само още една много естествена крачка. От опит знаем, че ние наследяваме от родителите си същото качество живот, каквото те самите са имали. Те не могат да ни предадат като генетично наследство нещо, което самите те не са имали у себе си. И древните хора са разбирали това много добре, без да са учили генетика.
Трябва да подчертая обаче, че като говоря за „генетика“, имам предвид един по-широк смисъл от чисто материалното разбиране на това понятие (ДНК и т.н.). По-скоро го използвам като синоним на „произход“ (но все пак, произход, подчинен на определени установени закономерности). Забележката ти, че представителството на Адам обикновено е в паралел с представителството на Христос е уместна. Но на мен ми се струва, че новозаветните автори говорят за представителството на Христос също в термините на един вид Христова генетика. Именно това се разбира под новорождение – предаване на ново качество на живот, което е „инжектирано“ в системата отвън. Йоан често е много експлицитен за това: „Роденото от плътта е плът, роденото от Духа е дух.“ (Йоан 3:6), или: „Който е роден от Бога… не може а съгрешава, защото… [Божият] зародиш (семе, sperma) пребъдва в него.“ (1 Йоан 3:9)
Това за значението на „Адам“ в Битие 1 и 2 е много интересно. (Не го знаех.) Но то е неутрално по отношение на нещата, които разискваме. Просто дава още един довод за представителството на Адам, което очевидно приемам.
до Атанасов!
Вярното разбиране на значението и същността на греха ,и особено на отношението на Бог към него е с фундаментално значение за разбиране на цялата Библия.Ето ти линк към една хубава статия за греха…https://rado76.wordpress.com/2018/04/18/sin/
Ще ми се да вметна само нещо в тази интересна дискусия. В Православната църква по апостолска традиция вярваме (както вярвам добре знаете) че в Евхаристията ние приемаме реални тяло и кръв Христови, а не само символи, църквата не се изкушава да обясни рационално как е възможно това, затова скромно го нарича тайнство, та в този ред на мисли ние ядем плътта и пием кръвта Христови, както и самият Той казва в Йоан 6:53 „……Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си….“ и така Неговата генетика, природа, естество влиза в нас и по този начин, ние ставаме Христови и генетично, не ме питайте как. Адамовото в нас, което носи смърт, се преобразява и освещава от Христовото, което носи живот. Затова е и предупреждението за тези, които подхождат лекомислено към Евхаристията 1 Коринтяни 11:27 „….Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа…..“
Съгласен съм, че ние няма как да наследяваме греха на Адам наследствено (генетично), но по всички закони на биологията наследяваме неговата природа, за която Господ каза, че „…. защото в деня, когато ядеш от него (плода), непременно ще умреш……“ (Битие 2:17) т.е. ние наследяваме смъртноста на Адам. Сетнината ни на живота ни в Адам е смърт, каквато бе и неговата сетнина, „….Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят….“(1 Коринтяни 15:22) така в последния Адам според 1 Коринтяни 15:45 (не втория или новия, защото е наистина последния, няма да има друг – в този смисъл и времената от апостолско време до днес са последни времена) ние имаме живот, който идва с очистването чрез кръвта на Христос на старото, смъртно адамово естество и приемането на Неговото възкръснало тяло в нас за да имаме .“… живот в себе си….“ пак Йоан 6:53. а Живота е сам Христос.
До Стоян!
Не ми се пише дълго ,но понеже Радо не се включва, ще опитам.Не съм съгласен с православната доктрина за евхаристията.Това което тълкуваш от Йоан 6:53 е по вероятно да има следното значение.
В повечето случаи когато Словото говори за човешката плът се има впредвид покварената от греха , света и Сатана човешка необновена от Духа природа.Така под Христова плът се разбира непокварената ,безгрешна,свята човешка природа на Божия син отразена в Словото ,като негови съвършенства.Какъв е пътя на освещението без ,което не можем да видим Бога! Ето го описан във Второ коринтяни Глава 3 – 18. А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен. Сиреч взирайки се в Словото /изследвайки писанията/,съзерцавайки и наслаждаваики се на Неговите съвършенства/на Неговата слава/,Святия Дух ни преобразява в същия образ.Това е пътя на ученичеството ,тове е да се храним с Христовата плът – да пребъдваме в неговото учение.Сега за Кръвта Христова.Понеже живота е в кръвта , а за християните живота идва ,когато Христос ни ражда от Духа ,да пиеме кръвта му е да се изпълваме с живота,който е в Него чрез Духа, по начините описани в Словото.
Така ,че неговата природа става наша ама не чрез хляба и виното ,а по начина който описах.
Очистването чрез кръвта на Христос на старото, смъртно адамово естество е същото както в ефесяните
Глава 5 – 25. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26. за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото…… Тоест очистването е от Духа /водата/ ,чрез словото.Така ,че евангелската доктрина за евхаристията е вярна.
Много хубава дискусия се получи, благодаря на всички. Със сигурност ме карат да мисля за неща, които до този момент не са ми идвали наум.
Иво, моето виждане за греха включва предразположение, но и други неща. Но сега и аз не съм сигурен, че разбирам какво ти казваш. Какво значи, че се предава живот, който е дълбоко дефектен? – ние се учим от родителите си как да живеем и усвояваме, дори без да искаме копираме, нещо дълбоко дефектно? Или нещо повече? Ако е първото то ми се струва недостатъчно обяснение за греха. Ако е нещо повече признавам не го разбирам достатъчно. Всъщност въпросът за това КАКВО се предава от Адам е доста спорен в богословието.
Но дори генетичното представителство може да действа и по различни начини. Например при Ахан може да се твърди, че действа като представител на цялото си семейство бивайки негова глава (в смисъл, че действията му засягат всички останали). Те са виждани като свързани с него по някакъв начин, но не в смисъл, че нещо им е предадено, а че те са убити заради греха, който той е извършил. И това вече ми се струва друг аспект и форма на оказване на влияние чрез представителство.
Разбирам това, което казваш за Христос, но то не отговаря на неразбирането ми – как точно става „инжектиране“ на нов живот отвън. Това неразбиране донякъде ме кара да съм несигурен, за механизма на представителството (Всъщност никога не съм отдавал особено значение на неразбирането си и вероятно затова и не съм се ровил кой знае колко – просто въпроса за мен не е особено съществен.).
Накрая, бележката ми за Адам може да отвори нови възможности за типа представителство. Например, какво би станало ако гледаме на Адам (и Ева) не като на първия и единствен създаден човек, а като на един от група хора, който Бог избира за техен представител и изпитва във вярност към Него? Резултата се отнася към всички останали. Това е различен вид представителство и той не е непознат на други места в Библията – например царят представлява нацията и неговия зъл или добър живот рефлектира върху целия Израел. (За протокола това не е мой сценарий, а се предлага и споделя от солидни учени.)
Стояне,
Това, което пишеш е едно виждане, което донякъде предлага обяснение – но не напълно. От една страна самият ти си ясен, че как точно действа евхаристията е неразбираемо и необяснимо за нас. От друга, предаването на смъртността от Адам (доколкото зная) се приема от всички християни, но не всички смятат, че това е цялото ни „наследство“ от него. Тук не говоря за предаване на вината. Но ми се струва напълно възможно греха, който реално върши всеки човек да не е обяснен единствено с необходимостите на смъртното съществуване (Всъщност някои отци смятат, че самият Адам е бил създаден смъртен, макар и с потенциал да получи безсмъртие), а да е резултат от по-сериозно покваряване на Адамовата природа – от нейното изкривяване в посока към греха. Второто би изисквало допълнително обяснение. Самата Библия, доколкото мога да преценя, не ни дава достатъчно обяснения затова самият аз не заемам позиция.
За това, което пише Зайко за Господната трапеза – не съществува такова нещо като единно протестантско (или евангелско) мнение. Някои протестанти биха се съгласили с теб, други не, трети биха се съгласили, но разбирали термините по различен начин. За мен е достатъчно да вярвам, че Христос ми предлага Своите плът и кръв като благословение. Какво точно, по какъв начин и в какъв смисъл не зная, но това не ми пречи да го вярвам.
Радо, благодаря! Ще започна отзад напред.
Мисля, че разбрах какво имаш предвид за името на Адам в Битие 1-2. И, съгласявам се, забележката ти има смисъл. Т.е. – че в Библията има описани различни видове представителство, не само представителство по силата на общ произход, например, както казваш, – представителството на царя. По този начин, когато Бог съди Фараон за безбожието му, Той на практика съди всички негови поданици, по силата на това, че те служат на него. Ще отбележа обаче, че има известна аналогия между родовото представителство и политическото представителство. И в двата случая е налице общо „тяло“, на което представителят има ролята на „глава“ или „извор“ (както си писал, че може да се разбира тази дума). В родствен смисъл представителят е „извор“ на рода, а в политически, той е „извор“ на действията на това тяло (тук съвременното разбиране за „глава“ е по-близко.) Ако Адам е избран за представител на по-голяма група от хора, за мен би било интересно да разбера по силата на какви връзки между тях? Въпросът е интересен, но просто на този етап от разбирането ми по-логично ми изглежда, че библейските автори имат предвид, че всички хора споделят със своя представител, Адам, обща природа и че това именно е ключът към неговото представителство.
Докато съм още на тази тема, интересно би било да приложим политическия вид представителство към Христос. Т.е. ние сме представени от Него дотолкова, доколкото Той е наш Цар и ние сме граждани на Неговото царство. Определено това също го има в Библията, като друга паралелна линия на родствената връзка.
Приемам също, че двата вида представителство могат да действат заедно, както при случая с Ахав, който посочваш.
Какво имам предвид под „предаване на дълбоко дефектен живот“? Имам предвид предаване на природа. Не съм имал предвид възпитание (макар че това също е част). Ти изглежда се опитваш да „разбереш“ думата „природа“. Това е трудна дума дори за дефиниране, а още повече за разбиране. В този контекст аз имам предвид целия набор от закономерности и дадености, на които се основава функционирането на една система. И доколкото човек не е чисто материално същество, научното разбиране за генетика ни разкрива само една проекция на човешката природа върху точно определена плоскост. Очевидно има още много какво да се каже за човешката природа, но коя област от познанието би ни помогнала? Наистина ли богословите си поставят такава задача? С други думи, човешката природа включва много повече и се подчинява на закономерности, които не разбираме в подробности, особено по отношение на онова нещо в нея, което отразява „Божия образ“ и връзката между човека и Бога. Затова приемам думата „тайнство“ (по Стоян) като обобщение на всичко онова в нея, което не разбираме докрай.
Затова моето „разбиране“ тук се ограничава на нивото на екзегетиката. На мен ми изглежда ясно, че библейските автори просто имат предвид: „какъвто родителят – такова и детето“. Ако родителят е носител на дефектен Божи образ, същото се отнася и за детето. Т.е. има някаква степен на предаване, която не е нито от материален, нито просто от социален характер и която е ключово важна за Божия образ у нас, но която липсва при нашето паднало естество, не се предава по наследство. Радо, ако би могъл да направиш анализ на новорождението, т.е. какво точно придобиваме с него, кога, как, тогава би могъл да си отговориш на въпроса какво именно е липсвало при „предадения от бащите ни суетен живот“. За жалост, тези въпроси са едни от най-спорните от богословска гледна точка.
Но като цяло, съгласен съм за другите аспекти на представителството. Въпросът за нашата природа е само едната страна на нещата.
Уестминстърска изповед на вярата, 1647
Глава XXIX
ЗА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
6. Доктрината отстояваща претворяването на хляба и виното при освещаването им от свещеник или по някакъв друг начин в Христово тяло и кръв (обикновено наричана транссубстанция), противоречи не само на Писанието, но и на човешкия разум и логика. Тя изопачава същността на тайнството и е била, както и продължава да бъде източник на най-различни суеверия, дори на най-грубо идолопоклонство1.
Не знаех , че има евангелски християни които вярват в транссубстанцията!
Супер, Иво, много хубав коментар. Съгласен съм.
Точно заради някои от тези неща написах, че „Основанието и точният механизъм, по който Адам и Христос действат като наши представители, не е обяснен в Библията и ние можем единствено да гадаем и предполагаме.“ Има някои неща, които ни сочат в дадена посока (или посоки), но и много други свързани с пътя, които си остават тайна. Затова тук съм колеблив.
И аз не зная да има евангелски християни вярващи в транссубстанцията. Но нито това, което пише Стоян е транссубстанция (тя всъщност е директно отречена от Православната църква), нито пък вярата на някои протестанти във буквално присъствие на Христовите кръв и тяло в евхаристията (лутерани, англикани, методисти, някои петдесятници и т.н.) е транссубстанция.
Ето един линк по тая тема, ако не ти е омръзнало!…http://www.pravoslavieto.com/docs/Tainstva/prichastie/index.htm
Вероятно нещо не разбирам !
Радо, благодаря за разяснението ти за транссубстанцията.
Аз също приемам учението, че Адам не е създаден безсмъртен вярвам че неговият живот се е състоял в общението и послушанието към Господа, това като че ли се разбира и от заповедта на Бог към човека в Битие…“ защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш…..“ Под смърт имам предвид едно по широко и дълбоко понятие, не просто физическа смърт , но и смърт като състояние на дори живи творения. Тази Смърт, която ще бъде хвърлена в огненото езеро Отк 20:14. Смърт като антипод на Живота, като бунт, развала, богохулство, разедининие, гордост, като действаща разрушително сила във всеки човек и в творението като цяло. Смърт от която, Христос ни изкупва, като влезе в нея и я погуби. Смърт, която не съвсем добре осъзнваме и има своето продължение в така наречената втора смърт. Наистина физическата смърт не е цялото наследство, което приемаме, проблема е по-комплексен, смъртта в цялата и сложност и дори неразбираемост е нашият основен проблем, а смъртта е нищо друго освен отсъствие на Живота.Тук идва според мен и разбирането на 1 Петрово 1:18″ …. сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви…“
Суета според тълковния речник е:
1. Всичко безсмислено, дребно, напразно, малоценно.
2. Склонност към нещо безсмислено, към парадиране.
Това е живот без Живота, живот в празнота и безмислие, безпътен живот, живот носеш в себе си Смъртта, поне така го тълкувам аз. И от този суетен живот Господ ни изкупва, за Живот в Него пълен със смисъл, пълнота и цел, а целта е да станем като Него.
1 Йоаново 3:2
„Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.“
Стояне,
С това обяснение ми се струва, че тук разликата е повече в терминологията, която използваме отколкото в идеята, към която тя сочи.
Зайко,
Защо православните смятат, че тяхното разбиране за Господната трапеза се различава от католическата транссубстанция Стоян ще обясни по-добре ако реши да се включи.
Защо някои протестанти смятат, че приемат истинско тяло и кръв на Христос в Господната трапеза чрез устата си литературата е огромна. Това е мой (лош) превод на Лутер https://rado76.wordpress.com/2007/09/30/lord-supper/, но ако се интересуваш е добре да се обърнеш и към вероизповедалните документи на лутерани,методисти (This holy mistery https://www.umcdiscipleship.org/resources/this-holy-mystery-a-united-methodist-understanding-of-holy-communion) и англикани. Всичко може да се намери в интернет. Има и много допълнителна литература, която сравнява различните виждания и обясняват приликите и разликите – напр. Understanding Four Views on the Lord’s Supper (Counterpoints: Church Life). Предупреждавам, че материята е сложна и изисква време и концентрация.
Това ,че Лутер ,Калвин и Цвингли не са в консенсус по този въпрос и разликите във вижданията им ги знам.Чел съм и това което е в първия линк, обаче не мога да схвана разликата между това което пише Стоян и транссубстанцията. Ще бъда благодарен ако обясни.
До Зайко,
основната разлика между католическото и православното виждане за Евхаристията е докъде се стига с опита рационално да се обясни едно явление, което не разбираме и докъде го оставяме, като такова без опит за рационално осмисляне. Ние каваме че това са плът и кръв Христови, без да заявяваме точно кога и по какъв начин стават такива и толкоз. Другото е тайнство, не е за нас сега да го разберем. Това не е учение което някой, някога e решил до вкара в църквата, а винаги е било още от апостолско време, (вярвам, Радо, ще подтвърди това) за нас остава да го приемем или отхвърлим. Православната църквата не е счела за нужно да догматизира темата и затова има и различни нюанси в разбирането и. Но тук има един интересен момент и това как са разбирали думата символ (σύμβολον) древните християни, за нас в думата символ има нещо условно, нещо което стои вместо друго нещо, някакъв знак, но за древните гърците символ е да сложиш в едно две различни неща.
Христос заявява по различни начини, че е Господ и Бог, и всеки рационално мислещ човек който го е виждал е казвал: та това е човек, изглежда като човек, говори както говорят хората та дори можем да го убием, може да е пророк, но как може да е Бог, не случайно на няколко пъти искаха да хвърлят камъни по Него за богохулство. И ето ти въпрос: Как Той бидейки човек прави Себе Си Бог? Йоан 10:33 И ако за римляните и другите езичници такъв въпрос не би бил смущаващ, то за евреина подобна идея е немислима.
И така на въпроса:
Как хляба и виното бидейки просто хляб и вино стават плът и кръв Христови?
Ако можеш да отговориш рационално на първия въпрос, ще можеш и на втория. Аз не мога.
По скоро съм удоволетворен от отговора ,отколкото не.Благодаря Стояне! Вярвам ,че тук сме се събрали в името на Господ Исус Христос , за да общуваме и да си помагаме и споровете в рамките на добрия тон не са излишни !
И аз благодаря на всички за добри тон и смислената дискусия.
Често от разговори с хора, с които не сме на едно мнение аз уча много нови неща, които ме карат да мисля.
Благодаря и аз.