Една ненужна догма


pulpfictioncreationism

от Радостин Марчев

Първо, нужната догма – християните вярват, че Бог е Създател на всичко, което съществува. Той е първата и основната причина за това да има нещо вместо нищо. Тази вяра е залегнала на практика във всички основни християнски изповеди, независимо от конфесионалната принадлежност. Никео-Цариградският символ на вярата казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.“ Да се отрича Богът-Създател означава да се посегне на нещо същностно за християнството.

Съществува обаче и една ненужна догма, свързана с начина, по който Бог е творил. Според нея ако някой не вярва, че светът е бил създаден преди 6–10 хиляди години за 6 24-часови дни с фиксирани видове, той не е християнин или най-малкото има сериозен проблем във вярата си. Това, заедно с още някои вярвания, е известно като младоземен креационизъм и в някои християнски среди често е превръщано в критерий за ортодоксалност.

Ето как действа това на практика:

Без име

Проблемите с подобно приемане на младоземния креационизъм са няколко:

1. Първо, християните никога не са формулирали някакво верую по този въпрос. Човек може напразно да търси в историческите изповеди на вярата (както универсално приемани, така и протестантски) без да намери нищо. Тази липса е многозначителна и би трябвало да ни говори нещо.

2. Второ, и по-конкретно, християните никога не са достигали до съгласие относно начина и времето, по който Бог е творил. Августин и Александрийската школа са смятали, че сътворението е протекло в един единствен миг т.е. било е по-кратко от седмица. Теорията за дните-епоха популярна през 19 и началото на 20 век е виждала в творческите дни продължителни периоди от време. Малко известен факт е например, че Уилям Дженинг Брайън, противникът на еволюцията в известния „маймунски процес“ от 1925 г., е приемал точно това виждане. Дори т.нар. „фундаменти“ (от които идва терминът фундаментализъм) остават отворени за различни виждания и съдържат статии, които не отричат еволюцията. Съществуват още виждания като староземен креационизъм, теорията за дупката, рамковата хипотеза, поетапно сътворение и теистичната еволюция – да спомена само някои от по-известните.

3. Трето, младоземният креационизъм почива на определена, специфична егзегетика на първите глави от книгата Битие (както и на някои други библейски пасажи), която в никакъв случай не е нито общоприета, нито неоспорима. Редица консервативни богослови от ранга на Мередит Клайн, Бернар Рам и Джон Уолтън са показали защо това е така. При това не е възможно да се твърди, че техните различни виждания са продиктувани от пренебрежение към Библията като Божие слово. Всъщност двама богослови, съответно, формулиралият съвременното протестантско виждане за библейска непогрешимост (Б. Б. Уорфийлд) и съавторът на Чикагската декларация за библейска непогрешимост (Джеймс Пакър), остават отворени за теистичната еволюция. Техните причини са свързани с въпроса за тълкуването, а не с достоверността на вдъхновения текст.

Аз по никакъв начин не твърдя, че има нещо неприемливо в младоземния креационизъм от чисто християнска гледна точка. Погледнат богословски, той е напълно ортодоксално християнско виждане. Следователно аз нямам никакви възражения към някой, който с чиста християнска съвест вярва в него. Проблем, както казах, възниква когато това специфично виждане бъде представено като единственото допустимо виждане за един християнин. Това означава въпрос, който винаги е бил виждан като второстепенен и за който християните исторически са имали различни мнения, без това да нарушава единството между тях, да бъде издигнат до ранга на догма – нещо, което определя нечия ортодоксалност.

Когато това се случи, то води след себе си поне три неприятни последствия. Първото е отхвърляне en masse на всички християни, които имат различно виждане за начина, по който Бог е творил. Те често са описвани като либерали понеже не вярват в „ясното“ учение на Божието Слово. Разбира се, рядко се споменава, че в числото на „либералите“ влизат (освен споменатите по-горе) хора като Били Греъм, К. С. Луис, Джон Стот, Грешъм Мейчън, Едуард Карнел, Джон Ортбърг, Тимъти Келър, Алистър МакГрат, Бернар Рам, Скот МакНайт и Н. Т. Райт – да спомена само една малка част. Разбира се, защитата на чистотата на християнската вяра е нещо важно. Когато става въпрос за същностни за нея неща, компромиси не бива да се правят. Но отхвърляне заради второстепенни неща, които никога не са били единодушно приемани от еднакво посветени и ревностни вярващи е не само ненужно, но и крайно грозно.

Второ, ревността за младоземния креационизъм често се изразява в един специфичен апологетичен подход, при който самата евангелизация, споделяне на вярата се оказва тясно свързана с това виждане.

Отново, аз не виждам никакъв проблем привържениците на младоземния креационизъм да търсят рационална, научна обосновка на своите убеждения. Всъщност това е съвсем нормално. Но аз виждам проблем едно второстепенно богословско виждане да се представя на невярващи хора по начин, който често го прави практически неразделимо от благовестието. Проблемът е още по-голям когато осъзнаем, че за момента съкрушителният научен консенсус всъщност директно се противопоставя на младозмения креационизъм и то в повече от едно отношение (виж ТУК, ТУК и ТУК). Ако това наистина е така и ако младоземният креационизъм е второстепенно християнско учение, каква е нуждата той да се извежда на преден план и да се обвързва християнската вяра толкова тясно с него? От това няма никаква полза, а вредата очевидно е голяма. То или ражда анти-интелектуализъм или отблъсква хората от християнството – при това без никакво необходимост от това.

Трето, което е тясно свързано с второто, в дългосрочен план това тясно обвързване на младоземния креационизъм с благовестието и същността на християнството се превръща в един от основните фактори млади хора, идващи от християнски семейства да губят своята вяра. Много от тези, които избират да се занимават с естествени науки, пряко свързани с въпроса, често се оказват изправени пред дилема – или да отхвърлят науката, понеже тя сочи към неща като еволюция и древна вселена, или да отхвърлят своята вяра, понеже тя е практически неразделима от младоземния креационизъм. Статистическите проучвания показват, че това за съжаление е съвсем реален проблем за някои християнски общности. За още по-голямо съжаление, от чисто богословска гледна точка, това е напълно ненужен проблем, тъй като християнската вяра е свързана с убеждението, че Бог е творил, а не с това как или за колко време е творил.

Още веднъж, аз по никакъв начин не твърдя, че младоземният креационизъм е неприемливо християнско виждане – напротив, то е напълно ортодоксално приемане. Нямам никакво желание да разубеждавам, някой, който вярва в това (Всъщност нямам и необходимата квалификация – от богословска гледна точка считам това за невъзможно, а от чисто научна ми липсват необходимите познания.) Но аз настоявам младоземният креационизъм да заеме полагащото му се място – като едно учение, по което исторически християните са се съгласили да не са съгласни и като нещо, което следва ясно да бъде разграничено от същността на християнската вяра и от благовестието. Когато то узурпира мястото на догма, това не просто е неприемливо, то е вредно и опасно.

П.П. Уточнение към снимката по-горе, която така мило не определя като еретик. Аз никога не съм казвал, че вярвам, че сме „произлезли според естествените процеси.“ Това, което казвам е, (1) че не съм квалифициран да правя такова заявление – това е работа на учените. (2) Ако те твърдят, че това е така и приложат доказателства това няма да унищожи християнската ми вяра понеже смятам, че има как подобно твърдение да бъде съгласувано с библейското откровение, което приемам за вярно. И (3) Аз считам подобно разграничение между свръхестествени и естествени процеси в природата за лесно подвеждащо понеже Бог действа в едните не по-малко отколкото в другите.

1 thought on “Една ненужна догма

  1. Не им се коси много на младите вярващи !Ако вярата им е дар от Христос те са толкова прехласнати от Него самия , че първите три глави на Библията не им са на дневен ред.
    А иначе си прав.Има къде по- значими неща по които християните са разделени, че още една съчка в огъня не е нужна никому освен на лукавия!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.