Реформираното водачество и светският бацил

от Радостин Марчев

Лекция на Младежки библейски уикенд – Варна 23–25.2.2018

I. Историческо въведение

Моята тема е озаглавена „Реформираното водачество и светският бацил“, но понеже ще говоря първи искам съвсем накратко да ви припомня историческите събития, свързани с книгата Неемия.

След времето на съдиите народът на Израел пожелал да има цар. Пророк Самиул по заповед на Бога помазва първия цар – Саул. При втория и третия – Давид и Соломон – Израел достига връхната точка на своята сила като държава, но веднага след това се разцепва на 2 части, които никога повече не се обединяват.

През 722 г. пр.Хр. Северното царство, Израел, е завладяно от Асирийската империя и престава да съществува. Част от жителите са преселени в други области, а на тяхно място са настанени чужденци. Това е началото на самаряните, за които четем в Новия Завет.   

Южното царство, Юда, просъществува като самостоятелна държава още 135 години, но през 587 г. пр.Хр. също пада под ударите на Вавилонската империя, ръководена по това време от цар Навуходоносор. Отново части от населението са преселени в други територии, за да се намали вероятността от бунтове и е направен опит елитът на нацията да бъде претопен. Вие знаете история на Данаил, който (заедно с Седрах, Мисах и Авденаго) е представител на тази еврейска аристокрация, която вавилонците в случая неуспешно се опитват да претопят. Докато е във Вавилон, Данаил получава видение, че след 70 години наказание Бог ще върне евреите обратно в обетованата земя.

Междувременно Вавилон е завладян от Мидо-Персия – новата суперсила в тази част на света. Това е разказано в гл. 5 от книгата Данаил – историческите детайли са доста интересни, но нямаме време да се спираме на тях. Данаил нарича царя на Вавилон, при който това се случва, Валтасар, но исторически той е по-известен като Набонид. Годината е 539 пр.Хр. Започва персийският период на еврейския плен.

Политиката на персите спрямо завладените от тях народи е много различна от тази на вавилонците. Те им дават свобода да живеят по родните си места и свободно да изповядват своята религия.

През 1879 г. е открит т.нар. Цилиндър на Кир, който днес се съхранява в Британския музей. Той съдържа описание именно на тази политика на персите. Цар Кир е споменат в 1 глава на книгата Ездра като владетеля, позволил завръщането на народите в родните им земи – вкл. и на евреите. Предполага се, че това се е случило през 539 г. пр.Хр., т.е. веднага завладяването на Вавилон.

Ако отворим на Исая 45 ние ще видим нещо много интересно. Там се говори точно за този персийски цар Кир и той не само е споменат по име, но дори е наречен „помазаник“ – което на еврейски е Месия, а на гръцки Христос.

„Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, За да покоря народи пред него, И да разпаша кръста на царе, За да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите: Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места; Ще разбия медните врати, и ще строша железните лостове; Ще ти дам съкровища пазени в тъмнина, и богатства скрити в скривалища, За да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти. Заради Якова служителят Ми И Израиля избрания Ми Призовах те по името ти, Дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш.“ (Исая 45:1–4)

В този текст Бог казва, че е издигнал Кир, за да извърши чрез него нещо за Своя народ – връщането на евреите в тяхната земя.

Самото завръщане на евреите се извършва на няколко етапа. Най-напред, веднага след указа на царя, се завръща една първа вълна, водена от Зоровавел, който е потомък на цар Давид и от свещеник на име Исус, който е потомък на първосвещениците от Соломоновия храм в Ерусалим. Зоровавел изгражда втория храм в Ерусалим, който е завършен през 516 г. пр.Хр. по времето на цар Дарий I.

Разбира се, далеч не всички евреи се завръщат в Палестина. По-голямата част остават в земите, където са били откарани като пленници. Едно поколение по-късно при сина на Дарий, цар Асуир, или както е по-известен с гръцкото си име Ксеркс, ние четем историята на Естир и началото на празника Пурим, който напомня как Бог защитава народа си дори в чужда земя. Той е свързан точно с тези евреи, които не се завръщат в обещаната земя.

На един по късен етап, около средата на 5 век пр. Христос, има още две завръщания на евреи, водени съответно от Неемия и Ездра. Името Неемия означава „Господ е утешител“ и както знаем, той е бил виночерпец на персийския цар Артаксекрс. Можете да се досетите, това е била много престижна позиция. Ако се страхуваме, че може да ни отровят ще позволим да ни сервира храната само човек, на когото имаме голямо доверие. Ние знаем историята, Неемия желае да помогне на своя народ и по негова молба е назначен от царя за управител на еврейската област. По това време Египет е била размирна територия от Персийската империя и царят е имал интерес да изпрати в провинция Юдея свой доверен човек, така че тя да служи като буферна зона. Неемия остава на тази позиция два мандата от общо 12 години и построява стената около Ерусалим за рекордно кратко време от 52 дена.

Така стигаме до глава 7, откъдето започва историята на нашия библейски уикенд. Неемия е успял да се справи с трудностите и стената вече е завършена. Текстът е сравнително ясен.

7:1–3 – поставя отговорни водачи, които да отговарят за реда след като стената е завършена. Ако си спомняте, съседните народи не са благосклонни към евреите и все още може да се очаква вражеско нападение.

От 7:4 до края на главата е описано преброяването на хората, живеещи в Ерусалим – това е един дълъг списък, който, ако искате да се задълбочите в детайлите на родословията, трябва да четете заедно със списъка, даден в Ездра 2.

8:1–8 – описание на всеобщото поклонение. Казва се, че това се случва през седмия месец – когато евреите честват Деня на изкуплението и Празника на шатрите. Това е удачно време за четенето на закона, което и виждаме, че става в текста.

Темата на този библейски уикенд е Реформация и аз ще говоря по-специално за реформация и водачество. Сигурно сте чували повечето от нещата, които ще кажа. Но аз ще ги повторя защото мисля, че това са някои от нещата, които трябва да бъдат отново и отново напомняни, така че никога да не се забравят.

Искам още от самото начало да кажа две неща. Първо, част от това, което ще кажа може да ви прозвучи прекалено идеалистично. Нещата в света, в който живеем просто не стават по този начин. Даже в църквата. Но ако изгубя идеализма си, че това са неща, които трябва да бъдат търсени и за които трябва да се борим и че понякога Бог в Своята милост издига такива водачи, мисля, че няма да мога да бъда повече християнин.

Второ, това което ще кажа за водачеството не се отнася единствено за църквата. Ако ние сме християни, нямаме право да имаме едни критерии за водачество в църквата и други – извън нея. Ние живеем в страна, в която водачеството често се свързва с неща като корупция, връзки, експлоатация и даже наглост. И точно затова хората се нуждаят от насърчението и надеждата да видят, че нещата могат да се правят и по един по-различен начин. Повечето от нас няма да станат велики водачи. Но поне някои ще водят някой друг на някакво ниво – макар и то да е ниско. И аз се надявам, че вие ще имате смелост и посвещение да приложите някои от нещата, които ще кажем, на практика. А пък тези, които не са водачи имат отговорността да помагат на хората, които водят, да се молят за тях, но и да ги държат отговорни за начина, по който водят. Това само по себе си вече е реформиране на водачеството.

II. Трудната крачка назад

Нека да видим пак историята. Неемия е построил стената. Но той все още не е доволен. Причината е, че той не желае само материално благополучие за евреите – той е загрижен и за тяхното духовно обновление. И начинът, по който Неемия реагира на тази нужда за мен показва, че той наистина е страхотен водач.

Вие сте чели книгата – спомняте ли си какво прави Неемия? Той отказва да води лично. Той се обръща към един друг човек и му казва: Сега ти водиш, защото в това си по-добър от мен.

Има водачи, които никога не отстъпват. И аз мисля, че това е един от най-големите проблеми на водачеството понеже никой не може сам да се справи с всичко. Никой не е надарен във всяка област.

Павел сравнява християните с части от едно тяло. В примера си той казва, че никой не трябва да се чувства излишен, защото има своя важна функция. Но и обратното също е вярно – нито една част от тялото не може да върши всички функции. Окото може да вижда чудесно. Но даже ако очният му преглед покаже 0,00 диоптъра, то не може да върши работата на бъбрек или на бял дроб. Въпреки това някои хора се опитват да го правят. Понякога причината е липса на мъдрост. Понякога обаче причината е, че някой водач не е готов да направи крачка назад и да остави някой друг да свърши нещо, което му се отдава по-добре. Аз ще говоря малко повече за този втори случай.

Външно това нежелание да отстъпи може да бъде маскирано като посвещение или като увереност, че понеже Бог го е използвал досега, той ще продължи да го прави и в тази област. Неемия беше човек посветен на Бога – Библията не оставя никакво съмнение за това. Неемия също така беше призован и използван от Бога за изграждането на стената. Но когато дойде време за поклонение и тълкуване на Божия Закон, Неемия не казва: „Бог ме призова и използва, затова аз ще направя и това, и Бог ще ми даде сили.“ Той знаеше, че не това е неговата сила или поне че има някой по-добър и по-добре подготвен от него. Затова той отстъпи.

Когато даден водач не е готов да отстъпи и настоява да води дори в област, която не е негова сила, особено когато има човек, който може да се справи по-добре, това обикновено е доказателство за духовен проблем. Това може да е гордост, може да е желание за власт или признание, може да е страх да не бъде изместен или може да е чисто финансов интерес. Всички тези неща често се срещат в света, в който живеем. Но те не могат и не трябва да бъдат характеристики на едно християнско водачество. Какъвто и да е случаят, когато някой води в област, която не е неговата сила, това не е добре за хората, които той води.

Когато един водач има подобен духовен проблем, той често се изразява по два различни начина.

А) Единият начин е да поема върху себе си повече неща отколкото може да носи. Всеки човек има определен капацитет на нещата, които може да направи. Когато се натовариш с повече неща отколкото си в състояние да свършиш, тогава естествено някои неща остават несвършени или са свършени зле.

Преди време познавах човек, който каза: „Започвам нещо голямо за мен затова си подадох оставката от 24 борда и служения и си оставих само половината.“ Аз едва ли мога да съм ефективен в повече от 4–5 служения, да не говорим за 24 или за цифрата умножена по две. Защо този човек беше приел да се нагърби с много повече неща, отколкото очевидно и разумно можеше да свърши, за мен все още остава загадка – освен усещането за значимост и важност, което това носи на егото ти.

Да вземеш върху себе си много неща може да изглежда духовно, може да изгледа, че човекът има голям ревност и работи много, но в края на краищата често е просто прикритие на духовен проблем. Когато се стигне до това положение, винаги се случват две неща: работата не е свършена добре (или изобщо не е свършена) и не е дадено място на някой друг, който иска и може да я свърши добре.

Б) Вторият начин е един водач умишлено да се обгражда със слаби хора, които не могат да бъдат заплаха за него. След това той им дава възможност да правят пред другите това, което и той прави. И понеже той може да прави нещата по-добре, това само увеличава неговия собствен авторитет. Но когато се появи човек, който може да прави тези неща също толкова добре колкото него или дори по-добре, неговите възможности скоро са ограничавани.

Неемия не прави това. Той не избира някой слаб човек – той избира Ездра – най-добрият. Според родословието, което имаме (Ездра 7:1), той е пряк наследник на последния първосвещеник от първия храм и близък роднина на Исус – първият свещеник на втория храм (виж 1 Летописи 5:40–41). Също както Неемия, Ездра е довереник на персийския цар и вероятно през 457 г. се връща в Ерусалим заедно с едно голямо множество евреи, които до този момент са живели в други част от персийската империя. В Ездра 7:10 има един известен стих, който го описва по следния начин: „Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби.”

Не знаем много за живота на Ездра, но някои учени смятат, че неговото книжовно дело е изиграло значителна роля за утвърждаването на СЗ канон. Може би Ездра е автор на някои от анонимните книги в нашата Библия. Но при всички случаи неговият авторитет е бил огромен и традицията свързва с неговото име няколко апокрифни книги, които са достигнали до нас. Това е човекът, на когото Неемия отстъпва своето място.

Това е първото нещо, свързано с реформацията на водачеството. Християнският водач трябва да е готов да направи крачка назад и да остави този, който може по-добре да свърши работата. Това може да е много трудно за един водач, но в края на краищата това не е нашата работа, не е нашият престиж, не е нашето его – тук става дума за Божието дело и за Божията слава.

III. Преобърнати пирамиди

Второто нещо, свързано с реформация на водачеството е естеството на това водачество. Ще прочета два текста от НЗ, които всички знаете.

„Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.“ (Марк 10:42–44)

„Като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.“ (Йоан 13:3–5)

Няма нужда да коментирам текстовете, те са достатъчно ясни.

Обръщали ли сте внимание, че думата „служител“ се среща и в светски и в религиозни организации, но с много различно значение. В една фирма ако на трудовата ти характеристика пише „служител“ това означава, че ти изпълняваш оперативна длъжност и си подчинен на някого. В религиозните организации обаче думата „служител“ се употребява за ръководителите. Това означава, че ние имаме две разбирания за водачество, които са в много отношения противоположни. Това от една страна е хубаво понеже позволява на християнските ценности да бъдат ясно показани на практика. От друга страна обаче християните трябва постоянно да се борят с нещо, което аз наричам светски бацил и което постоянно се опитва да ни убеди, че служител всъщност не означава точно служител и че върви с определени права, на които ние трябва да настояваме, да държим и които от време на време трябва да припомняме на другите.

Колко от вас са чували израза водач-слуга. Той е доста популярен в християнските среди. Това, на което понякога не обръщаме внимание е, че той може да се използва в два различни смисъла, в зависимост от това на коя дума поставяме ударението. Може да имаме водач-слуга – когато някой е застанал в позата на водач и използва тази своя позиция, за да служи на други хора. Или може да имаме водач-слуга – някой, който служи на хората и именно понеже прави това, той е признат за водач, и именно от неговото слугуване водачеството му черпи своят авторитет. Това са две доста различни разбирания за слугата водач и аз мисля, че едното е по-автентично библейско от другото.

Да бъдеш служител, или ако използваме по-ясната библейска дума – „слуга“, означава да служиш на хората. Християнското разбиране не одобрява никаква друга форма на водачество. Всеки път когато един водач прави нещо като водач, той трябва да си задава въпроса – за кого правя това? За Бога, за другите или за себе си? И, повярвайте ми, понякога отговорът не е никак лесен. Ние лесно се заразяваме със светския бацил и още по-лесно сме склонни да лъжем себе си, че това което правим за себеизява или лична полза всъщност е служение на Бога.

Християнският водач, който е слуга издига другите, а не себе си чрез другите. Той не използва хората за да може след това сам да обере овациите.

Неемия отново е един чудесен пример. Той наистина води – обмисля, планира, когато е необходимо е готов да се конфронтира. Но в края на краищата неговата цел е нуждите на хората да бъдат посрещнати. И когато стената е изградена и той вижда, че има и друга, духовна нужда, която трябва да бъде посрещната, той не се колебае да направи това, което е най-доброто за хората. Той моли за помощ човек, който може да посрещне тази нужда по-добре от самия него. Неемия не се опитва да използва Ездра, така че след това сам да може да обере овациите. Неемия не дава само задължения без да даде и права на Ездра. Неемия не се конкурира с Ездра. В 8 глава ние четем, че е изградена една висока дървена платформа, на която се качва Ездра и тълкува закона. На платформата има и други хора, които му помагат. Но Неемия не е там. Той не е на платформата – поне през повечето време. И той е готов да направи това понеже го е грижа за хората и знае, че така е по-добре за тях.

Някой ще каже – Е, тука вече говориш за църква. Да и не. В една светска фирма може да има нужда от известна адаптация, но въпреки това мисля, че този принцип е напълно приложим и ако се замислим ще видим, че не е особено трудно да видим как. Ние все още трябва да бъдем хора, които ги е грижа за другите и за успеха на фирмата, която ни е наела, а не единствено за самите нас. Ние все още трябва да сме готови да дадем възможност и да подкрепим хора, които са способни, вместо да ги потискаме заради страх да не ни изместят. Ние все още трябва да бъдем водачи, които водят не поради своята позиция, а поради своите способности и морален авторитет. Можете да продължите сами…

Както обикновено има още много неща, които ми се иска да кажа и времето не стига. Ще кажа само още едно последно нещо.

IV. Заключение: идеализъм без извинение

Пътят на стъпката назад и пътят на слугуването може да бъде огромна мъдрост и да донесе благословение на много хора. Но това е мъдрост, която е чужда на плътта и на нашето его както и на стандарта на света, в който живеем, където трябва за минимално време да се постигне максимален успех и да се изкачим колкото се може по-високо. Пътят на света не е пътят в Божието царство и няма място в църквата на живия Бог. Когато църквата бъде заразена със светския бацил тогава следват куп неприятни неща. И нека да сме реалисти – неизбежно е църквата постоянно да се заразява. Това ще се случва. Затова днес си напомняме какво трябва да е християнското водачество, напомняме си също, че мотото на Реформацията е Ecclesia semper reformanda est – „Реформирани и винаги реформиращи се“, винаги нуждаещи се от реформация. И аз се надявам, ако вие сте водачи (без значение на кого или на какво) вие да водите по богоугоден начин и да направите реформи там, където това е необходимо. Ако не сте водачи, аз се надявам вие да имате смелостта според възможностите си да държите своите водачи отговорни да живеят според тези стандарти. Един ден ние всички ще трябва да даваме отчет пред Бога дали сме живели според това, което сме знаели, че е правилно.

Напомням ви пак – аз не говоря само за църква. Светът има нужда от подобно водачество – особено нашата страна, където то се среща толкова рядко. Да водиш по този начин в светска фирма, дори на най-ниско ниво, може да бъде едно от най-силните свидетелства за Христос. И аз се надявам някои от вас да бъдат призовани да служат на Бога точно по този начин.

Не се заблуждавайте, че лидерството е свързано само с качествата и уменията на хората. Християнското лидерство е духовно упражнение и духовна битка. То никога не е единствено духовно – за да води един човек, той трябва да има определени качества, но винаги е И духовно. Това се отнася и за лидерство в църква, и за светско лидерство, упражнявано от вярващи хора.

Чуйте Неемия 8:1–8:

„Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля. И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона. А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел… Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. А… левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си. Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.“

Всичко това, за което говорим може да стане единствено ако ние се държим здраво за Бога, Който ни се е открил в лицето на Исус от Назарет. Истинско реформиране на водачеството може да има само в контекста на слушането и тълкуването на Божието Слово. Ако запазим своята връзка с Бога, ние ще можем да чуваме Неговия глас, ще бъдем връщани когато се отклоняваме в самовъзвеличане и ще бъдем лекувани когато прихванем светския бацил на съревнованието и успеха. И аз не говоря само за лично изучаване и молитва, макар че тези неща са много важни. Реформиране на едно общество може да има само ако нашето поклонение е общо. Ние се учим да се понасяме, да живеем заедно и да се коригираме един друг единствено когато се покланяме заедно. В Неемия четем как вярващите стават когато чуват Божието Слово и след това се покланят с лицата си до земята пред Бога, Който го дава.

Надявам се вие да бъдете едно поколение, което живее по този начин, защото това е единствения ни шанс да видим истински християнско реформиране на водачеството.

В началото казах, че това, което ще говоря може да ви прозвучи много идеалистично – но въпреки това го казвам без всякакво извинение.

Реклама