Очаквания

проповед за Цветница, 1.04.2018

в Евангелска баптистка църква – Аксаково

от Радостин Марчев

Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение.

В тези последни дни преди кръста Исус вече е тръгнал към Ерусалим. Едно след друго се сбъдват древните библейски пророчества. Когато Той влиза в града Матей цитира пророк Захарий

Захарий 9:9 Радвай се много сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел.

Пророк Малахий също говори за това време когато пише 400 г. по-рано: „Господ Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.”

Но когато Исус пристига в Ерусалим сякаш всичко се обърква. Господ наистина идва в храма Си, но само за да го нарече „разбойнически вертеп,” да изгони с камшик търговците и да предскаже разрушаването му. Царят влиза на осле в Ерусалим, но вместо да донесе свобода и мир се оказва разпънат на кръст. Вместо да видят идването на Божието царство и да седнат един отдясно и един отляво на царя учениците изведнъж започват да се питат как са могли да направят такава огромна грешка тръгвайки след грешния човек.

Когато чета цялата тази история аз си мисля за различните хора, за които тя разказва и за техните очаквания.

Един човек казва, че тези очаквания свързани с Исус приличат на насрещни ветрове, които се сблъскват с огромна сила и причиняват буря, която унищожава всичко около себе си[1].

Първи е вятърът на римската бруталност. По това време Палестина била римска провинция, завоювана и подчинена на империята и поробителите нямали никаква нужда от месия освободител, който може да предизвика бунтове. Римската империя имала своя версия свързана със спасението.

Евангелистите разказват за една случка през страстната седмица. При Исус идват фарисеи, които за да го изпитат искат да знаят дали трябва да се плаща данък на императора. Исус моли да Му дадат монета. Ние имаме запазени доста такива. На тях се вижда портретът на император Тиберий и надпис указващ неговата божественост.

Тази случка много нагледно показва римската представа за спасение и спасител. Римският император донесъл Pax Romana, римския мир и просперитет и затова бил почитан като спасител и господ. И това господстващо положение трябвало да бъде поддържано дори с цената на груба сила и бруталност. Затова римският управител Пилат не се колебае да прати човека, когото наричат еврейски цар на кръста. На процеса тази бруталност се среща със също толкова голям цинизъм. Когато Исус казва, че говори истината Пилат пита: „Какво е истина?” което в превод означава: „Ти не можеш да говориш за истина на мен понеже аз имам власт да те пусна или да те разпъна и затова аз казвам какво е истина.”

Това е първият вятър, който духа докато Исус върви към Ерусалим. Но той не единственият. Точно срещу него духа не по-малко силният вятър на еврейският войнствен национализъм. Евреите искали да се освободят от римското потисничество и били готови да го направят даже ако трябвало да минат с оръжие в ръка през куп трупове. Нещо повече, те смятали, че имат правото, дори задължението, да постъпят така. Все пак те били Божият избран народ. Бог бил на тяхна страна. Той извел предците им от египетско робство с чудеса и знамения и без съмнение сега щял да изведе и тях от римскло робство. И когато видели Исус яздещ на магаре към Ерусалим те го посрещнали с викове „Осана,” „Алилуя” и „Благословен, който иде в Господното име.” Може би това бил обещаният Месия, Който щял да ги поведе към свободата.

Но преди да влезе в Ерусалим Исус прави нещо много неочаквано. Той се качва на Елеонския хълм, откъдето града се вижда и плаче за него.

Матей е записал думите Му 23:37 Ерусалиме! …колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

Лука допълва Неговите думи: Понеже ти не позна деня, в който беше посетен.

Как така не позна? Хората приветстваха Исус като Месия и цар, постилаха дрехите си пред Него на пътя и бяха готови да Го последват стига да им каже да грабнат оръжието. Но техните очаквания и очакванията на Исус се разминаваха напълно. Затова Исус влезе в Ерусалим според пророчеството на пророк Захарий, Господ неочаквано дойде в храма Си, но хората не познаха деня, в който бяха посетени и в края на страстната седмица вместо „Осанна” викаха „Разпни го.”

Очаквания. Ние всички имаме такива. И понеже живеем в един свят, който, също като римския, може да бъде брутален тези очаквания понякога попадат в една буря, която ги разбива на парчета и ни оставя объркани, обезверени и дори цинични. Понякога точно тези разбити очаквания карат хората да потърсят нещо по-различно в Христос.

Но какво същност предлага Христос? С какви очаквания престъпваме към Него ние, като християни, които се приближават към страстната седмица? Дали някои от нашите собствени очаквания не са погрешни? И дали поне част от нашето собствено разочарование, даже именно християнско разочарование, понякога не е, както казва Христос, „защото ти не позна денят, в който беше посетен?“

Нека да посоча няколко погрешни очаквания към Христос.

1. Първото погрешно очакване е, че Той дойде, за да направи живота ни хубав и лесен. Чувал съм това много пъти. Христос понесе болестите ни на кръста, за да бъдем ние здрави. Христос живя в бедност, за да получим ние богатство. Така че ако повярваш в Христос Той ще те благослови и ти ще бъдеш здрав, ще имаш хубава работа, ще получаваш много пари, ще караш хубава кола и проблемите ти ще се решават.

Звучи чудесно, нали? Единственият проблем е, че Христос никога не ни е обещавал хубав и лесен живот. Всъщност Той обещава точно обратното. Когато призовава хората да го последват Христос им казва: „Ако иска някой да дойде след Мен нека се отрече от себе си, нека вземе кръста и така нека Ме следва.“ И мисля, че всички разбираме, че кръста, който трябва да носим не е нашето перфектно здраве, дебел портфейл и скъпа кола.

Апостол Петър когато среща един сакат човек в Ерусалим, който го моли за милостиня описва своето богатство така: „Злато и сребро аз нямам.“

Павел описва успеха си в живота по следния начин:

2 Коринтяни 11:23-27 бил съм в много трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти евреите ми удариха по четиридесет удара без един; Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

А хората, които смятат, че християнинът трябва винаги да е здрав трябва да прочетат още веднъж съвета му към Тимотей:

Не пий вече само вода, но и по малко вино (като лекарство) заради честите ти боледувания.

Няма нищо лошо в здравето, материалната осигуреност и добрия живот – пожелавам го на всички вас. Но ако очакваме това от Христос ние със сигурност имаме погрешни очаквания и ние няма да познаем деня, в който ще бъдем посетени.

Дори по-лошо – ние просто сме взели нашите въртящи се около самите нас очаквания и апетити, поставили сме ги в християнска опаковка и сме започнали да ги представяме като християнство. Но те не са.

Има и един по-фин начин, по който тези неща се промъкват сред нас. Много хора няма да изразят своите очаквания по този начин, но несъзнателно те всъщност очакват точно това. Ето как става. Когато срещнат трудност в живота първата мисъл на тези хора е: „Какъв грях съм извършил.“ Ние наистина трябва да проверяваме отношенията си с Бога, но защо мислим, че трудностите са показател за Божието неодобрение? Отговорът е: Защото несъзнателно мислим, че ако отношенията ни с Бога са добре то и всичко в живота ни ще върви добре. Това е същото лъжливо очакване, само че изразяващо се по един малко по-прикрит начин.

Очаквания. Какво очакваш от Бога?

2. Ето още едно погрешно християнско очакване – очакването, което поставяме върху своята собствена християнска активност. Ние правим планове, излизаме на протести, опитваме са да вкараме християни в парламента, съставяме декларации, подписваме петиции, искаме промяна на някои закони и още куп неща.

Няма нищо лошо в това християните активно да изразяват своите убеждения. Вярващите трябва да бъдат активни в обществото. Всеки един от нас да бъде активен там където е поставен. Понеже Христос е възкръснал новото творение е навлязло в старото. И като част от това ново творение ние сме призовани да показваме неговата същност в света, в който живеем.

Но тази активност носи и някои опасности.

А) Съвсем възможно е нашата активност да бъде насочена в погрешна посока. Евреите от времето на Исус имаха самочувствието, че са избрания Божий народ, но това не им попречи да изберат грешна кауза и да тръгнат в погрешна посока. Погрешна, дори когато викаха „Осанна,” „Алилуя” и „Благословен, който иде в Господното име.” Религиозните викове не означават задължително правилна посока. И е съвсем възможно същото понякога да се случи и с нас ако не внимаваме и не изпитваме себе си.

Б) Ние никога не трябва да забравяме, че нашите човешки усилия няма да ускорят второто идване на Христос или да донесат Божието царство на земята. Те ще си останат единствено това – човешки усилия. Някои от тях ще бъдат успешни, други не. Ние трябва да оставим резултата в ръцете на Бога и да бъдем готови да приемем това, което Той реши.

В) Ние никога не трябва да забравяме, че целта не оправдава средствата и че победата на дадена кауза, колкото и достойна да е тя, не трябва да бъде победа на всяка цена. Казвам това понеже съм забелязал колко лесно хора впуснали се в своята християнска активност са готови да се отнасят с всеки, който мисли различно от тях като с враг. Ние защитаваме свободата на християнско вероизповедание, но ако някой не е християнин нерядко сме готови да стъпчем същата тази негова свобода и да настояваме за законова забрана. През историята е имало моменти когато църквата е била репресивна и днес има християни, които стига да имат възможност ще го направят отново. Ние говорим за християнска любов, но прекалено често забелязвам християни, които в интернет не се колебаят да използват груб и обиден език към несъгласните с тях, да ги  наричат с епитети или да публикуват материали, които е ясно, че ще ги засегнат. Ние правим това водени от християнски подбуди – или поне така си мислим. И е напълно възможно в своята християнска ревност и активност, водени от очакването, че Бог е с нас всъщност да не познаем деня, в който сме били посетени.

Възможно е ние толкова да желаем победа в това, което правим, че в края на краищата да престанем истински да си задаваме въпроса дали това е Божията победа, да престанем да подбираме средствата си и да забравим, че хората срещу нас трябва да бъдат обични, а не мразени и подтискани в името на Христос. Затова ние трябва да бъдем много внимателни за начина, по който държим на истината, в която вярвате и никога не забравяме, че Христос беше разпънат от най-религиозните хора на Своето време.

В Ерусалим на кръста Божията любов се сблъска с деспотизма и тиранията на римската мощ, но също и със слепотата и погрешните амбиции на тези, които наричали себе си Божий народ. Не е невъзможно това да се случи и днес ако не внимаваме много какви са нашите очаквания. Може да се окаже, че Божието разбиране за успех, победа и влияние са много по-различни от нашите собствени човешки представи.

Какви тогава трябва да са нашите очаквания? Отговорът отново намираме в страстната седмица. Божият план не съвпадаше нито с римската бруталност нито с еврейския национализъм и самочувствие за богоизбранничество. Всъщност той не съвпадаше с нито едно човешко и земно очакване. Христос влезе като цар в Ерусалим, но отказа да се бори за царска власт както очакваха от Него. Той беше Месия, но отказа да играе ролята, която хората бяха определили за своя месия. Вместо това Той отиде на кръста.

В евангелието от Марк има една интересна история. Двама от Неговите ученици се приближават и го молят да им даде каквото и да пискат от Него. „Какво искате?” – пита Исус. Отговорът е: „Да седнем отляво и отдясно на Теб в Твоята слава.”

Това се случва по пътя към Ерусалим. Учениците са убедени, че отиват там, за да обявят Исус за цар и да участват в една победна революция, която ще донесе царството, за което те си мислят. Но Исус отива в Ерусалим, за да умре.

Разговорът обаче има интересно продължение този път в евангелието според Йоан 12 глава.

Йоан 12:27-28,31 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си.…Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Учениците искат да седнат отляво и отдясно на Исус в Неговата слава и в този текскт Исус ясно казва как ще се прослави Той. Когато се моли Бог да прослави името Си Исус говори за Своята смърт на кръста. Кръстът е тронът, на който отива да седне. Това е очакване безкрайно различно от очакването на учениците.

Неговата битка не беше с римляните или с някоя друга земна сила, а с князът на този свят и със самата смърт, които могат да бъдат победени единствено чрез кръста, гроба и възкресението.

Очаквания. Ако не искаме да сме разочаровани в християнския си живот ние трябва да съобразим своите очаквания с Христос. И единственият начин да направим това е като ги съобразим с примера на кръста.

А) Кръста изисква от нас да се откажем от своите естествени, човешки очаквания и да  започнем да мислим по нов начин. Ние трябва да приемем, че ако сме дали живота си на Христос, така както първо Той е дал Своя живот за нас, то нашият живот вече не ни принадлежи. Христос може да прави с него каквото поиска. Може да не получим здраве и богатство, успех и влияние – ще получим това, което Бог ни даде. Ние вече не правим това, което искаме,  правим това, което Царят, на Когото служим писка – не от страх, не от задължение, а защото Го обичаме и Му вярваме дори когато не разбираме напълно.

Б) Кръста ни кара да разберем, че Бог не постига Своите цели по начина, по който ние ги постигаме. Ние няма да влезем в Божието царство като прегазваме своите противници, а като ги обичаме. Не сме призовани да печелим на всяка цена, а да държим за истината. И Божиите обещания не са за тези, които са силни, велики, способни и щастливи, а за гладните, плачещите, нисшите по дух, милостивите и гонените заради правдата.

“На кръста Божието царство победи победи царството на този свят когато Исус отказа да приеме неговото насилие. На кръста Исус обичаше враговете си, обърна другата буза, извървя втората миля[2].“

„На кръста Христос победи като изгуби, получи власт чрез слабост и служение на другите, придоби богатство като раздаде всичко, което имаше. И по този начин Той преобърна ценностите на света и нашите собствени очаквания с главата надолу[3].“

Движението за граждански права в САЩ през 60-те г. е до голяма степен религиозно движение. Неговите водачи били християни, които изрично забраняват на хората, които водят да използват насилие. Техните демонстрации са мирни. Държавата е тази, която упражнява насилие, арести, водни струи и побои. Но Мартин Лутер Кинг всъщност иска да се случи точно това. Докато директно се предава по телевизията хората са ужасени от това насилие, на което стават свидетели. И техните симпатии се обръщат от насилниците към протестиращите. Това е един пример за пътят на кръста, който често побеждава с начини напълно различни от тези, които сме свикнали да виждаме[4].

В) Когато отнема нашите собствени човешки (и да си признаем) често егоистични очаквания кръста не ни ограбва – той ни дава нови очаквания, които са много по-големи. Тук може и да не получим съвършено здраве, но Бог ни обещава възкресение и нови тела, които са несравнимо по-славни от сегашните.

1 Кор. 15:42-43 Тялото, казва Павел, се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

Не ни обещава безгрижие, но ни обещава, че всяка наша сълза ще бъде видяна и запомнена от Него.

Не ни обещава успех и просперитет, но обещава да ни направи Свои сънаследници на целия свят.

Не ни обещава лесен живот, но ни обещава вечност, в която няма да има вече жалеене, нито плач, нито болка; понеже тези неща ще преминат. (Откр. 21:4).

Не ни обещава, че няма да губим близки хора, но ни обещава, че това ще бъде само временна раздяла преди една по-добра среща понеже Той вече е победил смъртта.

Ние никога не трябва да забравяме, че Бог ни обича и че ни предлага и ни дава безкрайно повече отколкото можем да спечелим в този свят или със собствените си усилия. Възкресението, което скоро ще празнуваме, е гаранцията и печатът на тези нови обещания. Но единственият начин да получим тези неща е като се откажем от нашите собствени човешки очаквания и средства. Не защото на Бог му харесва да ни измъчва по някакъв начин или иска да Му доказваме нещо – не. Причината е, че тези неща са противни на ценностите на Божието царство и защото вредят на самите нас[5].

Г) Накрая тези очаквания на кръста винаги ще съдържат един елемент на изненада – така както кръста беше изненада, възкресението беше изненада и всичко, което последва след тях беше изненада. И ако ние изберем да живеем според очакванията на кръста мога да ви уверя и че много от нещата, което Бог ще прави оттук нататък често ще бъдат една голяма изненада за нас. Ние  не можем да прочетем ума на Бога или да предвидим действията Му. Можем просто да сме отворени за тях каквито и да са те. И това трябва да ни направи по-смирени и по-слушащи какво Бог иска да ни каже вместо да предполагаме, че сме наясно и знаем. Това означава да оставим Бог да бъде Бог.

Очаквания. Кръстът представлява един вятър на промяната, който издухва старите ни човешки, егоистични очаквания и ги заменя с нови – ако му позволим.

Писателят Клайв Луис е написал серия книги за деца наречена „Нарния.” Те разказват за една вълшебна страна населена с говорещи животни. В тези книги Луис влага едно много силно християнско послание. Един от главните герои в сраната Нарния е лъв на име Аслан, който е прототип на Христос. Когато в една от книгите едно дете за първи път чува колко голям е Аслан то пита: „А той безопасен ли е?” Отговорът, който получава е много интересен: „Разбира се, че не е безопасен. Той е див, а не питомен лъв. Но той е добър.”

Ние често се опитваме да опитомим Христос – да го смалим до собствените си очаквания, представи или желания. Но Христос не е питомен и всеки такъв опит е опасен. Христос няма да играе по нашата свирка. Вместо това Той ни приканва да се откажем от нашите очаквания и да приемем изненадата, която Той носи, да приемем и новия живот, който идва с тези нови очаквания. И ако някой попита: „Защо да поемам такъв риск?” отговорът е: „Защото Той е добър.” Защото Той умря за мен и възкръсна за мен.

Вярваш ли в това? Наближава Възкресение. И това е добро време да си зададем истински този въпрос.

[1] Цялата рамка на тази част е взета от статията на Н. Т. Райт, Исус и перфектната буря.

[2] Wright, N.T., Siply Christian.

[3] Kellr, Timothy, The season for God.

[4] Примерът е използван от Yancey, Phillip, Soul Survivor: How Thirteen Unlikely Mentors Helped My Faith Survive the Church.

[5] За по-подробно развитие на тази тема виж моята проповед Дарове за проклятие.

Реклама