Бил Хайбълс и поуките за българският евангелизъм


81395

от Радостин Марчев

Тази седмица осъмнахме с поредния скандал около известен евангелски водач. Този път става дума за Бил Хайбълс – пастир на Willow Creek Community Church  и един от най-влиятелните християни в САЩ – който е обвинен в сексуални посегателства (подробности могат да се намерят ТУК, ТУК и ТУК, както и на много други места в мрежата). Личното ми мнение е, че за момента обвиненията не изглежда да представят достатъчно доказателства, поради което оставам силно скептичен. Какво ще последва не мога да предвидя. Със сигурност обаче самото повдигане на подобни обвинения ще оставят едно грозно петно в умовете и впечатленията на много хора – вкл. невярващи.

Случаят обаче ми припомни нещо. Когато преди няколко години карах курс по Проповядване и поучение върху Новия Завет преподавателят започна с едно много дълго въведение свързано с личността на проповедника. Тогава ми се искаше да приключи по-бързо и да премине към нещата, които истински ме интересуваха. Мисля, че сега разбирам по-добре. Казано просто посланието на един проповедник никога не може да бъде разделено от личният му интегритет. Без значение колко добре говори, колко много знае, колко финанси може да привлече за своята организация или колко е харизматичен в лични разговори моралните петна в характера му неминуемо ще унищожат всички тези достойнства. Веднъж осъзнати те ефективно ще пречат дори на най-доброто послание, което той споделя да бъде чуто и приложено в живота. Независимо от всички призиви да се гледа на Бога, а не на човека те ще демотивират и потискат хората и ще създадат една счупена култура в общността.

Това е причината Библията да поставя такова голямо ударение върху характера на водачите. Никой не е съвършен, но летвата определено е вдигната високо. И всеки път когато църквата не се съобрази с това тя трябва да понесе своите последствия.

Това е също причината, поради която смятам, че християни, които са се провалили на ръководна позиция след това не трябва да бъдат поставяни начело дори ако истински са се покаяли. Не че Божията прошка не е достъпна и реална. Просто тяхното минало може да бъде спънка за други хора – и това следва да бъде предотвратено. (Говоря за провал на вече вярващ човек на ръководна позиция, не за провал преди повярването.)

Това е причината, накрая, да смятам, че християнската общност трябва да намери начини и сили да говори открито за провалите, които се случват в нейните собствени среди. Когато е необходимо и публично. Аз съм наясно, че когато един човек е повече или по-малко публична личност работи с хора той неминуемо влиза в някои конфликти. Това е неизбежно. С други думи срещу него ще бъде отправяна критика, която понякога не заслужава, а понякога ще се чуват дори неверни или преиначени слухове. Но хейтърството и нечестното подлагане на край няма как да бъде спряно така или иначе. Християните трябва да се научат да не вярват на всичко лошо, което чуват. Те обаче трябва да се научат и да не прикриват истинското зло, което понякога реално се случва сред тях. Когато една църква не разполага с практически действащ вътрешен механизъм за справяне с морално паднал водач (което у нас, а и не само, никак не е рядко явление) правенето на фактите обществено достояние може да се окаже единственият възможен начин. Често, всъщност обикновено, това е грозно и болезнено. Но поне в някои случаи това ми се струва необходима последна инстанция.

Как удачно да направим това (ако въобще съществува удачен начин) остава да научим.

П.П. Моля читателите да не коментират нито Хайбълс нито някои други български водачи. Казаното по-горе не означава, че предлагам отворен форум.

Допълнение 1.07.2018. По всяка вероятност обвиненията срещу Хайбълс в края на краищата ще се окажат верни. Броят на жените, които ги повдигат е нараснал почти на 10. На 27.06.2018 Скот МакНайт, самият той 10 години част от Уилоу крийк, публикува статия, в която изказва своето мнение, че Бил Хайбълс е виновен и църквата е реагирала неадекватно на ситуацията.  Само няколко дена по-късно заместниците на Хайбълс излязоха с нови становища, че няма причина да не се вярва на разказите на жертвите и че църквата е сгрешила наричайки ги лъжци и отказвайки да чуе техните свидетелства (виж ТУК и ТУК).

1 thought on “Бил Хайбълс и поуките за българският евангелизъм

  1. Напълно съгласен, но да намерим сили това да става първо в църквата.Апостол Павел си позволи да изобличи апостол Петър.Така ,че когато е с любов за назидание а не със злоба за убиване, защо не! Има го в правилата за църковна дисциплина!Ние да спазваме правилата ,които Господ е определил!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.