Какво е Christus Victor

от Радостин Марчев

Christus Victor е латинска фраза, която означава „Христос победителят.” В богословието тя е свързана с определена теория за изкуплението. Според нея идвайки на земята Христос стъпва на, да се изразим така, вражеска територия, и побеждава силите на злото в лицето на Греха, Закона, Смъртта и самият Сатана, който владее човечеството чрез тях. В Своето въплъщение Христос живее като съвършен човек, Който не познава греха и по този начин не подлежи на осъждане от Закона. И макар че умира на кръста в Своето възкресение Той побеждава и Смъртта.   

Christus Victor е древна тема, която се среща широко в текстовете на църковните отци. Нещо повече, тя е дълбоко библейска. Редица текстове от Писанието представят Христос именно като войн, който навлиза във вражеската територия, побеждава „силния човек” (виж Матей 12:29; Марк 3:27) и освобождава пленените от него. Апостол Павел на много места представя Греха, Смъртта и Закона именно като сили, които са поробили човечеството и го държат в плен (виж Греха с главна и малка буква). Той също така многократно подчертава Христовата победа над тях.

„и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него”  (Колосяни 2:15; ср. Евреи 2:14-15; Лука 4:18-19; 1 Йоан 3:8 и др.).

Накрая, Chrustus Victor ясно подкрепя все по-утвърждаващия се в богословието апокалиптичен модел в Божият спасителен план (виж напр. Дъглас Кемпбъл, The Deliverance of God: An Apocalyptic Rereading of Justification in Paul, но темата е основна още творчеството на Алберт Швайцер).

Спасението виждано през призмата на Christus Victor е особено характерно за Православната църква. По-малко известно е, че макар и доста пренебрегвано през 18 и 19 век в протестантските кръгове, то заема значително място и в трудовете на реформаторите. Темата за Христос като побеждаващ силите на злото е характерна както за Лутер така и за Калвин. Съвременното възраждане на Christus Victor  в протестантски контекст може (съвсем условно) да се свърже с публикуването през 1931 г. на малката, но важна книга на шведския лутерански епископ Густав Ауселн  Christus Victor: An Historical Study of the Three Main Types of the Idea of Atonement. Почти 100 години по-късно книгата остава задължително четиво по темата, а мотивът Christus Victor  е заел подобаващо място в протестантското богословие – нерядко представян като критика и алтернатива на вече съвсем не толкова господстващата теория за наказателното заместническо изкупление.

В съвременното богословие като цяло няма съществен спор относно актуалността и приемането на Christus Victor като вярна библейска тема разглеждана в контекста на Божието спасение. Същевременно богословският диалог посочва някои опасности свързани с нея.

От една страна, както може да се случи практически с всяко добро нещо, темата Chrustus Victor може да бъде доведена до крайност и насочена по съмнителни пътища. Това става когато тя се превърне в храна подклаждаща радикални форми на богословие на освобождението и феминистки теологии. Алтернативно това се случва и когато под влияние на Christus Victor започнем да гледаме на греха като на нещо външно от нас, нещо на което човек не може да се съпротиви и за което не носим отговорност. Последното е диаметрално противоположно на учението на Писанието, което описва човека като носещ лична отговорност за злото и греха, които върши. Греха може и да е наш поробител, но, донякъде парадоксално, той също така произлиза от самите нас и тази страна никога не трябва да бъде пренебрегвана.

От друга, библейският мотив за победата на Христос над Греха, Смъртта и Закона очевидно не може да бъде разбиран съвсем буквално. Греха, Смъртта и Закона не са личности, които Той може буквално да победи и „върже.” Разбира се, този начин на изразяване сочи към определена истина, но той оставя отворен и въпроса „По какъв точно начин Христос побеждава?” Това означава, че Christus Victor може да се окаже донякъде недостатъчен, за да обясни начина на спасение. Това в никакъв случай не означава, че моделът е неверен, още по-малко пък, че трябва да бъде отхвърлен. Но това може да означава (и тук вероятно започва истинският стойностен дебат), че Christus Victor не следва да бъде разглеждан в изолация – като моделЪТ за спасение. По-скоро той трябва да бъде виждан като една от гледните точки или една от картините, чрез които Новия Завет описва нашето спасение.

Казано простичко, добавен към други теми от Писанието (като жертва, откуп, рекапитулация, представителство, заместничество и др.) Christus Victor е много ценен. Оставен сам на себе си обаче той може да се окаже недостатъчен.

Реклама