Да мислим по нов начин – 3


от Н. Т. Райт

Как Павел измислил „християнското богословие?”

imagesВ един смисъл, разбира се, самото писане на писма е отговор на въпроса „как.” Писмата изискват много – интелектуално, духовно и културно. Хората често ме питат „как очаква Павел неговите читатели да разберат целия този труден материал, особено при положение, че те не са познавали Писанията така както ги познаваме ние?” – и отговорът, разбира се, е че в ранната църква е имало учители и човек може да предполага, че една от основните им функции е била да поучават Писанията. Но ние също така можем да предположим, че човекът, който е донасял писмата на Павел е бил и техния вероятен първи четец и разяснител. Преди всичко някой, който е бил с Павел когато той е диктувал писмото вероятно е имал достатъчно разбиране какво е говорел Павел. Предполагам, че писмата са били четени отново и отново – по-практиките вероятно по два или три пъти още първия ден – и те са били едно предизвикателство за общността да мисли по нов начин, да приема нови модели за истината и, не на последно място, да отиде отвъд конкретните дискутирани проблеми и да мисли в други области, в които те трябва да бъдат приложени. Мисля, че от самото начало това е била и целта на Павел.

Как да мислим        

Но има някои специфични неща свързани с това „как.” Те са очевидни и основни, но вероятно трябва да бъдат сложени на масата. Като начало Павел иска от тях да мислят докато се молят молитва и молитвата, за която става въпрос да бъде вкоренена в молитвения живот на Израел. Аз вече споменах Шемата, която е цитирана в  една адаптирана форма от Павел в 1 Коринтяи 8. Павел искал те да мислят като хора, които се молят с Псалмите, но, разбира се, в Псалмите отново и отново откриваме нов и неочакван фокус върху Исус. Псалм 2, 8 и 110 веднага идват наум, но, разбира се, има много други, не на последно място цитираните в Римляни 15. И след това, в едно от най-забележителните пропити с молитва писания от 1 век, ние имаме писмото към ефесяните. На друго място съм казвал, че смятам продължаващите необосновани предубеждения срещу ефесяните за един злополучен махмурлук останал от либералното протестантство на 19 век. Но без значение дали сте съгласни с това или не там ние си имаме работа с някой, който от много рано е познавал Павел и неговите писания много добре и е предавал идеите му забележително ефективно. Цялата първа част от Ефесяни – гл. 1-3 – е свързана заедно от една молитва и хваление, започвайки с великата Berakah, благословение на Бога в еврейски стил, за мощните Му дела в сътворението и изкуплението. Тя продължава с молитва за църквата, така че тя да бъде в състояние да разбере коя е в действителност. Накрая тя завършва с едно дълго обобщение на павловата молитва, така че църквата да познае непознаваема любов на Месията и да бъде изпълнена с божията пълнота. И нейния център е образът на църквата като нов храм, обединен в поклонение и живот заедно чрез драматичното изкупително действие на Бога в Месията. Има една красота, цялостна симетрия в тези глави, която мисля е отразена в 2:10 autou gar esmen poiema, понеже ние сме поема, Божие произведение на изкуството. Поставено между поклонението и застъпничеството, формиращо новия храм, в който евреите и езичниците идват заедно в Месията, видението за една богословски мислеща общност е държано заедно от призива да въплъщават творческото дело на единия Бог.

Моята идея в момента е, че за Павел „как” на богословието е свързано с молитвата и аз ще приведа няколко примера за това. Но ние вече можем да видим една очевидна допълнителна тема да се появява ясно: за Павел въвеждането на богословието като една централна и постоянна дейност за църквата е основана на Писанието. Той вижда Писанията на Израел като една свързана и продължаваща история изпълнена, разбира се, с модели  и типове, но като цяло много повече от това: една единствена история, за която той вярвал че е достигнала своя telos в Месията. (Всъщност всеки евреин, който вярвал, че този или онзи човек е месията би трябвало автоматично да вярва, че това е посоката, в която Писанието е сочело през цялото време. Точно по този начин свитъците от Кумран свидетелстват за една вяра, дори едно предусещане на Месията, или може би на двама месии, така че това било движението, за което Писнаията говорели през цялото време.) Точно както Йосиф коментирайки Второзаконие 32 казва, че Мойсей пророкувал за нещата, които ще се случат и това се случило в неговото време  – с други думи, че Петокнижието трябва да бъде четено не само като историята стояща зад Израел, а като цялата история на Израел – така че Павел отново и отново разказва на своите слушатели историята на Израел заявявайки триумфално, че Месията наистина е telos-a на Тората и продължава като доказва това цитирайки Второзаконие 30 и 32. Това е което аз най-вече имам предвид когато казвам, че Павел учи своите църкви да мислят християнски: че те трябва да виждат себе си като тези „върху които са дошли проследите дни,” моментът, в който древния таен Божий план най-после е открит в цялото си удивително величие. Това става ясно от пасажа, който току що цитирах от 1 Коринтяни 10, но алюзии за това се срещат навсякъде, не на последно място, разбира се, в Галатяни и Римляни където обещанията на Авраам сега се сбъдват в Месията, обещания за семейството и наследството, обещания, които пораждат pistis, която е знакът на тази общност. „Християнското богословие,” което Павел измислил и което, като една дейност, той желаел да  насърчава, било свързано с това да се научат да мислят и да живеят в тази история, а не в някоя друга. Бог подействал удивително, изненадващо, променяйки света както винаги е казвал, че ще направи. Апокалиптичния момент не е резултат от някакъв постепенен еволюционен процес; той е резултат от драматичното изпълнение на древните обещания и, с това, изпълнение на надеждите отлагани много пъти, но все още пресмятани и обмисляни. Древната еврейска апокалиптична литература е пълна с поредица от всички лоши енща, които ще се случат, след което ще се роди нов ден. Тя е всичко друго, но не и едно дълго бавно пътуване напред към светлината. Но, както някой може да си представи рави Акиба да казва на бар Кохба, и mutatis mutandis последователите на Симон бар Гиора през 69 или Юда Галилеянина в края на царуването на Ирод, трябва да е било възможно да се каже, че времето наистина е настъпило. И това казва Павел за изпращането на Сина в Галатяни 4:4.

Метода на Павел за формиране на християнско богословие

Тогава метода на Павел за насърчаване на християнско богословие представлява една задача да накара своите слушатели да мислят като молеще се, потопени в Писанията хора, призоваващи Бога на Израел, Който сега се е открил в и като Исус и Духа и разказвайки историята на Израел като достигнала своя telos по същия начин. Скандалът на кръста не е, че той премахва всякакъв смисъл от една еврейска история, а че радикално нови неща носят цялостен смисъл на тази история генерирайки нови изпълнения на много аспекти от тази история, не на последно място дългоочакваната  и конкретна месианска тема от Псалмите и Исая, според която идващия еврейски цар ще донесе правда и надежда на народите.

Но павловото насърчение на християнското богословие не било свързано единствено с неговото усещане за израелските традиции на молитва и история. То също така включвало, като едно следствие, но все пак силно, неговият нееврейски свят. Все пак Павел бил апостолът на езичниците, не или поне не основно, на евреите. И когато във 2 Коринтяни 10 той казва, че „пленява всяка мисъл да се подчинява на Христос” това ми прилича на едно твърдение за богословския метод и трябва да се запитаме как работи този метод. Все пак една от опасностите свързани с т. нар. прочит на спасителната история на Павел и с т. нар. апокалиптичен прочит е, че човек свършва с една основна история, един затворен свят. Бог върши нови неща, каквито и да са те, и това генерира една странна нова форма на съществуване без видима връзка с това, което се е случвало по-рано. Старото е преминало, всичко е станало ново. От тази гледна точка Павел може да бъде четен в съгласие с някои прочити на поне ранния Барт: една прекрасна постройка ако сте вътре в нея, но без да е ясно има ли тя врати. Но това не е павловия начин. За него идеята на новото творение била, че то е ново творение: когато говори за обновяването на целия сътворен свят в Римляни 8 или за това, че Бог е „все во все” в 1 Коринтяни 15, или – разбира се – Месията е Този, чрез Когото и за Когото всичко е било създадено, в Колосяни 1, той изразява характерната еврейка вяра, преосмислена около убеждението, че в Месията същия този Бог е подействал и обновил цялото творение. Следователно когато си представим Павел да се обръща към философските традиции на своето време това никога не би било начин да се каже, че всяка философска мисъл е била погрешна и че те трябва да изоставят всичко и да приемат нещо изцяло различно. Разбира се, тази бележка винаги трябва да бъде и поваляна: Павел заявява, че неговите минали привилегии са се оказали плява като иска слушателите му от Филипи да могат да кажат същото и за своите собствени. Но веднага след това той им казва да мислят за всичко, което е истинно, благородно, почтено и добро. Създателя не е останал без свидетелства в Своето творение. Част от това „как” на богословския проект на Павел е било свързано с една постоянна, явна ангажираност с езическия свят на късната античност. Как работи това?

В този свят, както знаем, съществували три мисловни деления: физика (какво има), етика (как да се държим) и логика (как да познаваме нещата и как да мислим от това, което знаем към това, което все още не знаем). Трите вървели заедно: етиката е поведение, което има смисъл в света, такъв какъвто го откриваме, логиката е свързана с познанието или мисленето, което ни води до истината за света. За Павел това били пътни знаци. За да разберем новото творение не било лошо да разберем  настоящото. За Павел новия свят се родил във възкресението на Месията и Неговото нетленно физическо тяло, оживявано от Духа, било прототип на цялото ново творение. Това е част от идеята на Римляни 8. За Павел с други думи, имало нова физика: новия свят, който се родил в Исус. Имало и нова етика, която се състояла в едно поведение, което имало смисъл в този нов свят и имало ново познание, което било, както казах в началото, това, което се случва когато когато умът бил обновен, така че да схване новата реалност. Но новата физика била преобразяването на настоящия свят, не създаването на някакъв нов свят ex nihilo. Етиката била обновяване на живота в настоящия свят, не някакъв откъснат и несвързан начин на живот, който служел като защита от света. И новото познание било въпрос на вярване и разпознаване че новото наистина се е родило в старото подобно на утринната звезда, която свети докато небето все още е тъмно.

Моята идея е пред вас: Павел измислил християнското богословие понеже единствено когато църквата е ангажирана с тази задача има някаква надежда за тези изплъзващи се, но задължителни добродетели: единство и святост. И начинът, по който той го измислил било като учи хората да мислят с молитва, с еврейската молитвена традиция преработена около Исус и Духа и да мислят духовно, с историите от Писанията конфигурирани наново по подобен начин. И понеже всичко това било добавено към новото творение  те трябвало да направят това в постоянно връзка с по-широкия нееврейски свят, стъпквайки  старата етика, логика и физика, но вземайки я в новото, пленявайки всяка мисъл да се покорява на Месията. На това Павел се опитвал да научи хората. В друга книга аз съм изложил детайлите, които се появяват – т.е. монотеизма, избирането и есхатологията, великите еврейски учения, всяко едно от тях радикално преформулирано около Месията и Духа. Това, което днес е опитвам да направя е да твърдя, че нито едно от тях няма смисълът, който има  в това, което Павел, подобно на толкова много други еврейски мислители, нарича „стария свят.” Тези истини са мъдростта, която управителите на този свят никога не можели да си представят, неща, които могат да бъдат видени единствено в светлината на Божията слава открита в Исус. И все пак тази слава наистина изпълвала и ще изпълва цялата земя.

Римляни 9-11: плач и прослава

Един последен пример и последен коментар. Вероятно най-великото от всички обемни обяснения на Павел е Римляни 9-11, неговото дълго и цялостно размишление върху Божията цел за Израел по плът. Каквото и да казва той за значението на кулминационния текст в 11:25-31 миля, че трябва да кажем 3 неща за това като един пример за богословския метод на Павел и за начина, по който той иска да научи хората да мислят.

Първо, Римляни 9-11 е внимателно и формално структурирана, започвайки и завършвайки с молитва, но, подобно на много други молитви в традицията на псалмите, тя започва с плач и завършва с прослава, а междинното застъпничество свързва дете заедно. Това не може да е случайно: тук, в самият момент когато Павел изследва традицията на Израел, той черпи от тази същата традиция, за да направи това.

Второ, тук той, разбира се, обяснява Писанията в традицията на много еврейски преразкази на историята на Израел, която започва с Авраам, Исаак и Яков, продължава с Мойсей и изхода, преминава през монархията и пророците и достига до ужаса на плена и тогава – както множество прочити на Второзаконие след плена ясно показват – достига до другата страна, завръщането от плена и подновяването на завета изговорени във Второзаконие 30, макар че все още остава проблема за непокорството на Израел от Второзаконие 32. Това оставя Павел с предизвикателството на една изцяло нова ситуация: никой пророк не е говорил за това какво може да се случи ако Месията дойде и Израел като цяло не го разпознае. Павел отговаря на това ново предизвикателство в Римляни 11 и на други места като твърди, че прави това в светлината на Месията, Чиято смърт и възкресение дават модела за самият Израел.

Трето, той знае много добре, че благовестието, в което духовната съдба на Израел е радикално изпълнена е благовестието, което също така изпълнява и най-дълбоките надежди и копнежи на езическия свят. И радостният вик, с който той завършва, макар очевидно да е вкоренен в Писанията, гледа отвъд обичайната стоическа култура на неговия свят. Всъщност: „Най-високите ви стремежи са е изпълнили – чрез Богът на Израел!” „От Него, чрез Него и за Него е всичко.”  В самият момент, когато Павел е най-еврейски, той представя надеждата за света. Но тази надежда няма да дойде ако света следва собствените си мечти по собствения си начин. Следващите стихове, Римляни 12:1-2, твърдят, че това става точно когато ние не се съобразяваме с настоящия свят, но не обновяваме чрез промяна на ума. И това ни връща там откъдето започнахме.

Една последна бележка. В писанията на Павел ние често намираме пасажи, които учените смятат за поетични. Трудно е да кажем какво точно поезия са те, макар че добре познатите пасажи, за който говорим очевидно са част от една по-широка рамка, със симетрия и асонанс и с много други белези на внимателна композиция.

Не можем да кажем дали самият Павел ги е написал, но човек не добавя стихове към едно сложно и внимателно изложение така както донася в къщи китайска порцеланова чаша слагайки я където му падне на полицата. Чудя се дали Павел не вижда тези неща като знаци на новото творение, въплъщаващи принципа, който споменах преди малко, за новото появяващо се от старото като един знак за крайното обновяване. Част от неговото настояване за нещо, което гледайки далеч напред той нарича „християнско богословие,” може да означава, че дори самите писания отразяват възможността от старите форми да се появи една нова красота. Преди всичко няма причина Павел да не е направил това, което мнозина други писатели са правили: да скрие един стих в своята гъвкава проза, обвивайки обикновените и формални думи в една спяща, жива картина. Ето я къде стои тя, спокойна и все пак движеща се, очакваща да поеме дъх при звука на пробуждащия глас на читателя. Без други добавки (някакъв чужд орнамент), но мълвяща по пътя истината на новото творение: autou gar esmen poiema. Неговото „произведение на изкуството,” една удвоена поема. Така, под потока на наставленията, аргументите и молитвите, ние усещаме едно скрито движение. Думи, думи, думи: сухите кости очакващи обещания дух.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.